№ 163
гр. Пловдив, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245300600586 по описа за 2024 година
за да се произнесе прецени следното:
С присъда № 39 от 15.12.2023г., постановена по НЧХД № 334/2022 г.,
Районен съд – Карлово, II н.с., е признал подсъдимaта А. М. П. с ЕГН
**********, за виновна, в това че на 17.04.2020 г. в с. В.Л., обл. Пловдив е
казала нещо унизително за честта и достойнството на С. В. С., ЕГН
********** от гр. ***, в нейно присъствие, наричайки я „***, ***, като
обидата е нанесена публично - престъпление по чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146,
ал.1 от НК, като на основание чл. 78А, ал.1 от НК, е освободил подсъдимата
А. М. П. от наказателна отговорност и й е наложил административно
наказание глоба в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
вносима по сметка на Районен съд Карлово, в размер на 1000 (хиляда) лева.
Със същата присъда Районен съд- Карлово е признал подсъдимата А. М.
П. за невинна, в това че на 17.04.2020 г. в с. В.Л., обл. Пловдив е приписала на
С. В. С., ЕГН ********** от гр. ***, престъпление по чл. 194 от НК – кражба,
1
като клеветата е нанесена публично, поради което и на основание чл.304 от
НПК, я е оправдал по повдигнатото й с тъжбата обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 147, ал.1 от НК.
Със същата присъда Районен съд- Карлово е признал подсъдимата А. М.
П. за невинна, в това че на 17.04.2020 г. в с. В.Л., обл. Пловдив, се е заканила
с престъпление против личността на С. В. С., ЕГН ********** от ***,
казвайки й, че ще вземе ябата и ще я надупчи, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му у С. В. С., поради което и
на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й с тъжбата
обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 1 от НК.
Съдът е осъдил подсъдимата А. М. П. да заплати на частния тъжител и
граждански ищец С. В. С. сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
резултат на инкриминираното деяние по чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 от
НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието
17.04.2020 г. до окончателното изплащане, като за разликата над 1200 лева до
пълния предявен размер от 1500.00 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан.
Съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител и граждански ищец
С. В. С., ЕГН ********** срещу подсъдимата А. М. П. ЕГН **********,
граждански иск в размер на 1500 лв., представляващи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.148,
ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение с
частната тъжба, като неоснователен.
Съдът е осъдил подсъдимата А. М. П. да заплати, на основание чл.189,
ал.3 от НПК, на частния тъжител и граждански ищец С. В. С. направените по
делото разноски, а именно сумата от 12 (дванадесет) лева, представляваща
разноски по водене на делото и сумата от 3500 (три хиляди и петстотин)
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, както и да
заплати по бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на Районен съд-
2
Карлово - сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за вещо
лице
Присъдата е обжалвана като незаконосъобразна и необоснована в
осъдителната й част и в частта за заплащане на адвокатско възнаграждение от
подсъдимата А. М. П., с искане да бъде призната за невинна и оправдана по
обвинението за престъпление по чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК. В
съдебно заседание на 16.04.2024 г. подсъдимата не се явява, явява се нейни
защитник- адв. К., който поддържа жалбата.
Съдебният акт е обжалван изцяло като неправилен и незаконосъобразен
от частния тъжител и граждански ищец С. В. С., с искане да бъде отменен, а
подсъдимата А. М. П. да бъде призната за виновна и осъдена. Твърди се, че
разпоредбата на чл.78а от НК е приложена неправилно. В жалбата не са
развити конкретни аргументи, касаещи оплакванията. В съдебно заседание на
16.04.2024 г. частният тъжител и граждански ищец С. В. С., както и
повереникът й- адв. Д., не се явяват. До даване ход на делото в съдебно
заседание на 16.04.2024 г., на основание чл.320, ал.4 от НПК, не е
представено от страна на частната тъжителка С. С. и повереника й
допълнително писмено изложение за допълване доводите, посочени във
въззивната жалба. Същевременно на следващия ден- 17.04.2024 г. са
депозирани в регистратурата на ОС-Пловдив т.нар. «писмени бележки».
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на постановената присъда по така направените оплаквания,
доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
Съставът на Районният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Родителите на тъжителката- свидетелите Ц. С. и В.С. живеят в с. В.Л.,
обл. Пловдив. В съседство се намирал домът на подсъдимата А. П.. Двата
имота били разделени само с ограда. Между семейство С., от една страна и
подсъдимата, нейния син и снаха, живущи в същия имот, били налице
влошени отношения, датиращи от години, като във връзка с тях сезирали и
различни институции. През месец април 2020 г. тъжителката и свидетелят
3
П.П. с който били във фактическо съжителство, гостували на родителите й в
с. В.Л.. Към онзи момент в дома на последните живеела и бабата на бащата на
С., прабаба на тъжителката. Поради влошено здравословно състояние и
претърпян инцидент от последната, на 16.04.2020 г. се наложило посещение
на дома им от екип на Спешна помощ. Пристигналата линейка имала проблем
с маневрирането при достъпа до имота на С., тъй като на затревен участък
пред дома на подсъдимата, граничещ с платното за движение, което било
черен път с по-тесен размер от стандарта, имало купчина с тревни отпадъци-
изскубани треви, а по средата й имало забита дървена пръчка. Тревата била
събрана предния ден от подсъдимата, след като почистила затревения участък
между имота си и пътя. Оформила отпадъците на купчина с цел следващия
ден дъщеря й да й помогне, като да ги изхвърли, предвид възрастта и
здравословното състояние на майка си, страдаща от тежко сърдечно
заболяване. Следващия ден, 17.04.2020 г. тъжителката и свидетелят П.
излезли на същата улица около 18,30 часа, за да посрещнат св. Ц. С., която се
прибирала от работа. Те се насочили да помогнат на Ц. С. да свали багажа си
от автомобила. В този момент от двора си излязла и подсъдимата П., която
тръгнала към пейка, находяща се на около 30-тина метра от дома й, където се
събирали техни съседи. Тъй като Ц. С. била наясно, че купчината с трева била
от дейността на П., я помолила да премахне растителните отпадъци. Св. Ц. С.
обяснила на подсъдимата, че предходния ден линейката, повикана заради
бабата на съпруга й, имала затруднение при преминаването. Подсъдимата й
отвърнала с думите: „***, ***, купчината е пред моята врата, като искам мога
да се изсера там. Ти открадна парите на баба ти.“ След това се обърнала и
тръгнала в посока пейката. Докато подсъдимата вървяла, тъжителката С. С.
влязла в двора на родителите си, изкарала селскостопански инструмент
вила/яба/ и започнала да разпръсква събраната трева, хвърляйки я върху
мястото, откъдето същата била отскубната. Пристигайки до пейката, П. се
обърнала и видяла как С. С. разпръсква тревата. Ядосана, тръгнала в обратна
посока и й казала: „***, ***, ***, остави тая яба, защото ще дойда да те
набода с нея“. В този момент до тъжителката били майка й и свидетелят П.,
които чули отправените реплики. Тъжителката се разстроила, разтреперила,
но продължила да разпръсква тревата. Достигайки разстояние около средата
между тях и пейката, подсъдимата насочила пръст в посока, където били
тъжителката с майка си и П. и изрекла отново думите „***, ***“, след което
4
казала „Ти, ти открадна парите на баба си“, които тъжителката възприела да
са насочени към нея. Нарекла и свидетеля П. идиот, казвайки „И този идиот е
с тях“. В този момент пристигнал и бащата на тъжителката, св. В.С., който чул
думите „***“ и „Ти открадна парите на баба ти“ и останал потресен. Дъщеря
му се спуснала разстроена и трепереща към него, очите й се насълзили и от
състоянието й преценил, че думите са изречени към нея. След това
тъжителката казала на подсъдимата, че ще я съди и позвънила за случая на
нац. номер 112 в 18,58 часа, за да повика полиция, като предала на оператора,
че била заплашена от съседката си. След което се прибрали в дома си. На
място пристигнал полицейски екип, като от страна на отзовалите се
полицейски служители били съставени по отношение на тъжителката
протокол за предупреждение да не влиза в пререкание с А. П., а по отношение
на подс. П., която била в дома си и се наложило да я повикат навън - протокол
за предупреждение да не влиза в пререкание и физическа саморазправа
спрямо С., както и да не употребява спрямо нея нецензурни и вулгарни думи.
От случилото се тъжителката била разстроена, няколко дни коментирала
станалото, тъй като й било много обидно.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след
извършен подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал и
в този смисъл постановената присъда се явява обоснована.
Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода за
съставомерност и доказаност на авторството на деянието по чл.148, ал.1, т.1
вр. чл.146, ал.1 от НК. Правилна е преценката на състава на Районен съд, че
показанията на свидетелите П.П. В.С. и Ц. С. са последователни и
непротиворечиви относно съдържанието на репликите, казани от подсъдимата
П. по адрес на тъжителката. Настоящата инстанция споделя аргументите на
състава на Районен съд, че инкриминираният израз със съдържание: „***,
***, ***", следва да бъде квалифициран като обида по смисъла на НК.
Фактическият състав на престъплението по чл.146, ал.1 НК- нанасядане на
обида, се осъществява чрез отправяне на думи, унизителни за честта и
достойнството на лицето в негово присъствие. Обидата е съзнателно,
целенасочено унижаване на чувството за чест и достойнство на пострадалия,
чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на
изискванията за благоприличие и на добрите нрави. В конкретния случай в
5
гореупоменатия инкриминиран израз „***, ***, ***" е налице вулгарно,
нецензурно и неприлично съдържание и в този смисъл първоинстанционият
съд правилно е преценил, че деянието обективно е узнизително за честта и
достойнството на частната тъжителка С. С., преценено спрямо установените в
обществото морални правила. В конкретния случай обидата следва да бъде
квалифицирана като публично, тъй като същата е нанесена от подсъдимата на
тъжителката в присъствието на трети лица, които са възприели същата- св.
П.П. св. Ц. С., както и на намиращите се на пейката съседи.
Правилен и законосъобразнен се явява изводът на първоинстанционния
съд, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен
начин, адресат на инкриминираната реплика «Ти открадна парите на баба
си», изречена от подсъдимата, да е била тъжителката С. С.. В случая от
фактическа страна е безспорно установено, че тази инкриминирана фраза е
казана от подсъдимата, но същата не е конкретизирала като адресат точно
частната тъжителка, а единствено е посочила с пръст в посоката, в която са се
намирали тъжителката С. С., майка й- св. Цв. С. и св. П.. Същевременно
подсъдимата се е намирала на около десет метра от гореупоменатите лица.
Правилно съставът на първоинстанционният съд е отбелязал, че подсъдимата
П. не е назовала поименно тъжителката, а в случая са налице единствено
предположения, че инкриминираната реплика е била отправена към С. С.. В
показанията си, депозирани в съдебно заседание на 15.09.2022 г., св. Цв. С.
заявява, че подсъдимата е казала на нея репликата «ти открадна парите на
баба си». Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при
недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Единствено, когато всички
факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на
престъпното деяние и неговото авторство, бъдат напълно изяснени и
категорично установени, съдът може да постанови осъдителен съдебен акт. В
този смисъл първоинстанционният съд правилно е преценил, че подсъдимата
А. П. следва да бъде призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото
й с тъжбата обвинение по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 147, ал.1 от НК.
Правилен е изводът на състава на Районен съд, че по делото не са
събрани доказателства подсъдимата А. П. да е осъществила от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл.144, ал.1 от
6
НК. В случая от фактическа страна е установено, че подсъдимата
действително е отправила по адрес на тъжителката репликата: „...остави тая
яба, защото ще дойда и ще те набода с нея”. За да бъдат отправените думи
възприети като закана с престъпление против личността, по смисъла на
чл.144, ал.1 от НК, е необходимо тези думи да са могли да възбудят
основателен страх у заплашения за осъществяването й, т.е. да е съществувало
основание, че заканата ще бъде реализирана. От показанията на св. П.П.
депозирани пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 15.09.2022
г., се установява, че в следствие на репликите отправени от подсъдимата П.
по адрес на тъжителката С. С., последната се е почувставла „стресирана” и
„обидена”, а именно: „...беше много разстроена от думите на подсъдимата.
Беше обидена и разстроена.” От показанията на св. П. П. не се установява
инкриминираната реплика „...остави тая яба, защото ще дойда и ще те
набода с нея” да е предизвикала страх у тъжителката, че тази заплаха ще бъде
реализирана от подсъдимата. В тази насока са и показанията на свидетелите
Цв. С. и В.С., депозирани в съдебно заседание на 15.09.2022 г., които твърдят,
че дъщеря им С. С. се почувствала „обидена” и била „разстроена” от думите
на подсъдимата. С оглед събраните доказателства в тази насока,
първоинстанционният съд правилно е приел, че инкриминираните думи не са
били в състояние да възбудят основателен страх у заплашения- тъжителката
С. С., че подсъдимата А. П. ще реализира тази закана.
По отношение на наложеното наказание за престъплението по чл.148, ал.1,
т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, правилно първоинстанционният съд е преценил, че
в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.78а
от НК, вследствие на което е освободил подсъдимата А. П. от наказателна
отговорност, като й е наложил административно наказание глоба в
минималния предвиден от законодателя размер - 1000 лв. При определяне на
размера на наложеното наказание, съставът на Районен съд е отчел добрите
характеристични данни на подсъдимата П., както и напредналат й възраст и
влошеното й здравословно състояние. Настоящият съдебен състав счита, че в
случая като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и
изминалият продължителен период от време между датата на извършване на
инкриминираното деяние – 17.04.2020 г. и тази на постановяване на
окончателния съдебен акт.
7
Първоинстанционният съд е приел иска за неимуществени вреди, в резултат
на деянието по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, за допустим и частично
основателен. При определяне на размера на обезщетението за причинените
неимуществени вреди относно деянието по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от
НК, първоинстанционният е съобразил характера на деянието, начина на
извършването, обстоятелствата, при които е осъществено същото, като е
преценил, че подсъдимата А. П. следва да заплати на частната тъжителка
сумата от 1200лв., като обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
вследствие на нанесената обида, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието- 17.04.2020 г. до окончателното й изплащане. В
останалата му част до пълния предявен размер от 1500 лв. искът за вреди е
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Въззивната инстанция счита, че
гражданският иск относно деянието по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК
е правилно определен. Безспорно частната тъжителка С. С. е претърпяла
морални вреди, в резултат на нанесената й обида. При определяне на размера
съставът на РС- Карлово е отчел настъпилия емоционален дискомфорт на
пострадалата и обстоятелствата, при които е извършено деянието, вкл. че
обидата е нанесена публично, т.е. инкриминиранираната реплика е била
възприета и от трети лица, присъстващи на мястото на инцидента. В
процесния случай наранените чест и достойнство на частната тъжителка С. С.
са овъзмездени по справедливост като не се налага корекция на определеното
обезщетение. С оглед на обстоятелството, че вредите от непозволено
увреждане са изискуеми от момента на деликта за уважения размер на
гражданския иск, е присъдена законната лихва върху тази сума, считано от
17.04.2020 г. до окончателното им изплащане.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че подсъдимата А. П. не е
осъществила престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК,
което е довело до неоснователност на предявения гражданския иск за
неимуществени вреди в размер на 1500 лв. за деянието по чл.148, ал.2 вр.
ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, като правилно същият е бил отхвърлен изцяло
като недоказан и неоснователен.
Въззивният съдебен състав споделя доводите на РС- Карлово относно
направените по делото разноски, като прие, че правилно подсъдимата А. П. е
осъдена да заплати разноските по водене на делото в упоменатия в
8
атакуваната присъда размер. Настоящата инстанция намира за неоснователно
възражението на защитата, касаещо присъждането на разноски относно
адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК,
когато подсъдимият бъде признат за виновен, на него се възлагат и
разноските, направени по наказателното производство. В случая подсъдимата
А. П. е била призната за виновна за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр.
чл.146, ал.1 от НК, поради което и дължи разноските, които са направени от
тъжителката по делото за адвокатско възнаграждение.
При извършената служебно проверка за законосъобразност на
първоинстанционната присъда въззивният съд не констатира при разглеждане
на делото и при постановяване на крайния си съдебен акт районният съд да е
допуснал съществени нарушения на процесуални правила, които да доведат
до необходимост от отмяна й и за връщане делото за ново разглеждане.
Ето защо, предвид на гореизложеното и на основание чл.334, т.6 от
НПК, присъдата на Районен съд – Карлово следва да бъде потвърдена, при
което и Окръжен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39 от 15.12.2023 г., постановена по НЧХД
№ 334/2022 г., Районен съд – Карлово, II н.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9