О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№711/14.11.2019
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 14. 11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.ч.гр.д.№519/19г.
по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.274 и сл. от
ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Е.Д.Г. чрез процесуалния му
представител адв.М.Т., против определение №2473/20.08.2019г., постановено по
гр.д.№325/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е оставено без
уважение искането на Е.Д.Г. за конституиране в производството на ЧСИ с рег.№717
Р. Т. в качеството й на трето лице
помагач на страната на ответника Е.Д.Г.; 2/ е оставено без уважение искането на
Е.Д.Г. за конституиране в производството на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника Е.Д.Г..В жалбата
се твърди, че определението в посочените му части е неправилно по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с които искането на страната за конституиране на трети лица
помагачи бъде уважено.
Въззиваемата страна К.Б.Ш.
в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.Б.Д. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли опреде -лението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните
му части.
Частната жалба е
подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на
обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Производството по
гр.д.№325/17г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя -вените от К.Б.Ш.
против Е.Д.Г., Б.
В. Ш. и „Райфайзенбанк/България/”ЕАД искове
както следва.Против Е.Д.Г., Б.
В. Ш. и „Райфайзенбанк /България/” ЕАД искове
с пр.осн. чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на посочените
ответници, че К.Б.Ш. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
м.”Св.Никола”, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2526.1695, при съответни граници,
ведно с изградената в същия еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 10135.2526.1695.1, и за осъждане на ответниците да й предадат
владението върху посочения недвижим имот.Против Б. В. Ш. за прогласяване нищожността на
договор за добро -волна делба от 11.04.2005г., сключен между К.Б.Ш. и Б.В. Ш., и в условие на евентуалност иск за
неговото разваляне.
В исковата си молба и
уточняващите такива към нея от 22.03.2017г., 02.05.2017г., 07.07.2017г.,
26.07.2017г., 18.09.2017г., 16.10.2017г. и 07.06.2018г. ищцата К.Б.Ш. твърди,
че е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2526.1695, ведно с изградената в
същия сграда с идентификатор 10135.2526.1695.1.Собстве -ност върху поземления
имот е придобила първоначално по силата на наследствено правоприемство/права,
констатирани с к.н.а.№122/77г. на ВН/ и извършена впослед - ствие между
наследниците съдебна делба по гр.д.№3826/86г. по описа на ВРС, с която й е
възложено в дял лозе с площ от 1000кв.м. на обща стойност 4 328лв.Макар и
възлагането да е извършено по време на брака й с В. А. Ш., поч. 1993г., и да е осъдена да
заплати за уравнение на дяловете сумата от 2 164лв. върху придобитата чрез
делбата ид.ч. от имота/тази, извън наследствената й квота/ не е възникнала СИО,
т.к. уравнението е изплатено с изцяло лични средства на ищ -цата, получени от
нея за уравнение на дяловете по друго делбено производство. Независимо, че
придобитата чрез делбата ид.ч. от поземления имот, за която е изплатено
уравнение на дяловете, не е била СИО и съответно след като е починал В. Ш. не е имало ид.ч. от прекратена СИО,
която да е била наследена от неговите наследници по закон - ищцата като
преживяла съпруга и ответникът Б. В.
Ш. като низходящ,
между тях е бил сключен в изискуемата форма и вписан договор за доброволна
делба от 11.04.2005г. на поземления имот - тогава с площ от 1 428 кв. по
документи, а измерен на място с площ от 1 435кв.м., заснет по КП като имот
пл.№1547, от който на самостоятелно основание ищцата се легити -мирала като
собственик на 435 кв.м. ид.ч., придобити чрез давностно владение /права,
констатирани с к.н.а.№117/02г./.Съгласно така сключения договор за добро -волна
делба ищцата придобила дял І с площ от 633 кв.м., при съответни граници, а Б. Ш. дял ІІ с площ от 802 кв.м., при
съответни граници.Дял ІІ по договора за доброволна делба е заснет по КККР,
одобрени 2008г., като ПИ с идентификатор 10135.2526.1695, а изградената в него
от ищцата двуетажна жилищна сграда /строи- телство, започнало 2005г.,/ като
обект с идентификатор 10135.2526.1695.1.Твърди, че договорът от 11.04.2005г. е
нищожен, т.к. Б.Ш.
не е бил съсобственик на недви -жимия имот, предмет на делбата.С оглед горното
и същият не е можел да придобие със
сключването му дял ІІ, нито впоследствие по приращение изградената в него
сграда, които са останали собственост на ищцата.Независимо от горното Б. Ш. е учредил с н.а.№3/02.10.2007г.
договорна ипотека върху поземления имот и изгра -дената в него сграда в полза
на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД за обезпечение взе -мането на банката по
сключен с Б.Ш.
договор за банков кредит от 01.10.2007г. Договорната ипотека е нищожна, т.к.
Б.Ш. не е бил
собственик на недвижимия имот.„Райфайзенбанк/България/”ЕАД се снабдила с
изп.лист за вземането си към Б. Ш. и образувала изп.д.№20147170400775 по описа на ЧСИ Р. Т.,*** действие ОС-Варна.Недвижимият
имот бил изнесен на публич -на продан и възложен на обявения за купувач при
проданта Е.Д.Г. с влязло в сила постановление за възлагане от 25.07.2016г.С
извършения от ЧСИ на 30.01.2017г. въвод Е.Г. е бил въведен във владение на
недвижимия имот. Последният не се легитимира като негов собственик, т.к.
праводателят и длъжник в изпълнителното производство Б.Ш. не е бил собственик.Предвид
изложеното се претендира Е.Г., Б.Ш. и „Райфайзенбанк/България/”ЕАД /за последните двама
ответници са налице задължителни указания по ч.гр.д.№266/19г. по описа на ВКС,
ІІ гр.о. относно допустимостта на предявените против тях ревандикационни
искове/ да бъдат осъдени да й предадат владението върху горепосочения недвижим
имот, както и се претендира по иска, предявен против Б.Ш., да се прогласи нищожността на
сключения договор за доброволна делба от 11.04.2005т. и в условие на
евентуалност, ако горният иск бъде отхвърлен, се претендира този договор да
бъде развален, т.к. Б.Ш.
не е изпълнил задължението си по него за заплащане на ищцата на уговорената
сума за уравнение на дяловете в размер на 25 000лв.
В отговора на исковата
молба ответникът Е.Д.Г. е направил искане за привличане в производството в
качеството им на трети лица помагачи на негова страна на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД
/като взискател по изп.д. №2014717 0400775, получил при проданта сумата от
289 929, 57лв./преведена първоначално по сметката на ЧСИ от купувача по
проданта Е.Г./общо закупил имота за сумата от 297 100лв./ и впоследствие
преведена от ЧСИ по сметката на банката на 24.08. 2017г./, както и сумата от
2 520, 86лв., преведена на 21.10.2017г. от ЧСИ по сметката на банката,
представляваща натрупана лихва върху горната главница за периода 18.07.2016г.
/датата на превода от Е.Г. по сметка на ЧСИ/ до 24.08.2017г./ и на ЧСИ Р.Т..Искането по отношение на
„Райфайзенбанк/България/”ЕАД се обосновава с нормата на чл.499 от ГПК, а по
отношение на ЧСИ с оглед въз -можността за предявяване на иск за обезщетяване
на вреди по чл.441 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на
чл.499, ал.1 и ал.2 от ГПК, ако с влязло в сила решение бъде установено, че
длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска
внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била
изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е
получил, като и в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за
своето участие в проданта, както и има право да иска от общината и държавата
връщане на платените такси по прехвърлянето.За връщането на сумите по ал.1
районният съдия по местонахождението на имота издава изпъл -нителен лист въз
основа на разпределението и на удостоверенията по чл. 498, ал. 1 от ГПК, ако лицата, срещу
които се издава листът, са били привлечени в делото, по което е постановено
решението.Ако внесената от купувача сума не е изплатена, тя му се връща с
платежно нареждане на съдебния изпълнител.
Нормата предвижда
облекчен ред за претърпелия евикция купувач от публична продан да получи
внесената от него цена за придобиване на имота, който може, без да води исков
процес, да се снабди с изп.лист против взискател, който е получил изплатената
от купувача цена, против длъжника, ако е останал остатък, който му е бил
върнат, против общината и против държавата за платените такси по прехвър -ляне
на имота.Ако сумата не е била изплащана от съдебния изпълнител, т.е. все още се
намира по специалната сметка, тя се връща с платежно нареждане от него, без да се
издава изп.лист, т.е. цитираните разпоредби не предвиждат в която и да било от
хипотезите си издаване на изп.лист
против частен съдебен изпълнител
Една от предпоставките
за издаване на изп.лист по реда на чл.499 от ГПК, изрично посочени в закона, е
лицата, против които се иска издаване на изп.лист, да са били привлечени в
исковото производство, в което е установено, че длъжникът не е бил собственик
на продадения имот.Това производство в настоящия случай е по предявения от К.Ш.
против Е.Г. ревандикационен иск, който, ако бъде ува -жен, ще се счита, че Е.Г.
е съдебно отстранен от имота.С оглед горното и за Е. Г. е налице правен интерес
от привличането на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД /посочените суми са й били
изплатени съгласно издаденото от ЧСИ удостоверение изх.№17180/27.11.2017г./
като трето лице помагач.Привличането и съответно консти -туирането е само по
предявения от К.Ш. против ответника Е.Г. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС/който е
самостоятелен иск, макар и субективно съединен с други искове/, но не и по
предявените от К.Ш. против Б.Ш.и
„Райфайзенбанк /България/”ЕАД искове с пр.осн. чл.108 от ЗС.Вярно е, че като
обикновени другари ответниците във вътрешните си отношения, като намиращи се на
едната страна на процесуалното правоотношение, ще бъдат обвързани помежду си от
констатациите на съда относно общите факти, съдържащи се в мотивите, но съдът
приема, че е налице правен интерес от
привличането с оглед изискването на чл.499 от ГПК.
За евентуално претърпени
вреди от евинцирания купувач по публична продан от незаконосъобразни действия
или бездействия на ЧСИ, а именно неизпълнение на задължението му по чл.483 от ГПК да се увери, че недвижимият имот, към който се насочва изпълнението, е
собственост на длъжника, или съответно, че върху конкре -тен недвижим имот може
да се изпълнява паричното притезание на взискателя, съдебният изпълнител
отговаря спрямо купувача по реда на чл.74 от ЗЧСИ/в този см. напр. Решение
№3/23.01.2018г. по гр.д.№953/17г., ВКС, ІІІ гр.о./.С оглед горното и за Е.Г. е
налице правен интерес от привличането на ЧСИ като подпомагаща страна, така щото
да бъде обвързан със СПН спрямо насрещната страна, както и в отноше - нията си
с привличащата страна със задължителната сила на мотивите, защото именно в мотивите
съдът по иска с пр.осн. чл.108 от ЗС ще вземе отношение и по факти и
правоотношения, които са релевантни за правоотношенията между Е.Г. като
подпомагана страна и ЧСИ като трето лице помагач.
По изложените
съображения съдът приема, че определението на ВОС в обжалваната му част следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искането по чл.219 от ГПК бъде уважено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№2473/20.08.2019г.,
постановено по гр.д.№325/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е оставено без уважение искането на Е.Д.Г.
за конституиране в производството на ЧСИ с рег.№717 Р. Т. в качеството й на трето лице
помагач на страната на ответника Е.Д.Г.; 2/ е оставено без уважение искането на
Е.Д.Г. за конституиране в производството на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника Е.Д.Г., и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА като трети
лица помагачи на страната на ответника Е.Д.Г. само по предявения против него от
К.Б.Ш. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС лицата: 1/ „Райфайзенбанк/България/”ЕАД; 2/
ЧСИ с рег. №717 Р.
В. Т..
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: