РЕШЕНИЕ

                                                  гр.Пазарджик, 20.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Председател: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

при секретаря И.П., като разгледа докладваното от районния съдия ЦВЕТКОВА гр. д. № 2382 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано въз основа на постъпила в съда искова молба от П.Н.Ш., ЕГН ********** *** чрез адв. Р.З. от ПАК със съдебен адрес:*** и адв. И.М. от ПАК със съдебен адрес:***, кантора № 36 против С.М.К., ЕГН ********** ***.Твърди се, че ищецът е собственик на недвижим имот № 000270 в землището на с. Овчеполци, м. „Беглика“ с ЕКАТТЕ 53285, Община Пазарджик с площ от 2510 кв. м., начин на трайно ползване: стопански двор, вид собственост: частна, категория на земята: четвърта, при граници и съседи: № 000318 стопански двор на ДПФ-МЗГ и № 000293 ведомствен път на Община Пазарджик.Имотът бил закупен от МЗГ с договор № 23/22.10.2003г., том VII, рег. № 4571.В имота имало I сграда – свинарник, с площ 992 кв. м., която сграда също била негова собственост, закупена от ТКЗС Овчеполци с фактура № 1686/16.01.1995г., за което ищецът разполагал с удостоверение за идентичност и описание на имот с изх. № РД-13-4942/04.08.2015г., издадено от ОЗС Пазарджик.За този недвижим имот подал и данъчна декларация и всяка година заплащал всички данъци за него.В имота имал намерение да отглежда прасета, но впоследствие променил намеренията си поради стопанската конюнктура и не го използвал по предназначението му –започнал да се занимава с отглеждането на овце в друг негов имот.В началото на 2004г. посетил имота и видял, че в него се е самонастанил С.М.К. като разбил заключените врати на свинарника и затворената с верига и катинар врата на стопанския двор, след което започнал в свинарника да отглежда прасета, а в незастроената част от парцела складирал селскостопанска техника.Казал му да освободи имота му в най-близко време и да възстанови нанесените му щети от взлома и той обещал, че до 10 дни ще направи това.След изтичането на този срок разбрал, че ответника няма намерение да стори това и подал тъжба до РП Пазарджик с вх. № 893/2004г. от 19.03.2004г.Ответникът отказвал да освободи имота му и продължил в него да развива стопанска дейност като няколко пъти устно обещавал, че ще му заплаща някакъв наем.Тези негови обещания не се случили и въпреки искането на ищеца да напусне имота му, той продължавал да го владее и ползва.Поради това ищецът отново подал жалба до Районна прокуратура Пазарджик с вх. № 388/2006г. от 06.02.2006г. като отново искал съдействие от прокуратурата имотът му да бъде освободен от владението на ответника.Въпреки това последният не освободил имота.Отново устно му предложил да му заплаща месечен наем за това, че ползва имота му и поради това по-късно му дал сумата от 400 лева, а след това му дал и десет бали слама, след което спрял да му плаща наем или да му дава нещо в натура вместо пари като наем, че ползва имота му.Твърдял, че имал уговорка за този имот с брат му – Т.Ш., по силата на която след като му заплати определена парична сума, ответникът придобивал правото да ползва имота му.Ищецът твърди, че брат му не е никакъв собственик на имота и нямало как законно да го е продал или позволил на ответника да го ползва.Затова ищецът отново подал жалба до РП Пазарджик с вх. № 3853/29.12.2014г., в която описал всички известни му факти и обстоятелства по случая, но прокуратурата отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписката с указания, че защита може да се търси само по гражданско-правен ред.В постановлението на прокурора било обективирано ясно, че поведението на ответника се изразявало в отказ да изпълни желанието на собственика на имота, като го освободи от владението си и освен това се посочвало, че С.К. продължава да ползва и владее имота и след като разбрал, че П.Ш. е действителния собственик на имота и поведението му е насочено към запазването на фактическото състояние.За пореден път бил съставен протокол на ответника на основание чл. 65 от ЗМВР, с който бил предупреден да преустанови противоправното си поведение и да предаде владението на имота на собственика му.Ищецът доказвал собствеността си върху имота, а ответника не оспорвал, че е установил трайна фактическа власт върху него, която не почивала на никакво правно основание, но въпреки това той отказвал да освободи имота и да предаде владението му на ищеца.Ищецът твърди, че ответника ползва имота без правно основание, поради което следвало да бъде осъден на основание чл. 108 от ЗС, да предаде владението му.Също така ответника се обогатявал неоснователно за негова сметка с размера на дължимия месечен наем, поради неправомерно ползване на недвижимия имот, а ищеца от своя страна неоснователно се обеднил в същия размер.Справедливия размер на пазарната цена на наема на имот с тази площ от 2510 кв. м. и сграда в него с площ 992 кв. м., бил общо 350 лева средно месечно обезщетение, което ответникът му дължал.Ищецът претендирал този ежемесечен наем за период от пет години назад – размер на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на ответника, че ищеца е собственик на недвижим имот № 000270 в землището на с. .О., м. „Беглика“  с ЕКАТТЕ 53285, Община Пазарджик с НТП – „Стопански двор“, с площ от 2510 кв. м., вид собственост: частна, категория на земята: четвърта, при граници и съседи: № 000318 - стопански двор на ДПФ-МЗГ и № 000293 - ведомствен път на Община Пазарджик, в имота има I сграда – свинарник, с площ от 992 кв. м., собственост на П.Н.Ш. и да се осъди ответника да предаде на ищеца владението на имота.Моли се също да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева – частичен иск от сумата от 21000 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на посочения имот за периода от 05.08.2010г. до 05.08.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.

С писмения отговор на ответника по делото се изразява становище, че иска е допустим, но неоснователен.Възразява, че процесния имот не бил съсобствен с ищеца, а изключителна собственост на ответника, който го придобил по давност.Владението на имота било предоставено по силата на предварителен договор от 11.11.1997г.В случая били налице и двата елемента от фактическия състав на владението.Процесния имот се ползвал и държал от ответника от 1997г. до сега и този имот бил под негова изключителна и пълна власт.Намерението на ответника било да владее вещта и да действа за своя собствена сметка  и да я държи като собствена.Целият процесен имот бил стопанисван и поддържан изцяло от ответника, който дори живеел в него.През 2014г. той сключил и договор с оператор за предоставяне на интернет услуга с място на изпълнение – процесния имот.Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника си поддържа предявените искове.

 Ответника чрез пълномощника си в съдебно заседание поддържа писмения отговор и възражението за придобивна давност. 

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот с договор № 23 от 22.10.2003г. за покупко-продажба на държавен недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, с който П.Н.Ш. е придобил от Министерство на земеделието и горите следния недвижим имот: земя – частна държавна собственост, парцел № I с площ 2510 кв. м., представляваща по парцеларния план на стопански двор на ТКЗС, Община Пазарджик, прилежаща територия към обект „Свинарник“ при описани съседи.Издадена е и заповед № 413 от 09.12.2003г. от Областния управител на Пазарджишка област за отписване от актовите книги на недвижими имоти – държавна собственост, между които и процесния имот с площ от 2510 кв. м., представляващ прилежаща площ към обект „Свинарник“, актуван с АДС № 831/05.05.1998г.Приложен е нотариално заверен договор от 16.01.1995г. и фактура № 1868/16.01.1995г. на стойност 3261, 50 лева, от които е видно, че ищецът е спечелил на търг и закупил свинеферма, намираща се в парцел I – 6Б с площ 2510м.Размера и оценката на Парцел I – 6б – свинарник от Стопански двор на ТКЗС с. Овчеполци са определени след търга с протокол, нотариално заверен на 10.09.2001г.

       В подкрепа на твърденията си, че е заплащал данъци за порцесния имот, ищецът е приложил към исковата молба заверен препис на декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 2667/27.07.2015г., от която е видно, че е декларирал процесния имот като негова собственост и на съпругата му при равни идеални части и Приложение № 7 с вх. № 15.01.2002г.

        По делото е приложена и скица № К07945/07.01.2015г., издадена от ОСЗ Пазарджик и удостоверение за идентичност изх. № РД-13-4942/04.08.2015г., в което е удостоверено, че имот № 000270 с площ от 2, 510 дка в землището на с. Овчеполци, ЕКАТТЕ-53285, Община Пазарджик с НТП -  „Стопански двор“ в местността „Беглика“, предмет на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот – държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ № 23 от 22.10.2003г., вписан в Служба по вписванията с Акт № 39, том VII, е идентичен с имот Стопански двор - парцел I-6 Б – свинарник с площ 710 кв. м. и обща площ на целия имот 2510 кв. м., находящ се в землището на с. Овчеполци, Община Пазарджик, описан в договор за покупко-продажба при спечелен търг от 16.01.1995г., вписан в Служба по вписванията с Акт № 23, том I, вх. рег. № 98/21.01.2002г.Имота е образуван от имот № 000269, в същия има 1 сграда – свинарник с площ 992 кв. м., собственост на П.Н.Ш..

         Към исковата молба е приложена като писмено доказателство тъжба вх. № 893/19.03.2014г. на ищеца П.Н.Ш. *** с оплакване, че в имота му в с. Овчеполци се е самонастанил С.М.К. ***.Жалбата е препратена по компетентност на РПУ Пазарджик с указания на основание чл. 63 от ЗМВР да бъде предупреден писмено с протокол С. Марков К. да освободи имота на тъжителя, да не му пречи да упражнява правото си на собственост като спорните въпроси решава по законоустановения ред.На 06.02.2006г. ищецът П.Н.Ш. *** със същите оплаквания.С постановление вх. № 3853 от 29.1.2014г. е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на това престъпление.

         Във връзка с възраженията на ответника е представен като писмено доказателство по делото предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.11.1997г., сключен между Т.Н.Ш. и С.М.К., с който са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба като продавача Т.Ш. да прехвърли на С.К. като купувач собствеността върху недвижимия имот, находящ се в Стопанския двор на с. Овчеполци, Община Пазарджик и представляващ свинеферма, находяща се в парцел I – 6Б.В чл. 2 от този договор е записано, че владението на описания в предходния член недвижим имот е предадено на купувача към датата на подписване на договора, а с чл. 3, ал. 1 продавача се е задължил да прехвърли правото на собственост на купувача срещу сумата от 3 750 000  лева, които получил изцяло и в брой от купувача.С чл. 4, ал. 1 страните са се задължили да сключат окончателния договор в тримесечен срок от деня на сключване на предварителния.

        С протоколно определение от съдебно заседание на 29.02.2016г. по искане на ищцовата страна на основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.11.1997г.

        С писмения отговор на ответника е представен и договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 05 от 09.05.2014г. за процесния имот, сключен с „РКЗ КОМПЮТЪРС“ ООД като оператор.

        По делото е разпитан като свидетел В.З., който сочи в показанията си, че имота, който се владее от ответника вече 15-16 години, е собственост на ищеца.В имота било заключено, но като ходили с ищеца установили, че синджира е скъсан.След това се срещнали с ответника като ищеца искал да освободи имота, но после се разбрали да му заплаща наем.Известно време след това му давал жито и бали със слама.Отделно му плащал и някакви пари.По-късно ищеца му казал да плаща или да освобождава, подавал и два пъти жалби в полицията срещу ответника, но той не напуснал имота.Св. Захариев сочи още, че ответникът е ползвал имота, но не е правил подобрения в него.

         Св. Е. К. също познава процесния имот, тъй като имал 6 коня при П.Ш. и често ходел там.По думите му ответника С.К. взел под наем свинарника от П.Ш..През лятото на 2013г. или 2014г. ищеца взел веднъж пари от ответника за наема, а втория път той му докарал бали с люцерна.Тъй като ищеца гледал конете на св. К., той го попитал за цените на балите, за да си купи за конете, но ищецът му обяснил, че не ги знае, тъй като това е наем за свинарника му.

          Като свидетел на ответната страна е разпитан А. Р., който сочи в показанията си, че познавал ответника.През 1997г. той му казал, че е закупил свинарник в с. О. и през м. февруари 1998г. ги помолил него и друг техен приятел, да започнат изграждането на стая за живеене с водопровод, прекарване на ток, правене на боксове за свинете.Твърди, че от самото начало ответникът се настанил в имота.Имало и обособена стая за живеене и в момента живеел там.Св. Р. сочи още, че познавал ищеца П.Ш., но не го е виждал в имота и не е имал разговори с него.Т.Ш. също не е срещал в имота.

          Св. М. Б. също познава ответника и сочи в показанията си, че през 1997г. той е закупил свинарник.Една сутрин му казал, че отива да плаща имота на кмета Т.Ш..Двамата заедно отишли при кмета и ответника му платил, подписал документ, че му е дал парите – около 4 милиона лева неденоминирани.Още през есента същата година С.К. започнал да се нанася в имота и през пролетта създал условия за живеене там.Св. Б. сочи, че често ходи в този имот, но не е виждал там П.Ш..Според него собственик е бил Т.Ш..

         Като свидетел по делото е разпитан и Т.Ш., който сочи, че познава ответника.Същият се занимавал със земеделие, отглеждал и прасета в свинарника.Св. Ш. твърди, че през 1995г. с брат му закупили свинарника в с. Овчеполци и се разбрали двамата, че са съсобственици на имота при равни права.По документ имота бил на брат му, но устно се разбрали, че половината е на св. Ш..Първоначално го ползвали и стопанисвали заедно, но впоследствие се появил С.К. и го попитал дали може да го закупи.Св. Ш. му казал, че ако му даде половината от парите за свинарника, ще му го продаде.Твърди, че ответника му е броил 2 милиона и половина за половината имот, но цялата свинеферма никога не му бил плащал.Подписали и договор, но едва миналата година, когато ответникът отишъл при него и поискал да подпишат договор за парите, които му е заплатил.Сумата била заплатена още 1998г. – 2000г., а договора подписали миналата година пред свинефермата.Брат му бил запознат с тези техни взаимоотношения и те двамата също си имали уговорки.С.К. му плащал някакъв наем, люцерна му давал, фураж, тъй като К. бил наемател на другата част от  имота. Първоначално брат му го питал защо не са уточнили коя част на кой е и той му казал да отиде при ответника и да се разберат двамата.Ответникът се установил в имота, но всичко било разпиляно и окрадено, не се интересувал да запази имуществото.По-късно си преустроил една стая за живеене в имота и трайно се установил там.

         Според показанията на св. Ш. брат му още от 1998г. знаел, че е продал неговата половина и имал възражения само за частта, в която се бил настанил ответника.Споровете им били само за постройката – свинарника, а земята брат му си я закупил и си била негова.Св. Ш. им предлагал ако иска К. да закупи земята, но той не се съгласявал.За другата част от имота, която според показанията на св. Ш. била на ищеца, последният имал взаимоотношения и с Н. Янъков, който години наред му заплащал наем.

          По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че подписите за „продавач“ и „купувач“ в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.11.1997г. са положени от страните по договора – Т.Н.Ш. и С.М.К..

          По делото е прието и заключение на съдебно-оценъчна експертиза, от което се установява, че средномесечния наем на процесния имот за периода от 01.08.2010г. до 01.08.2015г. възлиза на 177, 10 лева.Дължимата сума за целия период възлиза на 10 626 лева.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

         Първия от предявените искове е с правно основание чл. 108 от ЗС.

         Ищецът по делото се легитимира като собственик с договор № 23 от 22.10.2003г. за покупко-продажба на държавен недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, сключен с Министерство на земеделието и горите, с който е закупил следния недвижим имот: земя – частна държавна собственост, парцел № I с площ 2510 кв. м., представляваща по парцеларния план на стопански двор на ТКЗС, Община Пазарджик, прилежаща територия към обект „Свинарник“ при описани съседи.От приложения нотариално заверен договор от 16.01.1995г. и фактура № 1868/16.01.1995г. на стойност 3261, 50 лева се установи още, че ищецът е спечелил на търг и закупил свинефермата, застроена в парцел I – 6Б с площ 2510м.

           С подадения писмен отговор по делото ответникът се позовава на изтекла придобивна давност в негова полза, след като фактическата власт на имота му била предоставена въз основа на сключен предварителен договор от 11.11.1997г. от Т.Ш.. Неистинността на този писмен договор не беше доказана по делото, тъй като от заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза се установи, че действително е подписан от св. Т.Ш. като продавач.

        Във връзка с направеното правопрекратяващо възражение от ответната страна съдът взе предвид, че по правната си същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало.Фактическия състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /де не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато.Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.След като веднъж е установено като такова, колкото й време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност.Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност.В такъв случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението  фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.Съгласно презумпцията на чл. 69 от ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго.Когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай презумпцията на чл. 69 от ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение с намерение за своене и отричане на правата на собственика.

        В настоящето производство от гласните доказателства по делото се установи, че след настаняването на ответника в процесния имот, същият е посещаван от ищеца през 2004г. и той искал да освободи имота му, но после се разбрали да му заплаща наем.В тази насока са показанията на св. З. и на св. К. които съдът кредитира като непосредствени и непротиворечиви.И двамата свидетели са виждали ответника да дава наем на ищеца в натура или пари, а от показанията на св. К. се установи, че заплащането на наем от ответника на ищеца за ползването на имота е продължавало и през лятото на 2013г. или 2014г. макар и нередовно.

          При така установеното по делото от фактическа страна съдът намира, че действията на ответника обуславят признание на правата на ищеца, тъй като не само, че не е оспорвал собствеността му, но е предлагал и се е съгласил да му заплаща наем за ползването на имота.Това поведение на ответника според съда е довело до прекъсване на започналата да тече в негова полза придобивна давност по см. на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.Св. Т.Ш. твърди в показанията си, че продал на ответника по делото половината от свинефермата, а за другата половина ответника имал уговорки с ищеца да я ползва, за което му заплащал някакъв наем.Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите не кореспондират с подписания от него предварителен договор, с който е поел задължение да прехвърли на ответника собствеността на цялата свинеферма, а от показанията на св. Б. се установи, че ответника му е заплатил цялата сума по предварителния договор още през 1997г.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото не беше доказано от ответната страна осъществяването на фактическия състав на чл. 79 от ЗС, поради което ответника не може да се легитимира като собственик на процесния имот на оригинерно основание въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност след осъществявана фактическа власт с намерение за своене на имота в продължение на 10 години.С оглед на това възражението за придобиване на имота по давност се явява неоснователно, а ревандикационния иск на ищеца е основателен и следва да бъде уважен за ползваната застроена ½ ид. част от имота.За останалата ½ ид. част, по отношение на която не се установи да се владее от ответника, искът за предаване на владението следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

          Вторият от предявените искове е с правно основание чл. 59 от ЗЗД.Претендира се обезщетение за ползите, от които неоснователно е бил лишен ищеца като собственик на процесния имот, от страна на ответника, който го ползвал без основание.Размерът на обедняването на ищеца е съизмеримо с размера на пазарния наем, който би получил като собственик и с която сума ответникът се е обогатил, лишавайки го от възможността да използва вещта по предназначение.За ищеца не е налице друг правен ред за реализиране на претенцията му с оглед на което искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 59 от ЗЗД.

          От доказателствата делото, вкл. заключението на съдебно-оценъчната експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано, се установи, че ответникът е ползвал част от сградите, намиращи се в процесния парцел.С оглед на това съдът намира, че размера на дължимия наем за процесния период следва да се определи по използвания от вещото лице метод само за 1/2 ид. част от сградата, без незастроената площ, която няма данни да е обработвана и използвана от ответника.С оглед на това въз основа заключението на съдебно-оценъчната експертиза и при условията на чл. 162 от ГПК съдът намира, че дължимия от ответника наем за процесния период е в размер на 3720 лева, от която сума би следвало се приспаднат епизодично заплащаните суми и давания наем в натура.С оглед на това съдът намира за основателен иска в настоящето производство за предявения частичен размер от 1000 лева, който следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

           С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за ДТ, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар общо в размер на 1059 лева.

          По изложените съображения Пазарджишкият районен съд

Р   Е   Ш   И:

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.М.К., ЕГН ********** ***, че ищеца П.Н.Ш., ЕГН ********** *** чрез адв. Р.З. от ПАК със съдебен адрес:*** и адв. И.М. от ПАК със съдебен адрес:***, кантора № 36 е собственик на процесния недвижим имот № 000270 в землището на с. О., м. „Б.“  с ЕКАТТЕ 53285, Община П. с НТП – „Стопански двор“, с площ от 2510 кв. м., вид собственост: частна, категория на земята: четвърта, при граници и съседи: № 000318 - стопански двор на ДПФ-МЗГ и № 000293 - ведомствен път на Община П., застроен със сграда – свинарник с площ от 992 кв. м., като ОСЪЖДА ответника П.Н.Ш. да предаде на ищеца владението върху ползваната застроена ½ ид. част от този имот, а за предаване на владението на останалата ½ ид. част от същия имот ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

        ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН ********** *** да заплати на ищеца П.Н.Ш., ЕГН ********** *** сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща част от размера на дължимото обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаването му от ползването на ½ ид. част от застроената сграда – свинарник на площ от 992 кв. м. в имот № 000270 в землището на с. О., м. „Б.“  с ЕКАТТЕ 53285, Община П. с НТП – „Стопански двор“, с площ от 2510 кв. м. за периода 05.08.2010г. до 05.08.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2015г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1059 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.       

                         

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: