Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22. 06. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на втори юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 10312
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение
№ 77065 от 27.04.2020 г. по гр.д.№ 65471 по описа за 2017 г. СРС, ГО, 87
състав: ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.С. С., осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
следните суми: на сумата от 1333,24 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия в имот с абонатен № 176757, находящ се на адрес: гр.София,
ж.к.“******, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., включваща суми,
отразени в изравнение №**********/30.09.2014 г. , в изравнение № **********/30.09.2014
г. и в Обща фактура с № **********/31.07.2015
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 15.09.2017 г. до окончателното й изплащане, на сумата
от 296,13 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния
дълг за периода от 16.09.2015 г. до 29.08.2017 г., на сумата от 21,12 лв.,
представляваща цена на извършената услуга "дялово разпределение" за
периода от м.06.2014 г. до м.05.2015 г., отразена в документ с № **********/31.05.2015
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 15.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на
сумата от 4,61 лв., представляваща лихва за забава върху отразената в документ
с № **********/31.05.2015 г. цена на извършената услуга "дялово
разпределение", като погасени чрез
плащане в хода на процеса; ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.С. С., осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
следните суми: на сумата от 1063,85 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот с абонатен № 176757,
находящ се на адрес: гр.София, ж.к.“******, отразена в Обща фактура с № **********/31.07.2014
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 15.09.2017 г. до окончателното й изплащане, на сумата от 319,66 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.08.2014
г. до 29.08.2017 г., на сумата от 14,28 лв., представляваща цена на извършената
услуга "дялово разпределение", отразена в документ с № **********/30.06.2014 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
15.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 4,47 лв.,
представляваща лихва за забава върху отразената в документ с № г. цена на извършената услуга "дялово
разпределение", като погасени по
давност.
Срещу така постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД,
ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца,
въззивник по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал 1 от ЗЗД за сумата 1 063. 85
/хиляда и шестдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/ е отхвърлена като
погасена по давност, а по отношение на лихвата за сумата от 319, 66 /триста и
деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/.
Излагат се доводи за неправилност
на така постановеното решение при прилагане института на погасителната давност,
като се сочи, че съдът не се бил съобразил с действащите за периода Общи
условия.
Иска се от настоящата инстанция
да отмени в обжалваната част първоинстанционното решение и да уважи претенциите
му по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира направените разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС – Д.С.С.,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното решение. Не били допуснати сочените от въззивника
нарушения. Правилно било прието, че вземанията на ищеца са погасени по давност.
Третото лице помагач на страната
на ищеца – „Н.“ ЕАД не взема становище.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 27.04.2020 г., а въззивната
жалба е подадена на 29.04.2020 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
В частта, в която решението се
обжалва, СРС частично е отхвърлил исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
В частта, в която претенциите са отхвърлени като погасени чрез плащане,
решението като необжалвано е влязло в сила.
Първоинстанционното решение не се обжалва и в частта, в която претенцията
на ищеца за сумата от 14,28 лв.- стойност на услугата дялово разпределение е
отхвърлена като погасена по давност, ведно със законната лихва върху същата,
както и по отношение лихвата за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 4,47 лв.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС относно възражението за погасяване на част от задълженията
по давност, направено с отговора по
исковата молба, е приел, че по отношение на претендираните от ищеца вземания е
приложима кратката 3-годишна давност като се е позовал на приетото в ТР №3/2011
г. на ОСГК на ВКС и чл.111, б.“в“ ЗЗД. Давността се прекъсвала с предявяване на
иска по арг. от чл.116, б.“б“, предл.1 ЗЗД, което в случая било сторено на
15.09.2017 г. За периода м.05.2013 г. – 02.2014 г. били приложими ОУ – 2008 г.,
съгласно които задълженията за заплащане стойността на топлинната енергия /ТЕ/
ставали изискуеми с изтичане на 30 дни след срока, за който се отнасят. Затова
и за същия период вземанията били погасени по давност. За периода м.03.2014 г.-
м.04.2014 г. вземанията на ищеца също били погасени по давност. По отношение на
този период били приложими ОУ, в сила от 12.03.2014 г. Или погасени били
вземанията по Обща фактура № ********** от 31.07.2014 г. Следвало да се има
предвид и, че резултата от тази фактура не бил за доплащане.
По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД СРС е приел, че по арг. от чл.119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания;
същите се равнявали на сума от 319, 66 лв.
По доводите във въззивната жалба:
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя мотивите на СРС в частта, в
която претенциите на ищеца /въззивник/ са отхвърлени като погасени по давност
поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на
настоящето решение.
Правилно СРС е приел, че по
отношение на претендираните от ищеца вземания е приложима кратката 3-годишна
давност като се е позовал на приетото в ТР №3/2011 г. на ОСГК на ВКС и чл.111,
б.“в“ ЗЗД.
В случая исковата молба е
предявена на 18.09.2017 г. и с подаването й е прекъснато течението на
погасителната давност.
За всеки един от периодите СРС е
приложил правилата на действащите към този момент ОУ на ищцовото дружество
поради което доводът, че е допуснато нарушение в този смисъл, се явява
неоснователен:
За периода м.05.2013 г. – 02.2014
г. са приложими ОУ-2008 г., а за периода м.03.2014 г.- м.04.2014 г. – ОУ-2014
г.
При действието на ОУ -2008 г.
задължението става изискуемо след изтичане на 30 дни от периода за който сумите
се отнасят, а не от издаването на фактурата, както сочи въззивник, т.е. доводът
му противоречи на приетите от самия него ОУ.
Видно от представеният на л.18
/по делото пред СРС/ документ, изходящ от самия ищец, резултатът за периода не
е за доплащане.
Налага се извод, че обжалваното решение в частта, в която СРС е
приел за погасени вземанията за топлинна енергия по давност, решението е
правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
По отношение на лихвата за забава в размер на 319,66 лв.:
Искът е акцесорен и при
погасяване на вземанията за главница, то и лихва за забава върху същата не се
дължи, арг. от чл.119 ЗЗД.
Следователно и в тази му част
решението е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Разноските са разпределени
съобразно изхода на спора и при положение, че същият съвпада с този пред
настоящата инстанция, решението на СРС не търпи промяна.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски
и такива са сторени за процесуално представителство – 200 лв. за
адв.възнаграждение.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е неоснователно, тъй като договореният и платен размер на
адв.възнаграждение е дори под минимума определен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Затова и разноските ще бъдат
присъдени в пълен размер.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77065 от
27.04.2020 г. по гр.д.№ 65471 по описа за 2017 г. СРС, ГО, 87 състав, в частта, в която се: ОТХВЪРЛЯТ предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу Д.С. С., осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: на сумата
от 1063,85 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в
имот с абонатен № 176757, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.“******, отразена
в Обща фактура с № **********/31.07.2014 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.09.2017
г. до окончателното й изплащане, на сумата
от 319,66 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 15.08.2014 г. до 29.08.2017 г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.С. С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.Р.Ш.,
сумата в размер на 200 лв.- разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: