№ 1128
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330201097 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 497848-F532482/04.03.2020 г.
на ** на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Текнопласт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **, представлявано от
Д.Н.О., на основание чл. 273 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ е
наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 13, ал. 1 от
ДОПК.
Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с
приложението на института на маловажния случай, доколкото непредставянето на
изисканите от приходната агенция документи се дължи на обективна причина, а
именно предаването на фискалното устройството на обслужващата фирма, която да
извлече касови от чети от него и да подаде информация до НАП за деактивирането му.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда аргументите от
жалбата за незаконосъобразност на обжалваното НП. Приема, че нарушението е
доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
Дружеството жалбоподател „Текнопласт“ ЕООД подало заявление за
регистрация по ЗДДС по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС с вх. №
163911903065492/10.12.2019 г. Била извършена проверка на дружеството, която
установила, че то има регистрирано фискално устройство, въведено в експлоатация на
28.03.2012 г.
Във връзка с това е изпратено до дружеството искане за представяне на
документи и писмени обяснения изх. № 163911903065492/10.12.2019 г. от служител на
приходната агенция, което е връчено по електронен път на 11.12.2019 г. С него на
основание чл. 22, ал. 1 от ДОПК е предоставен на дружеството 7-дневен срок от
връчването за представяне на справки, декларации и документи. Последните следвало
да бъдат депозирани пред ТД на НАП Пловдив в срок до 18.12.2019 г. В определения
срок част от документите били предоставени на приходната агенция. Същевременно
обаче до датата на издаване на протокола от извършената проверка с №
**********/27.12.2019 г. не били представени отчет от фискално устройство №
ZK075763, № на ФП 50081928, въведено в експлоатация на 28.03.2012 г. за периода
01.12.2018 г. – 09.12.2019 г. Същото възпрепятствало работата на органите по
приходите, тъй като водило до невъзможност за точното определяне на реализирания
от задълженото лице оборот по смисъла на ЗДДС. Документите не били предоставени
нито на физически носител на посоченото в искането място, нито на посочения
електронен адрес. Нарушението е констатирано на 27.12.2019 г. при извършването на
проверка от служителя по приходите С.В. за наличие/липса на основание за
задължителна регистрация по ЗДДС, документирана с протокол с изх. №
**********/27.12.2019 г., като е прието, че нарушението е извършено на 19.12.2019 г.
и е за първи път.
Поради непредставяне на изисканите документи на основание чл. 176, т. 6 от
ЗДДС извършената проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС е
приключила с Отказ за регистрация с № 161021903212592/27.12.2019 г.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F532482/27.12.2019 г. за нарушение на чл. 13,
ал. 1 от ДОПК. Актът е съставен в присъствието на свидетел и управителя на
дружеството. Подадено е писмено възражение от дружеството против съставения акт,
с което се сочат идентични възражения като в жалбата.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. за същото
нарушение на основание чл. 273 от ДОПК.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката
С.В. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, писмено възражение, протокол с изх. №
**********/27.12.2019 г., покана за явяване за връчване на НП, искане за представяне
на документи и писмени обяснения изх. № 163911903065492/10.12.2019 г., ведно с
удостоверение за извършено връчване по електронен път, оправомощителна заповед.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката е
установила наличието на фискално устройство, изискани са документи, част от които
не са били представени и са именно във връзка с посоченото фискално устройство.
2
Показанията съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно
съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като
съставените протоколи и извлечението по банкова сметка, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него, от което се е възползвало.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за оказване на съдействие
на орган по приходите.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 13, ал. 1 от ДОПК.
С посочената разпоредба се задължават участниците в производствата да оказват
съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на ДОПК на органа
по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12,
ал. 1 – 4 от ДОПК. В тази връзка чл. 12, ал. 1, т. 7 от ДОПК оправомощава органът по
приходите да изисква и събира документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения
по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на
задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и
нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на
писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители от
задължените лица. Именно липсата действия от страна на задълженото лице по
представяне на изисканите документи следва да приеме за липса по оказване на
съдействие от негова страна за установяване на обстоятелства важни за регистрацията
му по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.
3
В конкретната ситуация дружеството жалбоподател е било предмет на проверка
и орган по приходите е осъществил правомощието си да изиска и събере документи за
преценка регистрацията на дружеството по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Затова е и
издадено искане за представяне на документи и писмени обяснения, което е било
връчено по електронен път на дружеството. На последното му е предоставена
възможност да представи документите и писмените си обяснения в 7-дневен срок.
Искането е било частично изпълнено, като на приходната агенция не било представен в
определения срок отчет от фискално устройство № ZK075763, № на ФП 50081928,
въведено в експлоатация на 28.03.2012 г. за периода 01.12.2018 г. – 09.12.2019 г. Такъв
не бил депозиран и в по-късен момент, а именно до 27.12.2019 г., когато е направена
преценка за регистрация на дружеството по ЗДДС по повод подаденото заявление.
Изпълнителното деяние на нарушението се е изразило в съставомерно
бездействие от страна на дружеството жалбоподател, което, като е било задължено, не
е подал в срок до 18.12.2019 г. изисканите документи. Нарушението е формално,
поради което с осъществяването на изпълнителното си деяние то е било довършено от
обективна страна, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен резултат.
Евентуалното настъпилите вредни последици или липсата на такива в резултат от
нарушението не са елемент от състава му и не влияят върху неговото довършване. Те
биха могли да бъдат преценявани на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Самият факт на извършване на нарушението
(неподаването в срок на документи) в достатъчна степен накърнява защитаваните
обществени отношения по осигуряване на отчетността в дейността на регистрираните
по ЗДДС лица и оправдава реализирането на административнонаказателната
отговорност на лицето като ответна мярка от страна на държавата.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната
отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в
настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за
доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС, за които е наказан с обжалваното
наказателно постановление.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 273 от ДОПК, която предвижда, че който не окаже
съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства
упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за
физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена
санкция в същия размер. При повторно нарушение наказанието е глоба или
имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв. Независимо от промяната в
редакцията на санкционната разпоредба, приложената към момента на издаване на
постановлението е по-благоприятна за дружеството жалбоподател.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 250 лв. Следва да се отбележи, че
административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба,
така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
4
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложена административно наказание
„имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ДОПК. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение
на задължения към държавата при осъществяване на контролната й дейност по
финансовата политика. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта на
ДОПК е гарантирането на фиска чрез безпрепятствено осъществяване на
правомощията на органите по приходите, като в закона са чувствително засилени както
предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения, които могат да доведат до
увреждане фискалните интереси на държавата. Тъй като конкретното нарушение е
формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на
определен съставомерен резултат, изразяващ се неотразяване на приходи в определен
размер и съответно в реално ощетяване на фиска, но то на практика води до
възпрепятстване на контролната дейност на държавните органи. Ето защо липсата на
такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ.
липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста
на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че не се установиха обективни
причини за възпрепятстването на дружеството да изпълни задължението си да
представи изисканите документи. Изтъкнатите в този смисъл обстоятелства в жалбата
останаха недоказани. Закономерен е и изводът, че обикновените случаи на нарушения
от този вид разкриват същата степен на обществена опасност, каквато беше установена
и по конкретното дело. То от своя страна не попада в хипотезата на „маловажния
случай“, независимо че в НП е записано, че е извършено за първи път. Затова и не се
доказа от страна на жалбоподателят съществуването на основателна и уважителна
причина за пропускането на визирания срок, а случаят е съвсем от обичайните за този
вид нарушение и не са налице условията на „маловажния случай“.
Като е взел предвид това, административнонаказващият орган е наложил
санкция в минимума за юридическите лица от 250 лв. за нарушението, което съдът
намира за законосъобразно и справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не
са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си
последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност. Същевременно наказателното
постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон, поради което
настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено.
По разноските:
5
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на
въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по
делото. Същото е направено в предвидения в закона срок и следва да бъде определено
в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно в размер на 80 лв., доколкото именно той съвпада с фактическата и правна
сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 497848-F532482/04.03.2020 г.
на ** на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Текнопласт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **, представлявано от
Д.Н.О., на основание чл. 273 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ е
наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 13, ал. 1 от
ДОПК.
ОСЪДЖА „Текнопласт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **, представлявано от Д.Н.О. да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6