Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260400 08.07.2022 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при участието на секретаря Катя Грудева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 181 по описа на съда
за 2016 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от В.И.К., ЕГН ********** и Д.С.К., ЕГН ********** *** против Д.К.Т.,
ЕГН ********** и Н.В.Т., ЕГН ********** ***, с която са предявени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че ищците са собственици в режим на СИО на ½ ид. част
от поземлен имот с идентификатор ************по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009
г., на **************** на АГКК, с последно изменение със Заповед №
КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на ********* на СГКК-Пловдив, с адрес на поземления
имот: **********************, с площ от 2186 кв. м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до
10 м./, стар идентификатор няма, с номер по предходен план – *******, квартал
0, при съседи: ************,*************, ************, ************. Твърди,
че ответниците са **************, като в периода 01.11.2010 г. – 01.05.2011 г.
преминавали ежедневно през част от поземлен имот с идентификатор *********, с
площ 244 кв.м., заключена между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на
приложената към исковата молба скица, изготвена от независим оценител. По този начин
за период от шест месеца ответницата се обогатила без основание за сметка на
ищците, които пък се обеднили със сумата от 1800 лева, представляваща пазарната
цена на извършеното ползване на описаната част от имота.
Ответниците не
изпълнили задълженията си да погасят дължимата сума, поради което срещу тях било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по ч. гр. д. № 14667/2015 г. по описа на ПдРС, V гр. с.,
била издадена заповед за изпълнение № 8181/09.11.2015 г., с която на ищците
била присъдена сумата от 5 лева, като частична от вземане в общ размер на 1800
лева, за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищците, поради
ежедневното им преминаване с лек автомобил с рег. ********** за периода
01.11.2011 г. – 01.05.2012 г. през част от поземлен имот с идентификатор ***************,
с площ от 244 кв.м., ½ идеална част от който е собственост на ищците в
режим на СИО, както и разноските по делото. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжниците подали възражение за недължимост на вземанията, поради което в
едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищците предявили настоящите установителни
искове.
С оглед
изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено между страните, че ответниците дължат солидарно на ищците сумата от
5 лева, като частична от вземане в общ размер на 1800 лева – главница,
представляваща сума, с която ответниците са се обогатили без основание за
сметка на ищците, преминавайки ежедневно
с лек автомобил с рег. № ************, за периода 01.11.2010 г. – 01.05.2011
г., през част от поземлен имот с идентификатор **************, с площ от 244
кв.м., заключена между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на приложената
към исковата молба скица, от който имот ищците притежават ½ идеална част
в режим на СИО, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 06.11.2015 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 8181/09.11.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14667/2015 г. по описа на ПдРС, V гр.
с. Претендират разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответниците, с който оспорват исковете по основание и размер. Излагат становище, че
предявените искове са неоснователни. Оспорват твърдението, че в сочения от
ищците период от време са преминавали ежедневно през част от поземлен имот с
идентификатор ***********. Твърди, че на 25.10.2007 г., сключили предварителен
договор за покупка на апартамент и съответната му идеална част от УПИ I – 35,
32, 25, 145, 146 за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности от кв.
99а по регулационния план на кв. „*************“. Към момента на сключване на
предварителния договор описаният УПИ имал лице на бул. „************“, като
включвал и процесната част от поземлен имот с идентификатор ************с площ
244 кв.м., заключена между букви А, Б, В и Г, оцветена в зелено според
приложената към исковата молба скица. При сключването на предварителния
договор, както и при подписване на окончателния такъв, ищците дали уверение, че
в комплекс „***********“, където Д. Д. закупил имот, ще бъдат осигурени всички
необходими предпоставки за нормално упражняване правото на собственост – ще
бъдат изградени детска площадка във вътрешния двор, като собствениците ще могат
да паркират безплатно автомобилите си в двора на комплекса и пред него. На 24.04.2008
г. ответниците, закупили от СД „**************“ апартамент № *****, ведно с
избено помещение № **. Със Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г.,
издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и заповед № 300-152/29.10.2003 г.
във връзка със заявление № 99-9642/20.08.2009 г. било извършено изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., представляващо корекция
на имотната граница между поземлени имоти ********* и *********, като тази
корекция не била съобщена на ответниците, които за първи път научили за нея с
получаването на исковата молба. След промяната границата на УПИ, в която била
построена сградата, където ответниците закупили апартамент, останала без лице и
без възможност за достъп до него. В документацията за извършената промяна имало
протокол за удостоверяване на означени граници на поземлени имоти, в който било
записано, че е осигурен свободен достъп до имота, собственост на СД „К., Й. и
сие“ с идентификатор ************, като към момента на съставяне на протокола
собственици на двата имота са съответно В.К. и С. Й. за имот ************и ************
за имот ************. Поради това – за осигуряване на достъп до имота, който
след промяната на границите остава без лице на път, В.К. и С. Й. или ************ изграждат път в
собствения си имот с нови граници след промяната, който представлява процесната
част от поземлен имот с идентификатор ************с площ 244 кв.м., заключена
между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на приложената към исковата
молба скица. Сочи, че през 2009 г. ответниците закупили от ************съответната
идеална част от недвижимия имот с идентификатор № ************, с нотариален
акт и станали съсобственици в същия недвижим имот. Твърди, че за всички тези
промени в границите на въпросните два имота ответниците не били уведомени, като
и двамата останали с убеждението, че е закупена идеална част от УПИ по предварителния
договор, която включвала и частта от пътя. До момента ищците не били
предявявали претенции за преминаването през частта от имота, като този път бил
изграден още при строителството на комплекса. Имот с идентификатор ************според
кадастралния регистър бил за второстепенна улица и отговарял на изискванията на
чл. 3 ЗОбС, като общинските пътища били публична собственост, а отчуждителните
процедури били преминали. Моли се за преюдициално произнасяне по отношение на
законосъобразността на заповедта за изменение на КК, с която се измествали
граници, за да можел имотът да попадне изцяло в границите на бъдещото
разширение на булеварда и да бъде отчужден. Така целта, преследвана от ищците,
била те да получат обезщетение при отчуждаването на терена, а не то да се
получи от собствениците на апартаментите в съседния имот. Освен това не били
налице и предпоставките за допълване на непълнотата или изправяне на грешката,
защото административната процедура била използвана единствено, за да се получи
обезщетение при принудителното отчуждаване. Моли се за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 14667/2015 г. по описа на ПдРС, V гр. с., в полза на ищците
е издадена заповед № 8181/09.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за исковата сума. В срока по чл. 414 ГПК ответниците възразили
срещу така издадената заповед, като в предоставения на ищците едномесечен срок същите
са предявили настоящата искова молба. Поради което, съдът намира, че предявените
установителни искове, се явяват допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По делото са
приети като писмени доказателства:
Нотариален акт за дарение на
идеална част от недвижим имот № **
том *, рег. № ***, дело № *** от г. по
описа на Н. Н. Д., с рег. № *** на ***, с район на действие – РС – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията – Пловдив под акт № **, том *, дело № ****, с
вх.рег. № от *********** г.; Нотариален акт за покупко – продажба на
идеална част от недвижим имот № **,
том № *, рег. № ***, дело № *** от *********
г. по описа на Н. Н. Д., с рег. № *** на **, с район на действие – РС – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията – Пловдив под акт № **, том *, дело № ****, с
вх.рег. № **** от ************ г.; Нотариален акт за покупко - продажба на идеална част от недвижим имот №, том *, рег. № ***, дело № *** от *********
г. по описа на Н. Н. Д., с рег. № на , с
район на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по вписванията– Пловдив под
акт № ***, том *, дело № ****, с вх.рег. № ***** от ****** г.; Нотариален акт за покупко - продажба на идеална част
от недвижим имот № ****, том *, рег.
№ ****, дело № *** от 24.04.2000 г. по описа на Н. Н. Д., с рег. № на **, с район на действие – РС – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията– Пловдив под акт № , том **, дело № ****, с
вх.рег. № **** от г.; Нотариален акт за покупко - продажба на
идеална част от недвижим имот № ***,
том *, рег. № ****, дело № *** от ****** г. по описа на Н. Н. Д., с рег. № ***
на НК, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по вписванията–
Пловдив под акт № ***, том **, дело № ****, с вх.рег. № **** от ********** г.; Нотариален акт за покупко - продажба на
идеална част от недвижим имот № ***,
том *, рег. № ****, дело № *** от ************ г. по описа на Н. Н. Д., с рег.
№ *** на ***, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по
вписванията– Пловдив под акт № ***, том **, дело № ****, с вх.рег. № **** от ***********
г., от които се установява, че С. Б. Й. и В.И.К.,
са придобили собствеността върху идеални части от следния недвижим имот, а
именно: дворно място с площ 5 986 кв.м., съставляващо имот планоснимачен номер
25 по плана на к-с „Ю.“ в гр. П., при граници: бул. „А. С.“ и имот пл. № **.
Освен описаните идеални части от имот планоснимачен № **
по плана на к-с „Ю.“, гр. П., ищецът С. Б. Й. и В.И.К. придобили в
съсобственост и следните недвижими имоти: с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том № *, рег. № ***, дело № ** от ******** г. по
описа на Н. Д. Г., с рег. № *** на **, с район на действие – РС – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията – Пловдив под акт № **, том ** дело № ****, с
вх.рег. № ***** от ********* г., С. Б. Й. и В.И.К., придобили недвижим имот:
дворно място в гр. П., обозначено като Дял Втори по скицата проект,
представляваща неразделна част от съдебна спогодба от 17.02.1997 г., постигната
по гр.д. № 617/97 г. на ІV гр.с. ПРС, цялото с площ от 983.50 кв.м.,
представляващо източната половина от имот пл. № **, представляващ част от
терена, предвиден за разширение на бул. „********** по плана на ж.к. „*****“,
южно от кв. 100 и кв. 101 – нови по плана на кв. „Х. Б. – юг- П.“, възстановено
като имот в строителни граници, втора категория, находящ се в землището на гр.
П., местността „О.“ и представляващо част от имот № ***– стар по кадастралния
план на кв. „Х. Б. – „Б.“ – юг от ***** г.; с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № ****, дело № ****
от ******** г. по описа на Н. Н. Д., с рег. № *** на **, с район на действие –
РС – Пловдив, вписан в Служба по вписванията– П. под акт № **, том **, дело № ****,
с вх.рег. № ***** от ******* г., че С. Б. Й. и В.И.К. придобили следния
недвижим имот: Дял Втори по скица – проект за делба от 22.05.2000 г. на Община
Пловдив, който дял е с площ от 1 197 дка, при граници и съседи: Дял Първи на В.К.,
Д.К., С. Й. и Н. *** и имот пл.№ ***; с Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № ****, дело № *** от ******** г. по описа на
Нотариус Н. Д., с рег. № *** на НК, с район на действие – РС – Пловдив, вписан
в Служба по вписванията– П. под акт № **, том **, дело № ****, с вх.рег. № *******
от ********* г., че С. Б. Й. и В.И.К. са придобили следния недвижим имот: нива
от 1 303 кв.м., находяща се в землището на гр. П., местността „О.“,
съставляваща имот № *** – стар, от кадастралния план кв. „Х. Б.“ – „Б.“ – юг от
**** г., при граници на имот № , север – път по стария кадастрален план –бул.
„Ю.“ по нов кадастрален план, изток – имот № *** – стар на А. Ц., юг – път по
стария кадастрален план – общинско, запад – имот № 145 – стар на С. Г. Д..
От приложения по делото в заверен препис – Договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот, с нотариално удостоверени подписи, с рег. № ****/*****
г. по описа на Н. Н. Д., с рег- № ***на НК, с район на действие РС – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията – П. под акт № .*, том .*, дело № * от .* г., се
установява, че В.И.К., Д.С.К., С Б. Й. и Н. С. Й., са получили в своя
изключителна собственост следния недвижим имот: имот с трайно ползване –
индивидуално застрояване с площ от 420 кв.м., находящ се в местността „Т.“ в
землището на гр. П. – юг, ЕКАТТЕ ******, представляваща имот № *****.
Със Заповед
№ ОА-225/01.02.2005 г. на ***** на Община Пловдив е одобрен проект за
изменение на ПУП – План за регулация и застрояване на част от плана на „Х. Б.“-юг,
като се променя уличната регулация между стари о.т.487 и о.т.495 в съответствие
с приет проект „Реконструкция на бул. „А.С.“ в участъка от бул. „К.“ до бул. „Ц.“,
образуван е нов квартал 99а, както и нов УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 – жилищно
застрояване, обслужващи дейности с ново свободно застрояване и УПИ ІІ –
трафопост със запазване на съществуващото застрояване.
Видно от Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот №* , том* , рег. № *****, дело № *** от ****** г. по описа на Н. Н.
Д., с рег. № *** на НК, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по
вписванията – П. под акт № *, том **, с вх.рег. № **** от ******* г., В.И.К. и Д.С.К.,
С. Б. Й. и Н. С. Й., продават на СД „М.– К. – Й. с-ие“ следния недвижим имот:
УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 – за жилищно застрояване и обществено обслужващи
дейности, от кв.99а по регулационния план на кв. „Х..“, кадастрален план – ж.к.
Ю., гр. П., одобрен със заповед № ОА-225/01.02.2005 г., който УПИ е целият с
площ 6 551 кв.м., при съседи: от запад – УПИ ІІ - за жилищно застрояване и
обществени дейности, от север – предвиждано разширение на бул. „Ал.Стамболийски“,
от юг – жп-линия.
По делото е приложена и Скица на поземлен имот № 15-369027-27.08.2015 г.
От приложения по делото Предварителен договор за прехвърляне на право на строеж, договор за
строителство от 25.10.2007 г., се установява, че ************ е поел
задължението да прехвърли на ответниците правото на строеж върху апартамент № ***
със застроена площ от 67,07 кв.м., ведно с избено помещение № ** с площ от 5,24
кв.м., който ще се построи съгласно одобрения работен проект за жилищна сграда
в гр. П*, бул. „А.С.“ в УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 – за жилищно застрояване и
обществено обслужващи дейности, от кв. 99а по регулационния план на кв. „Х..“,
кадастрален план – ж.к. Ю., гр. П., одобрен със Заповед ОА-1626/07.11.2000 г.,
ОА-1099/04.08.2000 г., ОА 225/01.02.2005 г., при граници на имота: от запад УПИ
ІІ – за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности, от север –
предвиждано разширение на бул. „А. С.“, от юг – ЖП линия.
По делото няма спор, а й от представения Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том *, рег. № ****,
н.д. № *** от **** г. на Н* П. М., с рег. № *** и район на действие РС – Пловдив, се
установява, че между СД „М.“ и ответниците е сключен окончателен договор за
покупко-продажба на процесния обект, ведно с прилежащите към него 0,055%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
урегулирания поземлен имот за секция 1.
Със Заповед №
КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на ********* СГКК - гр. П. е одобрено изменение
в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., състоящо се в корекция
на имотната граница между поземлени имоти ************ и ***********. От
приетата по делото административна
преписка се установява, че изменението е допуснато по взаимно съгласие на
собствениците на посочените имоти, които са уведомени за заповедта чрез техен
общ пълномощник. Към заповедта е приложена обяснителна
записка и скица-проект за изменение на ПИ ****** и ******. В същата Заповед
е отбелязано, че ПИ с идентификатор № ************ преди промяната е с площ
7333 кв.м., а след промяната е с площ 6581 кв.м. и същият е собственост на ************“,
въз основа на Нотариален акт № *, том **, рег. № ****, дело № **** от ***** г.
по описа на Служба по вписванията – П.
Видно от Разрешение за
ползване № ДК – 07-346/22.12.2008 г., издадено от Н. РДНСК – П., е разрешено
ползването на Жилищен комплекс с обществено– обслужващи дейности – секции № 1;
№ 2; № 3; № 6 и № 7а“ – Първи, втори и трети етап, намиращ се в УПИ І - 35, 32,
25, 145, 146 – обществени дейности и жилищно застрояване, кв. 99а по
регулационния план на кв. „Х. Б. –**г“ и кадастрален план за ЖК „Ю.“ П..
В хода на настоящото
производство страните са ангажирали и гласни доказателства посредством
показанията на св. Б.Р. Б., св. Т.И. К. и св. Е.Б. Г. /протокол от съдебно заседание, проведено на 03.04.2017 г./. От показанията на св. Б., се установява, че е работил като „**********“
в СД „М.“ и комплекс „Ю.“ в периода от 2009 г. до м. януари 2016 г. Познава Д.Т.
и съпругата му, те живеели в апартамент в комплекс „Ю.“.
При предявяване на
свидетеля на скица на имота, находяща се на л. 31 от делото, същият заяви, че
оцветеният правоъгълник в синьо на скицата, е единственият подход към имота.
От показанията на св. К.,
се установява, че същият живее на бул. „А. С.“ № ***, комплекс „Ю.п.“, ет.*,
ап. * от 2009 г. Познава Й. и К., с тях сключил сделка за закупуване на имота,
в който живее. При сключване на предварителния договор, представили
нещата, че ще имат ид. част от земята, на която е построена сградата от
парцела, че ще си живееят нормално и спокойно, че няма да имат проблеми. Бил им
представен имота, видял го, харесал му и сключил предварителен договор още на
строеж. До имота се стига като от булеварда се отбива, минава се през един път,
след това има един тунел пред сградата и се стига до входа. От булеварда влиза
към имота. Пътят, през който се минава си съществувал от самото начало, откакто
е заживял в имота. При сключването на договора не му било обяснено, че пътят е
отделно и, че не може да минава оттам. След като заживели, след определен
период от време, била сложена бариера на булеварда за няколко дни. Бариерата я
махнали, защото хората, които живеем там, се събрахме, говорихме, дойде полиция
и бариерата се премахна. Никой, по никакъв повод не му е казал, че трябва да
плаща, когато минава оттам, че няма право да минава оттам, но няма и друг
подстъп към имота, от никъде другаде не може да се мине. Отстрани има огради,
отпред към булеварда има едни метални бетони и една метална бариера, има един
вход вляво.
От показанията на
свидетеля Г., се установява, че живее на бул. „А. С.“ № ***, комплекс „Ю. п.“
от февруари месец 2009 год. Познава К. и Й.. От тях закупил апартамента, в
който живее. С тях е преговарял при закупуването. Когато купувал имота се
минавало от пътя, който и в момента се ползва, това е единственият достъп до
имота, входът, който е от бул. „Ю.“. Тогава била кална улица, сега е цимент.
Обяснено му било, че това е входът, още не било построено крилото, където живее,
не се знаеше къде ще са улиците магазина и аптеката. Не му е казвано, че трябва
да си урежда отношенията с някой друг, за да мине. По едно време се появила
бариера пред входа на булеварда, но хората се събрали, дошли от полицията и
прибрали бариерата. На други хора не знае да са поставяни условия, никой не е
предупреждаван, че ще бъде платено преминаването. В предварителните договори
такова условие няма. Когато преговарял с тях крилото, в което живее се строяло,
тогава било кално. В целия комплекс ************с Т. са коментирали никой нищо
не им е казвал. Т. мисли, че живее от началото на 2011 година в комплекса.
По делото е прието
заключение на съдебно – техническа експертиза, в което експертът, вещо лице Й.А.,
установява, че пазарната оценка на правото на преминаване през колорираната
част от имот с идентификатор ************, колорирана на скицата нас стр. 31 от
делото с площ от 244 кв.м. за периода 01.11.2010 г. – 01.11.2011 г., е в размер
на 1574 лева.
От приетото по делото
заключение на вещо лице инж. Г.Р., по назначената съдебно-техническа
експертиза, се установява, че границите на ПИ № ************към момента на
сключване на предварителния договор м. април 2008 г. показани на скица № 2 от
СТЕ – фиг. /А, Б, В, Г/, който съответства на имот 35 от УПИ ********** обл.
дейности с ново свободно застрояване по КРП на кв. Х. Б. – юг, кв. 99а. На
скица № 1 имот 535.35 е затворен между точките: І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ
и т. ІХ. Въпросният път съществува с площ около 244 кв.м. Това е отразено на
скица № 1, като пространството затворено между точките VІІ, VІІІ, ІХ и т. Х,
оцветено с оранжев цвят на скицата, представлява вход отвеждащ в пред блоковото
северно паркингово пространство. Скица № 2, представляваща, неразделна част от
Заповед № КД-14-16-1144 от 14.09.2009 г., показва съществуващи /стари/ и
изменените /нови/ граници на двата имота по КК на гр. Пловдив, както следва:
Границите на имот разположен между т. І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ,
определящи местоположението на ПИ № ************по КК, които с изменението на
Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. са трансформирани по т.т. А, Б, Д, Е, Ж,
1 в нов ПИ № 56784.535.35, попадащ в терен отреден за разширение на бул. „Ал.
Стамболийски“, съгласно Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. за кмета на Община Пловдив.
Площта на нов ПИ № 535.35 по КК е формирана на части от бивши имоти 25. 32. 35
кв. 99а, попадащи в разширението на булеварда по Заповед № ОА-225/01.02.2005 г.
Границите по СКИЦА № 2: т. Д, 2, З, В, Ж, Б при стар ПИ № ************ по КК,
след изменението със Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. са трансформирани т.
2, З, В, Г, 1, Ж по нов ПИ № ************ със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г.
Поземлен имот с идентификатор ***********, е частен имот, изпълняващ функцията
на паркинг. Съгласно Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на ****** на Община
Пловдив, тази част от плана е с променена улична регулация, в съответствие с
приет проект за „Реконструкция на бул. А. С.“. От скица № 1 и № 2, е видно, че
ПИ с идентификатор ************ на север граничи единствено с ПИ *************,
при което след приключване на реконструкцията на бул. „А. С.“, ще има лице на
път.
Прието е и допълнително
заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Р., от която се
установява, че границите на ПИ № ************към момента на сключване на
предварителния договор от м. април 2008 г. показани на Скица № 2 /А, Б, В, Г/,
който съответства на имот 35 от УПИ І-35, 32, 25, 145, 146, обл. дейности с
ново свободно застрояване. По скица № 1 имот 535.35 е затворен между точките:
І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ. Изменението в КККР одобрено със заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на **************** на АГКК, представлява корекция на
имотна граница между ПИ 535.32 и ПИ 535.35 с прилагане на изменението на ПУП
одобрено със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на **** на Община Пловдив, състоящо
се в промяна в границите на съществуващите: ПИ 535.35 и ПИ 535.32. ПИ ************преди
промяната притежава площ 1435 кв.м., като след промяната е променена със променена
стойност, притежаваща 2186 кв.м. Изменението на границите на ПИ № ************и
ПИ № ************ е показано на Скица № 2, която представлява, неразделна част
от Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г., показващо съществуващи /стари/ и
изменението /нови/ граници на двата имота по КК на гр. П., както следва: Границите
на имот разположен между т. І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ, определящи
местоположението на ПИ № ************по КК, които с изменението на Заповед №
КД-14-16-1144/14.09.2009 г. са трансформирани по т.т. А, Б, Д, Е, Ж, 1 в нов ПИ
№ 56784.535.35, попадащ в терен отреден за разширение на бул. „А. С.“, съгласно
Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. за ****** на Община Пловдив. Площта на нов ПИ №
535.35 по КК е формирана на части от бивши имоти 25. 32. 35 кв. 99а, попадащи в
разширението на булеварда по Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. Границите при стар
ПИ 535.32 от СКИЦА № 2 /Б, Д, З, В/ след изменението със Заповед №
КД-14-16-1144/14.09.2009 г. са трансформирани в нов ПИ № ************ /1, 2, З,
Г/, така че да удовлетворява Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на ******* на
Община Пловдив. Вещото лице е посочило, че дължината на пътя е равна на 25 м.,
широчината на пътя измерена в следните точки: в т. Е, Ж е равна на 5,50 м., 2 в
точки Д, Г е равна на 6,90 м. и в 3, точки А, Б, е равна на 7 м. Вземайки
предвид площта на двете криви при входа на пътя равни на 6.25 м., предната
ширина между отсечките Е, Ж – Д, Г – е равна на 6.20 м. и средната ширина между
отсечките Д, Г – А, Б е равна на 6,95 м., при което площта на пътното платно е
174,38 кв.м.
С писмо с вх. № 290924 от 15.11.2021
г. от Окръжен съд – Пловдив, е постъпил заверен препис от Решение № 1531/10.12.2018
г., постановено по гр. д. № 3082/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХV
гр. с., от отбелязванията върху което се установява, че с Решение № 77/12.10.2020
г. постановено по гр. д. № 4227/2019 г. по описа на ВКС, ІІ ГО, съдът е признал
за установено, че В.И.К. и Д. С. К. са собственици на ½ ид. ч. от ПИ с
идентификатор ************по КККР на гр. П., с административен адрес: бул. „А. С.“
№ *, с площ 2186 кв.м., което право е придобито въз основа на правни сделки.
От писмо от 20.04.2022 г.,
изготвено от Община Пловдив – район „Южен“, се установява, че в периода от
01.01.2012 г. до датата на изготвяне на писмото, не са установени подадени
заявления от заинтересувани собственици за издаване на заповед за прокарване на
временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот – за достъп до
Поземлен имот с идентификатор ************ или по отношение на Поземлен имот с
идентификатор *************. Собственикът на засегнатия поземлен имот не може
да инициира процедура с правно основание чл. 210 от ЗУТ във връзка с чл. 191
или чл. 192 от ЗУТ.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Срещу заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14667/2015 г. по описа на ПдРС, V
гр. с. са постъпили в срок възражения от длъжниците, поради което и след
указания на съда, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищците са предявили настоящите
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. Същите са допустими, тъй като са
предявени в срок и имат за предмет същите вземания.
При съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства се установява следното: Със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на ******* на Община Пловдив е одобрен
проект за изменение на ПУП – План за регулация и застрояване на част от плана
на „Х. Б.“-юг, като се променя уличната регулация между стари о.т.487 и о.т.495
в съответствие с приет проект „Реконструкция на бул. „А.С.“ в участъка от бул.
„К. “ до бул. *******************, образуван е нов квартал 99а, както и нов УПИ
І-35, 32, 25, 145, 146 – жилищно застрояване, обслужващи дейности с ново
свободно застрояване и УПИ ІІ – трафопост със запазване на съществуващото
застрояване. При обособяването на новия УПИ в кв. 99а, са включени имот № 35,
заедно с имоти № 25 и № 32, източната част от имот 145 и имот № 146. По силата на одобреното със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на ******** на
Община Пловдив, изменение на уличната регулация части от съществуващите към
датата на издаването й поземлени имоти с № 35, 32 и 25 били предвидени за
разширяване на бул. „А. С.“, а новообразуваният УПИ І-35, 32, 25, 145, 146,
част от попадащия в него поземлен имот с иденификатор ************, граничещ с
бул. **************** е предвидена за разширение на булеварда. От приетите по
делото писмени доказателства, безспорно се установи, че собствеността върху
така обособеният нов УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 е придобита изцяло от третото
за спора лице ****************“, което въз основа на одобрен проект и
Разрешение за строеж № 510 от 14.12.2006 г., съобразно утвърдения ПУП, е
реализирало предвиденото застрояване, включително е изпълнен паркингът заедно с
временния път към булеварда, предвиден в проекта, чертеж „Ситуация до
прилагането на уличната регулация по отношение разширението на бул. „А. С.“.
Ползването на жилищния комплекс с прилежащата към него инфраструктура е
разрешено с Разрешение за ползване № ДК-07-346/22.12.2008 г. на ******** на
ДНСК – Пловдив. Установи се, че след одобрено със Заповед № КД–14–16–1144/14.09.2009 г. на АГКК – Пловдив изменение на
кадастралната карта, са променени границите, както и площите на ПИ КИ ************
и на ПИ КИ ***********, като имот КИ ************
вече не граничи с път – бул. „************“, а достъпът до булеварда се
осъществява през имот ПИ КИ 56784.535.35. По делото няма спор, а това се
установява и от приетите писмени доказателства, че уличната регулация не е
приложена, частта от Поземлен имот с идентификатор ************ преди промяната
в границите, съответно от Поземлен имот с идентификатор ************– след
промяната, не е отчуждена и разширението на бул. „****************“ не е
реализирано, поради което и достъпът и
преминаването на обитателите на построения в УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 жилищен
комплекс до булеварда, се осъществява през изградения в неотчуждената част път
и паркинг.
От приложеното
по делото, в заверен препис, Решение № 77/12.10.2020 г. постановено по гр. д. №
4227/2019 г. по описа на ВКС, ІІ ГО, съдът е признал за установено, че В.И.К. и
Д. С. К. са собственици на ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор ************по
КККР на гр. П., с административен адрес: бул. ************************, с площ
2186 кв.м., което право е придобито въз основа на правни сделки. Посоченото
решение установява със задължителна сила в отношенията между страните, че
ищците са собственици на ½ идеална част от посочения поземлен имот, като
съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК същото е задължително за всички съдилища, ето
защо и безпредметно се явява извършването на косвен съдебен контрол по
законосъобразността на Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г.
Няма спор, а и с
протоколно определение от 03.04.2017 г., съдът е приел за безспорно между
страните че описаното със синьо на скицата, приложена на стр. 31 от делото, е
единственият подход към имота, т.е. ответниците, притежаващи собствен имот,
представляващ жилище в сграда, построена в ПИ с идентификатор № ************,
съседен на ПИ с идентификатор № *********, нямат достъп до обществен път, тъй
като проектираното разширение на бул. „***************“ не е изпълнено, както и
че достъпът до него се осъществява само през Поземлен имот с идентификатор **********
Установи се, включително и от събраните гласни доказателства, посредством
разпита на свидетелите Б., К. и Г., че през процесния период през Поземлен имот
с идентификатор ************са преминавали не само ответниците, а и всички
собственици на самостоятелни обекти от жилищната сграда, построена в Поземлен
имот с идентификатор ************, тъй като това е бил единственият достъп до
собствените им имоти. От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
безспорно се установи и, че този път е единственият възможен, за да се осигури
достъп до имотите на живущите в комплекса.
С оглед
изложеното, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1
от Закона за устройство на
територията, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани
поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да
са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп
до съответните имоти. Разпоредбата на чл. 191 ЗУТ, сочи, че обезщетенията на
правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, са за
сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните
пътища, като обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за
временни пътища, се определя по реда на чл. 210 ЗУТ за съответната година и се
изплаща на равни месечни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 ЗУТ определянето на
обезщетението се извършва по искане на заинтересованите
лица или
служебно. От посочените разпоредби
следва, че в
настоящия случай ищците
имат право на
обезщетение за ползването
на имота им /собствеността върху частите от поземлени
имоти, заети от временни пътища, се запазва, като собствениците имат право на
обезщетение, определено по специалния ред на чл. 210 ЗУТ/ за преминаване от
собствениците и живущите на поземлен
имот с идентификатор
************, сред които са и ответниците. Размерът на обезщетението за
собственика на имота, през който фактически преминава временен път, обаче, се
определя по специалния, предвиден в разпоредбата на чл. 210 ЗУТ административен
ред, за
което следва да се сезира
Община Пловдив, като то би било дължимо
от всички собственици на поземления имот, които преминават през имота на
ищците. Наличието на така уредената в закона
възможност за защита е пречка за предявяване на
претенция за неоснователно обогатяване
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, претенцията за
неоснователно обогатяване по ал. 1 възниква когато няма друг иск, с
който обеднелият може да се защити /в т.
см. Решение № 1298 от 31.10.2017 г. по в. гр. д. № 1814/2017 г. на ПОС, Решение
от 30.11.2021 г. по в. гр. д. № 2226/2017 г., Решение от 30.11.2021 г. по в.
гр. д. № 2435/2017 г. и Решение от 04.01.2022 г. по в. гр. д. № 2516/2017 г./.
С оглед пълнота
на изложението, следва да се посочи и, че доколкото по делото безспорно се установи, че единственият достъп до
сградата, в която се намира жилището, което обитават ответниците, а именно през
имота, на който ищците твърдят да са собственици, то и преминаването на
ответниците през ПИ ************е необходимо за осигуряването на нормален
достъп до обитавания от тях обект в сградата и се осъществява на валидно
законово основание съобразно разпоредбата на чл. 64 ЗС /собственикът на
постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за
използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с
който му е отстъпено правото, е постановено друго/, което не предвижда
заплащането на обезщетение в полза на собственика на земята.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявените искови претенции са неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ответниците на основание чл. 78, ал.
3 ГПК. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ответниците претендират разноските сторени в
настоящото и заповедното производство, както следва: сумата от общо 802 лв. –
разноски в настоящото производство, от които: 200 лв. – депозит за вещо лице, 2
лв. – банков превод, 600 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от общо
200 лв. /по 100 лв. за всеки от ответниците/ – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
Разноските от общо 1002 лева следва да се
възложат в тежест на ищците.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.И.К., ЕГН ********** и Д.С.К.,
ЕГН ********** *** против Д.К.Т.,
ЕГН ********** и Н.В.Т., ЕГН ********** ***, установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, за признаване за установено между
страните, че ответниците дължат солидарно на ищците сумата от 5 лева /пет лева/, като частична от
вземане в общ размер на 1800 лева – главница, представляваща сума, с която
ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищците,
преминавайки ежедневно с лек автомобил с
рег. № *****, за периода 01.11.2010 г. – 01.05.2011 г., през част от поземлен имот
с идентификатор **********, с площ от 244 кв.м., заключена между букви А, Б, В
и Г и оцветена в зелен цвят на приложената към исковата молба скица, от който
имот ищците притежават ½ идеална част в режим на СИО, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 06.11.2015 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 8181/09.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 14667/2015 г. по описа на ПдРС, V гр. с.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН ********** и Д.С.К.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.К.Т., ЕГН ********** и Н.В.Т., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 802 лева /осемстотин и два лева/ - деловодни разноски за настоящото
производство, както и СУМАТА от общо 200
лева /двеста лева/ - адвокатско възнаграждение за производството по ч. гр.
д. № 14667/2015 г. по описа на ПдРС, V гр. с.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ