№ 102
гр. Габрово, 04.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20224200600112 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частна жалба
от КР. ИВ. К. от гр. Габрово, в качеството на пострадал, чрез повереника адв. В.П. от
АК – Габрово, против определение № 80 от 30.05.2022 г. по ЧНД № 117/2022 г. по
описа на Районен съд – Севлиево, с което е потвърдено Постановление на районния
прокурор при РП – Габрово от 21.02.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от
НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 265/2020
г. по описа на РУ на МВР - Габрово, водено за престъпление по чл. 144, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК.
В частната жалба се твърди, че определението на районния съд е
незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на виждането за осъществени от лицето В.А. на
признаците от престъпните състави по чл. 269 от НК и по чл. 325 от НК. Прави се
искане за отмяна на определението на районния съд и на потвърденото с него
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните в
досъдебната фаза на процеса доказателства и взе под внимание съображенията за
прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП –
Габрово, както и като съобрази мотивите по обжалваното определение и доводите в
частната жалба, установи следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно
легитимирано лице и в срока за обжалване на съдебния акт, поради което следва да се
разгледа по същество.
1
Въззивният съд намира, че частната жалба е основателна, по следните
съображения:
Наказателното производство е образувано с постановление на РП – Севлиево
от 26.06.2020 г. за престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това, че е на
09.04.2020 г., около 23.30 часа, в гр. Севлиево, в близост до КПП Запад, са отправени
закани против личността на К.К. - и.д. Началник сектор РК ИАРА В. Търново, отдел
РК Централен Дунав Русе, ГД ИАРА, при изпълнение на служебните му задължения,
свързани с длъжностните му качества като служител в посоченото ведомство, като
това заканване могло и е възбудило основателен страх за осъществяването му.
С постановление на РП – Габрово, ТО – Севлиево от 26.03.2021 г.
наказателното производство, водено за престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК
е прекратено. С определение от 19.04.2021 г. по ЧНД № 145/2021 г. по описа на
Районен съд – Севлиево прекратителното постановление е отменено. Определението
на районния съд е потвърдено с определение от 11.08.2021 г. по ВЧНД № 131/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Габрово.
С постановление на РП – Габрово, ТО – Севлиево от 21.02.2021 г. (въззивният
съд допуска, че е направена техническа грешка при изписване на годината в акта на
прокурора) наказателното производство отново е прекратено. Това постановление е
било предмет на съдебен контрол, като с обжалваното определение от 30.05.2022 г. по
ЧНД № 117/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево актът на прокурора е
потвърден.
В наказателното производство не е привличат обвиняем.
Районният съд е приел фактическа обстановка, която в обобщен вид е, както
следва:
На 09.04.2020 г. в ИАРА - Габрово била получена информация за лица, които
извършват бракониерски риболов в района на яз. „Александър Стамболийски“ край гр.
Севлиево. За мястото се отправили служителите на ИАРА - свидетелите К.К., И.Н.,
Ив.Пр. и Г.Вл.. Същите се разположили на четири поста на язовира и възприели лица и
лек автомобил „Форд Фиеста“, в който се товарели мрежи. Подали сигнал до РУ на
МВР – Севлиево с искане посоченият автомобил да бъде спрян за проверка. За
изпълнение на тази задача били изпратени полицейските служители – свидетелите
И.К., Пл. К. и Л. Л., които се разположили до КПП на изхода за гр. София. Известно
време след като се установили на посоченото место, полицаите възприели лек
автомобил, движещ се към тях с включени дълги светлини, който след като
приближил, изменил посоката си на движение. Полицаите последвали автомобила с
подаден светлинен и звуков сигнал от служебната кола, след което водачът
преустановил движението му. Полицейските служители установили, че автомобилът е
„Форд Фиеста“ с рег. № *********, черен на цвят. Управлявал се от лицето В.А. и в
2
него пътували лицата Г.Д. и Хр. Ал.. При извършена проверка на багажника на
превозното средство свидетелят К. видял чували с хрилни мрежи и риба. По
разпореждане на дежурния при ОДЧ, полицаите придружили лицата с автомобила до
КПП на изхода на града, където изчакали пристигането на служителите на ИАРА.
Същите пристигнали слез известно време. Били с маски на главите. Служителите при
ИАРА се представили и Ал. потвърдил пред тях, че в багажника на автомобила има
риба. На въпроса дали за рибата има нужните документи, Ал. отговорил, че не
разполага с документи за транспорт и улов на такава. Обяснил, че бил намерил рибата
с мрежите при чешма при разклон за яз. „Ал. Стамболийски“. Служителите при ИАРА
поискали Ал. да отвори багажника, но той отказал и им предложил те да го отворят.
Единият от служителите на ИАРА отворил багажника и от там извадил заедно с
колегите си чувалите, които поставили на земята. Съдържанието им било изсипано,
при което се установило, че това са хрилни мрежи с уловена в тях риба. При вида на
това Ал. станал агресивен и започнал да се държи провокативно към служителите от
ИАРА. Започнал да ги снима с телефон. В присъствието на полицаите, както и на
другите лица, които били там, служителите на ИАРА извършили проверка в купето на
автомобила, без да влизат в него. След това всички се придвижили до сградата на
полицейското управление в Севлиево. Там Ал. отново започнал да се държи
провокативно към служителите на ИАРА, като говорел, че били взели пари от
автомобила. През цялото време същият снимал с телефона си. Докато правел това,
наричал служителите на ИАРА „мутри“ и отправял към тях и думите: „Какво сте се
маскирали“; „Нямате право да ме проверявате“. По време на проверката Ал. попитал
кой от тях е Кр. и след като разбрал кой е, започнал да отправя към него думите: „Знам
къде живееш“; „За какъв се мислиш? За мутра ли?“; „Помисли си дали ще пуснеш тези
неща /актовете/, докато стигнеш до Габрово“, „Лично ще се заема да те уволня“.
В РУ на МВР – Севлиево на В.А. били съставени актове за установяване на
административни нарушения по ЗРА. Издадените въз основа на тези АУАН
наказателни постановления са били предмет на съдебен контрол от РС – Севлиево и
АдмС – Габрово, които са ги потвърдили.
Първоинстанционният съд е изложил фактически изводи, които изцяло
следват възприетата от прокурора фактология на случилото се. В обжалваното
определение безрезервно са приети за правилни и обосновани и правните изводи на
държавното обвинение, според които не е реализиран състав на престъпление от общ
характер - по чл. 144, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, по чл. 269, ал. 1 от НК и/или по чл. 325,
ал. 1 от НК, включително квалифицирания състав по ал. 2 на чл. 325 от НК.
Въззивният съд приема, че в общ план фактическата обстановка е изведена
правилно от така събраните по делото доказателства. Друг е въпроса поради каква
причина съществени действия по разследването, каквито примерно се явяват разпитите
на свидетели-очевидци (И.К., Пл.К., Л. Л., В. А., Г. Д.) не са проведени от
3
разследващия полицай, а дейността е възложена на служител, определен от Началника
на РУ на МВР – Севлиево, а после - в течение на производството, същият служител на
МВР е разпитан като свидетел. На следващо място, във връзка с доказателствата
настоящият съд следва да обърне внимание, че по недопустим начин, тъй като това е в
нарушение на принципа за непосредственост, прокурорът, а след това и съдът,
частично са се позовавали на показания на свидетели по друго производство, както и
на веществено доказателства, неприложено към настоящото дело (DVD R, съдържащ
запис на видеофалове от камера, инсталирана на служебен автомобил с рег. №
********). Доколкото в случая показанията на свидетелите по ДП № 312/2020 г. по
описа на РУ на МВР – Севлиево и приложеното към същото дело веществено
доказателство не се явяват определящи за извеждане на фактическите и правните
изводи, съдът приема, че не е допуснат съществен порок при формиране на волята на
прокурора, а след това и на състава на първоинстанционния съд.
Преди да изложи вижданият си по правните изводи на прокурора, които
напълно са споделени от районния съд, настоящият състав следва да направи
уточнението, че производството по съдебен контрол върху актовете на прокурора за
прекратяване на наказателното производство не е ревизионно. Това следва и от
разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК, която стеснява правомощията по контрол до
проверка за обоснованост и законосъобразност на прокурорския акт. Съдът не може да
замести прокурора при извеждане на фактическите и правните изводи, защото това
означава да изземе функциите му, което е недопустимо.
Въззивният съд намира за обоснован и законосъобразен извода, че не са
изпълнени признаците от обективния състав на престъплението по чл. 144, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК. Според текста на наказателния закон заканата следва да бъде с
престъпление против личността или имот на пострадалия или против личността или
имота на негови ближни. В случая не се установява словесната агресия на свидетеля
В.А. да е съдържала закани за живота, здравето или имот на свидетеля К.К.. В
показанията си (л. 35 и л. 139 от ДП) самият пострадал е лаконичен, като заявява, че
Ал. му казал: „Сега ти започват проблемите! Започвай да се оглеждаш!“. В показанията
на свидетелите К., Коев, Л., Пр. и Вл. се посочват в различни комбинации изречени от
Вл. Ал. думи и изрази с определено негативна оценка за личността и службата както на
всички присъстващи служители на ИАРА, така и лично на свидетеля К.. Прегледът на
съдържанието им обаче не сочи на конкретна закана с престъпление против личността
или имота на пострадалия или на някой от колегите му.
Принципно правилни са посочените в постановлението на прокурора и в акта
на съда теоретични постановки относно състава на престъплението по чл. 269, ал. 1 от
НК. Въззивният съд обаче счита, че в случая изводът за липса на престъпление по
посочения състав от НК е преждевременен, тъй като е направен при недостатъчно
4
изяснена фактическа обстановка. Несъмнено е, че свидетелят К.К. не е съставител на
актовете, с които са започнали административно-наказателните производства против
В.А., както и че не е издател на наказателните постановления против същото лице.
Според съда обаче това не е достатъчно априори да се приеме, че спрямо него не е
упражнена принуда във връзка със службата му и че не са засегнати обществените
отношения, свързани с реда на управление. Не е изяснено имал ли е право този
свидетел да започне административно-наказателното производство и ако е имал такова
право по каква причина не той, а свидетелят Власов е пристъпил към съставяне на
актовете. Прокурорът приема, че К. не бил оправомощен да издава наказателни
постановление, който извод не е обезпечен със съответна справка, препис от заповед
или друг документ. В тази насока не е изследвано задълбочено длъжностното качество
на свидетеля К.. В производството са налице данни, че същият е бил и.д. началник
сектор РК ИАРА, но липсват съответни документи, установяващи служебната му
позиция и правата и задълженията му като длъжностно лице. На следващо място, в
показанията на свидетелите Проданов и К. със съдържат твърдения, че Ал. им „пречел
да си изпълнят служебните задължения“. Разпитите обаче както на тези свидетели,
така и на останалите служители от ИАРА са проведени повърхностно за тези
обстоятелства, което не позволява да се разбере имало ли е действително намеса от
страна на Ал. в хода на проверката и в частност при съставянето на актовете, както и в
кой момент са изречени от него заплашителните и заканителните думи и изрази –
преди съставянето на актовете, по време на съставянето им или след това.
Изясняването на тези обстоятелства е важно, за да се отговори дали е налице
съставомерно деянието. Съществено е и изследването на субективния момент, за да се
прецени намерението на дееца да предизвика даден неблагоприятен резултат – дали в
случая Ал. е отправял заплашителни думи и изрази само заради длъжностното
качество на служителите от ИАРА, в частност на свидетеля К.К., и поради това същите
се явяват изолирани от изпълняваните от тях в момента функции, или е целял по този
начин да препятства осъществяването на службата им, включително като принуди
свидетеля К. да не изпълни свои произтичащи от закона и от длъжностната му
характеристика задължения. Следва да се изследва и дали В.А. е познавал от преди
свидетеля К. и ако го е познавал знаел ли е каква длъжност изпълнява. Необходимо е
било да се обсъди дали отправените от Ал. изрази към К.: „Помисли си дали ще
пуснеш тези неща (актовете) докато стигнеш до Габрово! … Знам къде живееш! …
Лично ще се заема да те уволня! … Сега/от сега нататък ти започват проблемите …“ и
други подобни, са изречени с оглед постигане на съставомерната цел по чл. 269, ал. 1
от НК. Както правилно е отбелязал прокурора, престъплението е довършено с факта на
упражняването на принудата, като не е необходимо да е постигнат целения от дееца
резултат. Законосъобразното приключване на досъдебното производство изисква
пълно изясняване на релевантните факти и на тази база извеждане на съответни правни
5
изводи при упражняване от прокурора на правомощията по чл. 242 от НПК.
На следващо място, въззивният съд намира, че изцяло не е обоснован извода за
липса или наличие на признаците от състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
Прегледът на показанията на свидетелите К., К., Л., К., Н., Пр. и Вл. сочи на
използвана от Вл. Ал. словесна комбинация от различни заплашителни и заканителни
думи и изрази, отначало отправяни към всички служители на ИАРА, след това основно
към свидетеля Кр. К., като към последния същите са били съчетани с напомняне, че
знае къде живее, че започват проблемите му и лично ще се заеме да го уволни и т.н.
Доколкото може да се установи от така снетите показания, словесната агресия на Ал. е
започнала още на КПП в началото на града и след това е пренесена и продължила пред
сградата на полицейското управление в Севлиево, където дори ескалира в трайно
поддържани негативни настроения към К. и колегите му, с демонстрирана
необузданост и дори арогантност. Вербалната агресия е съчетана с демонстративно
снимане с мобилния телефон. Както в постановлението на прокурора, така и в акта на
районния съд се съдържат само принципни разсъждения, основани на ППВС 2/74 г.,
последвани от формалното заключение за липса на хулиганство. Липсва каквато и да е
правна оценка на поведението на свидетеля Вл. Ал., което се описва от свидетелите,
които са служители на ИАРА и на МВР.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение следва
да се отмени, като се отмени и потвърденото с него постановление за прекратяване на
наказателното производство. Делото следва да се върне на прокурора. Съобразно
изложените по-горе констатациите на съда, следва да се съберат всички необходими и
относими доказателства, след което да се извърши пълен фактически и правен анализ
на доказателствената съвкупност, което да обуслови законосъобразни правни изводи за
наличие или липса на извършено престъпление от общ характер.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8, вр. с ал. 6, т. 3 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 80 от 30.05.2022 г. по ЧНД № 117/2022 г. по описа
на Районен съд – Севлиево, с което с което е потвърдено Постановление от 21.02.2021
г. на Районна прокуратура – Габрово за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 265/2020 г. по описа на РУ на МВР - Севлиево.
ОТМЕНЯ Постановление от 21.02.2021 г. на Районна прокуратура – Габрово,
с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 265/2020 г. по описа на РУ на МВР -
Севлиево, водено за престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
6
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на дадените в съобразителната
част на настоящото определение указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7