РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 773 / 9.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТЕФАН ЯНЕВ, като
разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 807 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано
е по касационна жалба на Община Белово ЕИК *********, гр. Белово, ул. „Орфей“,
№ 4А, , срещу Решение № 193 от 08.04.2020г., постановено по н.а.дело №2342
описа на Районен съд Пазарджик за 2019г., с което е потвърдено Наказателно
постановление №446627-F483654 от 08.07.2019г., издадено от Директора на
Териториална дирекция, Пловдив на Националната агенция за приходите, с което за
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой,
на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, на
Община Белово е наложена имуществена санкция в размер на 4500,00лв.
Поддържаните
касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие
с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Възразява
се, че в случая мястото на извършване на нарушението не е установено, доколкото
според описанието в наказателното постановление, нарушението е извършено в гр.
Белово, ул. „ Орфей “ № 4А, което обаче представлява административна сграда, в
която се помещава администрацията на община Белово, банкови институции и други.
В същата сграда били разположени десетки офиси и канцеларии, поради което и мястото
на извършване на нарушението, посочването на което представлява задължителен
реквизит при съставянето на АУАН и НП, не е конкретизирано, а е посочено общо,
бланкетно, с точност до седалището, но е и адреса на управление на дружеството -
получател и платеца.
Счита се,
че в констатациите на съставения АУАН няма никакви доказателства за това, че
получените от дружеството плащания са именно във връзка с цитирания в акта договор,
а не с друго правно основание. В този смисъл се твърди, че издадените фактури
не са обвързани с конкретен договор ; съставените
разходни касови ордери също не сочат изрично нито договор за възлагане на
обществена поръчка, нито друго конкретно правно основание ; не са изложени
мотиви и не са представени доказателства за обвързването на плащането с
конкретно извършена дейност.
Според
жалбоподателя, процесния договор за възлагане на обществена поръчка е по своята
правна природа рамков и неговото реално изпълнение не би могло да започне без
допълнителното прецизиране на съществените негови условия, най-важното от които
е именно предмета на договора, тоест по силата единствено и само на този
договор дружеството - изпълнител не е оторизирано и за него е било невъзможно
да започне извършването на ефективни СМР на който и да е обект, на която и да е
улица. Това е наложило сключването на допълнителни анекси към договора
за обществена поръчка, с които са били посочени конкретните обекти, на които да
бъдат извършвани, цялостно или частично, конкретни предвидени СМР. Счита се, че
е неправилно да се приемат разплащания по рамков договор като елементи на едно
цялостно, хомогенно, неделимо задължение с общ правен произход, по следните
причини: клаузите на договора са
съобразени с качеството на общината на разпоредител с публични финансови
ресурси, както и с регулярноста на паричните постъпления и възложените и други
дейности и разходи на общината ; договорът не определя обема на възложените
дейности, което е съществен елемент на всяко облигационно отношение, за да може
то да породи своето правно действие; договорът определя цена за изпълнението на
неконкретизираните дейности, която е функция от допълнителното възлагане на
конкретните обекти и на детайлните количествено стойностни сметки за всеки
обект, направени преди възлагане на работата по него ; договорът изрично
предвижда възможността той да не породи правно действие, при това - без никакви
ангажименти за неустойки или други санкции по отношение на възложителя, в
хипотезата на т. 1.2. ; по аргумент от т. 1.2., договорът ще породи правно
действие в онази негова част, за която възложителят е осигурил финансиране,
като е разумно да се предположи, че възлагането на отделен етап ще зависи
именно от наличието на такова финансиране; възлагането и изпълнението, респ.,
неизпълнението и невъзлагането на който и да е обект не е причина за
прекратяване на договора, било то виновно или по взаимно съгласие на страните ; към момента на сключване на договора не е
било осигурено цялостно финансиране на дейностите по договора, поради което и
те няма как да се считат възложени за изпълнение ; всички клаузи, свързани с
ангажирането на отговорността на изпълнителя при лошо изпълнение, са обвързани
с конкретното възлагане на конкретна дейност ; към момента на сключване на
договора същият съдържа клаузи в отклонение от императивните правни норми -
така напр. на чл. 288, ЗЗД ; с тези предварителни условия договорът е подписан
и от двете страни, включително и от община Белово като възложител.
Според
жалбоподателя, в случая следва да бъде отчетено и обстоятелството, че „Белово
2014“ ЕАД е предприятие със 100% общинска собственост, с основен и единствен
акционер община Белово, тоест възложителят в лицето на община Белово и
основният орган на управление на дружеството са едно и също лице, с което
извършваните между тях разплащания се доближават максимално до предвидените в
чл. 2 от ЗОПБ изключения.
Поддържа
се също така, че според действащата правна уредба, общинските предприятия са
второстепенни разпоредители с бюджетни средства, като поради тази причина и в
условията на алтернативност се иска, ако се приеме наличието на извършено административно
нарушение, то същото да бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед
неговата ниска степен на обществена опасност, респективно наложената санкция да
бъде определена под установения минимум.
В
подкрепа на поддържаните възражения, касационния жалбоподател се позовава на
Указания № УК-3 от 04.04.2011 г. на Министъра на финансите. Сочи се също така, текста
на чл. 52, ал. 5 от ЗОбС, според който директорът на общинското предприятие е
второстепенен разпоредител с бюджет и се извежда извода, че разпореждането с
бюджетни средства не плащане по смисъла на ЗОПБ. Във връзка с разпоредбата на
чл. 4а, ал. 1 от ЗОПБ, се сочи, че извършените действия, независимо от това
дали могат изобщо да бъдат окачествени като „плащане“ по смисъла на закона, са
в обществен интерес и се отнасят до усвояването на обществен ресурс за
обществени цели и дейности, извършени от общината в обществен интерес.
Иска се
отмяна на постановеното съдебно решение и съответно, отмяна на потвърденото с
него наказателно постановление, като се присъдят сторените разноски за двете
съдебни инстанции.
3. Ответната
Териториална дирекция Пловдив на Националната агенция за приходите, не взема
становище по касационната жалба.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че в случая осъществяването на административното нарушение е
несъмнено установено, поради което жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите :
6. Районен
съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от Община Белово срещу НП №446627-F483654
от 08.07.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП, Пловдив, с което за
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, на
Община Белово е наложена имуществена санкция в размер на 4500,00лв. Същото е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АN № F483654 от 23.04.2019г., съставен от Антония
Иванова Наплатанова, на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД на НАП,
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
Община
Белово е извършила плащане в брой на сумата от 9 000,00лв. по Фактура
№********** от 27.12.2018 г., представляваща част от парична престация по
Договор за възлагане на обществена поръчка №АРД-88 от 11.12.2017 г., сключен
между Община Белово, ЕИК *********, като възложител и „Белово 2014“ ЕАД, като изпълнител.
Общата стойност на договора е била 959 639,14 лв. с ДДС, като в раздел II,
т. 2.5 от него е предвидено, плащанията да се извършват по банков път. Към
посоченият договор е сключен анекс от 08.01.2018 г., според който общата
стойност може да достигне 1 193 924,03 лв. с ДДС, като в раздел II, т.2.4
е изрично упоменато, че плащанията се извършват по банков път.
Сумата
в размер на 9 000.00 лв. е била платена в брой на 27.11.2018 г., за което е била
издадена фискална касова бележка от ЕКАФП с номер на фискалното устройство
DY422740 и с фискална памет №36580108, в офис в гр. Белово, ул. „Орфей“ 4А.
Датата
на плащане в брой на сумата е посочена, като дата на извършване на нарушението.
Нарушението
е било установено на 05.02.2019г., при извършена проверка за регистрация по
ЗДДС на „Белово 2014“ ЕАД, като документите са представени от дружеството с
Опис вх. № 2418#1 от
05.02.2019г. в ТД на НАП, Пловдив.
Деянието
е квалифицирано, като нарушение по чл. 3, ал. 1, т.2 от Закона за ограничаване
на плащанията в брой.
Акта е
връчен на Кмета на Общината на 08.05.2019г., без заявени резерви или
възражения.
Срещу
констатациите в акта е депозирано писмено възражение вх. №9767 от 13.05.2019г.
7. Описаните
в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло
възприети от наказващия административен орган, като на основание чл.5, ал. 1,
от Закона за ограничаване на плащанията в брой е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 4500,00лв.
8. В
хода на първоинстанционното съдебното производство е разпитан служителят
съставил акта за установяване на административно нарушение, който е пояснил
обстоятелствата при които е била извършена проверката и установено нарушението.
В хода
на производството са били представени :
- Опростена
фактура № ********** от 27.12.2018г., издадена от Община Белово с получател „Белово
2014“ ЕАД, с предмет „смр по договор“ на стойност 18000,00лв. ; приспаднат
аванс в размер на 9000,00лв. и данъчна основа в размер на 9000,00лв.;
- Дневен
финансов отчет от 27.12.2018г., от ЕКАФП с номер на фискалното устройство
DY422740 и с фискална памет №36580108, от „Белово 2014“ ЕАД в офис в гр.
Белово, ул. „Орфей“ 4А;
- Договор
за възлагане на обществена поръчка №АРД- 88 от 11.12.2017 г., сключен между
Община Белово, като възложител и „Белово 2014“ ЕАД, като изпълнител. По силата
на въпросното съглашение, търговското дружество се е задължило да извърши
строително – монтажни работи по аварийно възстановяване на улици в кв. Малко
Белово, където е изпълнен проект за реконструкция на ВВ мрежа със средства на Предприятието
за управление на дейностите по опазване на околната среда. В т. 1.3 от Договора
е указано, че договореното строителство на обекта включва всички видове
строителни и монтажни работи, съгласно приложените количествено – стойностни
сметки, необходими за окончателно завършване на обекта и въвеждането му в
експлоатация. Според т. 2.1. от Договора, общата цена на възложените строително
монтажни работи е 959 639,14 лв. с ДДС. Според т. 2.5 от Договора,
плащанията по същия се извършват по банков път ;
- Анекс
№АРД-4 от 08.01.2018 г. към договора, с който са уточнени броя и обхвата на
улиците на обект „Аварийното възстановяване на улиците и настилките в кв. Малко
Белово“, където следва да се извършат строително монтажните работи, като в т.
1.3 е уговорено, че строителството на обекта включва всички видове СМР,
съгласно приложените количествено стойностни сметки и възлиза на 1 193 924,03
лв. с ДДС. В т.2.4 отново е изрично упоменато, че плащанията се извършват по
банков път ;
- Извлечение
от Сметка 501 „Каса в лева“ на „Белово 2014“ ЕАД, в която е отбелязано плащане
в брой на сумата от 9000,00лв. на 27.12.2018г.;
- Акт
за регистрация по ЗДДС № 130421900380421 от 13.02.2019г., относно регистрацията
на „Белово 2014“ ЕАД по реда на закона ;
-
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, относно
упълномощаване на Териториалните директори на НАП, да издават наказателни
постановления ;
-
Извлечение от Сметка № 4010 „Задължения към доставчици“, относно доставчик „Белово 2014“ ЕАД;
-
Извлечение от Сметка №5011 „Каса в лева“;
-
Протоколи обр. 19 за действително извършени строително – монтажни работи на обект
„Аварийното възстановяване улица „Стоян Шопов“ и улица „Момина сълза“ в кв.
Малко Белово“ ;
9. За
да потвърди Наказателното постановление, районния съд е приел, че с оглед
представените от НАП разпечатки на
хартиен носител на регистрите, по поредни номера на издадените на 08.07.2019г. наказателни
постановления, датата на съставяне на процесното наказателно постановление е
достоверна. Констатирано е че акта за установяване на административно
нарушение е съставен в срока по чл. 34
от ЗАНН.
В
контекста на отразения в акта факт, че нарушението е установено на 05.02.2019г.
при извършване на проверка за регистрация по ЗДДС на Белово 2014“ ЕАД по
представени от последното документи по опис, са изложени подробни съображения
относно приложението на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Прието е, че нарушителят не е
канен за съставяне на акта, но е несъмнено, че той е съставен на посочените в
него дата и място, от посоченото в него лице
и впоследствие е бил надлежно предявен на адресата. При това положение е
счетено, че допуснатото нарушение на чл.
40, ал.2 от ЗАНН не е съществено, тъй като не е засегнало право на защита на
правния субект, което е осъществено в пълен обем, посредством подаването на
писмено възражение срещу акта и приемането му от административно наказващия
орган.
По
съществено на спора е прието, че осъществяването на процесното административно
нарушение при извършване на дейността на общината е несъмнено установено.
Според
решаващия съд, размерът на конкретното плащане и датата му са доказани от приложената
по делото фактура, в която основанието за плащане не е индивидуализирано, но
изрично е посочено, че се заплаща „…СМР
по договор…“, а вида и обема на строително монтажни работи е доказан с
Протоколи обр. 19, съставени на 25.06.2018г. ; 20.09.2018г. и 14.10.2018г.,
като те са извършени в изпълнение на задълженията поети по Анекс № АРД-4 от 08.01.2018г., към Договор №
АРД-88 от 11.12.2017г. Според Съда, протоколите установяват и връзката на
плащанията, които са с едно и също основание.
С
оглед, данните в представения по делото Акта за регистрация по ЗДДС на „Белово
2014“ ЕАД, е констатирано, че търговското
дружество има един единствен клиент и той е Община Белово, плащанията от който формират изцяло,
формирания от дружеството оборот, а всички плащания пък, са реализирани само и
единствено по процесния договор. При това положение, Съдът е формирал извода,
че тези плащания са свързани и с оглед общия им размер е било наложително да се
извършват по банков път.
ІV. За
правото :
10. Според
чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани
помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е
равна на или надвишава 10 000 лв.
Съобразно
чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.
3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане
- ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия
размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.
Според
чл. 2, т. 1 от ЗОПБ, законът не се прилага при тегленето и внасянето на пари в
брой от/в собствени платежни сметки.
11.
В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по
отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната
жалба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото
са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както
писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз
основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
В
пълнота са обсъдени въпросите относно приложението на правилото на чл. 28 от ЗАНН.
Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
12.
С оглед заявените възражения в касационната жалба, трябва да се добави следното
:
Както
правилно е констатирал първоинстанционния съд, всички събрани по делото данни
са еднозначни и безпротиворечиви по отношение на факта, че процесното плащане в
брой на сумата от 9000,00лв. е сторено в изпълнение на задълженията по Договор
за възлагане на обществена поръчка №АРД- 88 от 11.12.2017 г., сключен между
Община Белово, като възложител и „Белово 2014“ ЕАД, като изпълнител и Анекс
№АРД-4 от 08.01.2018 г. към него. По делото не са установени данни, между
Община Белово и търговското дружество да са били налице някакви други
правоотношения освен договорните, въз основа на които да е извършено плащането.
13.
Договора за възлагане на обществена поръчка №АРД- 88 от 11.12.2017 г. и анекса
към него, установяват ясни и конкретни насрещни права и задължения на
сключилите го страни, като точно определят вида и обекта на който дружеството
следва да престира задължението си за извършване на СМР и съответно дължимата
за тях цена, която общината следва да заплати. Ясно е че в случая не става реч
за няколко отделни обществени поръчки, а за една с конкретно определен обект и
определена цена. Обекта на изпълнение на поетото от дружеството задължение е
определен в договора като „…строително –
монтажни работи по аварийно възстановяване на улици в кв. Малко Белово, където
е изпълнен проект за реконструкция на ВВ мрежа със средства на Предприятието за
управление на дейностите по опазване на околната среда…“. Дори с оглед
известната липса на точна конкретизация на въпросните улици, да се приеме, че
договора има някакъв рамков характер по смисъла на чл. 81, ал. 2 от Закона за
обществените поръчки, то посредством сключения Анекс №АРД-4 от 08.01.2018 г.
към него, предмета на престацията на дружеството е окончателно конкретизиран и
той е посочен в т. 1.1. и 1.3 от анекса като: „… Договореното строителство на обекта включва всички видове строителни
и монтажни работи, съгласно приложените количествено стойностни сметки за всяка
улица възлиза на 1 193 924,03 лева с ДДС…“. Това изключва
възможността за каквото и да е тълкуване, че между страните са били налице
няколко отделни договорни отношения, всяко със самостоятелен предмет и поети от
страните задължения.
14.
На следващо място, Община Белово и „Белово 2014“ ЕАД, независимо от
обстоятелството, че общината е принципал, са два различни правни субекта, две
различни юридически лица. Това изключва възможността да се приеме, че
процесното плащане в брой на сумата от 9000,00лв. е „теглене и внасяне на пари
в брой от/в собствени платежни сметки“ по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗОПБ. Все в
този смисъл трябва да се добави, че от една страна, нареждането на кмета на
общината да се заплатят на дружеството посочените парични средства е
разпореждане с общински средства на второстепенен разпоредител с бюджет, но с
оглед приложението на правилата установени в ЗОПБ, то е плащане в брой между
два отделни правни субекта на територията на страната, по смисъла на чл. 1 от
ЗОПБ.
15.
Трябва де се констатира, че мястото на извършване на нарушението е ясно и
несъмнено - офис на „Белово 2014“ ЕАД в гр. Белово, ул. „Орфей“ 4А, където е
регистриран ЕКАФП с номер на фискалното устройство DY422740 и с фискална памет
№36580108 и където е била заплатена сумата в размер на 5 000.00 лв., като е бил
издаден надлежния фискален бон.
16. Като е достигнал до същите изводи,
районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 193 от 08.04.2020г., постановено по н.а.дело №2342 описа на Районен съд
Пазарджик за 2019г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /П/
ЧЛЕНОВЕ
: 1./П/
2. /П/