Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр. Д., 10.09.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д. районен съд, гражданска колегия, ХХІ-ви състав в закрито съдебно
заседание на десети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело
№3498/2018г. по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Г.С.С., ЕГН **********,*** срещу Г.Д.„И.Н.” към М.П. – гр. С., бул. ”**”
№ **.
Исковете са с правно основание чл.103, ал.1, т.8 от ЗДСл, чл.19, ал.2 от ЗИНСС
във вр. с чл.234, ал.1, ал.5, ал.8 и ал.9 от ЗМВР и чл.226, ал.1 от ЗМВР.
С разпореждане от 29.08.2018г. съдът е оставил без
движение исковата молба на ищцата и е указал на Г.С. да уточни исковете си по
основание и размер респ. да посочи цена на всеки един от исковете.
В
указания срок, ищцовата страна е депозирала писмено уточнение с вх.
№17091/07.09.2018г., с което заявява, че искът и с пр. осн. чл.234, ал.1 от ЗМВР е в размер на 11343 лв., искът с пр. осн. чл.234, ал.8 от ЗМВР е вразмер
на 271 лв., искът с пр. осн. чл.234, ал.9 от ЗМВР е 204 лв. и искът с пр. осн.
чл.234, ал.5 и ал.7 от ЗМВР е в размер на 400 лв., или общо исковете са в
размер на 12**8лв.
Съдът не е дал указания на ищеца да
внесе държавна такса по исковете, защото счита, че след направените уточнения
исковата молба е недопустима. Съображенията за това са следните: в чл.234, ал.6
от ЗМВР ясно е посочен кръга от лица, които имат право на обезщетение по
чл.234, ал.1 от с.з. при *** на д. служител, а това са: *** съпруг, децата и
родителите. Ищцата се явява единствен наследник /**/ на ***, но тя не попада в
изчерпателно изброения кръг от лица, имащи право на обезщетението по чл.234,
ал.1 от ЗМВР.
Цитираното в исковата молба ТР
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС от **.06.2018г. касае въпроса кои лица са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от ** на техни близки, и в този кръг включват ли се ** и **на ***я, както
и негови низходящи и възхдящи от втора степен. Макар и да е дал едно
положително разрешение и да е разширил кръга от лица, имащи право да получат
обезщетение от **на техен близък, то това се отнася само за претендирани неимуществени
вреди. А по настоящото дело, ищцата претендира имуществени обезщетения по реда
на ЗМВР и ЗДСл.
Чл.234, ал.6 от ЗМВР ясно посочва, че
при прекратяване на служебното правоотношение, поради **на д. служител, право
на такова имуществено обезщетение по смисъла на чл.234, ал.1 от ЗМВР имат само ***съпруг,
децата и родителите на *** служител.
Законодателят е непротиворечив и последователен по
въпроса за това, кой има право на имуществено обезщетение при *** на д.
служители в този аспект е нормата на
чл.104, ал.4 от ЗДСл във вр. с чл.103, ал.1, т.8 от ЗДСл, която визира, че
„съответната администрация поема обичайните разноски по *** на д. служител и
изплаща обезщетение в размер на толкова основни заплати, определени към момента
на **, колкото прослужени години като д. служител има той, но не повече от 20.
Обезщетението се изплаща общо на *** съпруг, на ненавършилите пълнолетие и на
навършилите пълнолетие деца на д. служител, които учат редовно в средни училища
и са на възраст до 20 години или учат във висши училища и са на възраст до 25
години.” Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. №*** от
26.10.2017г., издадено от Община гр.Д., *** Е. С. С. не е ***
Недопустимо е с тълкувателна дейност ВКС да донаписва,
изменя или допълва закона, още повече, че в случая горецитираното решение на
№1/2016 на ОСНГТК на ВКС касае друга хипотеза, различна от настоящата. А
приложимите закони /ЗДСл и ЗМВР/ са толкова ясни и категорични, досежно кръга
лица, материално легитимирани да търсят имуществено обезщетение от работодателя
на *** служител, че не оставят място за съмнение и възможност за разширително тълкуване. А
въпросът, доколко е житейски справедливо кръгът да е само този, фиксиран в
закона/ите, то това не е и не може да бъде определяно от вътрешното убеждение и
мнение на съда, особено когато е изправен пред недопустимо производство, като
настоящото. Въпросът за промяна на чл.104, ал.4 от ЗДСл и чл.234, ал.6 от ЗМВР
е единствено в прерогативите на законодателния орган на страната – Народното
събрание.
При така изложените фактически
обстоятелства, съдът намира, че подадената искова молба е недопустима и следва
да бъде върната на ищеца и производството по настоящото дело да се прекрати.
Мотивиран от изложеното, съдът на осн. чл.130 от ГПК
Р А
З П О Р Е Д И:
Връща исковата молба подадена от Г.С.С.,
ЕГН **********,*** срещу Г.Д.„И.Н.” към М.П.
– гр. С., бул. ”**” № **.
Прекратява производството по гр. дело №3498/2018
г. по описа на ДРС.
Препис от
разпореждането да се изпрати на ищеца по делото.
Разпореждането подлежи на обжалване с
частна жалба по реда на чл. 274 и сл. ГПК в едноседмичен срок от получаването
му от ищеца пред Д. окръжен съд, на основание чл. 130, изр. 2 ГПК
Районен съдия: