Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 16.11.2020 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

При секретаря Нина Кънчева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 192 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.К. - процесуален представител на „ Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. „ Шести септември“, №27 против решение № 81/28.01.2020г. по гр.д. № 1008/2019г. на Сливенския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от въззивника против Х.Д.А., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 ал.1 вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията на страните, че въззиваемата А. дължи на въззивника сума в размер на 654.91 лв. – главница за доставена и консумирана питейна вода в имот на въззиваемата в м. „А.“, В., гр. Сливен, абонатен номер 10398, партида 103763 за периода от 01.05.2018г. – 31.05.2018г., 0.36лв. – мораторна лихва и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

По делото е била депозирана въззивна жалба и отговор на въззивната жалба. След като исковата молба е била оставена без движение е била депозирана нова искова молба и нов отговор на исковата молба.

         В с.з. въззивната страна редовно призована се представлява се от адв. Рафаиллов, който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

         В с.з.въззиваемата страна редовно призована, се представлява от особен процесуален представител адв. М., който оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде уважавана.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 03.02.2020г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 17.02.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че във въззивното производство е недопустимо да се преминава от установителен към осъдителен иск. Самото производство пред РС е свързано с развилото се по – рано заповедно производство, което е строго формално. В производството по чл.422 ал. 1 от ГПК страната е следвало да установи, че претендираните права по заповедното производство основават претенциите и така, както са заявени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не може да се говори за „техническа грешка“ допусната в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато твърдяната грешка се отнася до основни характеристики. В случая по заявлението се е претендирало натрупано задължение за имот собственост на ответницата находящ се в гр. Сливен, бул. „ Б.М.“, **, а в исковата молба е бил посочен адрес находящ се в гр. Сливен, В., м. „ А.“. Разминаването в твърденията е твърде съществено. След като страната е установила евентуално неточно посочване на имота на ответницата посочен по заповедното производство е следвало да започне процедурата отново, тъй като в производството по чл. 422 от ГПК и по заповедното производство е необходимо да е налице тъждество на претенциите.

При изложените по - горе съображения, съдът следва да прецени доколко по делото са налице доказателства за уважаване на исковата претенция посочена в допълнителната искова молба пред настоящата инстанция – да се установи задължение на ответницата за доставена от ищеца и потребена от ответника питейна вода на стойност 654.91лв. за периода 01.05.2018г. – 31.05.2018г. за имот абонаментен номер 10398, партида номер 103763 находящ се в гр. Сливен, В., м. „ А.“ – хотел „ Х.“.

Както посочихме по – горе , при така заявената искова претенция е налице съществено противоречие със заявената претенция в заповедното производство. На практика се цели установяването на задължение за обект, за който в заповедното производство не е търсена защита. Като имаме предвид, че производството по чл. 422 , ал.1 от ГПК представлява „ втори етап“ от защитата давана по заповедното производство, така заявената претенция е недопустима.

Освен недопустима, претенцията е и неоснователна. Данните по делото не установяват задължение на ответницата за този конкретен обект хотел „ Х.“. От представените справки от имотния регистър се установява, че ответницата притежава няколко недвижими имота във В. и не може да се направи извод, за кой точно от тях се отнася абонаментен номер 10398 и партида номер 103763. Освен това е налице противоречие в отразеното в констативен протокол от 04.05.2018г., в който е посочено, че обектът е къща и твърденията на ищеца, че обектът е хотел. От представения по делото карнет за обект № 103763 е видно, че на основание изготвения на 04.05.2018г. протокол с отбелязани данни 3329 куб.м. ( за м.май 2018г.) и предходните данни  (за м. 07.2017г.) са начислени за м. май 2018г. 334 куб.м. Прави впечатление, че предходните месеци, когато засичането е било редовно абонатът е ползвал между 8 и 15 куб.м.вода месечно. Няма направени засичания и отбелязвания за девет месеца, което прави по 37 куб.м.вода средно месечно, едно значително увеличаване на потреблението , несъответстващо на предходните данни. В самото заявление е посочено, че паричната претенция е за задължения натрупани само за м. май 2018г., а от свидетелските показания на разпитания св.Димитров и от представените карнет и протокол се установява, че натрупаното задължение е за по – дълъг период от време.

В обобщение може да се каже, че ищцовото дружество не е могло в пълен обем, по безспорен начин да докаже своята претенция, поради което същата не следва да бъде уважена.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение 81/28.01.2020г. по гр.д. № 1008/2019г. на Сливенския районен съд .

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.