Решение по дело №280/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от С. О. Б., с адрес [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1611/06.05.2025 г., и. от П. В. М., на д. м. а. към Р. у. – ***, ОДМВР – ***, упълномощен със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – ***, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2, бук. „а“ от Закона за движението по пътищата – Временно спиране от движение на ППС, което е технически неизправно, до отстраняване на неизправността.

С жалбата се иска отмяна на оспорената ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят С. О. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административният орган – П. В. М., на д. м. а. към Р. у. – ***, ОДМВР – ***, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.05.2025 г. около 16.15 часа на път ІІ – 66 км 37.500, управлявайки л. си лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег.№ [рег. номер], жалбоподателят С. О. Б. предприел и извършил маневра изпреварване на движещ се пред него лек автомобил при наличие на пътна маркировка тип М1 (Единична непрекъсната линия), като автомобилът му е бил със значителна техническа неизправност, изразяваща се в пукнато предно панорамно стъкло по цялата дължина.

За извършеното административно нарушение на С. О. Б. бил съставен АУАН серия GA № 3893658/06.05.2025 г. от П. В. М., на д. м. а. към Р. у. – ***, ОДМВР – *** (л. 11, 14 и 15 от делото). АУАН бил връчен незабавно на Б., който го подписал без възражения. При връчването му било иззето СРМПС № *********.

На основание съставения АУАН серия GA № 3893658/06.05.2025 г. и в съответствие със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОДМВР – *** (л. 21 - 22 от делото), П. В. М., на д. м. а. към Р. у. – ***, ОДМВР – ***, и. оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1611/06.05.2025 г., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2, бук. „а“ от Закона за движението по пътищата – Временно спиране от движение на ППС, което е технически неизправно, до отстраняване на неизправността. (л. 12 и 13 от делото).

Заповедта била връчена лично срещу подпис на С. О. Б. на 06.05.2025 г., който я оспорил пред Административен съд – Сливен, чрез административния орган, с жалба вх.№ 306000-5307/09.05.2025 г. (л. 3 – 6 от делото).

Към доказателствата по делото е приобщено Удостоверение за техническа изправност на ППС с рег. № [рег. номер], справка за нарушител/водач (л. 16 - 17 от делото) и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 10 - 20 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОДМВР – ***, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и з. д. м. а. в РУ *** при ОДМВР - ***, които могат да и. заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на съставения АУАН серия GA № 3893658/06.05.2025 г., което препращане води до напълно изяснена фактическа обстановка. Правилно и законосъобразно е посочил правните основания за нейното издаване. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т. 2, бук. ”а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се спира от движение пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6, бук „в“ от Правилника за прилагане на ЗДвП моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. Според легалното определение на пар. 6, т. 72 от ДР на ЗДвП "Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението не са опровергани от жалбоподателя въпреки дадените му указания и възможност да направи това в рамките на съдебното производство.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2, бук. ”а” от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В хипотезата на чл. 171, т. 2, бук. „а“ от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност и следователно при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в настоящото производство, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

В конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.

По делото се установи по безспорен начин, че на 06.05.2025 г. около 16.15 часа на път ІІ – 66 км 37.500, жалбоподателят С. О. Б. е управлявал л. си лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № [рег. номер] със значителна техническа неизправност, изразяваща се в пукнато предно панорамно стъкло по цялата дължина. Този факт не е спорен по делото и се доказва от представеното от жалбоподателя Удостоверение за техническа изправност на ППС с рег. № [рег. номер], който в жалбата си сочи, че предното му стъкло е било пукнато. Макар да няма законово изискване в случая констатираната техническа неизправност да е значителна по смисъла на пар. 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, съдът намира, че констатираната неизправност следва да се квалифицира като значителна, тъй като засяга безопасността на превозното средство.

Както вече беше посочено принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, бук. ”а” от ЗДвП е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения и евентуално настъпване на ПТП. Именно с непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие – „до отстраняване на неизправността”. В този смисъл за административния орган, налагайки процесната ПАМ, не съществува възможност в рамките на неговата оперативна самостоятелност да определя срок за продължителността на ПАМ, съответно няма и задължение да мотивира неговата продължителност.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като няма искане за това от ответната страна по делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. О. Б., с адрес [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1611/06.05.2025 г., и. от П. В. М., на д. м. а. към Р. у. – ***, ОДМВР – ***, упълномощен със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – ***, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2, бук. „а“ от Закона за движение по пътищата – Временно спиране от движението на ППС, което е технически неизправно, до отстраняване на неизправността.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.