Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3306 29.11.2019г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Р. Петкова
гражданско дело номер 3529 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по исковата молба на
Т.И.Т., ЕГН: **********,***, с която е предявил
срещу ответния работодател „МОМЧЕВИ-ТРАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 13, ет.4, ап. 24, представляван от управителя Елена Г.
Момчева обективно
съединени искове с правно основание чл.
128, т. 2, чл. 220 и и чл. 224 от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждането му да заплати на
ищеца: сумата от общо 8122.15 лв. - главница, представляваща сбор от неплатени трудови
възнаграждения за периода от 06.10.2016г. до 16.03.2018г., ведно
със
законната лихва върху главницата от 8122.15 лв., считано от подаване на
исковата молба – 16.05.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 510лв.
- главница, представляваща
неплатено обезщетение по чл. 220 от КТ
за неспазено предизвестие от работодателя при прекратяване на трудовия договор
с ищеца за периода от тридесет дни, считано от 16.03.2018г.
– датата на прекратяване на трудово правоотношение, и сумата от 510лв. - главница, представляваща
неплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за
2017г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба
ищецът е изложил подробно съображенията си за основателност на предявените
искове. Посочил е, че за периода от сключване на трудовия договор от
05.10.2016г. до датата на прекратяването му на 16.03.2018г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ –поради намаляване на обема на работата, работодателят
не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение от 463 лв. месечно за периода
от 05.10.2016г. до 31.12.2017г. и в размер на 510 лв. месечно от 01.01.2018г.
до 16.03.2018г. Ищецът е посочил, че ответния работодател не е заплатил
дължимите му обезщетения за неспазване на предизвествието при прекратяване на
трудовия договор, както и дължимото обезщетение за неползвания от ишеца платен
годишен отпуск. Ангажира доказателства. В
съдебно заседание, ищецът чрез упълномощения му процесуален представител
поддържа исковете и моли за уважаването им, както и и за присъждане на
разноските по делото. Представя писмени бележки.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника „МОМЧЕВИ-ТРАНС” ЕООД редовно уведомен е
представил писмен отговор и допълнително уточнение към него съобразно
разпореждане от 10.07.2018г., в който е оспорил предявените искове, като е
посочил, че е заплащал редовно трудовите възнаграждения на ищеца по негово
искане по посочената от последния банкова сметка ***. Сочи, че ищецът е ползвал
платен годишен отпуск от 22 работни дни през целия месец май 2017г. Моли за
отхвърляне на исковете по чл. 128, т. 2 и чл. 224 от КТ. Ответникът не е
изразил становище по претенцията на ищеца по чл. 220, ал. 1 от КТ. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание, ответното дружество, чрез упълномощения си
процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноските по делото. Представя писмени
бележки.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено
следното :
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 220 и и чл. 224 от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По отношение на иска по чл. 128, т. 2 от КТ:
По
делото страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се
установява, че считано от 06.10.2016г. помежду им е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил /международни превози/” в
предприятието на ответника, като със заповед от
05.10.2016г. на ответния работодател трудовото правоотношение е прекратено,
считано от 16.03.2018г. на основание чл.
325, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работа.
Видно
от съдържанието на трудовия договор, уговореното в т. 1 основно месечно трудово възнаграждение
на ищеца е 463 лв., заедно с допълнително такова по т. 2 за придобит трудов
стаж и професионален опит в размер на 0.6 % върху основното месечно трудово
възнаграждение за всяка година трудов стаж, платими ежемесечно до 15-то число
на следващия месец, следващ текущия месец, за който се отнася плащането.
Ищецът
твърди, че работодателят му не му е изплатил дължимото основно трудово
възнаграждение за целия период на действие на трудовото правоотношение, считано
от възникването му на 06.10.2016г. до
прекратяването му 16.03.2018г. в общ размер от 8112.15 лв.
Ответното
дружество оспорва твърденията на ищеца, че не са му заплатени дължимите трудови
възнаграждения за исковия период. Представя писмени доказателства - удостоверение
от „Банко
Популяр Еспаньол С.А.“ с превод от испански на български
език, като и извлечение от сметки за извършени плащания в полза на ищеца по негови
банкови сметки, както и по банкови сметки на съпругата Снежана Тодорова, като
твърди, че с направените банкови плащания, влючително и с тези, за които не е
посочено основание, изцяло са погасени задълженията му към ищеца по трудовия
договор.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че съгласно
трудовия договор дължимото на ищеца за процесния период основното трудово
възнаграждение е в размер на 8141.72 лв. От експертизата се установява, че
направените плащания, отразени в удостоверението, издадено от „Банко Популяр
Еспаньол С.А.“ по сметката на ищеца, наредени за периода от 07.11.2016г. до
08.01.2018г. с основание „заплата, командировка“ са в общ размер от 11 520
евро, равняващи се на 22 531.16 лв., като на 10.10.2017г. и на 08.01.2018г. по
банковата сметка на ищеца ответното дружество е наредило заплащане съответно на
сумата от 500 евро и сумата от 2000
евро без посочено основание за плащане. В заключението е посочено също, че за периода
от 25.10.2016г. до 15.12.2017г. по
сметката на съпругата на ищеца – Снежана Тодорова ответното дружество е превело
сумата от общо 2450 евро, от която на 16.11.2016г. сумата от 250 евро с
основание „аванс Т.“, на 03.02.2017г. – сумата от 400 евро с основание „заплата
Т.“ и на 15.12.2017г. сумата от 200 евро с основание „заплата Т.“, или в полза
на ищеца сумата от общо 850 евро, равняващи се на 1662.46лв.
Вещото лице е заявило, че в платежните
ведомости няма данни работодателят да е начислявал на ищеца допълнително
месечно трудово възнаграждение по т. 3 от трудовия договор. Посочило е, че преведените по банковите сметка на ищеца и
съпругата му суми, посочени по-горе са реално постъпили по банковите им в
сметки.
По делото е представена справка от НАП, че
за исковия период ищецът е бил осигуряван от ответния работодател, такова е и
заключението на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза.
В отговорите на въпросите по реда на чл.
176 от ГПК, ищецът е посочил, че не е давал съгласие, нито е нареждал на
ответника да превежда каквито и да е суми по банковата сметка на съпругата му,
като заявява, че преведените такива е заради извършени от нея лични услуги на
бащата на управителя на ответника. Отделно от това по реда на чл. 176 от ГПК
ищецът изрично признава, че през м. май 2017г. не е полагал труд за ответното
дружество и не е управлявал негов автомобил, а по възлагане на управителя на
дружеството Елена Момчева е вършил лични услуги по закарване на баща й до
летището в гр. София.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По иска по чл.
128, т. 2 от КТ:
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, като
разпоредбите на чл. 270 от КТ постановяват, че трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго, както и, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка
или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, а по
писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се
превежда на влог в посочената от него банка.
В случая по възникналото между страните
трудово правоотношение дължимото от ответния работодател основно трудово
възнаграждение /съгласно претенцията на ищеца/ според изчисленията на вещото
лице за исковия период от 06.10.2016г.
до 16.03.2018г.
възлиза в общ размер на 8141.72 лв.
Ответникът твърди, че с извършените от
него плащания по сметките на ищеца и на съпругата му, вкл. и за тези, за които
не са посочени основания, са заплатени изцяло дължимите трудови възнаграждения
на ищеца за исковия период. В тази връзка следва да се отбележи, че всички
плащания, направени от ответника по сметките на ищеца и съпругата му обхващат
периода от м. ноември 2016г. до м. януари 2018г. вкл. Съдът обаче намира, че следва
да зачете само тези плащания, по които ответникът изрично е посочил, че
основанието за плащане е „заплата“ и то само по сметките на ищеца, предвид
липсата на данни ищецът да е да е давал съгласие ответника по смисъла на чл.
270 от КТ да му превежда по сметката на съпругата му каквито и да е суми по
трудовия договор.
Съгласно посоченото в процесния трудов
договор трудовото възнаграждение на ищеца е платимо от ответника ежемесечно до 15-то число на месец, следващ текущия месец,
за който се отнася плащането. По делото няма данни след подписване на трудовия
договор страните да са постигнали съгласие за промяна на срокът за плащане на
трудовото възнаграждение, така, че същото да се дължи от работодателя предварително
накуп или на части преди месеца, за който се отнася.
Това означава, че с горепосочените
плащания, извършени по сметката на ищеца с основание „заплата“ за периода от
07.11.2016г. до 05.12.2017г. /последното
с отразяване, че се отнася за м. 10.2017г./ следва да се приеме, че ответникът
е изпълнил само вече възникналите му съгласно посочения в трудовия договор
падеж задължения за плащане на дължимото основно трудово възнаграждение на
ищеца за периода от м. октомври 2016г. до м. октомври 2017г. вкл. в общ размер
от 5952.86 лв., които са платени с банкови преводи за периода от м. ноември
2016г. до м. ноември 2017г. вкл.
Що се касае до останалите платени по
сметката на ищеца суми съответно на 05.12.2017г. и на 08.01.2018г., съдът
намира, че за същите не може да се приеме, че представляват плащане на дължимо
трудово възнаграждение на ищеца, по следните съображения:
Що се отнася до плащането на
05.12.2017г. на сумата от 300 евро с посочено основание „заплата И.. по
ведомост + паричен аванс Т.“, по делото не се установи за кой месец се отнася
плащането и в какъв размер е определения за ищеца паричен аванс, а досежно
плащането на 08.01.2018г. на сумата от 2000 евро липсва посочено основание за
плащане, като платената сума не съотвества по размер на което и да е от
задълженията на ответника по трудовия договор. В тази връзка следва да се
отбележи, че отговорите на ищеца по чл. 176 от ГПК създават индиция, че
плащането на суми, без посочено основание на банковия превод, касае други лични
отношения с ищеца, извън трудовото правоотношение.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че по делото се установи, че ищецът е
получил дължимото си трудово възнаграждение за периода от 06.10.2016г. до
31.10.2017г. вкл. в общ размер от 5952.86 лв., поради което искът в тази част
се явява неоснователен и следва да се отхвърли. В останалата част за периода от
01.11.2017г. до 16.03.2018г. въпреки доказателствената тежест, ответникът не
ангажира убедителни доказателства при условията на пълно доказване, че е платил
именно дължимото трудово възнаграждение на ищеца в дължимия размер от 2188.86лв.
Затова в тази част до размера от 2188.86 лв. и за периода от 06.10.2016г. до
31.10.2017г. исковата претенция по чл. 128, т. 2 от КТ се явява основателна и
следва да се уважи.
На
основание 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ
върху присъдения размер на главницата следва да се уважи и акцесорния иск за
претендираното обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва,
считано от подаване на исковата молба -16.05.2018г. до окончателното й
изплащане. В останалата част върху отхвърления размер на
главницата по иска чл. 128, т. 2 от КТ следва да се отхвърли и иска по чл. 86 от ЗЗД вр. с
чл. 245, ал. 2 от КТ за присъждане на законна лихва.
По отношение на иска по чл. 220, ал. 1
от КТ:
Съгласно
чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието.
В
случая, по делото се установява, че страните са уговорили правото на всяка
страна едностранно да прекрати трудовия договор с предизвестие в
законоустановения срок, който съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ е 30 дни. В настоящия
казус, по делото не се спори, че работодателят едностранно е прекратил трудовия
договор с ищеца, считано от 06.03.2018г. без спазване на 30-дневното
предизвествие. Въпреки доказателствената тежест обаче, ответникът не ангажира
доказателства за плащане на дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ,
поради което основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на претендираното
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в по-малкия от законоустановения размер
сума, съставляваща основното трудово
възнаграждение от 510 лв.
По
отношение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ:
Разпоредбата
на чл. 224, ал. 1 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неползвания си платен годишен отпуск пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж,
като съгласно ал. 2 обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ на базата на полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение към деня на
прекратяването на трудовото правоотношение.
Съгласно
трудовия договор между страните ищецът има право на 20 дни платен годишен
отпуск за всяка календарна година.
От извършената по делото
съдебно-икономическа се установява, че съгласно данните в трудовия договор и
платежните ведомости полагаемия платен годишен отпуск на ищеца за исковия
период е в размер на 29 работни дни, от които 5 дни за 2016г., 20 дни за 2017г.
и 4 дни за 2018г., като през м. май 2017г. ищецът е ползвал 20 работни дни,
като за останалите 2 работни дни от същия месец му е начислена работна заплата
съгласно представената ведомост. При изслушването му по чл. 176 от ГПК ищецът е
признал факта, че не е работил през м. май 2017г. и не е изпълнявал задачи по
трудовото правоотношение с ответника, което признание съдът цени съгласно чл.
175 от ГПК като данна, че през м. май 2017г. същият е ползвал посочения от
вещото лице и начислен по ведомост платен годишен отпуск от 20 работни дни. Съдът
не кредитира обаче заключението, в частта, в която е посочено, че ищецът е
ползвал платен годишен отпуск от 20 дни през м. октомври 2017г., тъй като тази
констатация не съотвества и надхвърля общия брой отпуск на ищеца, а представлява
едностранно изявление от ответника, неподкрепено от писмени доказателства.
С оглед горното съдът намира, че поради
ползване на 20 дни през м. май 2017г., останалата част от неползвания платен
годишен отпуск на ищеца към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
е в размер на 9 дни. След изчисление по чл. 177 от КТ следва, че дължимия размер
на обезщетението за неползван от ищеца платен годишен отпуск от 9 дни е в
размер на 219.88лв., в която част при липса на данни за извършено след
уволнението плащане от ответника исковата претенция се явява основателна и
следва да се уважи. В останалата част, над уважения размер от 219.88 лв. до
претендирания от 510 лв. искът по чл. 224, ал. 1 от КТ се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете, а именно сумата от 255.41лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 80 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
1242.35 лв., изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл.
83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1
от ТДТКССГПК вр. с чл. 359 от КТ в
тежест на ответният работодател следва да бъде
възложено заплащане на дължимите по делото държавни такси от общо
187.55 лв., начислени върху цената на всеки от уважените искове, но не по-малко
от 50 лв. за всеки иск, както
и направените разноски от 31.93 лв. за извършената съдебно-икономическа
експертиза, платени от бюджета на съда, изчислени съразмерно с уважената част
от исковете
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „МОМЧЕВИ-ТРАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 13, ет.4, ап.
24, представляван от управителя Елена Г. Момчева, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Т., ЕГН: **********,***, на основание чл. 128, т. 2, чл. 220
и и чл. 224 от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 2188.86 лв. /две хиляди сто осемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ представляваща
сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от 06.10.2016г. до
31.10.2017г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата от 2188.86 лв., считано от подаване на исковата молба –
16.05.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща неплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие за периода при
прекратяване на трудовия договор с ищеца за периода от тридесет дни, считано от
16.03.2018г.,
и сумата от 219.88 лв. /двеста деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск от 9 дни, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 255.41 лв. /двеста петдесет и пет лева и
четиридесет и една стотинки/, изчислено съразмерно с уважената част от
исковете, като ОТХВЪРЛЯ в останалата част иска по чл. 128, т. 2
от КТ над уважения размер от 2188.86 лв.
до претендирания от 8122.15 лв., в.т.ч. и за останалия исков период по тази
претенция от 01.11.2017г. до
16.03.2018г., ведно с иска за присъждане обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва по чл. 245, ал. 2 от КТ, начислено върху отхвърлената
част от иска по чл. 128, т. 2 от КТ, както и в останалата част иска по чл. 224, ал. 1 от КТ над присъдения
размер от 219.88лв. до претендирания от 510 лв., като неоснователни.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „МОМЧЕВИ-ТРАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 13, ет.4, ап.
24, представляван от управителя Елена Г. Момчева на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 80 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 1242.35
лв. /хиляда двеста четивидесет и два лева и тридесет и пет стотинки/,
изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „МОМЧЕВИ-ТРАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 13, ет.4, ап.
24, представляван от управителя Елена Г. Момчева ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на БРС дължимата върху
уважения размер на иска за главницата държавна такса в размер от 187.55 лв. / сто осемдесет и седем лева и петдесет и пет тотинки /, както и направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената
съдебно- икономическа експертиза в размер на 31.93 лв. /тридесет и един лева и деветдесет и три стотинки/, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.