Р Е Ш Е Н И Е
№ 37/11.08.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ГЪЛЪБОВО
Наказателен състав
На 08.08.2014г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.А.
Секретар А.Д.
като разгледа докладваното от
съдия А. АН Дело № 114 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 192 от
15.05.2013г. на В. И. Д. - Началник на М.П., с което на „Б.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.Г., ж.к.”И.г.”, управлявано и представлявано от Г. Т. З. с ЕГН **********,
на основание чл.110, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/,
вр. чл.110, ал.3 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.44,
ал.1, т.6 от ЗАДС, вр.чл.72б, ал.3 от ППЗАДС и на основание чл.110, ал.1 от ЗАДС, вр. чл.110, ал.3 от ЗАДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за извършено
нарушение по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, вр.чл.72б, ал.3 от ППЗАДС.
В жалбата си и в с.з., жалбоподателя излага подробни
съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна изразява становище, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена.
По делото бяха събрани писмени
доказателства: Писмо с рег.индекс 4803-0091/13 от 28.05.2014г. на М.П.;
копие от Нареждане за разпределение на дължими вземания и равностойност по АНП
№ 192/2013г.; копие от Служебна бележка от Л.Л. – началник отдел “ППТРР”;
Наказателно постановление № 192/15.05.2013г. на М.П.; Писмо с рег.индекс
4803-0091/04.06.2013г. на М.П.; Писмо с рег.индекс 4803-0091/15.05.2013г. на М.П.;
Писмо с рег.индекс ЗАДС-0329/03.04.2013г. на М.Б. – С.З.; АУАН №
121/02.04.2013г. на ТМУ П.; копие от Протокол за осъществяване на оперативен
контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки № 526 на ТМУ П.; копие от
Обяснение от Ц.К.Ж.; Декларация (под контрол на плащането) с вх.№ BG00300/01-00496/13022013 с дата на подаване
13.02.2013г. за данъчен период от 01.01.2013г. до 31.01.2013г.; Декларация (Под
контрол на плащането) на акцизни стоки; Декларация (Под контрол на плащането на
с вх.№ BG00300/01-00495/13022013
с дата на подаване 13.02.2013г. за данъчен период от 01.01.2013г. до
31.01.2013г.; Декларация (Под контрол на плащането) за акцизни стоки; копие от
Справка за акциз на “Б.” ЕАД за период м.01.2012г. – м.01.2013г.; копие от
Протокол за заседание на Съвета на директорите на “Б.” ЕАД; АУАН №
121/02.04.2013г.; копие от Протокол за осъществяване на оперативен контрол на лица,
извършващи дейности с акцизни стоки № 526; Обяснение от Ц.К.Ж.; Декларация (Под
контрол на плащането) на с вх.№ BG00300/01-00496/13022013
от 13.02.2013г. за периода от 01.01.2013г. до 31.01.2013г.; Декларация (Под
контрол на плащането) на акцизни стоки; Декларация (Под контрол на
плащането) с вх.№ BG00300/01-00495/13022013 с дата на подаване
13.02.2013г.; Декларация (Под контрол на плащането) на акцизни стоки; Справка
за акциз на “Б.” ЕАД за период м.01.2012г. – м.01.2013г., копие от Протокол от
заседание на Съвета на директорите на “Б.” ЕАД. копие от Заповед № ЗАМ-568/24.10.2011г. на
директора на А.“М.” и копия от Уведомление за оттегляне на пълномощно – 2 броя.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Л. Иванов В. -
съставил АУАН и М.Г.А. .
След преценка
поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 01.04.2013г. от служители на А.„М.” към МБ-С.З. –
св.Л.В. и св.М.А., била извършена проверка в счетоводния офис на “Б.” ЕАД, ЕИК ******,
находящ се на адрес: гр.Г., общ.Г., обл.С.З., ж.к.”И.г.”. Проверени били
счетоводните документи на фирмата. Във връзка с указанията, дадени със служебна
бележка рег. индекс 9300-0537/03.04.2012г. на ТМУ-П. е извършена и проверка във
финансовия дневник за прихода от акциз по сделки в страната на М.П. и в
Българската акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) за възникнали
и погасени акцизни задължения на “Б.” ЕАД, ЕИК ******, регистрирано лице по
чл.57а, ал.1, т.1 от ЗАДС, с идентификационен номер на регистрирано лице (ИНРЛ)
– BG003000С0056 и регистрирано лице по чл.57а, ал.1, т.3
от ЗАДС с ИНРЛ BG003000L0004.
При проверката било
установено, че дължимия акциз за месец
Февруари 2013г. не е внесен в срока по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС.
Св.Л.В. преценил, че са извършени нарушения и съставил
АУАН № 121 / 02.04.2013г., в който отразил своите констатации:
дължимия акциз от “Б.” ЕАД е както следва: - за
данъчен период – месец Януари 2013г. по подадена акцизна декларация от ИНРЛ - BG003000С0056 за АД за ЕПЕЕ с № BG 003000/01-00496/13.02.2013г. е в размер на 236319,34лв. и по подадена акцизна декларация от ИНРЛ - BG003000L0004 за АД за ЕПЕЕ с № BG 003000/01-00495/13.02.2013г. е в размер на 14012,71лв.
Общо дължимия акциз от “Б.” ЕАД, ЕИК ****** за данъчен период – месец Януари
2013г. е в размер на 250332,05лв.
От приложените копия на акцизни декларации (разпечатки
от системата БАЦИС) е видно, че дължимия акциз не е постъпил по сметката на
Митница гр.Пловдив до момента на съставянето на настоящия АУАН, както и не е
отразен в Системата БАЦИС, като погасени задължения.
За данъчен период месец Януари 2013г., данъчно
задълженото лице (ДЗЛ) не е изпълнило задължението си по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, като регистрирано лице по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗАДС, с ИНРЛ - BG003000С0056 и регистрирано лице по чл.57а, ал.1, т.3
от ЗАДС, с ИНРЛ BG003000L0004.
Горното било преценено като два броя нарушения по
ЗАДС, както следва:
1. За данъчен период – месец Януари 2013г. по подадена АД за ЕПЕЕ с ИНРЛ - BG003000С0056 под № BG 003000/01-00496/13.02.2013г. декларираният
акциз за внасяне е в размер на 236319,34лв. Сумата не е наредена и не е заплатена от дружеството,
в указания от ЗАДС срок, с което е осъществило състава на чл.110, ал.1 от
Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), като е нарушило разпоредбите на
чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, във връзка с чл.72б, ал.3 от ППЗАДС;
2. За данъчен период – месец Януари 2013г., по подадена АД за ЕПЕЕ с ИНРЛ
BG003000L0004 под № BG 003000/01-00495/13.02.2013г. декларараният акциз за внасяне е в размер на 13487,10лв. Сумата не е наредена
и не е заплатена от дружеството, в указания от ЗАДС срок, с което е осъществило
състава на чл.110, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), като
е нарушило разпоредбите на чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, във връзка с чл.72б, ал.3
от ППЗАДС.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията като такива
по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, като в обстоятелствената част на АУАН вписал и
приложимата /и за двете нарушения/, санкционна разпоредба – чл.110, ал.1 от ЗАДС - “Лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл.44, се наказва с
имуществена санкция в размер от 500 до 2500лв. за юридическите лица”.
АУАН № 121 от 02.04.2013г. бил връчен на
Ц.Ж. – Икономически директор на дружеството, който го подписал и получил срещу
разписка препис от него. В законоустановения срок не били направени възражения
по акта.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното
Наказателно постановление №192/15.05.2013г. на В. И. Д. - Началник на М.П., в
обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган напълно е
възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. В обстоятелствената част на НП
№192/2013г., административно – наказващия орган / АНО/ е приел за установено,
че срещу „Б.” ЕАД има издадени и влезли в сила други наказателни постановления
/същите са подробно описани/ и е направил извода, че горните обуславят
повторност по смисъла на чл.4, т.17 от ЗАДС.
На 15.05.2013г., след като разгледал преписката по
съставения АУАН, АНО издал обжалваното Наказателно постановление за това, че:
- „Б.” ЕАД не е внесло по подадена АД за
ЕПЕЕ с ИНРЛ – BG 003000C0056 под № BG
003000/01-00496/13.02.2013г., за данъчен период – месец Януари 2013г., а именно
до 14.02.2013г., включително, дължимия акциз, с което е нарушило разпоредбата
на чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, вр. чл.72б, ал.3 от ППЗАДС.
- „Б.” ЕАД не е внесло по подадена АД за ЕПЕЕ с ИНРЛ –
BG 003000L0004 под № BG 003000/01-00495/13.02.2013г., за данъчен период –
месец Януари 2013г., а именно до 14.02.2013г., включително, дължимия акциз, с
което е нарушило разпоредбата на чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, вр. чл.72б, ал.3 от
ППЗАДС.
Административно – наказващия орган е квалифицирал
всяко от горните деяния като нарушение по чл.44, ал.1.т.6 от ЗАДС и на
основание чл.110, ал.3, вр. чл.110, ал.1 от ЗАДС е определил и наложил за всяко
нарушение, административно наказание - ”имуществена санкция” в размер на 2000
/две хиляди/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на показанията на свидетелите - актосъставителя св.Л.В. и
св.М.А., както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗАНН, по въпросите, касаещи връчване на съобщения и др. по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл.180, ал.5 от НПК, връчването се извършва срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приеме книжата. В настоящия случай, обжалваното НП е връчено на лицето Д.Р.В. на 07.06.2013г. Видно от събраните по делото доказателства – Уведомеление за оттеглане на пълномощно от 01.03.2013г. /връчено на лицето срещу подпис/, лицето Д.Р.В. към момента а получаване на НП е била извън кръга на лицата които, съгл.чл.180, ал.5 от НПК са натоварени да приемат книжата. В разглеждания случай е налице нередовно връчване на НП и срокът за обжалване не е започнал да тече.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
1. От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление В. И. Д. - Началник на М.П. е компетентно длъжностно лице да издава НП, съгласно заповед на Директор на А.„М.”.
2. На следващо място съдът
констатира, че в
хода на административно - наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на обжалваното наказателно
постановление. В съдържанието на същото е отразено обстоятелството, че
дружеството - жалбоподател е извършило деянията в условията на повторност,
съгласно чл.4, т.17 от ЗАДС, което е основанието за квалифициране на
нарушението като по-тежко и за налагане на санкция по чл.110, ал.3 от ЗАДС.
Тези
обстоятелства не са установени и не са включени в съдържанието на съставения АУАН. Същите не са били достояние
на нарушителя до момента на издаването на наказателното постановление и
неговото предявяване на дружеството - жалбоподател.
В
резултат на това нарушителя е бил лишен от възможността да възрази по реда на
чл.44 от ЗАНН срещу обвинението за по-тежко наказуемото административно
нарушение, повдигнато със съставянето на акта, с което е ограничено правото му
на защита в този стадий на административно - наказателното производство.
В
настоящия случай, актосъставителят, след квалификацията на нарушенията като
такива по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, е цитирал и текста на санционната
разпоредба, която да се приложи – чл.110, ал.1 от ЗАДС, като в АУАН е вписал и
размера на санкцията – от 500 до 2500 лева.
Квалифицирането
на нарушенията като извършени в условията на повторност е направено едва в
наказателното постановление, като по този начин се изменя характера на
нарушенията към по - тежки. Това обстоятелство е основание да бъде отменено
наказателното постановление като незаконосъобразно. С АУАН се установяват
извършените нарушения, като в тях се описват фактите и обстоятелствата, при
които са извършени. Още с връчването на акта нарушителят следва да е наясно за
какво нарушение може да бъде ангажирана неговата административно - наказателна
отговорност, за да може своевременно и адекватно да организира своята защита.
След като АНО едва в НП е приел нарушенията за извършени при условията на
повторност и е наложил по висок размер на имуществената санкция, то е допуснал
нарушение на административно-производствените правила, което е от категорията
на съществените, тъй като засяга правото на защита на нарушителя.
Следва да
се отбележи, че в АУАН и в НП, издадено въз основа на този акт, следва да
съществува единство, както между посочените за нарушени законови разпоредби,
така и между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон.
Непосочването на обстоятелствата относно посочения обективен признак,
обективиращ налагането на по – тежко наказание за извършеното деяние,
представлява по своята същност процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на жалбоподателя. Нарушаването на правото на защита на нарушителя е
съществено и води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като по своята
същност представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Обжалваното наказателно постановление следва да се отмени от съда отново само на това основание - без съда да се произнася по съществото на спора, относно извършено ли е административно нарушение, авторството и вината на нарушителя.
В този смисъл е и практиката на Административните съдилища / Решение по НД №119/2011г. на Адм.Съд – П.; Решение по НД № 1646/2013г. на Адм.Съд – Б.; Решение по НД № 4230/2012г. на Адм.Съд – В. и др., а така също и Решения на Адм.Съд – С.З. по идентични казуси – по КАНД № 299/2014г. и по КАНД № 300/2014г. на Адм.Съд – С.З../
Смисълът
на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е в НП да бъдат посочени всички
съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, по
начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното
нарушение и по начин, небудещ съмнение. Административното обвинение следва да
бъде точно, конкретно и ясно. Това, от една страна, е от значение за съдебния
контрол за материална законосъобразност на издаденото НП - дали и до колко е
фактичски установено и удостоверено по надлежен ред извършено деяние от
жалбоподателя. От друга страна, чрез конкретизацията на административното
нарушение, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към
административно – наказателна отговорност, съществен елемент на което е правото
му да знае какво точно е извършил и при какви обстоятелства - за да може да
даде обяснения и направи възражения, именно, по тези обстоятелства - при които
е извършено деянието, за което се налага административно наказание.
Допуснатото процесуално нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е съществено и прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е
основателна, издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Г.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 192 от 15.05.2013г. на В.
И. Д. - Началник на М.П., с което на „Б.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.”И.г.”,
управлявано и представлявано от Г. Т. З. с ЕГН **********, на основание чл.110,
ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, вр. чл.110, ал.3 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС,
вр.чл.72б, ал.3 от ППЗАДС и на основание чл.110, ал.1 от ЗАДС, вр. чл.110, ал.3
от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС,
вр.чл.72б, ал.3 от ППЗАДС
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред А.С. – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................. /Х.А./