Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 03.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б-състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4249 по
описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение от 12.02.2019г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение от 07.03.2019г. по гр.д. № 42303 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 76-ти състав е признато за
установено по предявени с искова молба вх. № 2018345/27.06.2018г. от „С.Б.”ЕООД, ЕИК *******със съдебен
адрес: Адвокатско дружество В.и п.”, Булстат *******, гр. София, ул. „*******срещу
Д. Н.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: адв. Д.В.,*** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 234 от КТ и чл. 92 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД , че Д. Н.К., ЕГН ********** дължи
на С.Б.”ЕООД, ЕИК *******заплащане на сумата от 1200лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
19.12.2017г., до изплащането й, представляващи неустойка по договор от 26.07.2016г. във връзка с „Basic Shift
Management Class” („Основен курс за управление на
смяна”), приключил на 30.11.2016г. и „Advanced Shift Management Class” („Курс за управление на смяна за напреднали”), завършил
на 30.03.2017г.; сумата от 57,11лв. представляващи
лихва за забава на плащането на главницата за периода от 01.07.2017г. до
18.12.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
88064/2017г. на Софийски районен съд, като Д.
Н.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на С.Б.”ЕООД, ЕИК *******на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
съдебни разноски по заповедно дело в размер от 385,14лв., съдебни разноски по исково дело в размер от
757,55лв.
С Определение от 17.10.2019г. по гр.д. № 42303/2018г. на Софийски районен съд, 76-ти
състав е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК на Д. Н.К. за изменение на решението в частта за разноските, като не се
поставят в негова тежест такива за адвокат в присъдения размер.
Срещу така постановеното Решение
е депозирана въззивна жалба вх.№ 5032198/25.02.2019г. от ответника по исковете Д. Н.К., ЕГН ********** чрез назначения
му по реда на чл. 47,ал. 6 от ГПК особен представител в частта, с която
исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, като
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че писмената форма е задължителна не само за трудовия договор, но и
за договора за повишаване на квалификация по чл. 234 от КТ, този договор бил
част от трудовото право, не следвало да намерят приложение разпоредбите на ЗЗД.
При договорите за повишаване на квалификация при неспазване на уговорения срок
за работа работникът дължи на работодателя връщане само на направените разходи
за обучение , но само съразмерно на срока на неизпълнението, не може да се претендира
неустойка в предварително определен размер. Целта на законодателя с
разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т.2 от КТ била работата в определения срок да
компенсира разходите на работодателя за повишаване на квалификацията на
работника и така двете страни компенсират вредите си до реалния им размер.
Неправилно било прието от СРС че
правоотношението се урежда от ЗЗД и приложима била разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД. Ищецът не бил доказал, че обучението е проведено съобразно уговореното
между страните, не доказал и че е направил разходи за същото. С исковата молба
ищецът твърдял, че курсовете са от по 3 дни, неправилно районният съд приел, че
било доказано провеждането на курсовете за 6 месеца. Приетите графични таблици
и компютърни разпечатки не установявали провеждането на курсовете, не сочели
дата, не били индивидуализирани и подписани. Не била изслушана компютърна
експертиза за проверка на софтуера на
компютъра, от който е снето изображението, снимките и изображенията можело да
се манипулират. Неправилно били кредитирани показанията на св. Г., показанията
му били опровергани от приети снимки в о.с.з. на 31.01.2019г. Не било
установено кога са направени снимките, но от тях било видно, че те са направени непосредствено
една след друга във времето на едно и също място, разликата била само в
личността на обучителя. Не било възможно двата курса да са проведени през 3
месеца , а обучавани да са с едни и същи дрехи, да са подредени по едни и същ
начин на снимките, предметите в стаята да са подредени по еднакъв начин. Нямало
пречка с писмената защита да се направят доводи с оглед на събраните доказателства
и неправилно районният съд приел обратното. Още на 08.12.2016г. длъжността на
ищеца била променена, неправилно районният съд приел, че тази промяна е от 30.03.2017г. Ищецът бил провел само едни
курс от 3 дни и след приключването му е приел, че това е достатъчно, за да
промени длъжността на ответника в „салонен управител”. Втори курс на обучение
не бил проведен, не били направени и разходи
за такъв. Недопустимо било със свидетелски показания да се установява промяна
на трудовите функции, такава промяна не била установена по делото. Обучението
не било приключило и за ответника не била възникнала отговорност за работа за
определен срок. Установената при ищеца практика да сключва с всички работници
договори за повишаване на квалификация са привидна форма на вменяване на
задължение за непрекратяване на трудовото правоотношение , което било в
противоречие с конституционно
закрепеното право на свободен избор за работа и професионална реализация. С
допълнителното споразумение от 08.12.2016г. страните били преуредили
отношенията си за плащането на неустойката от 1200лв., като се съгласили работодател
да може да търси само разходите , направени за квалификация и обучение на
работника, а не сумата от 1200лв. Не било установено разходи да са направени.
Неустойката по договора от 1200лв. била с неравноправен характер и като такава
била нищожна, противоречала на принципа за справедливост , на добрите нрави.
Размерът на същата бил необосновано висок до степен на нищожност на клаузата,
защото не съответствал нито на трудовото възнаграждение на ответника, нито на
евентуално вложени разходи на ищеца за обучението на ответника, водела до
неоснователно обогатяване. Следвало същата да бъде намалена поради прекомерност.
Не се дължала лихва за забава на плащането на неустойката.
Въззиваемият- ищец С.Б.”ЕООД, ЕИК *******е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че
решението на районния съд е правилно, жалбата била недопустима, защото не
сочела оплаквания от хипотезите на приложното поле на правомощията на
въззивната инстанция за разглеждане на жалбата.
Правилно районният съд приел, че договора за повишаване на квалификация
не урежда престиране на работна сила и затова не се урежда по правилата на КТ,
а по правилата на ЗЗД. Само за клаузи от тези договори, които касаят трудовото
правоотношение приложение намирал КТ. Не е задължителна писмена форма на
договора за повишаване на квалификация, ако той не урежда трудовото
правоотношение Договорената неустойка се подчинявала на правилата на ЗЗД. По
делото било установено, че на ответника
било проведено договореното обучение, то било в продължение на 6 месеца и
включвало цяла програма с матрица, а само част от него се провеждало в Центъра
за обучение при ищеца под формата на два курса. Ищецът бил поел всички разходи
за дневен порцион и др. за обучаващите се,
както и тези за пътуване на обучаващите се, които не са от София.
Правилно били кредитирани показанията на св. Г.. Приети писмени доказателства
били такива по ЗЕДЕП, от тях се установявало провеждането на обучението на
ответника, тези доказателства не били оспорени в срок от ответника. Вярно било
, че двете снимки приети на 31.01.2019г. били направени непосредствено една след друга, те били от
един и същ курс- първия по време и това било установено от показанията на
разпитания по делото свидетел. Действително, още след първия курс на обучение
ответникът бил повишен в длъжност, това било в негова полза и не можел да извлича
оплаквания от същото. Повишената квалификация на ответника била установена от
прието удостоверение. Неоснователни били доводи на въззивника, че с договора се
се вменявало задължение на ответника да не прекратява правоотношението .
Правната същност на договора за повишаване на квалификация е да има ползи и за
двете страни, няма пречка ако служителят извлече облаги от този договор като
повиши квалификацията си да понесе правната последица от невъзможност на работодателя да реализира
очакванията работникът да продължи да работи за него. С допълнителното
споразумение страните не били предоговорили отговорността на работника за непрекратяване
на договора. Това споразумение касаело само трудовите правоотношения, а не
правоотношението по договора за обучение.
Клаузата за неустойка била валидна, не била налице хипотеза на частично
изпълнение, размер не бил прекомерен. Претендирало е разноски.
Срещу така постановеното Определение
е депозирана частна жалба вх. №
5178326/30.10.2019г. от ответника по исковете Д. Н.К., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47,ал. 6
от ГПК особен представител. Изложил е съображения, че определението е неправилно, като постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Доказателства за плащане от ищеца на адвокатско възнаграждение били представени
след срок за същото и не следвало да му се присъждат.
Ответинкът по частната жалба - С.Б.”ЕООД, ЕИК *******е оспорило жалбата.
Навело е твърдения, че определението на
районния съд е правилно. Доказателството за плащане на адвокатското
възнаграждение било прието в о.с.з. от 31.01.2019г., то не било оспорено от
ответника, заявил че няма възражения по списъка с разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2018345/27.06.2018г. на С.Б.”ЕООД, ЕИК *******срещу Д.
Н.К., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 234 от КТ и чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД
, че Д. Н.К., ЕГН ********** дължи
на С.Б.”ЕООД, ЕИК *******заплащане на сумата от 1200лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
19.12.2017г., до изплащането й, представляващи неустойка по
чл. 13 от договор за повишаване на
квалификация от 21.11.2016г. към трудов
договор № 860538/26.07.2016г., изменен с допълнително споразумение от
08.12.2016г. във връзка с проведени „Basic Shift Management Class” („Основен курс за управление на смяна”), приключил на
30.11.2016г. и „Advanced Shift Management Class” („Курс за управление на смяна за
напреднали”), завършил на 30.03.2017г.; сумата от 57,11лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
периода от 01.07.2017г. до 18.12.2017г., за която е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 88064/2017г. на Софийски районен съд, като му се
присъдят разноски.Навело е твърдения, че с ответника били сключили трудов
договор на 26.07.2016г. за длъжността
„ресторантски работник”, както и договор за повишаване на квалификацията от
24.11.2016г., съгласно който ищецът следвало да проведе обучение на ответника ,
проведени били два курса на обучение „Basic Shift Management Class” („Основен курс за управление на смяна”), приключил на
30.11.2016г. и „Advanced Shift Management Class” („Курс за управление на смяна за
напреднали”), завършил на 30.03.2017г., на 08.12.2016г. с оглед повишената
квалификация на ответника било увеличено трудовото му възнаграждение и
променена длъжността му. Съгласно чл. 12 от договора за повишаване на
квалификацията ответникът се задължил да не прекратява трудовото правоотношение
по време на обучението от 6 месеца, както и 18 месеца след завършването му, за
неизпълнение на това задължение с чл. 13 от договора била уговорена неустойка
от 1200лв. Ответникът подал заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение считано от 05.07.2017г., на
01.07.2017г. ищецът издал заповед за прекратяване на същото считано от
01.07.2017г., така ответникът не изпълнил задълженията си по чл. 12 от договора
за повишаване на квалификация и така за ищеца възникнало вземане за неустойка
от 1200лв., поканил ответника да му я заплати в срок от три дни и ответникът
бил изпаднал в забава на плащането й за процесния период.
Ответникът Д. Н.К., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47,ал. 6
от ГПК особен представител е оспорил исковете. Посочил е, че неизпълнението на
задължението на ответника да работи за определен период му би довело само до право на работодателя да
иска възстановяване на разходите за обучение
за съответния период на неизпълнение, но не и предварително уговорена
неустойка. Ищецът не бил изпълнил задължението си да обучи ответника,
представените таблици за курсове не носили негов подпис и не били верни
Договорът за обучение бил недействителен
поради липса на предмет, договореното в
него било обективно невъзможно- за две обучения от по 3 дни всяко не можело да
се придобие квалификация от ресторантски работник за длъжността мениджър, а и
длъжността му била променена още след първия 3-дневен курс. Това установявало
че тези курсове са привидна форма за вменяване на задължение за непрекратяване
на трудовото правоотношение и за неоснователно обогатяване на ищеца при
упражняване на правото на ответника да прекрати трудовото правоотношение.
Приложим бил Кодекс на труда, недопускащ уговарянето на неустойки свързани със
забрана за напускане на предприятието. Уволнителната заповед била нищожна като
подписана от лице без представителна власт за ищеца. Клаузата за неустойка била
неравноправна, противоречала на принципа за справедливост и на добрите нрави и
като такава била нищожна. Размер на неустойката бил необосновано висок до
степен на нищожност на клаузата, защото не съответствал нито на трудовото
възнаграждение на ответника, водела до неоснователно обогатяване. С
допълнителното споразумение от 08.12.2016г. страните били преуредили
отношенията си за плащането на неустойката от 1200лв., като се съгласили
работодател да може да търси само разходите , направени за квалификация и
обучение на работника, а не сумата от 1200лв. Евентуално размер на неустойката
следвало да бъде намален поради прекомерността й. Не дължал лихва за забава на
плащането на неустойката, основанието за прекратяване на договора било искане
от ответника.
С определение от 29.11.2018г.
районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че страните са сключили трудов договор и договор за повишаване на квалификация,
че заплата на ответника е била увеличена, че трудовото правоотношение е било
прекратено.
По делото е приложено заповедно
дело № 88064 / 2017г. по описа на СРС, от което се установява, че по заявление
вх. № 3056864/19.12.2017г. е издадена заповед за изпълнение, с която е
разпоредено Д. Н.К., ЕГН ********** да
заплати на С.Б.”ЕООД, ЕИК *******заплащане на сумата от 1200лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
19.12.2017г., до изплащането й, представляващи неустойка по договор от 26.07.2016г. във връзка с
проведени „Basic Shift Management Class” („Основен
курс за управление на смяна”), приключил на 30.11.2016г. и „Advanced Shift
Management Class” („Курс за управление на смяна за напреднали”), завършил
на 30.03.2017г.; сумата от 57,11лв. представляващи
лихва за забава на плащането на главницата за периода от 01.07.2017г. до
18.12.2017г., както и съдебни разноски от 385,14лв., за така издадената заповед
длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление, на 19.06.2018г. районният
съд е указал на заявителя необходимостта от представяне на доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива са представени на 29.06.2018г.
По делото е приет неоспорен от
страните трудов договор № 860538/26.07.2016г., носещ подпис за страните по
него, съгласно който на 26.07.2016г. ответникът се е съгласил да работи при ищеца по трудов договор за неопределено време
на длъжността „”ресторантски работник” с работно място ресторант „Възраждане”,
гр. София, бул. „******** при 8 часов работен ден и основно трудово
възнаграждение от по 3,16лв. на час за дневен труд, допълнително възнаграждение
за продължителна работа от 0,04лв. на час за дневен труд с уговорен срок за
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, изпълнението на трудовите
задължения е започнало на 03.08.2016г.
Приет е неоспорен от страните
договор от 21.11.2016г. към трудов договор № 860538/26.07.2016г. , носещ подпис
за страните по него, съгласно който
ищецът като работодател се е задължил да проведе на ответника като
работник по договора от 26.07.2016г. курс за повишаване на квалификация за
длъжността „мениджър”, а ответникът се е задължил да я усвои, обучението е под
формата на два курса „Basic Shift
Management Class” и „Advanced Shift Management
Class” , които следва да се проведат в срок от 6 месеца, считано
от сключване на договора от 21.11.2016г., като всеки курс е от по 3 дни и се
провежда в гр. София. Съгласно чл. 7 - чл. 10 от договора през време на
обучението на работника се заплаща уговореното трудовото възнаграждение, а ако
работник не е от София – поема и разходи за пътни, храна и спане , работодател
осигурява разходите за учебни материали,
наем на зали, хонорари на лектори, кафе-паузи, обяд и др. свързани с
провеждането на курсовете, при завършването на курса на работника се издава
сертификат. Съгласно чл. 12 от договора работникът се е задължил да не
прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след
завършването му, като при неизпълнение на това задължение работникът съгласно
чл. 13 от договора дължи неустойка на работодателя от 1200лв.
Прието е неоспорено от страните
допълнително споразумение към трудов
договор № 860538/08.12.2016г., носещо подпис за страните по него, съгласно
което страните са изменили трудовия
договор от 26.07.2016г., като са се съгласили ответникът да работи на
длъжността „салонен управител” която по длъжностно разписание е „мениджър” при
основно трудово възнаграждение от по 4,77лв. на час за дневен труд,
допълнително възнаграждение за продължителна работа от 0,03лв. на час за дневен
труд. Съгласно чл. 11.1. от допълнителното споразумение всяка страна може да
прекрати договора с 2 месечно предизвестие. Съгласно чл. 11.3. от
допълнителното споразумение страната, която е предизвестена за прекратяване на
договора може да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестие, но дължи
обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Съгласно чл. 10 от
допълнителното споразумение в случай на прекратяване на трудовия договор по
инициатива или по вина на работника, работодателят може да търси възстановяване
на разходите, които е направил във връзка с фирмената квалификация или обучение
на служителя.
Приета е таблица без подпис на
страните, съгласно която в периода от 28.11.2016г. до 30.11.2016г. е проведен
курс „Basic
Shift Management Class”, в който е участвал ответникът и успешно го е завършил, обучители са били
П.Б.и К.Г..
Приета е таблица без подпис на
страните, съгласно която в периода от 28.03.2017г. до 30.03.2017г. е проведен
курс „„Advanced
Shift Management Class”, в който е участвал ответникът и успешно го е завършил, обучители са били
П.Б.и К.Г..
Приета е молба от 04.05.2017г.
носеща подпис за ответника, с която е поискал от ищеца да прекратят трудовия
договор с 2 месечно предизвестие, считано от 05.07.2017г. , в молбата е изписан
ръкописен текст от 30.06.2017г., сочещ желание за дата на прекратяване
01.07.2017г. , на молбата е изписан ръкописен текст „... трудовият договор да
се прекрати считано от 01.07.2017г.,
като се удържи сумата за неспазено предизвестие”, като е положен подпис.
Приета е Заповед №
231/01.07.2017г. с която трудовия договор между страните е прекратено на
основание на чл. 326, ал.1 вр. с ал.2 от КТ.
Приета е покана, известие ,
съгласно които на 11.09.2017г. ищецът е съставил изявление до ответника, с
което е поискал да му се плати в 3-дневен срок от получаване на поканата неустойка по чл. 13 от договора за повишаване
на квалификация в размер от 1200лв., писмото е изпратено на постоянния и
настоящ адрес на ответника съгласно справка по Наредба № 14/2009г. - в гр.
София, ж.к. „*******, като се е върнало с отбелязване, че не е потърсено.
Прието е неоспорено от страните
извлечение от регистър на центрове за професионално обучение, съгласно което
лиценз за такова обучение има ЦПО към С.Б.”ЕООД.
Приети са две снимки, за които не
се спори, че са направени непосредствено една след друга, на която се виждат
хора в зала за обучение, единствена разлика в снимките са жестове на заснети
лица, както и централната фигура на първи ред, в ръцете си хората държат по
един документ.
Прието е извлечение от регистър
на издадени документи, съгласно което на ответника са били проведени 2 обучения
и са му издадени сертификати.
Прието е извлечение от електронна
поща, съгласно което К.Г. е изпратил писмо до ресторант възраждане” с което е
посочил на 19.01.2017г., че първото обучение от 28.11.2016г. до 30.11.2016г. „BSMC” е приключило и следва да планират
второто обучение за следващите 3 месеца,
на 30.03.2017г. е посочил, че е приключило и обучението в периода от
28.03.2017г. до 30.03.2017г. „ASMC”, следва да планират следващо обучение.
Разпитан по делото св. К.Г.
е посочил, че работи при ищеца, познавал
ответника, него свидетелят бил обучавал по 2 курса - основен курс за мениджъри
и по курс за напреднали, проведени през 3 месеца – единият се провеждал в края
на март, а другият се провеждал в края на годината. Посочил е, че тези курсове
водел той и колегата му П.Б., двамата работели в отдел „Човешки ресурси”,
курсовете били разработени за Макдоналдс” САЩ специално за обучение на мениджърите
на ищеца.При предявяване на снимките л. 57 от делото свидетелят е посочил ответника
на тези снимки, като районният съдия е оградил образа му с кръг – на първи ред
с карирана риза е на първи ред . Посочил е, че обучението започва в ресторанта,
имало матрица 3 седмична за същото, ответникът бил обучаван от
управител-мениджър. След тези 3 седмици се правели заверки, контролен лист за
наблюдение и тогава се провеждал първия 3 дневен курс с 4-5 теми, практическо
занятие. Посочил е, че ответникът преминал и двата курса успешно. Посочил е, че
всеки нает от ищеца се обучава и се сключва договор за квалификация,
първоначално ги назначавали за готвачи и нямали контролни функции, не всички
ставали мениджъри, такива ставали само тези, които покажели нужните качества.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявения иск е с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 234 от КТ вр. с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД - иск за
установяване съществуване на вземане на ищеца към ответника за заплащане на
неустойка за неизпълнение на договорно задължение и за обезщетение за забава на плащането на
неустойката.
При така депозирания иск в тежест
на ищеца е да установи по делото, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, по което ищецът
е изпълнил задълженията си и за ответника е съществувало валидно и
изискуемо задължение, за неизпълнение на което страните са постигнали валидно
съглашение за неустойка в определен или определяем размер.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че е клаузата за неустойка не е валидна,
страда от пороците, за които е навел твърдения.
Неустойката може да се търси
тогава, когато са налице елементите от фактическия състав, който поражда вземането за същата, тоест при
наличие на онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена.
Съдът приема за установено по
делото, че на 26.07.2016г. между страните е възникнало валидно правоотношение
по трудов договор, по което ответникът се е съгласил да работи при ищеца по трудов договор за неопределено време
на длъжността „”ресторантски работник” с работно място ресторант „Възраждане”,
гр. София, бул. „*******при 8 часов работен ден и основно трудово
възнаграждение от по 3,16лв. на час за дневен труд, допълнително възнаграждение
за продължителна работа от 0,04лв. на час за дневен труд , изпълнението на
трудовите задължения е започнало на 03.08.2016г., на 08.12.2016г. страните са
изменили правоотношението, като са се съгласили ответникът да работи на
длъжността „салонен управител” която по длъжностно разписание е „мениджър” при
основно трудово възнаграждение от по 4,77лв. на час за дневен труд,
допълнително възнаграждение за продължителна работа от 0,03лв. на час за дневен
труд с уговорена възможност всяка страна може да прекрати договора с 2 месечно
предизвестие, правоотношението е прекратено по искане на работника с
предизвестие считано от 01.07.2017г. Тези обстоятелства се установяват от приети
по делото неоспорени от страните писмени доказателства. Твърденията на
ответника по отговора на исковата молба за нищожност на уволнителната заповед не са основателни, доколкото по делото не се
твърди и не се установява, уволнението да е обявено по иск по чл. 344 от КТ за незаконно, а само
при такова съдебно решение може да се приеме за основателен този довод на
ответника.
Съдът приема за установено по
делото , че на 21.11.2016г. страните са сключили валиден договор за повишаване
на квалификация, съгласно който ищецът като работодател се е задължил да
проведе на ответника като работник по договора от 26.07.2016г. курс за
повишаване на квалификация за длъжността „мениджър”, а ответникът се е задължил
да я усвои, обучението е под формата на два курса „Basic Shift Management Class” и „Advanced Shift Management Class” , които следва да се проведат в срок от 6 месеца, считано
от сключване на договора от 21.11.2016г., като всеки курс е от по 3 дни и се
провежда в гр. София. Неоснователни са
възраженията по отговора на исковата молба, че този договор нямал предмет. По
делото не са установени твърденията на ответника, че не е възможно повишаване
на квалификация от ресторантски работник в мениджър за толкова кратък
срок. Повишаването на квалификацията с
оглед възможност за изпълнение на конкретни трудови функции е преценка на
работодателя. В случая ищецът е преценил че посоченото в договора обучение е
достатъчно за повишаване на квалификацията на ответника, последният се е
съгласил със същото, поради което и съдът приема, че договорът е действителен.
Съдът приема, че този договор не
е уреждал срок на обучение от 6 месеца. Волята на страните е изявена в чл. 1 и
чл. 2 от договора, същата сочи, че обучението ще се проведе под формата на 2
тридневни курса в гр. София- Basic Shift Management Class” и „Advanced Shift Management Class” , което обучение следва да се проведе до 6 месеца от
сключването на договора. Този 6-месечен срок съдът приема, че не
е продължителността на обучението, а е период от време, през което двата 3 - дневни курса следва да се
проведат. Този извод се налага при тълкуване на разпоредбите на чл. 1 и чл. 2
от договора при съобразяване на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД.
Съдът приема за установено по
делото, че двата курса са били проведени от ищеца на ответника и последният ги
е завършил успешно. За тези обстоятелства съдът съобрази показанията на св. Г.,
които съдът кредитира като логични, последователни, резултат от личните
впечатления на свидетеля, неопровергани от другите събрани по делото
доказателства. Свидетелят е посочил, че той, заедно с колегата му Б.са провели двата
курса на обучение на ответника, първият бил три месеца преди втория, ответникът
ги преминал успешно. Няма пречка със свидетелски показания да се докаже
изпълнението от ищеца на задълженията му по договора за обучение, защото не е
налице нито една от хипотезите на чл. 164 от ГПК.
Съдът приема за установено по
делото от приетия по делото договор, че ответникът е поел задължение към ищеца
да не прекратява трудовия договор сключен между тях докато трае обучението му и
18 месеца след това. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 12 от договора
за повишаване на професионална квалификация, тази разпоредба не нарушава чл.
234, ал. 3 от КТ, към сключването на договора за повишаване на квалификация
страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение. Неоснователни са
доводите на ответника, че сключването на договора за професионална квалификация
било привидна форма на за вменяване на задължение за непрекратяване на
трудовото правоотношение и за неоснователно обогатяване на ищеца при
упражняване на правото на ответника да прекрати трудовото правоотношение. Установеното
от свидетелските показания по делото, че при ищеца сключването на такива
договори е практика не е от естество да обоснове обратен извод. Работодателят е
свободен да сключи договори за повишаване на квалификация с всеки един от наети
от него работници, установеното по делото провеждане на обучението не позволява
извод за превратно упражняване на права на работодателя сключвайки процесния
договор.
Съдът приема за установено по
делото , че обучението на ответника е приключило на 30.03.2017г. и от този
момент е започнал да тече 18 месечния срок по чл. 12 от договора. По делото е
установено, че трудовия договор е прекратен по искане на ответника на 01.07.2017г.,
поради което и съдът приема за установено по делото, че ответникът нее изпълнил
задължението си по чл. 12 договора.
Спорен по делото въпрос е дали
уговорената с чл. 13 от договора за професионална квалификация неустойка за
1200лв. за неизпълнение на задължението от ответника да не прекратява трудовия договор
преди да изтекат 18 месеца след обучението , обвързва страните. Няма пречка
страните да уговорят последиците от неизпълнението на задължението на ответника
да не прекратява трудовото правоотношение за определен срок слез обучение, ако
е бил сключен договор за повишаване на квалификацията. В този смисъл е
изричната разпоредба на чл. 234, ал. 3, т.2 от КТ. Съдът приема, че на 21.11.2016г. страните са
се съгласили работникът да дължи на работодателя неустойка от 1200лв., ако
прекрати трудовия договор преди да изтекат 18 месеца след обучението. Същевременно,
съдът приема, че с допълнителното споразумение от 08.12.2016г. страните са
преуредили отношенията си и с чл. 10 от това допълнително споразумение са се
съгласили при такава хипотеза да се дължат само направените от работодателя
разходи за обучението на ответника, а не неустойка от 1200лв. Действително,
трудовият договор и договора за професионална квалификация са отделни
правоотношения, но те се взаимосвързани. Този извод се извежда както от
съдържанието на договорите, така и от обозначението на договора за
професионална квалификацията, като сключен във връзка с трудовия договор от
26.07.2016г. За този извод съдът съобрази безспорното между страните, че
договора за повишаване на квалификация е сключен с оглед на съществуващо между
страните трудов договор от 26.07.2016г., че допълнителното споразумение от
08.12.2016г. е сключено с оглед на вече завършен първи курс по договора за
професионална квалификация. При тълкуване волята на страните по договорите при
съобразяване на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД се налага извода, че клаузата на
чл. 10 от допълнителното споразумение е съглашение на страните, с което уреждат
последиците от неизпълнение на задължението по чл. 234, ал.3, т.1 от КТ. Предмет
на трудовото правоотношение не е последицата от неизпълнение на задължението по
чл. 234, ал. 3, т.1 от КТ и неоправдано е да се приеме, че клаузата в
допълнителното споразумение е част от трудовия договор, независимо че касае
отношения по договора за повишаване на квалификация. При така установеното
съдът приема, че с клаузата по чл. 10 от допълнителното споразумение страните
са изменили чл. 13 от договора за професионална квалификация и така клаузата за неустойка от 1200лв. е загубила
действието си считано от 08.12.2016г. Възражение в този смисъл е направен от
ответника по исковете още с отговора на исковата молба, поради което и оплакването
във въззивната жалба основано на същото не е преклудирано. Двете клаузи – на
чл. 13 от договора за професионална квалификация и на чл. 10 от допълнителното
споразумение, уреждат отговорността, поета от служителя с договора за
квалификация. Тази отговорност не може да се уговори по два
различни начина при едно и също нейно основание, поради което и съдът приема,
че съглашението по чл. 10 от допълнителното споразумение е изменение на
съглашението по чл. 13 от договора за професионална квалификация. За естеството
на съглашението извод се прави с оглед характера на съглашението, независимо от
документа, в който то е обективирано и заглавието на този документ. При така
възприето съдът приема, че считано от 08.12.2016г. клаузата на чл. 13 от
договора за професионална квалификация не е обвързвало страните, а
отговорността на ответника по чл. 234, ал.3, т.2 от КТ е била уредена с
разпоредбата на чл. 10 от допълнителното споразумение. В случая трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 01.07.2017г. при действието на
чл. 10 от допълнителното споразумение, поради което и за ищеца не е възникнало
валидно вземане срещу ответника по чл. 13 от договора за професионална квалификация.
При така възприето безпредметно е по делото да се обсъждат възраженията на въззивника
за нищожността на клаузата за неустойка
по чл. 13 от договора и за намаляването й поради прекомерност.
При този изход на делото по главния иск неоснователен се явява акцесорния
иск за лихва за забава.
С оглед изхода на делото съдът приема, че следва да отмени решението на
районният съд и вместо него да постанови друго с което исковете се отхвърлят.
По частната жалба:
При този изход на делото частната
жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК остава без предмет и правен интерес , поради което същата не
следва да се разглежда.
По отговорността за разноски.
С оглед изхода на делото съдът приема,
че разноски по делото следва да се поставят в тежест на въззиваемия и той
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС разноски за държавна такса в
размер на 25,14лв. – същата не е била внесена предварително от въззивника,
защото той е бил представляван от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 12.02.2019г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение от 07.03.2019г. по гр.д. № 42303 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 76-ти
състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените с искова молба вх. № 2018345/27.06.2018г. от „С.Б.”ЕООД, ЕИК *******със съдебен адрес: Адвокатско дружество В.и п.”,
Булстат *******, гр. София, ул. „*******срещу Д. Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Д.В.,*** положителни
установителни искове с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 234 от КТ и чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Д. Н.К., ЕГН ********** дължи на С.Б.”ЕООД, ЕИК *******заплащане
на сумата от 1200лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 19.12.2017г., до изплащането й,
представляващи неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификация от 21.11.2016г. към трудов договор №
860538/26.07.2016г., изменен с допълнително споразумение от 08.12.2016г.;
сумата от 57,11лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата за периода от 01.07.2017г. до
18.12.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
88064/2017г. на Софийски районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 5178326/30.10.2019г.
ОСЪЖДА „С.Б.”ЕООД, ЕИК *******със съдебен
адрес: Адвокатско дружество В.и п.”, Булстат *******, гр. София, ул. „*******да
заплати на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6
от ГПК сумата от 25,14лв. (двадесет
и пет лева и 0,14лв), представляваща държавна такса за производството пред СГС.
Решението в частта имаща характер
на определение, с която частната жалба е оставена без разглеждане, може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.