Решение по дело №829/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 283
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 4 септември 2020 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20201630200829
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

№ 283 / 13.8.2020 г.

Р Е Ш Е Н. И Е

ГР.МОНТАНА, 13.08.2020г.

 

В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.....…….……...наказателна колегия в публично

заседание н. 31 юли.....…...……..………......….……………………………….

през две хиляди и двадесета година............…….……………………в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

                                                    

при секретаря Гинка Митова.....................………………и в присъствието н. прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Николова..………………………..……............АН дело 829 по описа за 2020г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда н. чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 26 – 0000217/ 01.06.2020г. н. д. н. Р.  „. -. н. Л. Г. Н.. xxx е наложено административно наказание – глоба в размер н. 500.00лв. н. основание чл.93 ал.2 от ЗАвтП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Л. Г. Н.., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, тъй като са налице съществени процесуални нарушения, подробно описани в жалбата. В съдебно заседание пълномощникът му представя писмено становище, в което доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, но взема писмено становище по жалбата-л.7 от делото.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите н. пълномощника н. жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата н. страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

                                                                                                                                          

             Н. жалбоподателя Л. Г. Н.. е съставен акт за установяване н. административно нарушение за това, че 21.05.20г.,

около 13:10 ч. н. гл. път Е 79 при разклона за с. Трифоново, като водач н. влекач В. Ф. 1. от категория №3,   с peг.  XXXX   и прикачено към него полуремарке Д. Т. Б. от кат. 04 с peг.  XXXX  , извършва обществен превоз н. товари /празен/ по маршрут гр. Враца - гр. Монтана, представящ заварено копие **********/19.09.2017 г. към лиценз за международен автомобилен превоз н. товари, било констатирано следното нарушение: 1.В момента н. проверката водачът не представя пътен лист по образец/Приложение № 11/.

           Н. основание така съставения акт, наказващият орган счел че е налице безспорно нарушение по чл.89 т.2        Наредба № 33 от 03.11.1999г. и издал н. жалбоподателя атакуваното наказателно постановление, с което му наложил и съответно наказание.          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа н. писмените и гласни доказателства събрани в хода н. въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията н. свидетелите Л.К. и К.Я..

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че при проверка от служители н. въззиваемата страна н. жалбоподателя, като водач н. МПС извършващ международен автомобилен превоз н. товари (празен) е констатирано, че не представя пътен лист по образец.

         Спорното по делото е дали в случая е извършено деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли е определена нарушената и санкционната норма, правилно ли е определен размера н. наказанието, както и дали в хода н. производството са допуснати съществени нарушения н. процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност н. атакуваното НП.

         При извършената цялостна проверка за законосъобразност н. НП съдът установи, че в хода н. производството са допуснати процесуални нарушения със самостоятелно отменително основание.

         Н. жалбоподателя е вменена отговорност за допуснато нарушение н. чл.89 т.2 Наредба № 33 от 03.11.1999г. Тази норма визира, че „по време н. работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи: 2. попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение н. случаите при придвижване н. превозно средство без товар н. територията н. Република България до товарен пункт, като част от международен превоз;...”.

         От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, а не се спори и между страните, че жалбоподателят е извършвал именно такъв международен превоз, като празен по маршрут Враца-Монтана, т.е той е отивал да товари с оглед извършване н. международен курс.

         Горното навежда н. извода, че констатираното от проверяващите представлява именно такова изключение, каквото законодателят е предвидил в правната норма. В тази насока е и писмено доказателство по делото - заверено копие от ЧМР за извършване превоз за деня.

Нещо повече, разпоредбата н. чл.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. урежда условията и редът за издаване н. лиценз, условията и редът за извършване н. специализирани и случайни превози н. пътници, условията и редът за извършване н. обществен превоз н. товари и изискванията към автогарите, но н. територията н. Република България. В конкретния случай жалбоподателят е извършвал международен превоз н. товари.

Ето защо съдът намира, че жалпободателят не е извършил вмененото му нарушение нито от обективна, нито от субективна страна, поради което следва да се отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно.

Пълномощникът н. жалбоподателя прави възражение, че не правилно е приложена разпоредбата н. чл.93 ал.2 от ЗАвтП досежно наказанието, което е глоба в размер н. 100лв, а не както е определена в размер н. 500.00лева. Разпоредбата н. чл.93 ал.2 от ЗАвтП е претърпяла законодателна промяна (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., бр. 60 от 2020 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 7.07.2020 г.). Деянието, за което е наказан жалбоподателя е извършено н. 21.05.2020, а НП е издадено н. 01.06.2020г, тоест преди да бъде в сила законодателната промяна. В конкретният случай при друг изход н. делото би била приложима разпоредбата н. чл.3 ал.2 от ЗАНН-по-благоприятния за дееца закон.

Предвид гореизложените мотиви и н. основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26 – 0000217/ 01.06.2020г. н. д. н. Р.  „. –Враца, с което н. Л. Г. Н.. xxx е наложено административно наказание – глоба в размер н. 500.00лв. н. основание чл.93 ал.2 от ЗАвтП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи н. касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението н. страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: