О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 04.12.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на четвърти
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14692 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
На
08.11.2019 г. „А.“ ЕООД е подал искова молба, в която твърди, че е собственик
на описания в исковата молба недвижим имот на основание договор за покупко-продажба
от 05.05.2016 г., сключен със заложния кредитор „Д.Т.“ ЕООД по реда на чл. 37,
ал. 1 от ЗОЗ.
С
договор от 06.11.2015 г. бил учреден особен залог на търговското предприятие на
„З.2.“ ЕАД в полза на заложния кредитор „Д.Т.“ ЕООД и вписан по партидата на „З.2.“
ЕАД на 20.11.2015 г.
На
16.09.2019 г. от сайта на НАП ищецът установил, че със съобщение за продажба на
търг с тайно наддаване публичен изпълнител при ТД на НАП пристъпила към
продажба на недвижим имот, собственост на „А.“ ЕООД.
Ищецът
подал жалба срещу действието на публичния изпълнител, който я оставил без
разглеждане. Сочи в исковата молба, че правата на третото лице върху вещта,
предмет на изпълнението, не били предмет на иска, а само обуславяли правния
интерес от предявяването му. Целта била да се установи, че вещта не принадлежи
на длъжника „З.2.“ ЕАД и да се отрече възможността принудителното изпълнение да
се насочи върху имущество, което принадлежи на трето лице.
Изложеното
обуславяло правен интерес за „А.“ ЕООД да предяви иск срещу взискателя и
длъжника за признаване правото му на собственост върху процесния имот.
Предявеният
от ищеца иск съдът намира за недопустим, по следните съображения:
На първо
място, въпреки заявеното в исковата молба, че предмет на иска не са правата на
ищеца, посочената правна квалификация, изложените факти, съставляващи
основанието на иска, и формулираният петитум насочват именно към предявен от „А.“
ЕООД иск с правно основание чл. 269, ал. 1 от ДОПК за установяване на
самостоятелни на ищеца права върху имота.
Съгласно
нормата на чл. 269, ал. 1 от ДОПК, третото лице, чието право е засегнато от
изпълнението може да предяви иск, за да установи правото си.
На
11.01.2017 г. в СГС е постъпила искова молба от „А.“ ЕООД, с която е предявен
иск, идентичен с този, по който е образувано настоящото производство. Гр.д. №
376/2017 г. по описа на СГС, І-6 състав, цитирано и в приложеното към исковата
молба решение № ПИ-388/01.10.2019 г. на и.д. директор на ТД на НАП, е приключило
с влязло в сила определение от 12.04.2018 г., с което е оставен без разглеждане
предявеният от „А.“ ЕООД срещу ТД на НАП и „З.2.“ ЕАД иск с правно основание
чл. 269 от ДОПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ туристическа
база, находяща се в гр. София, Н.П. Витоша, местността „Балабана“, състояща се
от двуетажно и триетажно тяло със сутерен, с обща разгърната застроена площ от
1091,41 кв.м., която сграда е заснета като сграда с идентификатор
68134.2095.841.1 по КККР на гр.София, одобрени със Заповед №
РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата
съгласно кадастралната скица: гр. София, район Витоша, хижа „Бор“, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.2095.841 по КККР, със застроена площ от
259 кв.м. и сграда с идентификатор 68134.2095.841.3. по КККР на гр.София,
одобрени със Заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на
АГКК, със застроена площ от 113 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж
върху имота, в който е построена сградата, съставляваща държавна публична
собственост, а именно поземлен имот № 300 с рег. № Г07005 целият с площ от 2619
кв.м., находящ се в СО, район „Витоша“, землището на кв. „Бояна“ с ЕКАТТЕ
99184, при съседи на имота: от четири страни-държавен горски фонд и
производството по делото е прекратено.
С
определение № 2176/12.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2918/2018 г. състав на САС е
потвърдил акта на СГС с основен довод, че искът е предявен извън преклузивния
срок по чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК. С решение № ПИ-246/08.11.2016 г. на директора
на ТД на НАП жалбата на „А.“ ЕООД срещу действията на публичния изпълнител по
насочване на изпълнението върху процесния недвижим имот е била оставена без
уважение. Съобщението за това решение е било получено от ищеца на 15.11.2016
г., а искът, по който е образувано гр. д. № 376/2017 г. на СГС е бил заведен на
11.01.2017 г., извън срока по чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК и с изтичането на
30-дневният срок е погасено субективното право на ищеца да установи
съществуването на самостоятелни вещни права върху имуществото, предмет на
предприетото принудително изпълнение.
С окончателно
определение № 77/02.05.2019 г. по ч.гр.д. № 585/2019 г. на ВКС, І г.о. определение
№ 2176 от 12.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2918/2018 г. на САС не е било допуснато
до касационно обжалване.
Преклузивният
характер на срока по чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК е възприет и от ВКС в
определение № 106/21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2236/2019 г., І г.о.
Съдът
намира, че и настоящият иск е предявен след преклузивния 30-дневен срок. С решение
от 01.10.2019 г. жалбата на „А.“ ЕООД срещу насочване на изпълнението върху
имот, който твърди да е негов е оставена без разглеждане. Тя се явява повторна
такава и с нея лицето, което твърди да е трето такова по отношение на
изпълнението се домогва да се ползва от нов 30-дневен срок, което е недопустима
злоупотреба с права.
На
следващо място, дори и да се приеме, че в случая срокът по чл. 267, ал. 2, т. 4
от ДОПК е неприложим в настоящото производство, а искът по чл. 269 от ДОПК е
винаги допустим, налице са допълнителни основания производството по делото да
бъде прекратено поради липса на правен интерес.
В т. 2 на ТР
№ 1/10.07.2018 г. по тълк.д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че продажбата на недвижим имот като част
(елемент) от заложено по реда на ЗОЗ (в редакция до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ.
бр. 105/2016 г.) търговско предприятие е деривативен придобивен способ и че вписаните ипотеки и възбрани се запазват.
Последователна
е практиката на ВКС, че лице, придобило права от длъжника върху имот, следващ
наложена възбрана върху същия, изключва правото му на иск по чл. 440 от ГПК
(аналогичен с този по чл. 269, ал. 1 от ДОПК, доколкото и двата целят да осуетят
принудително изпълнение върху имущество на длъжника), поради прилагане на последиците
по чл. 453, т. 1 от ГПК (определение № 692/20.07.2012 г. по ч.т.д. № 389/2012
г. на ВКС, ІІ г.о.) С решение № 8/12.09.2013 г. по т.д. № 507/2011 г. на ВКС,
ІІ т.о. е обезсилено решение, постановено именно по иск с правно основание чл.
269 от ДОПК, предявен от приобретател на търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ.
Според този съдебен акт, след настъпилото частно правоприемство данъчната
администрация като кредитор на търсими задължения може да се обърне за
изпълнение на данъчно задължение, възникнало преди прехвърляне на предприятието
както към отчуждителя, така и към правоприемника, а това лишава ищеца от
качеството му на трето лице и му придава положението на праводателя му –
длъжник в изпълнителното производство. В случая, при идентична хипотеза на
придобиване на недвижим имот, част от патримониума на заложено търговско
предприятие на 06.11.2015 г., след вписана върху същия имот възбрана на
21.11.2014 г. от ТД на НАП гр. София по изп.д. № 1762/2009 г. (видно от изрично
отбелязване в нотариален акт № 33, том ІІ, рег. № 6068, дело № 205/05.05.2016
г. на нотариус рег. № 271 на НК), „А.“ ЕООД не се явява легитимиран ищец по иск
с правно основание чл. 269 от ДОПК.
Недопустимостта
на иска произтича и от изводите в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 65/01.08.2017 г. по гр.д. № 4046/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.
Дори и
да се установи, че „А.“ ЕООД е собственик на имота, това няма да доведе до
търсения ефект – преустановяване на принудителното изпълнение. По силата на чл.
206, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 452, ал. 2 и 453, т. 1 от ГПК взискателят има право
да се удовлетвори, независимо в чий патримониум се намира имотът. Това изключва
интереса на правоприемника на длъжника да предявява иск за установяване на свои
права, когато те са основани именно на подобно правоприемство.
По така
изложените съображения и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14692/2019 г. по описа на СГС, І-17
състав, като недопустимо.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: