Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
189 04.01.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов административно дело № 215 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на Ю. А. М. от с. Д., обл. Р. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-2314 от
30.07.2021 год., издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Русе.
В жалбата и по същество се твърди, че оспорената заповед е неправилна
и незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона.
Излагат се подробни доводи в подкрепа на наведените основания. Оспорващият
сочи, че не е налице обществен превоз, тъй като за него не му е платено. Твърди
още, че заповедта не съответства на целта на закона, тъй като не е определен конкретен срок на действието им. Иска от съда
да отмени оспорената заповед и да му присъди сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Русе, съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена
до съда, моли оспорената заповед да бъде потвърдена като законосъобразна. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че същото
надвишава предвидения минимум.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.07.2021 год., служител
от Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе, съставил срещу оспорващия Ю. А. М. Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2020, бланков № 293298 за това, че
на 29.07.2021 год. около 09,38 часа в гр. Разград, ул. „Хаджи Димитър“ № 30, до
Дом за стари хора – Разград, като водач на лек автомобил „Опел Астра”,
категория М1, с регистрационен № ** ******, собственост на Н. А.
А. с ЕГН **********, извършва обществен превоз на двама пътници
срещу заплащане, видно от обясненията на Е. Е. Ч. с ЕГН **********
и В. С. К. с ЕГН *********, с маршрут с.
Дянково – гр. Разград, без да притежава разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници и без МПС с рег. № ** ****** да е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, с което е нарушил чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП.
В административната
преписка се установяват писмени обяснения от двамата пътници и водача. Е. Е. Ч.
– едната пътничка сочи, че на 29.07.2021 г. имала работа до Община Разград,
поради което ѝ се е наложило да пътува от с. Дянково до гр. Разград.
Майка ѝ – В. С. също трябвало да отиде до банка в гр. Разград. Тъй като
изтървали автобуса за града, чрез роднина те се свързали с оспорващия М., с който се разбрали да ги закара до
Разград, но не са се уговаряли с него да му плащат пари за пътуването. Другият
пътник – В. С. сочи същите обстоятелства като причина за превоза. Пояснява, че
водачът не им е искал предварително пари, не са имали уговорка за заплащане, но
тя лично е имала намерение да му даде 10 лева за изразходеното гориво. Споделя,
че ѝ е било известно, че Ю. М. вози хора от с. Дянково до гр. Разград, но
няма представа дали това се случва всекидневно или инцидентно, както и дали и
срещу какво заплащане. Тя лично не се е возила при него до този момент, нито
знае за други лица. Причината да потърсят именно него е, че са далечни роднини,
уважават се и си правят услуги.
Оспорващият обяснил,
че В. го е потърсила с молба да ѝ направи услуга, като закара нея и
дъщеря ѝ Е. до гр. Разград. Не са разговаряли за пари и колко ще струва
да ги закара и да ги върне обратно до с. Дянково, като той лично не им е искал
никакви пари. Не са и му заплащали за това. Посочил е, че той не притежава
лиценз или разрешително за извършване на превоз на пътници, но и такъв не е
извършван от него. Споделя, че при предишни проверки е бил наказван по
административен ред за извършване на нерегламентиран превоз на пътници.
На 30.07.2021 год. директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Русе издал оспорената Заповед № РД-14-2314 от 30.07.2021 год.,
с която на основание чл. 106а, ал.1, т. 1, буква „б“ от ЗАвтП постановил
временно спиране от движение на МПС „Опел Астра“ с рег. № ********,
собственост на Н. А. А. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ от ЗАвтП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролен талон №
6343463 на Ю. А. М. – до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
В оспорената заповед
административният орган е посочил, че издава заповедта въз основа на
констатациите в АУАН серия А-2020 № 290599 от 25.05.2021 год. Като фактическо
основание за издаване на заповедта административният орган е посочил конкретно, че на 25.05.2021 год. оспорващият М. е извършил обществен таксиметров превоз на
двама пътници срещу заплащане с лек автомобил „Опел Астра” с регистрационен № ** ******,
собственост на Н. А. А. с ЕГН **********, съгласно
обясненията на пътниците Е. Е. Ч. с ЕГН **********
и В. С. К. с ЕГН ***********, която заявила, че
имала намерение да заплати сумата от 10 лева за изразходеното гориво, поради
знанието, че Ю. М. извършва транспортни услуги от с. Дянково до гр. Разград,
както и съгласно обяснението на водача, който декларирал, че при предишни
проверки е бил наказван по административен ред за извършване на нерегламентиран
превоз на пътници. След извършена справка било установено, че срещу него има
образувани две административнонаказателни производства през 2014 г. и 2019 г.
за извършване на нерегламентиран обществен превоз на пътници, приключили с
влезли в сила наказателни постановления. От направената справка било установено
още, че в случая общественият превоз на пътници е извършен без автомобила да е
включен в списък на МПС към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници.
Заповедта е връчена
на оспорващия на 30.07.2021 год. и е обжалвана чрез административният орган на
11.08.2021 год.
Пред съда ответникът представя, заверено копие от
АУАН Серия А-2020, бланков № 293298 от 29.07.2021 год., заверени копия от
Обяснения на Е. Е. Ч., В. С. К. и оспорващия, както и 2 броя Справки от Единния
таксиметров регистър по чл. 12, ал. 4 от ЗАвтП по регистрационен номер и по
VIN/Рама номер. Допълнително представя и заверено копие от АУАН Серия А-2020 №
290599 от 25.05.2021 г., който е цитиран в оспорената заповед като акт, от
който се черпят фактическите обстоятелства за налагане на мярката.
Посочения в заповедта
АУАН обаче е съставен срещу С. И. С. от гр. Р. за това, че на 25.05.2021 г.
около 04,00 часа в гр. Русе с автомобил с рег. № Р 7074 РН е извършвал
обществен превоз на пътници срещу заплащане, като е нарушил разпоредбите на чл.
31, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 34 на МТИТС от 1999 г. за таксиметров превоз
на пътници. Тоест АУАН, който е цитиран в заповедта и от който
административният орган черпи фактическите основания за налагане на мярката, е
съставен на друго лице за извършването на друго нарушение. Посочената в
заповедта дата на извършване на нарушението, за което се налага мярката, също
не кореспондира с другите установени обстоятелства и със събраните
доказателства.
Пред съда оспорващият
заявява, че не оспорва обстоятелството, че лекият автомобил с рег. № ** ****** е
собственост на Н. А. А.
С оглед на така
установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП.
Същата е недопустима
в частта ѝ, с която се оспорва т. 1 от заповедта за прилагане на ПАМ по
чл. 106а, ал.1, т. 1, буква „б“ от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС
„Опел Астра“ с рег. № ********, собственост на Н. А.
А., тъй като е подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването.
Оспорващият нито е собственик нито доказва, че има ограничени вещни права върху
процесния автомобил. Въпреки указанията на съда оспорващият не представи
доказателства за правния си интерес от оспорване на заповедта в тази ѝ
част, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част да се прекрати.
В останалата част
жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна.
Съдът намира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изпълнение на предоставените
му по закон правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и
Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 год. на Изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация“.
Същата е издадена в
установената от закона писмена форма съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е
мотивирана, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП –
в нея са изложени фактическите и
правните основания, обуславящи издаването ѝ.
При издаването ѝ
обаче са допуснати съществени процесуални нарушения. Административният орган е посочил, че прилага процесната ПАМ въз
основа на фактическите констатации, съдържащи се в АУАН Серия А-2020 № 290599
от 25.05.2021 г. и за извършено от оспорващия нарушение на 25.05.2021 год. Този АУАН обаче е съставен срещу друго лице,
за извършено по друго време и място нарушение. Посочената в заповедта дата на извършване
на нарушението, за което се налага мярката – 25.05.2021 г., също не съответства
на другите установени обстоятелства и на събраните доказателства. Тоест
изложените в заповедта фактически обстоятелства обосноваващи прилагането на
мярката - извършеното от оспорващия нарушение, не се съдържат
в посочените в нея доказателства. С това административният орган е
допуснал съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36,
ал. 3 от АПК, тъй като очевидно не е проверил и преценил всички събрани
доказателства, в следствие на което е издал административния акт без да е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това смесване на факти
и обстоятелства от две различни нарушения, извършени от различни лица и по
различно време и място, води до неяснота
въз основа на кои точно фактически обстоятелства административният орган е издал оспорената заповед. Това от своя
страна води до нарушаване правото на оспорващия да разбере въз основа на кои
факти е издаден акта и да се защити като представи съответните доказателства, с
които да ги обори. Тези нарушения са съществени, тъй като е нарушен основен
принцип на административния процес,
регламентирани в чл. 7 от АПК, съгласно който административните актове се
основават на действителните факти от значение за случая. В случая не се касае
до очевидна фактическа грешка, тъй като административният орган изрично се е позовал на АУАН, който е неотносим към
случая, а след това повторно е посочил, че нарушението във връзка с което е наложена ПАМ е извършено на 25.05.2021 год.
На следващо място и
независимо от горното, заповедта, в допуснатата до оспорването ѝ част,
противоречи и на материалния закон.
Съгласно чл. 106а,
ал. 1 от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: по т. 4, буква „б” - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
Легално определение
на понятието таксиметров превоз е дадено в § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП, съгласно
който "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем
места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Според легалните дефиниции на
„обществен превоз“ и „превоз на пътници“, дадени в т. 1 и т. 2 на § 1 от ДР на
ЗАвтП, пък това са превози за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага, които се извършват с моторно превозно средство.
Не е спорно, че
процесното МПС „Опел Астра“ с рег. № ******** не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници,
изискуемо съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП.
Спорният по делото
въпрос е дали процесният превоз има характеристиките на обществен и таксиметров
по смисъла на § 1, т. 1 и т. 26 от ДР на ЗАвтП. В настоящият случай съдът
намира, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че оспорващият е
извършвал обществен превоз какъвто несъмнено е и таксиметровия превоз. За да бъде
налице обществен превоз е необходимо той да е срещу плащане или да има уговорка
за извършване на плащане на услугата по превоза. Доказването на това
обстоятелство е в тежест на Административния орган. Заключение за възмездност
на превоза административният орган черпи единствено от дадените обяснения от
пътника В. С. К., приложени на л. 6 от делото. От тези обяснения обаче не се
установява по несъмнен начин, че оспорващият е извършвал превоза срещу
заплащане. Те доказват единствено намерение у пътника за плащане на сумата от
10 лв., която тя е смятала, че ще покрие разходите на оспорващия за гориво. Липсват
доказателства това намерение на пътника да е достигнало до знанието на водача и
той да го е приел, т.е. той е извършил превоза без да знае, че пътникът има
намерение да му плати. Отделно от това, от административният орган не е
доказано, че тази сума, която пътника е имал намерението евентуално да плати на
водача, представлява възнаграждение или цена за извършена таксиметрова услуга с
възмезден характер. В снетите от пътника обяснения никъде не присъства
информация, че същата е смятала да плати 10 лева като възнаграждение за
услугата, а напротив – ясно е заявено от нея, че е възнамерявала единствено да
възстанови разходите на водача за изразходваното гориво. Ето защо съдът намира,
че не е доказано наличието на възмездна таксиметрова услуга, за да е налице
"таксиметров превоз" на пътници. След като превозът не е обществен
той не може да е и таксиметров, поради
което за оспорващия не е било налице
задължение автомобилът да е включен в списък към удостоверение за регистрация
за таксиметров превоз на пътници.
С оглед на изложеното
съдът счита, че административният орган неправилно е приел, че са налице
фактическите предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б” от ЗАвтП за
издаване на оспорената заповед, поради което и тя не съответства на материалния
закон в тази и част.
По тази причина тя се
явява и постановена в противоречие с целта на закона, тъй като съгласно чл.
106а, ал. 1 от ЗАвтП налагането на ПАМ има за цел да преустанови
административните нарушения, а в случая не е доказано, че описаното в нея
нарушение е извършено.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК
оспорващият има право на разноски, които са заявени в размер на 500 лв.
за платено адвокатско възнаграждение и 10 лв. за заплатена държавна такса за
оспорването. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно предвид, че претендираното
такова от 500 лв. е в минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл.
144 АПК във вр. с чл. 36 ЗАдв и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на
оспорващия следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски в размер на
500 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 10 лв. за заплатена държавна
такса за оспорването.
Мотивиран така, съдът
на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2314 от 30.07.2021
год., издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
– Русе, в частта ѝ по т. 2, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ от ЗАвтП на Ю. А. М. с
ЕГН ********** от с. Д., обл. Р. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС № ********* и контролен талон № 6343463
до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Ю. А. М. от с. Д., обл. Р., в останалата ѝ част и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” – Русе да заплати на Ю. А. М. с ЕГН ********** от
с. Д., обл. Р., разноски по делото в размер на 510 лв. /петстотин и десет
лева/.
Решението, в частта
която има характер на определение, може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд, чрез Административен съд – Разград, в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
В останалата част решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, чрез
Административен съд – Разград, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/