Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на
осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 5006/2021 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20232553 от
22.10.2020 г., постановено по гр. д. №
22713/2019 г., по описа на СРС, I ГО, 127
състав, частично е уважен предявеният от Д.П.Н. срещу „О.т.“ ООД, осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл.
89 ЗЗД за сумата от 207,80 лв., представляваща платена на отпаднало основание
цена по развален договор за организирано пътуване № 10814 Д от 19.04.2016 г., като искът е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 207,80 лв. до пълния предявен размер от 1039,00
лв.
Със същото решение ответникът
е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10,00
лв., представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, а
ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 320,00 лв., представляващи разноски по делото съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Срещу така постановеното
решение, в частта, с която е уважен осъдителния иск е подадена въззивна жалба от ответника „О.т.“ ООД, чрез пълномощника
си – адв. Р. Д., с надлежно учредена представителна
власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че договорената
неустойка в размер на платената сума за съответната екскурзия изпълнява
функцията, предвидена в чл. 92 ЗЗД. Първоинстанционния
съд е признал направените разходи от ответното дружество във връзка с плащане
на транспорт, хотели, храна и др., но не е признал претърпените вреди в размер
на пропуснати ползи. Изтъква, че изводът за неравнопоставеност на клаузата на
чл. 38 от договора е неправилен, тъй като съгласно чл. 26 от договора, туроператорът
в случай на рекламация или неизпълнение на предварително обявената по смисъла
на чл. 80 програма, дължи пропорционално обезщетение, но не по – голямо от
цената на екскурзията. Като аргумент в подкрепа на доводите си сочи, че в чл.
37 от договора е уговорената клауза в полза на клиента на, съгласно която, ако
туристът се откаже от договора в определения брой дни преди заминаването не
дължи никакво обезщетение на туроператора. Поддържа, че дружеството е изпълнил
всички задължения по договора, поради което моли съда да отмени обжалваното
решение, в частта, в която искът е частично уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК
е подадената насрещна въззивна жалба от ищеца, в
частта, с която иска е отхвърлен за разликата над уважения размер от 207,80 лв.
до пълния предявен размер от 1039,00 лв., в която са изложени оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
необоснованост на изводите. Поддържа, че 3-4 дни преди отпътуването е помолил
ответника да бъде включен в по – късна дата за пътуване, тъй като не бил в
добро здравословно състояние, но последвал отказ. В деня на тръгването се
чувствал добре, но след продължителното чакане на други пътуващи да пристигнат,
състоянието му се влошило, започнало да му се вие свят, получил силни болки в
главата и му се замрежил погледа. Следствие на това се отказал от пътуването и
се позовава на чл. 37 от договора, поддържайки че следва да му бъде върната
цялата внесена сума. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи
изцяло иска, а при условията на евентуалност до сумата от 500,00 лв.
Въззиваемият
ответник – „О.т.“ ООД, чрез пълномощника си – адв. Р.
Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на насрещната въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно
изложените доводи. Моли съда да остави без уважение жалбата, като претендира
разноски.
Жалбите
са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица – страни в процеса,
като са заплатени дължимите държавни такси, поради което са допустими.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба на „О.т.“ ООД за неоснователна, а насрещната въззивна
жалба за основателна, като по конкретно наведени доводи във въззивните
жалби, съдът намира следното:
Не
е спорно между страните, че на 19.04.2016 г. е сключен Договор за организирано
пътуване № 10814 Д между Д.Н. и „О.т.“ ООД, за екскурзия „Класическа Италия –
Флоренция, Венеция, Рим“ с дата на заминаване 20.05.2016 г., както и че на
датата на тръгване ищецът се е качил на автобуса от начална спирка пл. Ал.
Невски, но следствие на силно главоболие му се наложило да слезе от автобуса на
следваща спирка – Централна гара и да прекрати екскурзията.
От
представеният по делото амбулаторен лист, издаден на 20.05.2016 г. в 10,00 часа
от д-р. М.Н., който не е бил надлежно оспорен от ответника с отговора на
исковата молба, безспорно се установява влошаване на здравословното състояние
на ищеца в деня на отпътуването – 20.05.2016 г., като след извършен преглед на
ищеца е поставена диагноза – хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, с оплаквание за силни болки в главата и затруднена походка,
като е предписано медикаментозно лечение.
В
т. 37, изр. 2 от сключеният между страните Договор за организирано пътуване от
19.04.2016 г. страните са постигнали съгласие, че туристът има право да иска
възстановяване на заплатената от него сума, в случай, че туристът има обективни причини, възпрепятстващи пътуването, за
които следва да представи официален документ, като туроператорът има право
да приспадане само разходите по банковите преводи, когато екскурзията е с
автобус.
В
конкретния случай ищецът се позовава именно на хипотезата на т. 37, изр. 2 от
договора и доколкото е налице обективна причина възпрепятстваща пътуването –
внезапно влошаване на здравословното състояние на ищеца, удостоверено с
представения амбулаторен лист, издаден на 20.05.2016 г. в 10,00 часа от д-р. М.Н.,
който по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, издаден от длъжносттно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред и ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила
относно обективираните в него обстоятелства, то по
делото ищецът е установил при условията на пълно и главно в съответствие с
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всички предпоставки от разпоредбата на т.
37, изр. 2 от договора за връщане на
внесената сума.
Следователно
ищецът има право да иска и да получи изцяло на основание т. 37, изр. 2 от
договора пълния размер на внесената от него сума за процесната
екскурзия. Ето защо решението следва да бъде отменено в обжалваната част и в
полза на ищеца да се присъди сумата от още 831,20лв., представляваща пълния
размер на платена на отпаднало основание цена по прекратен договор за
организирано пътуване № 10814 Д от 19.04.2016 г., доколкото ответното дружество
не е установило да е направил разходи по банкови преводи, а и пътуването е с
автобус, а не със самолет.
Следва
да се отбележи, че тълкувайки разпоредбите на т.37 и т. 38 от договора в
съответствие с правилото на чл. 20 ЗЗД, то настоящият състав на съда приема, че
хипотезата на изр. 2 от т. 37 на договора е самостоятелна, тъй като е свързана
с наличието на обективни причини, възпрепятстващи пътуването, които следва да
се удостоверят от туриста с официален документ, в който случай туроператорът е
поел задължение да възстанови пълния размер на внесената сума, както всъщност е
и в конкретния случай. Хипотезата на чл. 37, изр. 1 от договора касае отказ от
страна на туриста от договора без наличието на обективни причини, които да са
удостоверени с официален документ, като т. 38
от договора препраща към конкретния размер на неустойката, която е в
зависимост от дните преди отпътуването, когато туристът се е отказал от
договора, но не касае случаите, в които е налице обективна причина
възпрепятстваща пътуването, която да е удостоверена с официален документ. В
този смисъл е безпредметно обсъждането наличието на неравноправна клауза в
договора, доколкото последиците от наличието на обективна причина,
възпрепятстваща пътуването, което да е удостоверено с официален документ, са
изрично уредени.
Тъй
като настоящата инстанция достига до различни правни изводи, решението следва
да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 207,80 лв. до пълния предявен размер от 1039 лв., а на ищеца се
присъди сумата от още 831,20 лв., както да се отмени и в частта, с която в
полза на ответното дружество е присъдена сумата от 320,00 лв., представляващи
разноски в производството пред СРС. В останалата обжалвана част, с която искът
е бил частично уважен за сумата от 207,80 лв. решението следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на правния спор, предмет на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия
– ищец трябва да се присъди сумата от още 40,00 лв., представляващи разноски за
ДТ в производството пред СРС и сумата от 25,00 лв., представляващи разноски за
ДТ в производството пред СГС.
С оглед на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното
решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20232553 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 22713/2019 г., по описа на СРС, I ГО, 127 състав, в
частта, с която предявеният иск от Д.П.Н. срещу „О.т.“ ООД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗд, вр. чл. 89 ЗЗД е отхвърлен
за разликата над уважения размер от 207,80 лв. до пълния предявен размер от
1039,00 лв., както и в частта, с която в полза на „О.т.“ ООД,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са присъдени разсноски
за производствотоо пред СРС в размер на 320,00 лв.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „О.Т.“ ООД, ЕИК ********,
със съдалище и адрес на управление *** да заплати на Д.П.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание т. 37, изречение 2 /второ/ от Договор за организирано
пътуване № 10814 Д/09.04.2016 г. сумата
от още 831,20лв., представляваща платена на отпаднало основание цена по прекратен
по обективни причини Договор за организирано пътуване № 10814 Д от 19.04.2016
г., както и сумата от 65,00 лв., представляваща разноски в производството пред
СРС и СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20232553 от
22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 22713/2019 г., по описа на СРС, I ГО,
127 състав, в частта, с която е уважен предявеният от Д.П.Н. срещу „О.т.“ ООД,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр.
чл. 89 ЗЗД за сумата от 207,80 лв., представляваща платена на отпаднало
основание цена по развален договор за организирано пътуване № 10814 Д от
19.04.2016 г
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: