Р Е
Ш Е Н
И Е
№4
Гр.ДОБРИЧ
15.01.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ
2018г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.
Г.ПАВЛОВ
При
участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика
Ева И. вз.т.д.№ 319/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по подадена от ЕАД „БНППФ“,гр.С.,ЕИК **,чрез юрисконсулт Н.А.М.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 1042/2016г.по
описа на ДРС Решение №
666/21.07.2017г.,с искане за отмяната му като неправилно,уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените
в двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.
Предмет на разглеждане по делото е установителен иск с
правно основание чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.Претендира се установяване дължимостта на вземане на ищеца от ответника по Заповед за
изпълнение на парично задължение № 81/28.01.2016г.,издадена по реда на чл.410 и
сл. от ГПК по ч.гр.д.№ 199/2016г.по описа на ДРС.С обжалваното решение
предявеният иск е отхвърлен изцяло.В мотивите на първоинстанционното
решение съдът е достигнал до извода,че постигнатата в договора предварителна
уговорка,че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си,не поражда действие,ако банката,съответно финансовата институция,изрично
не е заявила,че обявява кредита за предсрочно изискуем,което волеизявление да е
достигнало до длъжника-кредитополучател.Според въззивника
този извод на първоинстанцицонния съд е неправилен,по
следните съображения:
С Решение № 15/09.05.2017г.по т.д.№
60034/2016г.на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК,е дадено разрешение на
въпроса,дали при отсъствие на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане
на банката,искът по чл.422 от ГПК може да се уважи само за изискуемите и
неплатени вноски по кредита.Застъпено е становището,че в производството по
чл.422 от ГПК съдът следва да съобрази и неизпълнената част на
задължението,съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до
момента на приключване на устните състезания във въззивната
инстанция,т.е съдът следва да вземе предвид и неизпълнението на задължения по падежирали към момента на приключване на устните състезания
месечни вноски.В случая,всички вноски по кредита са станали изискуеми още в
хода на производството пред първата инстанция,поради което този факт следва да
бъде съобразен и доколкото липсват доказателства за плащането им,искът да бъде
уважен.
Изискването за уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочната изискуемост се въведе с т.18 от ТР № 4/2013г.на
ОСГТК на ВКС.Според въззивника,това правило е
приложимо само по отношение на банки.В настоящия случай „БНППФ“ не е банка,а
небанкова институция,поради което нормите на ЗКИ и в частност на чл.60,ал.2 от
този закон,във връзка с който е постановено и цитираното ТР,са
неприложими.Освен това,издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение е по реда на чл.410 от ГПК,която норма не изисква от съда преценка
за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита.
В случая претенциите на ЕАД „БНППФ“,гр.С.,произтичат
от договор за потребителски паричен кредит,с определени падежи на плащане на
отделните вноски,поради което предмет на делото е установяване на самото
вземане,а не отделните му характеристики – валидност,ликвидност,изискуемост и
др. и техните проявни форми-предсрочна,настояща,последваща,отложена и т.н.След като е видно,че вземането е
изискуемо,то този факт следва да бъде зачетен,съобразен и взет предвид.В този
смисъл е и съдебната практика на ВКС и на апелативните съдилища,цитирана
подробно в жалбата.
В депозиран по делото в срока по чл.263,ал.1
от ГПК писмен отговор на въззивната жалба въззиваемата страна-С.Х.М.,ЕГН:**********,***,изразява
становище за неоснователност на жалбата,като моли първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Оспорва довода на въззивника,че при ненастъпила предсрочна изискуемост,съдът
следва да отчете има ли падежирани и неплатени вноски
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.Цитира се практика в обратния смисъл на ВКС,постановена също по реда
на чл.290 от ГПК.ДРС правилно е приел,че в случая възвизникът
не е доказал,че е връчил на С.М. покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.Нещо повече,поканата е неконкретна и неясна,в нея не е посочен нито
броя на вноските,които са заплатени,нито техния размер,нито периода,за който са
се дължали.Въззиваемата страна поддържа
всички,направени пред ДРС доводи за недължимост на сумите,предмет
на процесната заповед за изпълнение.Ако ДОС приеме,че
С.М. е подписала договора,то моли настоящата инстанция да отчете,че търсената
от ищеца лихва е в пъти по висока от средната лихва за потребителски
заеми,отпускани за този период,като
уговарянето на прекомерна лихва е в противоречие с добросъвестността и добрите
нрави.Затова клаузата,с която е уговорена възнаградителна
лихва по договора,е недействителна.Същевременно,поради заплащането на
прекомерната възнаградителна лихва,която не дължи,С.М.
тя е надплатила сума,която покрива изцяло вноските,които ищецът твърди,че дължи
до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,което е допълнителен аргумент за отхвърляне на предявения иск.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
постъпилата въззивна жалба,изразените становища на
страните по нея и прецени събраните по делото доказателства,намира жалбата за
основателна.
Основателно е възражението,направено във въззивната жалба,че т.18 от ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС не
намира приложение в случая.Ищецът по гр.д.№ 1042/2016г.по описа на ДРС не е
банкова институция,а небанкова финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1 от
ЗКИ,която за разлика от банката може да осъществява ограничен обем банкови
дейности.Дейността на финансовите институции се урежда с подзаконов нормативен
акт – Наредба № 26/23.04.2009г.за финансовите институции,издадена от БНБ/обн.ДВ,бр.36/15.05.2009г./Същите не подлежат на лицензионен
режим и по отношение на тях ЗКИ,респ.чл.60,ал.2 се явява неприложим.Небанковите
финансови институции не фигурират сред изчерпателно посочените в чл.417,т.2 от ГПК субекти,поради което и предпоставките за издаване на заповед за незабавно
изпълнение,визирани в т.18 от ТР № 4/2013г.на ВКС,следва да се прилагат единствено
досежно вземания,произтичащи от договори за банков
кредит,без да се засягат заемни отношения,по които в позицията на кредитор се
явяват небанкови субекти от категорията на ищцовото
дружество.В мотивите на обжалвания съдебен акт ДРС приема,че съгласно съдебната
практика,без да цитира конкретна такава,и при вземания по договор за потребителски кредит с клауза за предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски,предсрочната изискуемост не
настъпва автоматично,а е необходимо преди подаване на заявление кредиторът да е
уведомил длъжника за възползването му от правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем и това волеизявление да се достигнало до длъжника.Настоящата инстанция
не споделя това становище,тъй като то не кореспондира със практиката на ВКС,обективирана в редица съдебни актове.Становището,застъпено в
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№ 99/01.02.2013г.на ВКС по т.д.№ 610/2011г.,I т.о,ТК,е,че в случаите,когато заемът е предоставен от
небанкова финансова институция,клаузата,включена в договор за заем за
потребление за предсрочна изискуемост,при настъпването на определени условия и
свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума,не
противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД,като с тази уговорка
длъжникът изгубва преимуществото на срока и последиците за него са аналогични
на изгубването на това преимущество по чл.71 от ЗЗД.Повече от това,в този
случай настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите
към този момент анюитетни вноски,включително в частта
им за възнаградителни лихви и такси.Правната рамка на
сключваните от небанкови субекти от категорията на ищцовото
дружество договори за кредит обхваща нормите на заема за потребление в ЗЗД и
тези на Закона за потребителския кредит,като извън нея остават относимите към банковото кредитиране разпоредби на
чл.430-432 от ТЗ.Поради неприложимост на чл.60,ал.2 от ЗКИ в отношенията на
небанковите кредитодатели с техните клиенти липсва нормативна опора за настъпване
последиците на автоматичната предсрочна изискуемост да се въвеждат допълнителни
преюдициални условия извън договорно
утвърдените,поради което механичната аналогия с трактовката на т.18 от ТР №
4/18.06.20*г.на ВКС по т.д.№ 4/2013г.,ОСГТК,не следва да се допуска.Разпоредбата
на чл.60,ал.2 от ЗКИ,на която се позовава т.18 от ТР № 4/2013г.,е специална и
не се прилага в общите облигационни отношения,за които е приложима договорната свобода при определяне
настъпването на предсрочната изискуемост на едно вземане/чл.20а ЗЗД/.В този
смисъл са и постановените по реда на чл.288 от ГПК Определение №
748/12.11.2013г.на ВКС по ч.т.д.№ 3559/2013г.,II т.о,ТК,Определение № 41/11.01.2016г.на ВКС по гр.д.№
4606/2015г.,IV г.о,ГК.
В процесния случай
не се касае за договор за банков кредит,а за сключен на 10.10.2013г.
между „БНППФ“ ЕАД и С.Х. договор за
потребителски кредит с номер PLUS – **,чиято
регламентация е в Закона за потребителския кредит.
В подкрепа на възражението си,че положените
върху част от страниците на договора подписи не били неговите,ответникът по
гр.д.№ 1042/2016г.на ДРС не е ангажирал доказателства,въпреки правилно указаната
му от първоинстанционния съд доказателствена
тежест в този смисъл.Предвид горното,като процесуално недопустимо на основание чл.266,ал.1
и ал.3 от ГПК,беше оставено без уважение искането на С.Х. за назначаване на съдебно-графологична експертиза от настоящата инстанция.Гореизложеното
обосновава извод,че оспорването автентичността на подписа на С.Х. на стр.1,2 е
3 от договора е недоказано,договорът е действителен и валидно е обвързал
страните по него.
Съществуването на паричните вземания,заявени
от ЕАД „ППФ“ в заповедното производство,е потвърдено изцяло,по вид и размер на
вземанията,от неоспореното от страните и прието от първоинстанционния
съд като обективно и компетентно заключение на изслушаната по делото ССЕ и от
събраните писмени доказателства.Проведено е успешно доказване и по отношение на
уговорените в процесния договор обективни факти,на
които е основано упражненото от кредитодателя потестативно право за обявяване на кредита за изцяло
изискуем преди изтичане на договорения в полза на кредитополучателя срок,поради
неизпълнение от страна на С.Х..
От
заключението на експертизата се установява,че кредитът е усвоен на 10.10.2013г.Съгласно погасителния план,неразделна част от договора,кредитополучателят
е следвало да погаси отпуснатия и изцяло усвоен паричен кредит на 36 месечни
вноски,всяка в размер на 215.09лв.,в срок до 20.10.2016г.Месечните погасителни
вноски съставляват изплащане на главницата по заема,ведно с оскъпяването
й,съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент,уговорени в
договора.Според условията на чл.5 от договора,при просрочване на две или повече
месечни вноски,считано от падежната дата на втората непогасена вноска,вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,вкл.всички определени
в договора надбавки,ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски
за събиране на вземането,без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост.Установено е
от експертизата,че кредитополучателят С.М. е погасила само 12 вноски,като
последната платена такава е с падеж 20.10.2016г.При това положение,считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска - 20.12.20*г.,вземането на
кредитора е станало предсрочно изискуемо в целия му размер.При съобразяване на
цитираната по-горе задължителна практика на ВКС и на основание клаузата на чл.5
от процесния договор,настоящата инстанция приема,че предсрочната
изискуемост е настъпила автоматично на 20.12.20*г.,като за настъпването й не е
било необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора
до длъжника за това.При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума,настъпва
предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни
вноски,вкл. в частта им за възнаградителни лихви и
такси.Задължението за заплащане на възнаградителната
лихва и лихвите за забава е изискуемо,поради което предявеният иск е изцяло основателен.Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза,той е и доказан в пълен
размер.Според вещото лице,неизплатената към 27.01.2016г.-датата на образуване
на ч.гр.д. 199/2016г.по описа на ДРС и към момента на изготвяне на заключението
главница е в размер на 3317.78 лв.,неизплатената възнаградителна
лихва за периода от 20.11.20*г. до 20.10.2016г. е в размер на 1844.33лв., а обезщетението за
забава в размер на действащата законна лихва върху неизплатената главница,за
периода от възникване на предсрочната изискуемост - 20.12.20*г. до 11.01.2016
г.,е 358.13 лв.
Относно възражението за нищожност на клаузата
за възнаградителна лихва:
Според М.,клаузата в процесния
договор за възнаградителна лихва е нищожна,тъй като
договорената лихва била около 5 пъти по-висока от средната лихва за
потребителски заеми,отпускани през периода на сключване на договора,а уговарянето
на прекомерна лихва е в противоречие с добросъвестността и добрите нрави.
Възражението,че клаузата за възнаградителна лихва в договорения размер противоречи на
закона,тъй като лихвата е прекомерна,е
неоснователно с оглед приетото заключение на експертизата.От него се
установява,че уговореният лихвен процент в процесния
договор е 49.95% и е част от уговорения годишен процент на разходите от
65.42%,като е в рамките на правните норми,действали към момента на сключване на
договора за потребителски кредит-10.10.2013г.С промените в ЗПК,в сила от
23.07.20*г.,съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК,разпоредбите на ЗИДЗПК не се
прилагат за договорите за кредит,сключени преди влизането му в сила. С
извършените промени в цитирания закон са били въведени ограничения в годишния
процент на разходите /ГПР/ и той не е можел да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута,определена с Постановление на МС на Република България.Клаузи в
договор,надвишаващи определените лимити,е следвало да се считат за нищожни и
надвзетите средства над лимитите да се удържат при последващи
плащания по кредита.Размерът на законната лихва към датата на измененията в
закона е бил 10.02.% и петкратния и размер е бил 50.10%. Тези ограничения са
важали за размера на ГПР по кредита,считано от 23.07.20*г.,а процесният договор за потребителски паричен кредит е бил
сключен на 10.10.2013г.,т.е. преди датата на
направеното изменение в ЗПК,поради което предвидените с промените ограничения в
ГПР са неприложими и не важат за него.
По гореизложените мотиви,първоинстанционното
решение следва да бъде отменено като неправилно,а предявеният иск,като
основателен и доказан в пълен размер,да се уважи изцяло.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.20*г. на ВКС - ОСГТК,съдът
съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в
исковото,така и в заповедното производство,като се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските,направени и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта за разноските,вместо което в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени всички сторени разноски,както следва:за
заповедното производство-държавна такса в
размер на 110.40 лв. и 300.00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение;за първа инстанция – държавна такса в размер на *6.08 лв. и 300.00
лв.- юрисконсултско възнаграждение; за въззивната
инстанция-135.74 лв.-държавна такса и 100.00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед
гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 666/21.07.2017г.,постановено по гр.д.№ 1042/2016г.по описа на
ДРС,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,че по Договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-**/10.10.2013г. С.Х.М.,ЕГН:**********,***,дължи на ЕАД “БНППФ”,ЕИК
**,със седалище и адрес на управление:гр.
С.,ж.к.”М.”,Бизнес парк С.,Сгр.*,сумите:главница в
размер на 3317.78лв./три хиляди триста и
седемнадесет лева седемдесет и осем стотинки/,ведно със законната лихва върху
нея,считано от 26.01.2016г.,до окончателното й изплащане;1844.33 лв./хиляда
осемстотин четиридесет и четири лева тридесет и три стотинки/,представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.20*г. до
20.10.2016г.;358.09лв./триста петдесет и осем лева и девет стотинки/,представляваща
законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.12.20*г. до
11.01.2016г.,за които вземания по реда на чл.410 и сл. от ГПК по ч. гр. д. №199/2016
г. по описа на Районен съд Добрич,е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 81/28.01.2016г.
ОСЪЖДА С.Х.М.,ЕГН:**********,***.,да
заплати на ЕАД “БНППФ”,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.
С.,ж.к.”М.“,Бизнес парк С.,Сгр.*, сторените
разноски,както следва:в заповедното производство по ч. гр. д. №199/2016 г. по
описа на ДРС в размер на 110.40 лв./сто и десет лева и четиридесет
стотинки/-държавна такса и 300.00 лв./триста лева/ - юрисконсултско
възнаграждение;по гр.д.№1042/2016г.на ДРС в размер на *6.08 лв./сто четиридесет и шест
лева и осем стотинки/- държавна такса и
300.00 лв./триста лева/- юрисконсултско
възнаграждение;по вз.т.д.№319/2017г.на ДОС в размер
на 135.74 лв./сто тридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/-държавна
такса и 100.00 лв./сто лева/- юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.