РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Пловдив, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. С.а
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501002 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.124 ал.1 от
ГПК и чл.108 от ЗС.
Постъпила е въззивна жалба от И. С. Ш., ЕГН **********, чрез
адв. М.А., против Решение № 261987/14.07.2021г., постановено по гр.д.№
20961/2019г. на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., с което са –
отхвърлени предявените от И. С. Ш., ЕГН **********, с адрес:
село ***, против Т. Н. З., ЕГН **********, Д. И. З., ЕГН ********** и М. Н.
К., ЕГН **********, искове за признаване за установено по отношение на Т.
Н. З., Д. И. З. и М. Н. К., че И. С. Ш., е собственик на основание договор за
покупко-продажба от 1990г., обективиран в нотариален акт № ***, на
нотариус при ПРС, на 1/2 ид.ч. от УПИ XX-328, кв. 50, по регулационния
план на село ***, област Пловдив, одобрен със заповед № 1237 от 1986г., с
адрес: село ***, ул. ***, площ 950 кв.м. със съседи: УПИ XIX-328, XII-300,
XI-299 и улица, както и за осъждането на Т. Н. З., Д. И. З. и М. Н. К. да
предадат на И. С. Ш., владението върху 1/2 ид.ч. от описания имот;
1
както и са отхвърлени предявените от нея срещу С. Й. Г., ЕГН
********** и Д. А. Т., ЕГН **********, искове за признаване за установено
по отношение на С. Й. Г. и Д. А. Т., че И. С. Ш., е собственик на основание
договор за покупко-продажба от 1990г., обективиран в нотариален акт № ***,
на нотариус при ПРС на 1/2 ид.ч. от УПИ XX-328, кв. 50, по регулационния
план на село ***, област Пловдив, одобрен със заповед № 1237 от 1986г., с
адрес: село ***, ул. ***, площ 950 кв.м. със съседи: УПИ XIX-328, XII-300,
XI-299 и улица;
както и е осъдена да заплати на Д. А. Т., ЕГН **********, сумата
от 710 лв. разноски по делото; а на Т. Н. З., ЕГН **********, сумата от 700
лв. - разноски по делото.
Моли решението да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно и вместо това да се постанови друго, с което да бъдат
уважени изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. А. Т., ЕГН **********, чрез адв. Т. К.,
депозира писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира
разноски.
Въззиваемите страни Д. И. З., ЕГН ********** и М. Н. К., ЕГН
**********, чрез назначения техен особен представител адв. С.П., депозират
писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззиваемата страна Т. Н. З., ЕГН **********, не депозира
писмен отговор и не се явява в открито съдебно заседание.
Въззиваемата страна С. Й. Г., ЕГН **********, не депозира
писмен отговор, но се яви лично в открито съдебно заседание на 27.06.2022г.
и заяви, че откакто И. е закупила 450 метра нищо не е направила в имота, а
живеела по квартири. Имотът бил продаден и Т. Н. З. си направила къща. Каза
също, че не желае повече да я търсят по това дело и иска да приключва, за да
не я разкарват вече.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от И.Ш. против Т.З., Д.З. и М.К. са
2
предявени искове по чл. 108 от ЗС, а против С.Г. и Д.Т. са предявени искове
по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата И.Ш. е посочила с исковата молба, че през 1990г. Н. Г. и
С.Г. се снабдили с нотариален акт за собственост на имот представляващ
празно дворно място с площ от 900 кв.м, парцел ХХ-328 по плана на село ***.
Непосредствено след това прехвърлили на ищцата 1/2 ид.ч. от
мястото, а след това учредили и право на строеж. Строежът не бил
реализиран.
През 2016 г. ищцата разбрала за извършването на строителни
работи в имота, но поради съществувала уговорка между страните за
изграждането на къща, тя не се противопоставила.
През 2019г. разбрала, че Н. Г. и С.Г. са прехвърлили цялото
дворно място на Д.Т. още през 1997г., която, от своя страна, го прехвърлила
на Т.З. през 2016г. Последната осъществила строителство на масивна
жилищна сграда и прехвърлила собствеността на М.К., като си запазила за
себе си и за Д.З. по ½ ид.ч. от правото на ползване.
Твърди, че ответниците Т.З., Д.З. и М.К. владеят целия имот и
иска предаването на 1/2 ид.ч. от него. По отношение на останалите
ответниците иска установяване на правата си. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил Писмен отговор на исковата
молба от ответницата Т.З., с който се оспорват претенциите. Признава, че
владее имота. Оспорва правата на ищцата, като се позовава на давностно
владение, вкл. на праводателката й. Направено е искане за отхвърляне на
исковете и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил Писмен отговор на исковата
молба от ответницата Д.Т., с които се оспорват претенциите. Оспорва правата
на ищцата, като се позовава на давностно владение. Направено е искане за
отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Д.З. и М.К., чрез назначения особен представител адв.С.П., с
които се оспорват претенциите. Оспорва правата на ищцата. Твърди, че
праводателите на отв. З. са придобили имота на правно основание и повече от
18 години никой не е оспорвал правото им на собственост. Направено е
искане за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата С.Г..
В хода на производството в съд. заседание на 04.02.2021г. са
разпитани един свидетел Н. Ш., син на ищцата И.Ш. и двама свидетели за
3
ответниците, а именно Н. Н. /без родство/ и М. С. /без родство/. В съд.
заседание на 13.04.2021г. са разпитани Т. Й. /брат на ищцата И.Ш./ и А. Т.
/син на Д.Т./. В същото съд. заседание на 13.04.2021г. е била извършена и
очна ставка между свидетелите Т. Й. и А. Т..
Районният съд, за да отхвърли предявените искове, излага
основни съображения, че предвид приложените по делото нотариални актове
се е установило, че към 1997г. между ищцата И.Ш. и ответницата Д.Т. е
възникнала съсобственост върху имота при равни права- по 1/2 ид.ч. за всяка.
Макар в нотариалния акт на последната да е описан целият имот,
тя не е придобила правата изцяло, защото праводателите й не са ги
притежавали, за да ги прехвърлят. Това е наложило да бъдат разгледани
направените от ответниците- З. и Т. възражения за придобивана давност.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване
право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това
право и след изтичане на определен в закона период от време. При
преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от
6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен
начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е
предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
Районният съд е изследвал презумпцията на чл. 69 от ЗС, като е
отчел дадените разяснения в ТР №1/2012г. от 06.08.2012г. на ОС на ГК на
ВКС - в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в срока по чл. 79 ЗС.
В конкретния случай основанието, на което ответницата Д.Т. е
започнала да упражнява фактическа власт е нотариален акт за покупко-
продажба на целия имот, което изключва владението на другия съсобственик.
Презумпцията е приложима, като спорен е въпроса дали фактическата власт
се е разпростирала върху целия имот или върху част от него. В тази насока са
били събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на петима
свидетеля- двама на ищцата и трима на ответнците.
От показанията на двамата свидетели на ищцата се
4
установява с категоричност, че тя е получила владението през 1990г. и го е
упражнявала до 1994г., като била направена ограда от мрежа и бетонни
колове, която ограничавала само половината от имота (т.нар. тяхна част),
разположена към улицата, където сега се намирала къщата, изградена от
ответницата З..
След тази година изложените от свидетелите факти се разминават.
Свидетелят Н. Ш. заявява, че към 1994г., когато се прибрали от чужбина,
оградата я нямало, като липсвали и коловете. Свидетелят Т. Й. пък заявява, че
оградата е съществувала поне до 1998г., една година след като Д.Т. купила
имота, след което той прибрал мрежата, но останали бетонните колове. В
друга част на показанията си заявява, че оградата е съществувала до преди
Д.Т. да закупи имота. Предвид тези противоречия, не могат да се кредитират
показанията на този свидетел и в частта относно заграждането само на
половината от имота от бащата на Д.Т. след сключването на сделката от
1997г. Логически не е обосновано поставянето на нова ограда, при
съществуването на такава, разделяща имота. В показанията и на двамата
свидетели липсват конкретни данни относно състоянието на имота за периода
от 1997-1998г. до 2016-2017г., когато е започнало строителството на сграда.
Според свидетеля Ш. за това време никой нищо не е правил в имота, а според
свидетеля Й.- имотът не бил ползван от никого, защото нямало вода и не
можело да се полива.
За този период показанията им се разминават с показанията
на останалите свидетели, които заявяват, че имотът е бил обработван от
родителите на Д.Т., конкретно от нейния баща- А. в продължение на години.
В тази насока са показанията на свидетеля Н., който е сигурен за
обработването му около 2000г., на свидетеля С., който заявява, че е помогнал
да А. (баща на Д.Т.) за загради имота с мрежа при закупуването му в пълните
му граници, както и показанията на свидетеля А. Т., за това, че е помагал на
своя дядо- А., но в по- късен период, предвид възрастта му. Свидетелите са
категорични и за изграждането на сборен пункт за козите на селото в част от
имота, след разрешение на бащата на ответницата Д.Т.. Частично
противоречие се констатира относно отглежданите земеделски култури, но не
може да се приеме за съществено, предвид големия период от време- 16
години до смъртта на бащата на Д.Т., през който е логично мястото да е било
ползвано за различни добиви. Затова и Районният съд ги е кредитирал. За да
стигне до този извод съдът взе предвид и извършената очна ставка между
свидетелите Т. Й. и А. Т.. Районният съд е наложил правен извод, че
5
ответницата Д. Т. е установила и упражнявала фактическа власт върху
процесния поземлен имот в периода от неговото закупуване през 1997г. до
прехвърлянето му на ответницата Т.З. през 2016г. През това време е изтекла
предвидената в закона 5-годиша придобивна давност. Владението е било
добросъвестно, защото не се установява при сключването на сделката тя да е
знаела, че праводателят й не е собственик. Предвид на тези аргументи,
ответницата Т. е придобила притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху имота с изтичането на предвидения в закона давностен
срок през 2002г. и валидно е прехвърлила правата върху целия имот на
ответницата З.. Районният съд се е позовал и на мотивите на т. 2 на ТР 4/2012
от 17.12.2012г. на ОСГК на ВКС - затова, че последиците на давностното
владение не настъпват автоматично, тъй като придобиването на вещни права
винаги е свързано с волеви елемент- желанието на едно лице да придобие
правото. След обективирането на това желание, чрез иск, възражение или
констативен НА, правните последици- придобиването на вещното право- се
зачитат от момента на изтичането на законно определения срок, съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1
ЗС.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба на И. С. Ш. са направени основни възражения,
че решението е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в частност правилото на чл. 236, ал. 2 от ГПК,
неправилно приложение на материалните предпоставки на придобивната
давност и при необоснованост на крайния извод на съда поради
неподкрепянето му от събраните по делото доказателства. В решението си
Районният съд не сочи мотиви относно нейното правото на собственост по
отношение на ½ ид.ч. от недвижимия имот и доказателствената стойност на
представените по делото писмени доказателства в тази връзка. Възразява, че
не е следвало да се кредитират показанията на свидетелите, доведени от
ответниците. Неправилен е изводът на Районния съд за доказано фактическо
владение.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да бъдат
оставени без уважение. По силата на Нот. акт № 43/1990г. И.Ш. е придобила
6
чрез покупко-продажба от Н. Г. и С.Г. 1/2 ид.ч. от описаното празно дворно
място. С нот. акт №***г., нот.д.№ ***г. по описа на Нотариус при РС –
Пловдив Н. Г. и С.Г. са учредили и право на строеж. Този строеж не бил
реализиран, поради финансови затруднения, както посочва и самата ищца в
исковата молба.
Няма спор между страните, а това се установява и от приложения
Нот. акт № ***г., нот.д.№ ***г. по описа на Нотариус при РС – Пловдив, че
Д.Т. е закупила от Н. Г. и С.Г. ½ ид.ч. от описаното празно дворно място.
Оттогава между ищцата И.Ш. и ответницата Д.Т. е възникнала съсобственост
върху имота при равни права- по 1/2 ид.ч. за всяка. Основен спорен въпрос по
делото е дали Д. Т. е придобила по силата на изтекла предвидената в закона 5-
годиша придобивна давност на тази ½ ид. ч. В тази насока, обосновано са
кредитирани показанията на разпитаните свидетели на ответниците, като е
взета предвид и направената очна ставка, по време на която св.Т. Й. се е
разколебал в показанията си и накрая е заявил: „Не знам кой казва истината“.
Владеенето на тази ½ ид.ч. е добросъвестно по силата на нотариален акт, без
купувачката да знае, че праводателите й не са били собственици. С исковата
молба не са въведени твърдения, затова, че ищцата е посещавала имота през
този период и е извършвала на място лично или чрез възлагане на други лица
фактически действия, присъщи на собственик на ½ ид.ч. През 2016 г. ищцата
разбрала за извършването на строителни работи в имота, но поради
съществувала уговорка между страните за изграждането на къща, тя не се е
противопоставила, което също допринася към извода, че интересът й към
нейната ½ ид.ч. от имота е отпаднал.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателката И. С. Ш. ще
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна Д. А. Т. сумата 500 лв.
за направени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло в брой,
съгласно ДПЗС /на л.59/.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 261987/14.07.2021г., постановено по
гр.д.№ 20961/2019г. на Районен съд –Пловдив, XIV гр.с.
7
Осъжда И. С. Ш., ЕГН **********, да заплати на Д. А. Т., ЕГН
**********, сумата 500 лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение по възз.гр.д.№ 1002/2022г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8