Разпореждане по дело №1755/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20201100901755
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 6
гр. София , 15.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20 в закрито заседание на
петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна К. Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна К. Костадинова Търговско дело №
20201100901755 по описа за 2020 година
С исковата молба ищецът „Е.“ АД е предявил срещу НАП и „А.Т.“ ООД (н.) иск за
установяване по отношение на ответниците, че „е обезпечен кредитор в изпълнително дело
№ *********/2017 г. по описа на ТД на НАП-София на основание договор за учредяване на
особен залог върху търговско предприятие от 15.02.2016 г.“, както и че в това му качество
му се дължи сумата от 25 500 лв., представляваща част от общия размер на обезпеченото
вземане, и сумата от 4 500 лв. – лихва за забава за периода 09.01.2019 г. – 16.09.2020 г. С
молба от 17.12.2020 г. в изпълнение на дадените с разпореждане от 30.09.2020 г. указания
ищецът е уточнил, че поддържа предявения иск като такъв с правно основание чл. 269
ДОПК и е формулирал петитум в следния смисъл: качеството му на заложен кредитор да
бъде установено по отношение на публичния изпълнител и на длъжника, като спрямо тях
бъде установено „правото на вземане върху сумата от 25 500 лв., събрана вследствие
предприети действия по принудително изпълнение“, като ответниците бъдат осъдени да му
заплатят сума в размер на дължимата лихва за забава за горепосочения период.

Въпреки направените уточнения и изложените в уточнителната молба правни
аргументи настоящият състав счита, че така предявените искове са недопустими.
Съображенията за това са следните:
Както е посочено и в разпореждането от 30.09.2020 г., съгласно константната
съдебна практика защитата по чл. 269 ДОПК е предоставена на това трето лице, което
твърди, да има собственически права върху имуществото, предмет на принудително
изпълнение, но не и на лицето, което поддържа да е титуляр на права срещу длъжника,
конкуриращи изпълнението на публичния взискател, както е в настоящия случай.
Съгласно чл. 194 ДОПК кредитор, в чиято полза е учреден залог върху имущество,
срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения в хода на
публичното изпълнение, се смята за присъединил се в производството пред публичния
изпълнител. Той се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо
вземането му, като публичният изпълнител разпределя и предава припадащата се на
кредитора с вписан особен залог сума въз основа на представеното удостоверение от
Централния регистър за особените залози за вписан залог и декларация с нотариална заверка
на подписа за актуалния размер на неговото вземане.
1
В чл. 217 ДОПК също е уредено изрично правото на заложния кредитор да бъде
присъединен в публичното изпълнение, което съгласно чл. 217, ал. 2 ДОПК се допуска до
изготвянето на разпределение - ако сумите, събрани при осребряване на заложено
имущество, все още не са разпределени, заложният кредитор може да иска присъединяване
към публичното изпълнение и разпределянето им в своя полза.
Както разпределението по чл. 194, ал. 5 ДОПК, така и отказът за
присъединяване по чл. 217 ДОПК са обжалваеми актове на публичния изпълнител (вж.
напр. Решение № 4517/05.07.2017 г. по адм. д. № 3801/2017 г. на Административен съд -
София-град, Решение № 5009/25.07.2017 г. по адм. д. № 3802/2017 г. на Административен
съд - София-град и цит. в разпореждането от 30.09.2020 г. практика) и заложният кредитор
има правен интерес да се защити срещу тяхната неправилност чрез обжалването им, като
получи по този начин не само административноправна, но и съдебна защита.
Дори обаче да се приеме, че заложният кредитор, чието заложно право не е зачетено
от публичния изпълнител, е легитимиран да предяви иск в защита на правата си, вместо да
обжалва действията по незачитането им, то този иск следва да е от естество да му осигури
адекватна правна защита. В противен случай предявяването му би било лишено от правен
интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост. В случая
установяването по исков път на заложното право върху осребрените вещи само по себе си
не би могло да удовлетвори ищеца, търсещ получаване в своя полза на получената от
осребряването сума (тъй като решението не би било изпълнителен титул за предприемане на
действия по получаването й). Нещо повече – установяването на факта на привилегията
спрямо длъжника и публичния взискател (държавата), както е поискано с първоначалната
искова молба, е лишено от правен интерес и поради обстоятелството, че не се твърди, тези
лица да оспорват заложното право на ищеца върху осребреното имущество.
Същевременно искането за осъждане на публичния изпълнител да заплати сума,
равна на осребрената, съответно на лихва за забава, не почива на надлежни твърдения
публичният изпълнител дължи да преведе осребрената сума само въз основа на извършено
разпределение в полза на лице, присъединено по надлежния ред като взискател, каквото
присъединяване не се твърди, а напротив – се отрича да е осъществено. По отношение на
длъжника такъв осъдителен иск пък е недопустим с оглед откритото спрямо него
производство по несъстоятелност.
Ето защо съдът счита, че исковете, предявени както с първоначалната искова молба,
така и с уточнителната молба, са недопустими. За пълнота следва да се отбележи, че по
аналогичен начин недопустими биха били подобни искове и в хипотезата на нарушено
право на предпочтително удовлетворение в рамките на индивидуалното принудително
изпълнение, провеждано по реда на ГПК – взискателят, твърдящ да е носител на привилегия
при разпределяне на осребреното имущество, би могъл да обжалва действията на съдебния
изпълнител по разпределяне на сумата в нарушение на привилегията, но не и да предяви иск
по чл. 440 ГПК (отделен е въпросът за възможността му да ангажира отговорността на
съдебния изпълнител за вреди).
Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „Е.“ АД вх. №
2
92891/15.09.2020 г., по която е образувано т.д. № 1755/2020 г. на СГС, 20 състав.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в
едноседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3