Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 173 Година 06.02.2020г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Златина БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА 2.Атанаска АТАНАСОВА
Секретаря:
И. Л.
Прокурор:
А.Ч.
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 19 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното
Производството по
делото е образувано по касационна жалба,
подадена от „Шотак“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ бл.355Б, ет.4, ап.25, представлявано от Ж.Я.Б. против
решение № 1446 от 26.11.2019г. по н.а.х.д. № 4674/2019г. по описа на Районен
съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон. Излага доводи за квалифициране на установеното нарушение
като „маловажен случай” и прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С жалбата
се иска отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление.
Ответникът – Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите
гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на
съдебния акт.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 374209-F309796/08.11.2018г.,
издадено от директора на дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП Бургас, с което за
нарушение на чл.92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и
на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, на касатора
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови решението
си, съдът е преценил, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
нарушителя, като актът е съставен, а наказателното постановление издадено от
компетентни органи и съдържат всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е преценил, че от събраните доказателства се обосновава
еднозначен извод, че касаторът действително е осъществил от обективна страна състава
на нарушението, за което е ангажирана отговорността му, тъй като в качеството
си на данъчно задължено лице не е изпълнило задължението си да подаде годишна
данъчна декларация по чл.92, ал.1 ЗКПО за определяне на годишната облагаема
печалба/загуба и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2016г.,
в законоустановения срок – до 31.03.2017г.. Наложената имуществена санкция е приета
за правилно определена, в предвидения в закона минимален размер от 500 лева,
съобразно чл.27, ал.2 от ЗАНН, като е взето предвид, че нарушението е първо за дружеството.
Съдът е обсъдил и наведените доводи за маловажност на административното
нарушение, като е приел, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28
от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението е правилно.
Касаторът не оспорва факта, че не е подал
декларацията по чл.92, ал.2 от ЗКПО за календарната 2016г., както в
законоустановения срок, така и до издаване на наказателното постановление,
поради което правилно е прието от първоинстанционният съд, че е извършил
вмененото му административно нарушение. Изложените в обжалваното решение
мотиви, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до незаконосъобразност на
наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което не следва да се преповтарят.
От касатора се правят възражения за приложение
на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на извършеното нарушение, като маловажен
случай, които са неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че
извършеното от касатора административно нарушение не представлява „маловажен
случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За
да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Съгласно
константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не,
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца във всеки един конкретен случай. По делото не са ангажирани
доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е
с явно ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновени административни
нарушения от същия вид. Липсата на вредни последици също не може да обоснове
приложението на чл.28 от ЗАНН в случая, тъй като нарушението е формално и
настъпването на вреди не е елемент от неговия състав. Ето защо правилно наказващият
орган и първоинстанционният съд не са приложили
тази разпоредба.
Неоснователно е и
възражението на касатора за незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради липса на мотиви за да не бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, вменява задължение на административнонаказващия орган да извърши преценка
за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че
случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди
устно или писмено нарушителя. В нормата на чл.57 от ЗАНН, определяща какво
следва да е съдържанието на всяко едно наказателно постановление, не е
предвидено изискване да се излагат мотиви относно извършената преценка за
маловажност на деянието, поради което тяхната липса, сама по себе си не води до
незаконосъобразност на наказателното постановление. С неговото издаване
административнонаказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че извършеното
деяние не е маловажен случай и дружеството следва да се санкционира.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1446 от 26.11.2019г.
по н.а.х.д. № 4674 по описа за 2019г. на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.