Решение по дело №102/2019 на Районен съд - Ботевград

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 237

гр. Ботевград, 30.09.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА

 

при участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № **2 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С исковата молба от „К.Б.“ ЕООД срещу С.Г.К. са предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на С.Г.К., че същата дължи на „К.Б.“ ЕООД сумата от 350 лв. – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за кредит № **********от 12.08.2015 г.; както и сумата от 82,32 лв. – наказателна лихва по Договор за кредит № **********от 12.08.2015 г. за периода от 10.10.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 4105/19.07.2018 г. по ч. гр. д. № 1440/2018 г. по описа на РС - Ботевград.

На 12.08.2015 г. ответникът сключил Договор за кредит № **********с „*” ЕООД по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Отпуснатата сума била в размер на 350 лв., следвало да се погаси за 30 дни, с падежна дата 11.09.2015 г. Срокът за погасяване на кредита бил удължен до 09.10.2015 г. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора и не ги погасявал. Начислили му се лихви за забава. На 01.02.2018 г. „*” ЕООД цедирал вземанията си по договора на ищцовото дружество „К.Б.“ ЕООД. „К.Б.“ ЕООД уведомило длъжника за извършената цесия от името на „*” ЕООД. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесните суми. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор чрез особения си представител. Оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Цесията не била надлежно съобщена на длъжника. Представената разписка за извършено плащане не носела подпис на длъжника. По същество се иска отхвърляне на исковите претенции.

В откритото съдебно заседание страните ищецът, редовно призован, не се представлява. Същият взема становище по същество в предварително депозирана писмена молба. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени Договор за кредит № *********/12.08.2015 г. – неподписан от ищеца, ведно с приложените към същия Общи условия, също неподписани от ищеца.

Съгласно Разписка за извършено плащане № 2000000087685281/12.08.2015 г., ищецът е превел чрез системата на „И.“ на ответника сумата от 350 лв.

Съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., Приложение № 1 към същия и Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. твърдяното процесно вземане е цедирано от „*” ЕООД на ищеца „К.Б.“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и „*” ЕООД; 2.) изпълнение от страна на кредитора по договора, т. е., че е предоставил сумата по кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер на всяко от вземанията; 5) цедиране на вземанията на ищеца; 6.) съобщаване на цесията на длъжника.

 Процесният договор се твърди да е сключен от разстояние, каквато възможност се предвижда по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Легалната дефиниция за договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР - това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. 

За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. От цитираната разпоредба следва, че доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В т. 3 на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е  получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Отделно от това в ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). В ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР са нормативно уредени и съответните доказателствени средства - преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. 

В настоящия случай не са представени доказателства нито на хартиен носител, нито в електронен вид, че сключването на твърдения договор за кредит се предхожда от попълнена от ответника заявка за кандидатстване и направено заявление за сключване на договор за кредит посредством електронната страница на кредитодателя. Липсват доказателства ответникът да се е съгласил да получи кредит чрез натискане на бутон „Подпиши“. Ако действително са разменени насрещни електронни изявления на двете страни, изразяващи взаимна воля за сключване на договор, то наличието им остава недоказано. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител съгл. чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, има характера единствено на препис, заверен от страната. С оглед чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и т. 3.4 от ОУ в тежест на ищеца е да установи, че ответната страна е попълнила електронна форма за сключване на договор, както и че е изявила съгласие за сключване на договора. По силата на горепосочените разпоредби от ЗПФУР и в частност чл. 18, ал.3 от ЗПФУР ищецът е могъл да извърши запис на изявлението - заявка или формуляр за кандидатстване, направен от кредитополучателя по електронен път, респективно да докаже извършването му със самия запис, каквото в случая липсва.

Твърденията на ищеца за потвърждаване на сключването на договора и за предоставена на ответника информация, с която да са му били разяснени основните параметри на договора, остават недоказани. Представените на хартиен носител договор, ведно с общи условия към него според настоящия състав не доказват тези обстоятелства, тъй като не са подписани от ответника и като такива не могат да се противопоставят на ответника. Същевременно по делото липсват технически или електронни записи в подкрепа на твърденията на ищеца, че изявлението, касаещо общите условия при които се твърди да е сключен процесният договор, е направено електронно и че същото е прието от ответника, както и да е предоставена, респективно да е получена от ответника твърдяната преддоговорна информация и същият да се е съгласил с нея, нито доказателства, от които да се установи съдържанието на електронните документи, ако такива са били съставени, съответно авторството на изявленията, твърдени да са направени от ответника.

Само по себе си въвеждането на личните данни на потребителя в системата на ищеца не достатъчно, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за сключването на процесния договор. Едностранно извършеното от ищеца вписване в договора на данни на ответника, който не носи подпис на ответника, не се ползва с доказателствена сила.

На следващо място, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за получаване на сумата от 350 лева по договора от ответника. Представеното преводно нареждане няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не носи подпис на ответника. Този документ удостоверява превод на сумата от ищеца чрез системата на „И.“, но не удостоверява изплащане на ответника. В него няма изявление на ответника, че приема сумата. Липсват и доказателства сумата да е достигнала до получателя. Дори да се приеме, че цитираното преводно нареждане доказва изплащане на сумата по точно този кредит, то с оглед на поставеното в чл. 10, ал. 1 от ЗПК изискване за писмена форма на хартиен или друг траен носител като условие за действителност на договора за потребителския кредит, то доказателства за нейното спазване на са представени. Така дори да се приеме плащане на сумата от 350 лева при отсъствието на доказана облигационна връзка, произтичаща от договор за кредит № *********/12.08.2015 г., то в рамките на настоящото производство ищецът не би могъл да претендира същата на заявеното договорно основание.

Предвид всичко гореизложено, предявените искове следва да се отхвърлят, поради недоказаност на валидно възникнало кредитно правоотношение между страните.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски в исковото и в заповедното производство има ответникът, но тъй като същият не претендира такива, разноски не следва да му се присъждат.

 

            Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД от „К.Б.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ш.П.“ № **, срещу С.Г.К. с ЕГН: ********** за признаване за установено по отношение на С.Г.К., че същата дължи на „К.Б.“ ЕООД сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за кредит № **********от 12.08.2015 г.; както и сумата от 82,32 лв. (осемдесет и два лева и тридесет и две стотинки) – наказателна лихва по Договор за кредит № **********от 12.08.2015 г. за периода от 10.10.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 4105/19.07.2018 г. по ч. гр. д. № 1440/2018 г. по описа на РС - Ботевград.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

Преписи от решението да се изпратят на страните!

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :