ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449
гр. ХАСКОВО, 17.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20215600500655 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 278 ал. 4 вр. чл. 402 ал. 2
предложение последно от ГПК, образувано по частна жалба на Н. Т. П. от с.
***, подадена чрез упълномощен адв. М.Г. против определение на РС
Димитровград от 24.08.2021 година, постановено по гр.д. № 102/2018 година,
с което частично е отменено допуснатото обезпечение на делбен иск.
Жалбоподателят, който е един от съделителите в делбеното
производство, твърди неправилност на атакуваното определение поради
несъобразяване с материалния закон. Настоява, че има значение къде се
намират движимите вещи, предмет на обезпечението. Акцентува, че
действителната пазарна стойност на тези вещи е около 100 000 лева и
внесената гаранция в размер на 300 лева е недостатъчна да покрие вреди от
неоснователните действия на страната, по чието искане е допуснато
обезпечението. С тези и останалите доводи, изложени в частната жалба, моли
за отмяна на атакувания съдебен акт и за отхвърляне на молба за отмяна на
обезпечението.
Съделителят, по чието искане е допуснато обезпечението – П. Д. П.,
чрез упълномощен адвокат И. М., подава писмен отговор. Изразява
становище за неоснователност на частната жалба и правилност на
атакуваното определение. Акцентува върху обстоятелството, че запорът е
1
отменен по отношение на тези вещи, за които е отхвърлен искът за делба.
Настоява, че ако жалбоподателят намира размера на гаранцията за
недостатъчен, то е следвало да обжалва определението за обезпечение. Моли
за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Съдът, като взе предвид събраните по делото и във връзка с
твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Гражданско дело № 102/2018 година по описа на РС - Димитровград е
образувано по предявения от П. Д. П. против Н. Т. П. делбен иск, с предмет –
недвижим имот и множество движими вещи. С определение от 22.01.2018
година съдът е уважил подаденото от ищцата П. искане за допускане на
обезпечение на иска и е наложил запор върху изброените в диспозитива на
това определение движими вещи. Едновременно с това е определил гаранция
по чл. 391 ал. 2 от ГПК в размер на 300 лева, вносима от ищцата П..
П.П. е подала молба вх. № 262856/22.04.2021 година, с която е поискала
отмяна на допуснатото по нейно искане, с определение от 22.01.2018 година,
обезпечение. С атакуваното определение РС-Димитровград е уважил молбата
частично. Констатирал е, че по отношение на част от запорираните по искане
на П.П. вещи искът за делба е отхвърлен и решението е влязло в законна сила.
Поради това е отменил обезпечението само по отношение на тези вещи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество, се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 402 ал. 2 от ГПК, отмяна на постановено
обезпечение се допуска по молба на заинтересованата страна, след като бъде
установено, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е
било допуснато. Обезпечително производство по Част ІV от ГПК като цяло и
налаганите обезпечителни мерки, в частност, винаги са свързани с конкретен
иск – бъдещ или предявен. Така и в разглеждания случай - обезпечителната
мярка е била взета с цел да се попречи на ответника Н.П. да се разпореди с
процесните вещи и по този начин да осуети търсената съдебна защита по
конкретен съдебен спор. Производството по делото, образувано за решаване
на този спор, е приключило досежно процесните вещи с влязъл в сила
2
съдебен акт, с който делбеният иск е отхвърлен. Поради това въззивният съд
приема, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било
допуснато.
Наведените от частния жалбоподател доводи имат отношение към
евентуалната му претенция за вреди, причинени вследствие на обезпечението.
За обезщетяването им именно е определена гаранция, внесена от страната, по
чието искане е било допуснато обезпечението. Както правилно възразява
ответницата по частната жалба, Н.П. е имал правната възможност да оспори
обезпечението в частта за размера на гаранцията. Сега вече не може да
претендира продължаване на запора на вещите като гаранция, над паричната
такава, определена от съда и необжалвана. В процесния случай ответникът по
обезпечението Н.П. има основание да възрази срещу освобождаването на
гаранцията, която евентуално ще му послужи за обезщетение – арг. от чл. 403
ал. 2 от ГПК. Но бъдещият му иск за вреди, който евентуално ще предяви, ще
бъде предмет на отделно производство, в което на самостоятелно основание
може да бъде разгледано искане за обезпечение.
ХОС е съгласен с доводите на РС-Хасково за това, че
местонахождението на запорираните движими вещи е ирелевантно при
преценка на основателността на искането за отмяна на обезпечението. Н.П.
има правото на съдебна защита в случай ако са налице основанията за
отговорност на пазача на вещите, ако са му причинени имуществени вреди в
резултат на допуснатото обезпечение, ако вещите липсват или ако връщането
на тези вещи не се осъществява по доброволен път. Но тази защита не е чрез
продължаване на обезпечението върху вещите в рамките на делбеното
производство, а с отделен иск.
Ето защо искането на П.П. за отмяна на обезпечение в частта на вещите,
за които делбеният иск е отхвърлен, се явява основателна.
Първоинстанционният съд е стигнал до същия извод. Поради това
атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.08.2021 година, постановено по
гр.д. № 102/2018 година по описа на РС-Димитровград, за частична отмяна на
3
обезпечението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4