№ 1659
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100901207 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.155, т.3 ТЗ от прокурора за прекратяване на
ответното търговско дружество „Г.Б.“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на 25.04.2022 г. е починал К.И.Ш.–
едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество, след
което няма вписан друг представляващ, а прокуратурата е сезирана с искане за
прекратяване на дружеството.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал
отговор, с който не оспорва допустимостта и основателността на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и представените по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на прокурора е да докаже твърденията си, че вписаният в
търговския регистър управител е починал и няма вписан друг управител на
ответното търговско дружество за срок по-дълъг от три месеца.
От вписванията в търговския регистър по партидата на ответното
дружество се установява, че считано от 26.10.2015 г., управител на
дружеството е К.И.Ш., който е и едноличен собственик на капитала.
От представения препис –извлечение от регистъра Население се
установява, че К.И.Ш. е починал на 25.04.2022 г.
По становище на настоящия състав разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ
следва да се тълкува не буквално, а логически, като израза „няма вписан
управител“ включва както хипотезите на липса на вписване на управителен
1
орган, така и хипотезите, в които вписания управител не съществува като
правен субект, какъвто е случаят с починалото физическо лице, което
осъществява управлението на дружеството. Съответно редът по чл.155, т.3 ТЗ
е приложим и по отношение на едноличните дружества с ораничена
отговорност, тъй като в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ, доколко законът поставя
условия за настъпване на прекратяването, без да определя срок за
настъпването им, очевидно не се касае за автоматично прекратяване с факта
на смъртта на едноличния собственик. В същия смисъл са и указанията по т.1
от Тълкувателно решение 1/2020 г. на ВКС, ОСТК.
След смъртта на управителя до подаването на исковата молба на
11.06.2024 г. дружеството е останало за повече от три месеца без управител,
поради което и съдът приема да са налице предпоставките на чл.155, т.3 ТЗ, и
предявеният иск следва да бъде уважен.
При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да внесе
дължимата държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 80
лв., както и разноските за адвокатско възнаграждение на назначения особен
представител, които са за сметка на бюджета.
С оглед постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело -
С 438/2022 г., с което е прието, че Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения противоречи на правото на ЕС, което решение
съдът е длъжен да съобрази, то възнаграждението на назначения особен
представител следва да се определи при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото, респективно вида и обема на процесуалните
действия и продължителността на делото. Съдебният състав счита, че в
хипотезите, в които адвокатското възнаграждение не заплатено реално въз
основа на уговорка между представлявания и упълномощения адвокат,
каквито са случаите по чл.38, ал.2 ЗА, чл.29 ГПК и чл.47 ГПК, ориентир за
определянето на възнаграждението следва да бъдат освен посочените
критерии и размерите на възнагражденията, определени в Наредбата за
заплащане на правната помощ, тъй като няма основание за различно
третиране на въпроса с разноските за адвокатско възнаграждение в различните
случаи, в които се осъществява процесуално представителство по изискване
на закона и без възнаграждението да е уговорено и заплатено от страна по
делото.
Предметът на делото, с оглед установените процесуални предпоставки, а
именно преценка на вписванията в търговския закон, които са публични и
преценка на доказателствата относно смъртта на представляващия въз основа
на доказателства, представени от ищеца, не разкриват никаква фактическа и
правна сложност, като се изискват елементарни операции по работа с
регистъра и визуално сравнение, съответно необходимите действия по защита
са получаване на препис от исковата молба, призовка за заседание и
съобщение за решение, подаване на отговор и явяване в едно съдебно
заседание, като спорните в практиката въпроси са изчистени с тълкувателно
2
решение, поради което и възнаграждението следва да се определи в размер на
100 лв. Касае се за производство, което абсолютно излишно и поради
недомислие на законодателя се развива пред съд, като защита на ответника не
предполага никаква сложност. Този размер на възнаграждението освен
спрямо необходимите действия по защита е съобразен и с вече посочените
като критерии за съпоставка възнаграждения по чл.23, т.4 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, която предвижда възнаграждение по
граждански дела от 80 лв. до 150 лв. за неоценяеми искове, какъвто е
настоящият, като определяне на по-висок размер е необосновано с оглед
изискването за диференциране на възнаграждението в посочените рамки и при
сравнение с по-сложни и времеемки процедури, за които се определят
възнаграждения в същия диапазон– например искове за заличаване на
вписване в регистър, за защита на членствени права на членове на юридически
лица и/или търговци и т.н.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА Г.Б. ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.****
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на особения представител по
делото адвокат Л. Е. Г. в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Г.Б. ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул.**** да заплати по бюджетната сметка на Софийски градски
съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 80 лв., представляваща разноски
за държавна такса по делото и 100 лв. – възнаграждение за особен
представител.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Л. Е. Г. възнаграждение в размер на 100
лв. от бюджета на съда, за което да се издаде разходен касов ордер след
връщане на съобщението, с което на особения представител е връчен препис
от настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати
незабавно в търговския регистър за откриване на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3