№ 10351
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110168040 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
03.06.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 68040/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Д. Ч. М., в която се твърди, че
ответника била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
*********************, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 554,19 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но ответника не
я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия в размер на 85,38 лева за периода от 15.09.2021 г. до
18.08.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 27,72 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
както и сумата от 5,88 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, но длъжникът бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените
искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми,
както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
се оспорват. Твърди, че вземанията са погасени по давност, което обосновава подробно.
Поддържа, че не живеел в имота, а там живеел негов роднина, който не го допускал.
Навежда доводи, че именно последният е пасивно легитимиран по претенциите, а не той
като наследник на Ч М.. Иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
2
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата
за продажба и замяна на държавни жилища от 03.03.1976 г., като се установява, че Ч З М. и
ВБК-М.а са станали собственици на недвижим имот, находящ се в гр.
*********************.
От удостоверение от ГИС-София с изх. № 68-00-1549/5/05.12.2012 г., се установява,
че адреса на процесния имот е идентичен с този по акта за собственост.
Приложено е удостоверение за наследници изх. № РСЦ18-ДИ-11-106/11.04.2018 г.,
като се установява, че Ч З М. е бил вдовец и е починал на 11.11.2017 г., като е оставил за
наследник по закон Д. Ч. М. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
В правилото на чл. 48 ЗН е предвидено, че наследството се придобива с приемането
му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.
Според разпоредбата на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН, приемането може да стане с писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай
приемането се вписва в особена за това книга. Приемане има и когато наследникът извърши
действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или
когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на
наследствен дял от укритото имущество.
Към отговора на исковата молба е приложена собственоръчно подписана декларация
от ответника, като същият изрично сочи в последната, че е наследник на Ч З М.. Тоест,
налице е съдено признание на факта, че лицето има качеството на наследник, т.е. приело е
наследството. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени
средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства
по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между
страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Следователно между страните е налице е валидно сключен договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
3
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е доставяна и ползвана топлинна енергия за отопление
на имот и сградна инсталация, като не е ползвана и отчитана топлинна енергия за БГВ.
Вещото лице е направило извод, че стойността на потребената топлинна енергия за
процесния период е в размер на 564,58 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период не са налице
извършени плащания, с които дължимите суми да са били погасени. Експертът е посочил, че
вземането на мораторна лихва за процесния период е в размер на 85,38 лева.
Съдът, като взе предвид заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени обективно, компетентно
и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор
или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че претенцията за главницата за доставена
топлинна енергия е основателна в пълния предявен размер, при спазването на основния
принцип в българския граждански процес за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
4
Въпреки това ответникът е въвел в производството надлежно прексрибиращо възражение за
погасителна давност, което следва да бъде разгледано
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което,
с оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
30.08.2023 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение, с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно, при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
30.08.2020 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед заключението на СТЕ се установява, че за периода м.05.2020 г. – м.06.2020 г. не са
отчитани суми за дължима топлинна енергия, поради което искът следва да бъде уважен в
пълен размер, но за периода м.07.2020 – м.04.2022 г., а за погасения период по давност
претенцията следва да се отхвърли единствено за периода.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат
Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.
33, ал.4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3 от същите общи условия, т.е. само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В раздел
„Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.,
приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответницата е изпълнили надлежно и своевременно процесните
задължения, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая с оглед обаче обстоятелството, че претенцията
за мораторната лихва е акцесорна, то същата при приложение на правилото на чл. 162 ГПК и
при аритметическо пресмятане в съотношение на дължимата лихва – съобразно уважената
част от главницата и предвид кредитираното заключение на ССчЕ, следва да бъде уважена в
цялост, тъй като е формирана в период последващ вземането за главницата, както и извън
5
периода на погасителната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което е неприложимо
правилото на чл. 119 ЗЗД.
На следващо място досежно претенцията за припадащата се част от цената на
услугата дялово разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и
представените от третото лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е
установено, че цената на услугата се дължи.
Въпреки това с оглед направеното възражение за погасителна давност, съдът намира,
че претенцията се погасява с кратката тригодишна погасителна давност, съобразно чл. 111, б.
„в“ ЗЗД – по съображения сходни с гореизложените. Тоест, в случая възражението е
основателно досежно претенцията за м.07.2020 г. за сумата от 1,26 лева. Следователно искът
трябва да бъде уважен за сумата от 26,64 лева за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г. В
тази насока за яснота трябва да се посочи, че съдът при преценка на размера на дължимата
сума с оглед правилото на чл. 162 ГПК е приел, че стойността на услугата е еднаква за всеки
месец, поради което е разделил общо претендираната сума на броя дължими месеци, за да се
получи дължимата сума за един месец, въз основа на което е изчислена и сумата погасена по
давност.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани други доказателства извън заключението
на ССчЕ, че останалите дължими суми са погасени чрез плащане, поради което и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Неоснователни са доводите на ответника, че не живеел в имота, като същият се
ползвал от негов братовчед, който не го допускал до последния. Касае се за правен спор
между трети лица, които е непротивопоставим на ищеца, а отделно от това след като
ответника е собственик на имота, то е ирелевантно дали същия фактически живее в
последния. Фактът на наличието на облигационно отношение и доставката на топлинна
енергия са достъчни, за да обусловят дължимостта на цената на последната. Отделно от това
трябва да се посочи, че декларацията представена с отговора на исковата молба, извън
признанието – т. е. твърдение за неблагоприятен за страната факт, е ирелевантна в останала
си част, тъй като касае твърдение на страната за положителен факт, който принципно
подлежи на пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК, но както беше
отбелязано в случая последният е без правно значение.
На следващо място трябва да се отбележи, че доводите на ответника, че
погасителната давност се спирала и прекъсвала единствено искова молба, поради което
подаването на заявление по чл. 410 ГПК не водело до този ефект, принципно биха могли да
се приемат, но само ако не съществуваше фикцията по чл. 422 ГПК, т.е. че подадената искова
молба се счита предявена от момента на подаването на заявлението, т.е. от този момент е
спряла да тече и е била прекъсната давността по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
6
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
дейстивтелно е сторил такива, поради което съобразно уважената част от претенциите и на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
следва да му се присъди сумата от 1009,18 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от исковете следва да му се присъди сумата от 4,24 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
За пълнота трябва да се отбележи, че е неоснователно възражението на ищеца по чл.
78, ал. 5 ГПК, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение в размер, който е
съобразен с фактическата и правна сложност на производството, както и с оглед
процесуалната активност на процесуалният представител на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Ч. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *****************, че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *****************, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 554,19 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.07.2020 г. до
м.04.2022 г. за недвижим имот, находящ се в гр. *********************, ведно със
законната лихва от 30.08.2023 г. (датата на подаването на заявлението за издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане, както и сумата от 85,38
лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 18.08.2023 г., както и сумата от 26,64 лева, представляващи цена
на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 30.08.2023 г. (датата на подаването на заявлението за издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на цената на топлинната енергия за периода от м.05.2020 г. до м.06.2020 г., както
и иска за заплащане на цената на услугата дялово разпределение за сумата над 26,64 лева
до пълния предявен размер от 27,72 лева и за периода м.07.2020 г., както и иска за
заплащане на мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за сумата от
5,88 лева за периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2023 г. по ч. гр. д. № 48895/2023 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Д. Ч. М., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 1009,18 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
Д. Ч. М., ЕГН: **********, сумата от 4,24 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8