№ 48
гр. Габрово, 12.06.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в
публично заседание на двадесет и пети май през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на
прокурор…..………., като разгледа
докладваното от съдия Атанасов адм. дело № 32 по описа на съда за 2023 година,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 9 от Закона за горите /ЗГ/.
Образувано е по жалба на Д.П.Т. ***,
с пълномощник адв. П.Д., против
заповед № РД08-34/18.01.2023 г. на Директора на РДГ – В.Търново, с която на
осн. чл. 13 ал. 8 т. 2 от ЗГ не се утвърждава горскостопанска програма /ГСП/,
постъпила със заявление № РДГ05-12500/15.12.2022 г. за притежаван от
жалбоподателката поземлен имот № 66216.149.11, находящ се в землището на с.
Сенник, община Севлиево.
Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна и
неправилна. Счита, че e постановена в противоречие с материалния закон и към нея липсват мотиви, от които да е видно какви са основанията,
за да не се приеме тази програма, което е съществено нарушение на процесуалните
правила. Твърди, че са налице предпоставките за утвърждаване на
горскостопанска програма, тъй като по отношение на имота следва да се прилага
режима на ЗГ. Поради изложеното се прави искане съдът да отмени заповедта като
незаконосъобразна и да върне преписката за ново произнасяне със задължителни
указания. Претендира разноски.
В с.з. адвокат Д. поддържа жалбата по изложените
съображения.
Ответникът, Директор на Регионална дирекция по горите –
Велико Търново, чрез пълномощник юрисконсулт Ж.К., оспорва жалбата, по подробно
изложени в писмено становище съображения, както следва:
Посочва, че оспорената заповед е подписана от зам.
директора на РДГ-Велико Търново инж. З. С. И., на осн. чл. 5, ал. 2 от
Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, поради отсъствие на
директора на РДГ, обусловено от отпуск по болест за периода от 02.01.2023 г. до
31.01.2023 г.
С оглед приложената скица, изд. от СГКК Габрово,
процесният имот е с начин на трайно предназначение: земеделска територия, начин
на трайно ползване: Нива. Поради това се изразява становище, че имотът не е
горска територия, за да бъде изготвена горскостопанска програма за него и не е
налице основание за прилагане на чл. 83 от ЗГ. Посочва се, че комисия,
назначена със заповед на Директора на РДГ-Велико Търново, е извършила проверка
на терен и по документи в имота, като е установила, че част от имота е
придобила характеристиката на гора преди 01.03.1991 г. Именно това е причината,
поради което е постановен отказ за неговото почистване по чл. 84 от ЗГ.
Твърди се, че при издаване на оспорената заповед Директорът
на РДГ-Велико Търново е упражнявал правомощията си в условията на обвързана
компетентност - при спазване на указанията, дадени от ИАГ-София до РДГ-Велико
Търново с писмо с № ИАГ-31944 от 21.12.2022 г. и при наличие на идентична
фактическа обстановка, а именно - имот - земеделска територия, чието
предназначение не е променено в горска територия. В тази връзка се оспорва възражението
за нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото в
оспорваната заповеди изрично е вписано писмото на ИАГ, указващо на необходимост
от изпълнение на процедурата по чл. 81 от ЗГ. С оглед на изложеното се прави
искане съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло оспорваната
заповед.
В с.з. юрк. К. поддържа представеното писмено становище и
моли съда да отхвърли жалбата, като присъди в полза на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
От представените с административната преписка договор за
доброволна делба рег. № 4462, акт №55, т. III от 19.10.2001 г. по описа на нотариус Н. К., № 136, т. IV, вх. №1506 от 19.10.2001 г. на СВ и скица № 15-1130424
от 18.10.2021 г., издадена от СГКК гр. Габрово, безспорно се установява, че
жалбоподателката Д.Т. е собственик на поземлен имот с кад. № 66216.149.11 в
землището на село Сенник, община Севлиево, с площ от 3000 кв.м. В договора за
делба е посочено, че имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а в скицата е
отразено, че имотът е с начин на трайно предназначение: земеделска територия,
начин на трайно ползване: нива.
От представения с административната преписка протокол от
11.03.2022 г. /л. 15 от делото/ се установява, че на посочената в същия дата е
проведено заседание на комисия, назначена със заповед № РД06-97/09.03.2022 г.
на Директора на РДГ – В. Търново /неприложена към преписката/, в състав – инж.
И. П. – гл. експерт при РДГ В. Търново – председател и членове – инж. Д.С. –
гл. експерт при РДГ В. Търново и инж. Е.Т. – гл. експерт при Общинска служба по
земеделие – Севлиево. В протокола е посочено, че комисията заседава на осн. чл.
84 ал. 4 от ЗГ във връзка с подадено заявление вх. № РДГ05-15700/ 16.02.2022 г.
за установяване на поземлен имот с идентификатор 66216.149.11 с площ от 3000
дка /съгласно протокола/ по КККР на с. Сенник, община Севлиево, земеделска
територия, собственост на Д.П.Т., че е придобил характеристиките на гора по
смисъла на ЗГ след 01.03.1991 г. и желае да го ползва като земеделска територия.
Заключението на комисията е, че имотът е придобил характеристиките на гора по
смисъла на ЗГ преди 1 март 1991 г. Искането не отговаря на състоянието на имота, поради което
собственикът му не може да го ползва като земеделска земя по реда на чл. 84 от
ЗГ.
На 15.12.2022 г. в Регионална дирекция по горите – В.
Търново е постъпило заявление за разглеждане и утвърждаване на горскостопанска
програма за процесния имот на жалбоподателката, заведено с вх. № РДГ05-12500/
15.12.2022 г. Заявлението е подадено от инж. Г. Г. Г., управител на «***» ООД –
търговец, вписан в публичния регистър по чл 241 от ЗГ, на който било възложено
изработването на горскостопанска програма за имот № 66216.149.11 в землище с.
Сенник, община Севлиево от „****“, съгласно Договор за възлагане на горскостопански
дейности - Допълнително споразумение по чл. 1, ал. 1 от 04.11.2022 г. Второто
дружество /възложител/ пък било упълномощено да управлява и стопанисва
посочения имот, съгласно приложения договор №251/14.10.2021 г., сключен между него
и собственика Д.П.Т.. Към заявлението са приложени: Горскостопанска програма
(план-извлечение), скица, цитирания документ за собственост, таксационно
описание, извадка от горскостопанска карта, договор със
собственика/упълномощеното лице и разписка за платена такса.
Съгласно изготвената ГСП, внесена за утвърждаване на ГСП от името на жалбоподателката, същата
е изработена на осн. чл. 13 от ЗГ и чл. 235 от ЗГ, Наредба
№8 от 05.08.2011 за сечите в горите и цитираната Наредба № 18 от 07.10.2015 г.
ГСП има
за цел да се дадат насоки за стопанисването
на имота и задача да се планират горскостопански дейности, включващи определяне
на насоките за стопанисване. Посочено е, че гората в процесния имот е с площ 1,480 дка, като не
е инвентаризирана и не е отразена на горските карти. Определената насока на
стопанисване на имот №66216.149.11 е възобновяване с интензивност до 100% само
за тополата, с последващо изкуствено залесяване, за срок от 10 години. Посочено
е, че останалата площ от 0,1520 ха от имота не представлява гора по смисъла на
ЗГ. Конкретният вид сеч и броят на отделните лесовъдски намеси през плановия
период се определят в съответствие с изискванията на Наредба № 8/2011 г. за
видовете сечи от лицата, регистрирани в регистъра по чл.235 от ЗГ, които пряко
са ангажирани с изпълнението на горскостопанската програма, в зависимост от
моментното състояние на насаждението.
Приложено е и становище на РИОСВ-Велико Търново, съгласно
което при реализация на заявената ГСП няма вероятност от отрицателно
въздействие върху близко разположените 33 от мрежата Натура 2000 и не е
необходимо провеждане ка процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС.
Приложено е запитване от инж. Г. Г. до ИАГ гр. София от
08.12.2022 г., касаещо имот в землището на с. Малки Вършец, общ. Севлиево, за
който е утвърдена горскостопанска програма, но частта от имота, представляваща
гора, не е инвентаризирана, като е направено искане за указания при издаване на
позволителното за сеч. Приложен и отговора на ИАГ гр. София до инж. Г., даден с
писмо с рег. № ИАГ-31944 от 21.12.2022 г. с копие до РДГ - гр. Велико Търново.
В него е указано, че възможността, която е предвидена в Закона за
горите за ползване и стопанисване на „имоти, представляващи гори, но отразени в
кадастралната карта като земеделски земи“, е след прилагане на чл. 81 и
съпътстващите от ЗГ. Тази възможност ще позволи посочените имоти, след промяна
на предназначението им в горска територия, да се стопанисват по реда на ЗГ.
Част от административната преписка е доклад от 17.01.2023
г. за извършена проверка на горскостопанска програма от инж. И.П. ***. В
доклада се посочва, че инж. П. е извършил проверка по документи на ГСП вх. №
РДГ05-12500/15.12.2022 г. относно процесния имот, при което констатирал, че
имотът е с начин на трайно ползване: нива. Посочено е, че на осн. писмо с рег. № ИАГ-31944 от
21.12.2022 г., имоти, представляващи гори, но отразени в кадастралната карта
като земеделски земи, могат да се стопанисват по реда на ЗГ, след промяна на
предназначението им в горска територия.
Въз основа на цитираните документи е издадена процесната
заповед № РД08-34/18.01.2023 г., с която Директорът на РДГ – В.Търново, на осн.
чл. 13 ал. 8 т. 2 от ЗГ е отказал да утвърди представената горскостопанска
програма, постъпила със заявление № РДГ05-12500/15.12.2022 г., за притежавания
от жалбоподателката поземлен имот № 66216.149.11, находящ се в землището на с.
Сенник, община Севлиево. Изложени са следните мотиви за неутвърждаване на ГСП:
Писмо с рег. № ИАГ-31944/21.12.2022 г. за стопанисване на ЗГ на имоти,
представляващи гори, но отразени в кадастралната карта като земеделски земи
след промяна на предназначението им в горска територия.
Заповедта е издадена от името на директора на РДГ Н.Н.,
но е подписана с поставена пред подписа запетая и ответникът изрично признава,
че заповедта е издадена от инж. З. С. И.– заместник-директор на РДГ В. Търново.
Представен е болничен лист № Е20223810897 от 04.01.2023 г., от който е видно,
че Директорът на РДГ-Велико Търново инж. Н. Й. Н. е бил в отпуск поради болест
за периода от 02.01.2023 г. до 31.01.2023 г. /л. 34/.
Заповедта е връчена на инж. Г. на 20.01.2023 г., а
жалбата срещу нея е подадена по куриер на 03.02.203 г., като е постъпила и
заведена в РДГ В. Търново на 06.02.2023
г.
По искане на ответната страна, по делото бяха допуснати и
разпитани като свидетели Д. Т. С. и И. В. П. - членове на комисията, изготвила
протокол от 11.03.2022 г., в който е отразено, че част от поземлен имот с
идентификатор 66216.149.11, собственост на Д.Т., е придобил характеристиките на
гора по смисъла на ЗГ преди 01.03.1991 г. От показанията им се
установява, че към датата на изготвяне на протокола свидетелите са били
служители на РДГ В. Търново и заедно с инж. Е.Т., служител на ОС „Земеделие“
Севлиево, са извършили проверка на терен в имота, въз основа на заявление за
почистване на имота по чл. 84 от ЗГ. Въз основа на експертните си познания,
членовете на комисията установили, че дървостоя в имота е над 30 години, като
се състои от топола, на възраст между 40-50 г., определена по диаметъра на
дървостоите - над 50 см. Свидетелите посочват, че само част от имота
представлява гора, като е с площ повече от 1 дка. – около половината от целия
имот. Към момента на проверката имотът не бил инвентаризиран като горска
територия.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния
срок за оспорване по чл. 140 АПК от активно легитимирано лице, което, като собственик на процесния имот и съгласно чл.
101 от Наредба № 18 от 7.10.2015г.
за инвентаризация и планиране в горските територии, има право да представи изработената ГСП в РДГ-В.
Търново за разглеждане и утвърждаване, и чиито законни интереси непосредствено се засягат от процесния акт. Жалбата
е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗГ.
Разгледана по същество, след проверка на административния
акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентния за това
орган, какъвто е директора на РДГ – В.
Търново – по отношение на процесния имот, който не е държавна собственост и попада
в района на дирекцията - чл. 13, ал. 8, т. 2 от ЗГ. Процесната заповед е подписана за директора на РДГ В.
Търново със запетая от заместник – директора Зорка Иванова, съгласно чл. 5 ал.
2 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по
горите, изд. от изпълнителния директор на ИАГ /обн. ДВ. бр.104 от 27.12.2011г., с
посл. изм. ДВ. бр.93 от 21.11.2017 г./. Съгласно тази норма, функциите на директора в негово
отсъствие
се изпълняват от заместник-директор или от длъжностно лице, определено със
заповед. Заместването се извършва в случаите, когато лицето-титуляр
на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява (ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС). В случая е налице валидно упражняване на
правомощия по заместване от зам. директора, тъй като чрез представения болничен
лист се доказа обективната невъзможност за изпълняване на правомощията от
титуляра към датата на издаване на разглежданата заповед /в т.см. решение №
7457 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9299/2018 г., IV о./.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗГ «за горските
територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения,
се изработват горскостопански планове или програми». Характерно за разглеждания
случай е, че неутвърдената ГСП е изработена само за част от имота на
жалбоподателката с площ 1,480
дка, която се е самозалесила. Безспорно е, че собствеността върху имота е възстановена по реда на ЗСПЗЗ /видно от
представения договор за доброволна делба/, а същият е с НТП: земеделска
територия, нива, което и предназначение е отразено в кадастралната карта.
Затова, според указанията на ИАГ, съдържащи се в писмо с № ИАГ-31944 от
21.12.2022 г., възпроизведени в доклад от 17.01.2023 г. за извършена проверка
по процесната ГСП и впоследствие в оспорваната пред съда заповед, е прието, че за
да бъде стопанисван имота по реда на ЗГ, е необходимо да бъде предварително
изпълнена процедурата по чл. 81 от ЗГ. Същата изисква подаване на заявление за промяна на
предназначението от собственика /чл. 81 ал. 2 т. 2 от ЗГ/ и издаване на заповед от министъра на земеделието, по предложение на
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и след представяне
на други изискуеми документи. Тъй
като в случая тази процедура не е изпълнена, процесната ГСП не е утвърдена.
Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за
липса на мотиви в заповедта. Макар и чрез препращане към писмото на ИАГ, в
заповедта достатъчно ясно и конкретно са посочени фактическите основания за
издаване на акта, а именно – липсата на промяна на предназначението на имота от
земеделска земя в горска територия. Тези аргументи са възприети от
жалбоподателката, респ. нейния пълномощник, и се посочват в жалбата, като се
изразява несъгласие с тях. Същите основания за неутвърждаване на процесната ГСП
са изложени и в доклада на инж. П., който съставлява подготвителен документ по
издаване на заповедта и изложените в него мотиви са част от мотивите за
издаването й, което е допустимо съгласно указанията в ТР № 16/1975 г. на ОСГК.
В заповедта е посочено и правното основание за издаването
й – чл. 13 ал. 8 т. 2 от ЗГ. По изложените съображения съдът счита, че при
издаването на административния акт не е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т.
4 от АПК.
Съдът обаче намира за основателни останалите изложени в
жалбата възражения.
На първо място следва да се отбележи неоспореното между
страните обстоятелство, че преди внасянето за разглеждане на процесната ГСП и с
оглед на отразяването в КККР на имота като земеделска земя, жалбоподателката е
внесла в РДГ В. Търново заявление вх. № РДГ05-15700/ 16.02.2022 г. за ползване
на имота като земеделска територия, на осн. чл. 84 от ЗГ и съответно – за почистване
на имота от горскодървесната растителност в 3-годишен срок от подаване на
декларацията /чл. 84 ал. 6 от ЗГ/. Възможността за такова ползване е отхвърлена
от комисията, назначена от директора на РДГ – В. Търново, като основание за
това е констатацията, отразена в цитирания протокол от заседание на 11.03.2022
г., в който е посочено, че залесената част от имота е придобила характеристиките
на гора по смисъла на ЗГ преди 1 март 1991 г. Това заключение на комисията не
беше опровергано, а се потвърди и от показанията на разпитаните свидетели,
които са експерти с дългогодишен опит и квалификация, и подробно обясниха пред
съда въз основа на какви фактически констатации са достигнали до заключението
си.
Въз основа на това заключение на комисията следва
единствено възможния извод, който се поддържа и от ответника, че площта от 1,480 дка, предмет на процесната ГСП изцяло покрива
характеристиките на гора по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗГ, т.е. земи, заети
от горскодървесна растителност с площ не по-малка от 1 дка, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5
м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не
по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на
насаждението – като тези характеристики са съществували преди датата 01.03.1991
г. Тези изводи се потвърждават и от изготвената горскостопанска програма и
таксационното описание към нея.
При това положение и след като процесният имот притежава
характеристиката на гора, в случая е неприложимо изключението, дадено в чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗГ, съгласно който разпоредбите на този закон не се прилагат за дървета от горскодървесни видове в
земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1. След
като преди 01.031991 г., както и към датата на изготвяне на горскостопанската
програма, посочената част от ПИ е придобила характеристиката на гора по смисъла
на Закона за горите, са били налице предпоставките за инвентаризацията й по чл. 7 и
сл. от ЗГ, която съгласно чл. 17 от закона се възлага от Изпълнителната агенция по горите и
се финансира от държавния бюджет. В разглеждания случай процесната горска
територия е била пропусната при последната инвентаризация, но това
обстоятелство не променя характера й на такава, тъй като същият се определя от
установените характеристики на горскодървесната растителност и по силата на
закона, без да е необходим изричен акт за признаване статута му на гора.
Съгласно чл.
18 от ЗГ, инвентаризацията на горските територии, горскостопанските планове и
програми се изготвят, актуализират, приемат и изменят при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на земеделието, а именно - Наредба 18 от 07.10.2015 г. В чл. 9 ал. 1 от наредбата е
регламентирано, че обект на
инвентаризацията са горските територии, както и териториите, имащи
характеристика на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, независимо дали са отразени върху кадастралната
карта, или върху картата на възстановената собственост. В ал. 2 е посочено, че
инвентаризираните залесени и самозалесени земеделски територии не се включват в
баланса на горските територии, т.
е. трайното предназначението на имота не се променя.
Поради изложеното съдът намира, че при правилно
установена фактическа обстановка административният орган неправилно е приложил
закона. Правилна е преценката по първоначалното заявление, подадено от
жалбоподателката, че процесният имот не попада под режима на урегулиране по чл. 83 - чл. 84 от Закона за горите, доколкото разпоредбите на тези норми касаят територии,
които макар и да не са горски територии по трайно предназначение, са придобили
характеристиката на "гора" след 01.03.1991 г. След като това е така,
налице са основанията за ползване на горските ресурси и насоките за постигане
целите на управлението на горските територи по общия ред на ЗГ, който предвижда за горските територии - собственост на физически
лица, юридически лица и техни обединения, да се изработват горскостопански
планове или програми – чл. 13 ал. 3 и 4 от ЗГ.
В Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането
му не се съдържат изисквания за контролен орган по Закона за горите, какъвто се явява директорът на РДГ – Велико Търново,
задължително да изисква одобрението на горскостопанската програма за процесния
ПИ да се предхожда от промяна на трайното предназначение на територията, за
която се отнася. Това възприето от ИАГ и впоследствие от директора на РДГ изискване
противоречи и на нормата на чл. 2, ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи, който се явява специален в случая, предвид трайното
предназначение на територията на процесния поземлен имот. Вследствие на това оспорената
заповед се явява незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния
закон. Заповедта противоречи и на разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ),
чрез която законодателят едновременно е дал правото и е вменил задължение на
собственика на имота, без да променя начина на трайно предназначение на
територията, да осъществява ползването на дървесината от тези земеделски
територии, по реда разписан в Закона за горите. А като вече се посочи, процесният имот на жалбоподателката
представлява земеделска земя, върху която е възстановено правото на
собственост, видно от приложения договор за доброволна делба. В този смисъл е
съдебната практика на ВАС, съдържаща се напр. в Решение № 7463 от 27.07.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 883/2022 г., V о.
Указанията на ИАГ в различен смисъл не касаят процесния
имот и представляват правно становище, поради което не са със задължителен
характер за Директора на РДГ във връзка с издаване на процесната заповед. Ето
защо неоснователни са възраженията на ответника, че същият е действал при
условията на обвързана компетентност с тези указания. Такава може съществува
само по отношение на предписано с нормативен акт поведение на административния
орган, а в конкретния случай същото следва да взема предвид единствено изпълнението
или неизпълнението на предпоставките в цитираните по-горе законови разпоредби.
Въз основа на изложеното съдът достига до заключение, че мотивите
на ответника в оспорваната заповед не съответстват на установеното фактическо положение,
което, подведено под цитираните правни норми, изключва възможността да се приеме,
че залесената част с площ от 1,480
дка от имот с идентификатор 66216.149.11
в землището на село Сенник, община Севлиево, целият с площ от 3000 кв.м., не е
гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ.
Посоченото нарушение на материалния закон налага
оспорваната заповед № РД08-34/18.01.2023 г. на Директора на РДГ – В.Търново да
бъде отменена и преписката бъде върната на органа за произнасяне по
утвърждаване на горскостопанска програма, постъпила със заявление №
РДГ05-12500/15.12.2022 г. за залесената част с площ от 1,480 дка от
ПИ с идентификатор 66216.149.11 в землището на село Сенник, община Севлиево,
целият с площ от 3000 кв.м. При това следва да бъде съобразено, че съгласно чл.
13 ал. 5 от ЗГ горскостопанските
планове и програми се изработват, освен въз основата на горскостопанските
карти, кадастралните карти, картите на възстановената собственост, но и на
извършената инвентаризация на горските територии. А съгласно чл. 7 от ЗГ
за установяване състоянието на
ресурсите и изготвяне на тяхната оценка се извършва инвентаризация на горските
територии, като за тази цел се обособяват горски териториални единици.
Съгласно пар. 1, т. 26 от ЗГ "инвентаризация на горските територии" е
установяване на площта, количествените и качествените характеристики на
горските територии по конкретни горскостопански показатели чрез оглед и
измерване. По сходен начин е описана целта на инвентаризацията и в чл. 8 от Наредба 18 от 07.10.2015 г., като съгласно чл. 93 от
същата, основна цел на
горскостопанската програма е въз основа на извършената инвентаризация на
горските територии и при необходимост от допълнителни проучвания да даде насоки
за стопанисването им.
От изложеното се налага извода, че извършването на
инвентаризация на процесната горска територия е необходима предпоставка за
разработване, респ. утвърждаване на горскостопанска програма. И тъй като такава
инвентаризация не е извършена по реда на финансираната от държавата периодична
национална инвентаризация /чл. 17 от ЗГ/, то следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 3 ал. 4 и ал. 5 от Наредба 18 от 07.10.2015 г., съгласно които в отделни горски териториални единици или за части
от тях може да се извърши допълнителна инвентаризация по искане и за сметка на
собственика на горската територия или на лицето, на което горската територия е
предоставена за управление, като данните от същата се предоставят безвъзмездно
на Изпълнителната агенция по горите.
При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от жалбоподателката разноски по делото в общ размер
на 310 лв., от които – 10 лв. заплатена д.т. и 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, доказано чрез представения ДПЗС на л. 46 от делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на Д.П.Т., с адрес ***, с пълномощник адв. П.Д.
***, заповед № РД08-34/18.01.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по
горите – Велико Търново и ИЗПРАЩА на
същия орган преписката по утвърждаване на горскостопанска програма /ГСП/,
постъпила със заявление № РДГ05-12500/15.12.2022 г. за залесената част с площ
от 1,480 дка от ПИ с идентификатор 66216.149.11 в землището на село
Сенник, община Севлиево, обл. Габрово, целият с площ от 3000 кв.м., със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, съобразно
мотивите на решението.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО
ГОРИТЕ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати
на Д.П.Т., ЕГН:**********, с адрес ***, направените разноски по делото в размер
на 310,00 /триста и десет/ лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Д. Атанасов/