Р Е Ш Е Н И Е № 200
ПЛОВДИВ 13.0.42018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII – ти с-в, в откритото заседание
на деветнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА - ГИЧЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 728 по описа за 2016 година и констатира
следното:
Предявен е иск от
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, София, бул. „Драган Цанков“ 37,
съдебен адрес **** против Л.Я.Б., ЕГН ********** и Р.Я.В., ЕГН ********** с правна квалификация чл.422 ГПК.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че с Договор за банков кредит 60КР-АА-1088/25.07.2007
г. „ПИБ“ АД предоставя на Б. и В. кредит в размер на 107 800 лв,
при годишна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с
договорна надбавка от 2.89 пункта. Уговорена е лихва за просрочие
в размер на договорената лихва, увеличена с 20 пункта наказателна надбавка.
Крайният срок за погасяване на кредита е 20.07.2027г. на равни месечни вноски в
размер на 835.82 лв, платими на двадесето число на
всеки месец или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, като
кредитът е усвоен изцяло и еднократно на 03.08.2007 г.
По кредита са правени вноски за
периода 20.08.2007 г. – 20.08.2013 г. От 20.08.2013 г. длъжниците са
преустановили плащането по кредита, като не са погасени вноските за периода
20.08.2013 г. - 20.04.2015 г.
Страните са уговорили, че при
неплащане на която и да е от договорните вноски, Банката има право да обяви
кредита за предсрочно и изцяло изискуем с писмено уведомление до
кредитополучателите, с което се дава определен срок за погасяване на
задължението.
На Л.Б. е връчено уведомление на
23.02.2015 г., а на Р.В. на 23.02.2015 г., като им е даден седмичен срок за
плащане на задължението. След изтичането на срока не е настъпило плащане,
поради което, считано от 21.04.2015 г., банковият кредит е изцяло и предсрочно
изискуем.
По ч.гр.д. 585/2015 г. на РС
Асеновград е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като Б.
и В. са осъдени да заплатят солидарно на „ПИБ“ АД следните суми:
- 90 808.37 лв
–
главница
- 10 977.18 лв
–
просрочена договорна лихва за периода 20.08.2013-21.04.2015 г.
- 1419.71 лв
–
просрочена наказателна лихва за периода 21.08.2013 – 23.04.2015 г.
- законна лихва върху главницата от
24.04.2015г.
- 4 064.11 лв
разноски .
Доколкото ответниците са подали
възражение по смисъла на чл.414 ГПК, за ищеца възниква интерес да предяви настоящия
иск за установяване на вземането по отношение на
ответниците Р.В. и Л.Б. солидарно, произтичащо от Договор за банков кредит
60КР-АА-1088/25.07.2007 г. както следва:
- 90 808.37 лв
–
главница
- 10 977.18 лв
–
просрочена договорна лихва за периода 20.08.2013-21.04.2015 г.
- 1419.71 лв
–
просрочена наказателна лихва за периода 21.08.2013 – 23.04.2015 г.
- законна лихва върху главницата от
24.04.2015г.
- 4 064.11 лв
разноски .
В срока по чл.367 ГПК от ответника
В. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск със следните
аргументи:
- В. твърди, че не е страна по
договора за кредит, тъй като сумата по кредита се усвоява и отчита по заемна
сметка на Л.Б.. Договор за кредит не и е предоставян за подписване в качеството
и на страна по договора. Погасителният план, като неразделна част от договора
за кредит, е с различна дата и не е относим към
договора за кредит, от който ищецът черпи правата си.
- Оспорва подписите на договора за
кредит, погасителния план към договора за кредит и разписка № 7 и нотариална
покана от 16.01.2015 г., като оспорва и обстоятелството, че е уведомена от
кредитора за предсрочната изискуемост на банковия кредит.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Б. чрез адвокат С.- особен представител при
условията на чл.47 ал.6 ГПК, с който се оспорва предявеният иск със следните
аргументи :
-
Оспорва
се обстоятелството, че ответникът Б. е подписала договора за кредит.
- Оспорва се обстоятелството, че е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се, че представеният
погасителен план не е подписан от ответника Б. и не се отнася за кредит по
Договор 60КР-АА-1088 от 25.07.2007 г., както и че същият не отразява коректно и
точно дължимите погасителни вноски. Самият договор за кредит неясно формулира
образуването на размера на лихвите. Предвид изложеното се счита, че не се
доказва какъв е броят и размерът на месечните вноски, за да се твърди, че те не
са издължени, което да обосновава настъпването на предсрочната изискуемост.
- В уведомлението на Банката не се
посочва броят на непогасените вноски и периодът, за който се отнасят; не се
посочва размерът на възнаградителната лихва и
наказателната лихва.
- В изпратеното съобщение до Б. не
се съдържа изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуем.
- Оспорва се обстоятелството, че
сумата по кредита е получена реално от ответника Б.. Обосновава се с
обстоятелството, че кредитът е предоставен за закупуване на недвижим имот и за
погасяване на задължения по кредити, като не е конкретизирано каква част от
общата сума ще служи за погасяване на старите задължения.
- Прави се възражение за нищожност
на договора поради противоречие със закона – чл.430 ТЗ. Това възражение се
аргументира с обстоятелството, че кредитополучатели са две лица и не е изяснено
кой е получил кредита и кой е закупил имота. Нещо повече няма данни да е
закупен имот със средствата от кредита. Затова предоставените средства следва
да се търсят не на договорно основание , а на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
- Прави се възражение за нищожност
на договора поради заобикаляне на Закона, тъй като погасявайки стари
задължения, в размера на отпуснатия кредит са включени и лихви, каквито се
начисляват и върху процесния кредит, което води до анатоцизъм.
- Прави се възражение за нищожност
на клаузата по чл.11 от договора, като се твърди, че размерът на наказателната
лихва противоречи на добрите нрави, тъй като наказателната надбавка от 20
пункта е прекомерна.
- Прави се възражение, че клаузите в
договора, определящи размерите на договорната и наказателната лихва, са
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ал.1 т.5 ЗЗП и се явяват нищожни.
- Прави се възражение за погасяване
на главницата, договорната и наказателната лихва по давност.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца е
постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват направените от
ответниците възражения :
- Ищецът представя договор, с който
се учредява договорна ипотека в полза на „ПИБ“ АД и Р.В. и Л.Б. участват в
нотариалното производство в качеството на кредитополучатели и са се съгласили
закупения недвижим имот да обезпечава вземането на банката.
- Оспорва се възражението, че
приложеният погасителен план не съответства на договора за кредит, тъй като
приложеният погасителен план показва погасяване на получения кредит от
ответниците, в който са заложени главницата, годишната лихва и срокът за
погасяване. Освен това изрично се посочва, че този погасителен план отговоря на
задължението на кредитополучателите В. и Б..
- Кредиторът е направил вземането
предсрочно изискуемо поради несвоевременно плащане на погасителна вноска повече
от 5 дни. Затова длъжниците са уведомени с нотариални покани и в срока за
изпълнение същите не са погасили доброволно просрочените задължения. При тези
условия и с оглед т.29.2 б. А от договора Банката е обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, като не се изискват други условия.
В срока по чл. 373 ГПК от
ответника В. е постъпил допълнителен
отговор, с който се заявява следното:
- поддържа се становището, че с
договора за кредит за ответника В. не възниква задължение за плащане. Не се
представят доказателства да е закупен недвижим имот със средствата от
кредита.Не се установява какви задължения по кредити са погасени.
- Представеният погасителен план не
отразява коректно дължимите плащания.
- Прави се възражение, че
уговорената наказателна лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави
поради прекомерно завишаване.
- Нищожни са и клаузите за
определяне на договорна и наказателна лихва като неравноправни.
- Оспорва се предсрочната
изискуемост на кредита, тъй като не са налице предпоставките за това – в изпратената нотариална покана
задължението е посочено в общ размер, без да са конкретизирани главницата,
договорната лихва и наказателната лихва; твърди се също, че В. не е уведомена
за предсрочната изискуемост на кредита.
В срока по чл. 373 ГПК от
ответника Б. е постъпил допълнителен отговор,с който се дава следното
становище:
- Представеният погасителен план не
обвързва ответника Б., тъй като съставлява част от друг договор за кредит.
- Със средствата не е закупен
недвижим имот и е нарушен предметът на договора. Нарушена е разпоредбата на
чл.430 ТЗ, което води до противоречие със закона и обосновава нищожност на
договора.
Твърди се също, че с договора за
банков кредит се предоставя кредит на две лица. Доколкото в договора изрично не
е посочено при какви условия се предоставя заемът, следва да се приеме, че е
предоставен поравно на двамата кредитополучатели. В тази връзка се твърди, че и
неправилно са определени погасителните вноски спрямо индивидуалните размери на
двамата длъжници.
Предвид доказателствата Съдът
намира за установено:
С Договор №
60КР-АА-1088/25.07.2007 г. „Първа Инвестиционна Банка” АД, от една страна, и
Л.Я.Б. и Р.Я.В., от друга страна, са се споразумели за следното:
„Първа Инвестиционна Банка” АД
предоставя на Л.Б. и Р.В. банков кредит в размер на 107 800 лв за закупуване на недвижим имот и погасяване на
задължения по кредити, като срокът за усвояване на кредита е 25.08.2007 г.;
Страните са уговорили дължимост на годишна лихва за ползването на кредита –
основен лихвен процент на БНБ, увеличен с 2.89 пункта; точният размер на
дължимата лихва се изчислява от Банката за всеки лихвен период на падежа на
съответното лихвено плащане, посочен в Погасителния план, като при промяна на
основния лихвен процент, договореният лихвен процент се променя от датата на
промяната, без да е необходимо предоговаряне.
При неплащане в срок на дължимата
вноска се дължи лихва в размер на договорената лихва, увеличена с наказателна
надбавка от 20 пункта.
Кредитът се погасява на равни
месечни вноски с падеж и размер,
определени в Погасителен план, като крайният срок е 20.07.2027 г.
Уговорено е, че Банката има право
да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем в случай, че
кредитополучателят не плати вноска повече от пет работни дни след датата, на
която плащането е станало изискуемо.
Страните са уговорили също, че по
смисъла на посочения договор заемна сметка – сметка, по която се предоставят
средствата на кредитополучателите, е сметка, водена от Банката на името на
Л.Б., която отразява сумата на ползвания кредит.
В Погасителен план към Договор за
кредит 60КР – АА /17.07.2007 г. подписан от кредитополучателите, са отразени
датите на падежите, размерите на главницата, лихвата и общият размер на
месечните вноски, размерът на задължението преди вноската и размерът на
задължението след вноската.
С Нотариална покана от 16.01.2015
г. „ПИБ” АД уведомява Р.В., че поради неизпълнение на задълженията по договора
за кредит 60КР – АА-1088/25.07.2007 г. размерът на задължението е
98 944.74 лв, като 12 274.01 лв – просрочени – 4 439.23 лв
– просрочена главница и 7 834.78 лв – просрочени
лихви; „ПИБ” АД кани В. да заплати доброволно просрочените задължения в
седемдневен срок от получаването на поканата, като при неизпълнение, Банката ще
счита кредита за предсрочно изискуем. Видно от Разписка № 7 описаната
нотариална покана е получена от В. на 23.02.2015 г.
С Нотариална покана от 16.01.2015
г. „ПИБ” АД уведомява Л.Б., че поради неизпълнение на задълженията по договора
за кредит 60КР – АА-1088/25.07.2007 г. размерът на задължението е
98 944.74 лв, като 12 274.01 лв – просрочени – 4 439.23 лв
– просрочена главница и 7 834.78 лв – просрочени
лихви; „ПИБ” АД кани Б. да заплати доброволно просрочените задължения в
седемдневен срок от получаването на поканата, като при неизпълнение, Банката ще
счита кредита за предсрочно изискуем. Видно от Разписка № 6 описаната
нотариална покана е получена от Б. на 23.02.2015 г.
Със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 585/2015 г.
по описа на Районен съд - Асеновград
Р.В. и Л.Б. са осъдени солидарно да заплатят на „Първа Инвестиционна
Банка“ АД сумата 90 808.37 лв – главница,
10 977.18 лв – договорна лихва за периода
20.08.2013 г. – 21.04.2015 г., 1419.71 лв – лихва за просрочие за периода 21.08.2013 г. – 23.04.2015 г. и
4 064.11 лв разноски по делото, като се посочва,
че вземането на Банката произтича от Договор за кредит № 60 КР-АА-1088/25.07.2007
г.
От заключението на ССЕ, което
Съдът кредитира като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че
размерът на кредита е 107 800 лв. По усвояването на кредита са направени
следните плащания: На 03.08.2007 г. – 38 100 лв
– нареден превод с получател В. за погасяване на кредит; на 03.08.2007 г. –
10 300 лв – нареден превод с получател В. за
погасяване на кредит; на 03.08.2007 г. – 14 000 лв
– нареден превод с получател Б. за погасяване на кредит; на 03.08.2007 г. – 460
лв – нареден превод с получател Б. за погасяване на
овърдрафт ; 03.08.2007 г. – 5502,96 лв – нареден
превод с получател Б. за погасяване на кредитна карта; на 06.08.2007 г. – 2075 лв – нареден превод с получател Б. за погасяване на
кредитна карта; на 06.08.2007 г. – 35 759 лв –
теглене в брой Л.Б. и на 06.08.2007 г. – нареден превод с получател В. за
окончателно погасяване на кредит- общо 106 346.96 лв.
Размерът на начислената договорна
лихва (годишна лихва в размер основен лихвен процент на БНБ от 4.01 пункта,
увеличен с надбавка 2.89 пункта) е 5 427.28 за периода 03.08.2007 –
20.04.2008, като поради неточно приложения лихвен процент са събрани със 78.61 лв в повече договорни лихви. За периода 20.04.2008-
22.04.2015 размерът на лихвата е 48 602.12 лв., от които са платени
37 624.94 лв, т.е. към 24.04.2015 г. дължимите
неплатени договорни лихви са в размер 10 898.57 лв.
Размерът на наказателната лихва за
периода 20.10.2008 – 22.04.2015 е 1 419.70 лв (
начислената наказателна лихва е в размер на 1472.90 лв,
от които е платена 53.22 лв и следователно дължимата
е 1 419.70 лв). Удържаната такса управление на
кредит към 03.08.2007 г. е 797.72 лв. Извършените погасявания по главницата са
в размер на 16 991.63 лв, като към 24.04.2015 г.
дължимата главница е 90 808.37 лв.
От 20.08.2013г. не са извършвани
погасявания по кредита.
В системата на Банката по брой
месечни вноски и падежни дати и размер на погасителните вноски информацията
съответства на представения с исковата молба погасителен план.
За периода 14.08.2007 г.-
30.07.2013 г. погасявания по кредита са правили Л.Б., Р.В. и на дати 28.09.2010
г. и 25.06.2012 г. – С.В. и на 27.12.2011 г. В.В..
Предвид изложеното Съдът приема,
че към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.417 ГПК /заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 24.04.2015 г. с вх.№ 4885 – Писмо изх.№
4282/13.11.2017 г. на Районен съд – Асеновград – лист 206 от делото/
ответниците не са изпълнили задължението си да заплащат в срок погасителните
вноски по предоставения кредит / ответниците са в забава от м.20.08.2013 г./ и
ищецът е упражнил своето потестативно право по
смисъла на т.29.2 от договора за кредит и в съответствие с правилата на т.18 от
ТР 4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. на ВКС е
обявил кредита изцяло за предсрочно изискуем, за което ответниците са
уведомени редовно на 23.02.2015 г.; предвид заключението на ССЕ ответниците
дължат на „Първа инвестиционна Банка“ АД следните суми:
-90 808.37 лв главница към 24.04.2015 г.;
-10 898.57 лв – лихва към 24.04.2015 г. и
-1419.70 лв
– наказателни лихви към 24.04.2015 г.
В посочените от вещото лице
размери следва да се уважи предявеният иск, като главницата следва да се
присъди ведно с обезщетение за забава от подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 24.04.2015 г. до окончателното изплащане.
Съдът не споделя направеното
възражение, че не са налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, доколкото не е налице неплащане, тъй като погасителният
план е относим към договор за кредит, от който
кредиторът не черпи права, сумата не е получена реално от ответниците,
погасителният план не отразява промяната в лихвения процент, в нотариалните
покани е посочен общият размер на задължението, а не е конкретизиран по пера, не
е налице изрично изявления от кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем.
Вярно е, че погасителният план,
приложен към договора за кредит, от който ищецът претендира да черпи права, е
индивидуализиран като такъв, относим към Договор за
кредит № 60 КР-АА- от 17.07.2007 г., а
договорът за кредит, от който ищецът твърди, че произлизат вземанията му, е
Договор за кредит № 60 КР-АА-1088/25.07.2007 г. При съпоставката между Договор
за кредит № 60 КР-АА-1088/25.07.2007 г.
и погасителен план към Договор за кредит № 60 КР-АА- от 17.07.2007 г. се установява, че е налице
идентичност от гледна точка на страни, размер на кредит, краен срок на връщане,
поради което Съдът приема, въпреки констатираната разлика, че представеният
погасителен план съставлява част от Договор за кредит № 60
КР-АА-1088/25.07.2007 г. В подкрепа на това становище Съдът приема и
обстоятелството, че не се твърди от ответниците, а и не се ангажират
доказателства между страните да са налични и други договори за кредит, част от
които да е относим посоченият погасителен план.
Изводът на Съда се подкрепя и от констатациите на вещото лице, че в системата
на Банката по брой месечни вноски и падежни дати и размер на погасителните
вноски информацията съответства на представения с исковата молба погасителен
план В хода на производството, при доказателствена тежест, лежаща върху
ответниците, и при изрични указания на Съда, не се ангажират доказателства
относно неистинността на Договор за кредит № 60 КР-АА- от 17.07.2007 г., Погасителен план към Договор
за кредит № 60 КР-АА- от 17.07.2007 г.,
Нотариална покана от 16.01.2015 г. „ПИБ” АД , Разписка № 7, удостоверяваща, че
нотариална покана е получена от В. на 23.02.2015 г., Нотариална покана от
16.01.2015 г. и Разписка № 6, удостоверяваща, че нотариална покана е получена
от Б. на 23.02.2015 г., поради което Съдът приема това обстоятелство за
недоказано и счита, че ответниците са положили подписи за кредитополучатели на
Договор за кредит № 60 КР-АА- от 17.07.2007
г. и Погасителен план към Договор за кредит № 60 КР-АА- от 17.07.2007 г. Що се отнася до
възражението на ответника В., че не е страна по договора за кредит, тъй като
заемната сума се усвоява и отчита по сметка на Л.Б., Съдът не приема същото,
тъй като Р.В. е посочена като кредитополучател и тя е положила подпис за
кредитополучател, изрично в договора за кредит страните са се уговорили, че
сумите по ползването на кредита и плащанията се отчитат по заемна сметка на
кредитополучателите, като в договора са посочили и значението на термина заемна
сметка, а именно, че това е сметка, водена от Банката, на името на Л.Б..
Съдът не споделя и възражението,
че не е налице изрично изявление на Банката относно предсрочната изискуемост на
кредита. С погасителния план се посочват падежите и размерите на месечните
вноски за погасяване на кредита; страните са уговорили и предпоставките, при
наличието на които Банката има право да обяви кредита изцяло и предсрочно
изискуем, а това е в случай, че кредитополучателите не извършат което и да е
плащане по договора повече от пет работни дни след датата, на която плащането е
изискуемо. Установява се, че кредитополучателите не са заплащали месечните
погасителни вноски от м.08.2013 г. Законодателят не изисква изричен акт на
кредитора, с който да се обяви вземането за изцяло и предсрочно изискуемо, а
единствено изисква кредитополучателят да бъде уведомен за упражняването на това
право на кредитора, като в случая ищецът надлежно е уведомил ответниците за
това.
Във връзка с възражението за липса
на предпоставки, обуславящи солидарната отговорност на ответниците, Съдът
приема следното:
С Договор за кредит № 60
КР-АА-1088/25.07.2007 г. на кредитополучателите Р.В. и Л.Б. е предоставен заем
в размер на 107 800 лв, без да е посочено, че
заемът се предоставя разделно, както и не е уговорено разделно погасяване на
задължението. В тази връзка Съдът намира, че макар и да не е уговорена изрично
солидарна отговорност, с оглед характера на задължението, ответниците отговарят
солидарно при неизпълнение на договорните задължения.
По възражението за нищожност на Договора за кредит
поради неспазване на целта, за която е предоставен кредитът:
Неоснователно
е възражението за нищожност на договора за кредит с оглед неосъществената цел
на кредитирането – кредитът е предоставен за закупуване на недвижим имот и за
погасяване на задължения по кредити, но недвижим имот не е закупен. Вярно е, че
съгласно нормата на чл.
430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит Банката се задължава да
предостави на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането
на срока, което определя целта като конститутивен
елемент на договора за банков кредит. Неизползването на заетата сума за
уговорената цел обаче винаги означава неизпълнение на договорните задължения на
заемателя и неспазването и може да доведе до
предсрочна изискуемост на задълженията или прекратяване на договора – т.29.1,б.
В от договора за кредит. За кредитора не съществува друго задължение освен да
отпусне уговорената парична сума. Ето защо вземанията и по договора за кредит
не са обусловени от неспазването на целта на
кредитирането.
По възражението за нищожност на Договора за кредит
60 КР-АА-1088/25.07.2007 г. поради заобикаляне на Закона и евентуално
възражение за нищожност Договора за кредит 60 КР-АА-1088/25.07.2007 г. поради
противоречие със Закона:
Ответникът
Б. възвежда възражение за нищожност на Договора за кредит 60
КР-АА-1088/25.07.2007 г. поради заобикаляне на Закона и евентуално възражение
за нищожност Договора за кредит 60 КР-АА-1088/25.07.2007 г. поради противоречие
със Закона с аргумента, че с предоставения кредит се погасяват стари
задължения, в които също са включени лихви, каквито се начисляват и за
процесния кредит, което води до начисляване на лихви върху лихви, а Законът
забранява начисляване на лихви върху лихви.
Съдът
приема направеното възражение за неоснователно. Вярно е, че олихвяването на
изтекли лихви /анатоцизъм/
е подчинено на специален правен режим, като съгласно чл.
10, ал. 3 ЗЗД същото става съобразно наредбите на Българската народна
банка, т.е. е допустимо само доколкото Законът изрично го допуска и по ред и
условия, определени в нормативен акт, като уговарянето на лихва върху лихва е
допустимо в отношенията между търговци /чл.
294, ал. 2 ТЗ/, в хипотезата на чл.
143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 507 ТЗ. С Договор за кредит № 60 КР-АА-1088/25.07.2007 г. страните не са
уговорили възможност за олихвяване на изтекли лихви. Обстоятелството, че с
предоставените в заем средства ответникът ще погаси свои стари задължения по
други заеми, не рефлектира върху действителността на процесния договор за
кредит; действителността на договора за кредит ще се преценява с оглед
постигнатите от страните уговорки относно начина на определяне размера на
лихвата, а в процесния договор не са налични такива, които да уреждат
олихвяването на лихви.
Ето
защо направените възражения са неоснователни и следва да се оставят без
уважение.
По възражението за нищожност на клаузата по т.11 от
Договор за кредит № 60 КР-АА-1088/25.07.2007 г. поради противоречие с добрите
нрави и евентуално нищожна като неравноправна при условията на чл.143, ал.1,т.5
ЗЗП:
Преценката за нищожност поради накърняването на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключването на сделката, а не към един последващ момент. В този смисъл неустойката следва да се приеме за нищожна поради накърняването на добрите нрави само, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В тази насока са задължителните указания, дадени в ТР № 1/ 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК.
За "Добрите нрави“ не е налично законово определение или
регламентирани правила, а се приема, че са морално- оценъчна категория, които
могат да се извлекат от общите принципи на правото.
В случая страните са уговорили заплащане на неустойка – чл.11 от договора при неплащане на погасителна вноска, но само неизвършените плащания се отнасят като просрочени и се олихвяват с договорената лихва, увеличена с 20 пункта.
Следва да се отбележи, че функцията на неустойката /чл.11 от Договора за
кредит/ се прилага при неизпълнение на договорно задължение на ответниците за неплащане в срок на погасителна вноска, т.е. действието на
санкционната и обезщетителна функция на неустойката
зависи от поведението на длъжника и в този смисъл се стимулира длъжникът да се
разплаща в срок.
В случая ответниците в качеството им на кредитополучатели са неизправна страна, допуснали са продължителна забава, като не са заплащали погасителните вноски от м.08.2013 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 24.04.2015 г.
Не може да се приеме, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като страните сами предварително са определили размера на неустойката при забавено плащане и в това намира израз принципът на свобода на договарянето по чл. 9 ЗЗД.
Не може да се приеме, че неустойката е прекомерна,
тъй като неустойка се начислява единствено върху неплатената част от
задължението.
Съгласно чл.143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравносвесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани
в цитираната норма, измежду които: т.5 – задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Предвид разпоредбата на
чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен с потребител, се
преценява с оглед вида на стоката или услугата- предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който зависи.
С оглед представените по
делото писмени доказателства – договор за кредит - Съдът намира, че
начисляваната наказателна лихва – при условията на чл.11 от договора –
олихвяване на неизплатената част от кредита с договорената лихва, увеличена с
20 пункта, не е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП по следните
съображения:
Клаузата, регламентираща
начисляването на наказателна лихва, е била предмет на индивидуално договаряне между
страните, тя не е част от общите условия на търговеца за предоставяне на
кредити. Уговарянето на наказателната лихва като конкретен процент дава
възможност на потребителя да предвиди точно произтичащите за него евентуално
негативни последици, при начисляване на тази наказателна лихва. А същата се
начислява, когато е налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по
погасяване в срок дължимите месечни анюитетни вноски.
Договореният размер на
наказателната лихва е годишен такъв, начислява се за времето на просрочие върху незаплатените
вноски и в тази връзка не може да се възприеме твърдението на ответниците, че
размерът на наказателната лихва е прекомерен. Конкретният размер на
наказателната лихва при една просрочена вноска ще зависи от периода на просрочие, т.е от това колко дни кредитополучателят ще е в
неизпълнение на задължението да внесе конкретната просрочена месечна вноска. От
изложеното не може да се обоснове извод, че е налице необосновано високо
обезщетение или неустойка, което да мотивира неравноправна клауза или да е в
разрез с добрите нрави.
Уговарянето на клауза,
предвиждаща наказателна лихва при просрочие, само по
себе си не води до значително неравновесие между страните, защото по този начин
се обезпечават и гарантират правата на кредитора, че ще получава в срок
вземането си (уговорената месечна вноска по заема), без да поставя в
неравноправно положение потребителя, който, като страна по договора, е длъжен
да изпълнява поетите от него задължения по връщане на предоставената в заем
сума. Начисляването на наказателна лихва при просрочие
за кредополучателя настъпват неблагоприятни
последици, защото се увеличават разходите му, но това, от друга страна, е в
резултат на неговото недобросъвестно поведение, изразяващо се в неизпълнение на
задължението да погасява кредита в срок.
Предвид изложеното Съдът
намира възраженията за неоснователни и като такива следва да се оставят без
уважение.
По възражението за погасяване на вземането за лихви и
неустойка поради изтичането на тригодишния давностен
срок:
В исковата молба се
посочва, че ответниците са преустановили изпълнението на задължението си да
погасяват задължението си от м.08.2013 г. и от този момент се претендира
установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава; това обстоятелство
се установява и от заключението на ССЕ – на 20.08.2013 г. е направено
последното плащане за погасяване на вземането. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 24.04.2015 г. – т.е. преди изтичането на
тригодишният давностен срок по смисъла на чл.111, б.Б
и б.В ЗЗД.
Предвид изложеното Съдът
счита направеното възражение за неоснователно и като такова следва да се остави
без уважение.
При така установеното и
направените правни изводи Съдът приема, че не се установяват пороци на Договор за кредит № 60 КР-АА-1088/25.07.2007
г., които да рефлектират върху неговата действителност, поради което искът
следва да се уважи, за което Съдът изложи мотиви.
По разноските:
В хода на заповедното производство
заявителят е направил разноски в размер 4064.11 лв,
от които сумата 2064.11 лв - разноски за държавна
такса и 2000 лв - разноски за адвокатско
възнаграждение. Тези разноски в общ размер на 4064.11 лв са предмет и на издадената заповед за
изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. Съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ето защо разноските на заявителя в заповедното производство следва да се
присъдят с решението по исковото производство. Предвид уважаването на иска в
полза на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното производство
разноски, така както същите са определени и в заповедта за изпълнение.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да се
осъдят да заплатят на ищеца направените в хода на настоящето производство
разноски в размер на 7326.91 лв.
Ето
защо Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,
София, бул. „Драган Цанков“ 37, съдебен адрес **** по отношение на Л.Я.Б., ЕГН ********** и
Р.Я.В., ЕГН **********, произтичащо от
Договор за банков кредит 60КР-АА-1088/25.07.2007 г., за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 281/30.04.2015 г. по ч.гр.д. 585 по описа на Районен съд – Асеновград за
2015 година, в размер на :
-сумата 90 808.37 лв
/деветдесет хиляди осемстотин и осем лв и 37 ст/ , представляваща главница, ведно с обезщетение за забава от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК – от
24.04.2015 г. до окончателното изплащане
-сумата
10 977.18 лв /десет хиляди деветстотин
седемдесет и седем лева и 18 ст/, представляваща
договорна лихва, начислена в периода 20.08.2013 г. – 21.04.2015 г.
-сумата
1419.71 лв /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и
71 ст/, представляваща наказателна лихва за периода
21.08.2013 г. – 23.04.2015 г.
ОСЪЖДА
Л.Я.Б., ЕГН **********,*** - адв.С. – процесуален представител при условията на чл.47,
ал.6 ГПК и Р.Я.В., ЕГН **********,***
солидарно да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, София,
бул. „Драган Цанков“ 37, съдебен адрес **** сумата 4064.11 лв /четири хиляди и шестдесет и четири лева и 11
ст/ разноски по заповедното производство
ОСЪЖДА
Л.Я.Б., ЕГН **********,*** - адв.С. – процесуален представител при условията на чл.47,
ал.6 ГПК и Р.Я.В., ЕГН **********,*** солидарно
да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, София, бул.
„Драган Цанков“ 37, съдебен адрес ****
сумата 7326.91 лв /седем хиляди триста двадесет и
шест лева и 91 ст/ разноски по делото
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
СЪДИЯ: