Р Е Ш Е Н И Е
№ 497 15.05.2023 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
април две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия
Хр. Христов административно дело № 459 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
197, ал. 2 - 4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от ЕТ „ЕКОТУР ВЕЛЕКА – К.Д.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бръшлян,
обл. Бургас, общ. Малко Търново, УПИ II – 177, кв. 19 по плана на с. Бръшлян,
представлявано от К.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв. Б.В., против Решение № 15/20.02.2023 г. на директора на ТД на НАП град
Бургас, с което е ПОТВЪРДЕНО Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С230002-022-0008180/06.02.2023 г. на публичен изпълнител Ирина Кирязова
при ТД на НАП - Бургас.
С жалбата се иска отмяна на
административния акт като незаконосъобразен, издаден в противоречие с
материално-правните норми и с целта на закона. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски в т. ч. и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание
жалбоподателят ЕТ „ЕКОТУР ВЕЛЕКА – К.Д.“, редовно и своевременно призован, не
се явява и не се представлява. Представя писмено становище, с
което поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Ответната страна ДИРЕКТОР НА ТД
НА НАП БУРГАС се представлява от юрисконсулт Камелия Янчева, която оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Не претендира
за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Предмет на оспореното Решение №
15/20.02.2023 г. на директора на ТД на НАП град Бургас е Постановление за
налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С230002-022-0008180/06.02.2023 г.
на публичен изпълнител Ирина Кирязова при ТД на НАП – Бургас, издадено на
основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1 във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК (л. 14 - 15 от делото), с което са наложени
обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми,
предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по
платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: ТБ/доставчик на платежни услуги Кей Би Си Банк България в
размер на 409 273,19 лева и
ТБ/доставчик на платежни услуги УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД в размер на 409 273,19 лева.
В мотивите на
постановлението е посочено, че запорът се налага поради това, че ще бъде
затруднено събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2022 г. по описа на ТД
на НАП Бургас, в размер на 409 273,19 лева, в това число лихва
17 958,41 лева и главница 391 314,78 лева.
ПНПОМ е връчено по електронен път
на 06.02.2023 г. и е обжалвано пред директора на ТД на НАП – Бургас с жалба вх.№ ИТ-00-1542/13.02.2023 г. (л. 20 - 21 от делото).
В жалбата са изложени възражения, че постановлението не отговаря на чл. 196,
ал. 1, т. 3 от ДОПК, тъй като не са посочени фактическите и правни основания за
издаването му.
По жалбата е изложено становище
(л. 13 от делото) от публичния изпълнител, издал постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки. Публичният изпълнител е посочил, че запорът
върху банковите сметки е наложен във връзка с изпълнително
дело № *********/2022 г., образувано на 08.12.2022 г. за задължения за
финансова корекция по Решение № 01-6500/8730#14/12.08.2022 г. на Държавен фонд
„Земеделие“ – София. Посочено е още, че на задълженото лице е изпратено
съобщение за доброволно изпълнение с изх.№ С220002-149-0014786/08.12.2022 г.,
връчено на същата дата.
В обжалваното решение (л. 9 - 10 от делото) директорът на ТД на НАП Бургас направил
извода, че постановлението е правилно и законосъобразно, издадено от главния
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас в кръга на предоставената му от
закона компетентност. Приел е, че в него са посочени фактическите и правни
основания за издаването му. С оглед на тези и другите изложени в оспореното
решение съображения, директорът на ТД на НАП Бургас е приел, че обжалваното
пред него ПНПОМ е правилно и в съответствие със закона и потвърдил същото.
Решението е връчено на К.Д.Д. на
27.02.2023 г. с известие по пощата (л. 11 от делото), която го оспорила пред
Административен съд – Бургас, чрез административния орган, с жалба вх.№
ИТ-00-1542#3/02.03.2023 г., във връзка с която е образувано настоящото дело.
В изпратената от административния
орган преписка по издаване на оспореното решение е приложено Съобщение за
доброволно изпълнение с изх.№ С-220002-149-0014786/08.12.2022 г.(л. 17 - 18 от
делото).
В рамките на съдебното
производство процесуалният представител на жалбоподателя представи по делото
Решение № 02/312/02716/01/04/02, с изх.№ 01-6500/8730 от 12.08.2022 г.,
издадено от директора на ДФ „Земеделие“ (л.33-43 от делото).
При така установените факти, съдът намира,
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7-дневен срок, при
спазване на принципа за задължително оспорване на ПНПОМ по административен ред
съгласно чл. 197, ал. 1 ДОПК, поради което жалбата е
допустима.
Съгласно чл.
197, ал. 2 от ДОПК, решението, с което се потвърждава наложената
обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по
местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. От
друга страна, нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя предпоставките,
при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Въз основа на
граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се
обосновава извода, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са
ПНПОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно,
съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на
законосъобразността на оспорвания акт по чл.
168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при
издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за
законосъобразност – наличието на компетентност на органа; спазване на
материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена
форма и съобразяване с целта на закона.
При така определения предмет на
производството, съдът намира жалбата за неоснователна.
По делото не е спорно, а и се
установява от събраните доказателства, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТД на НАП
Бургас.
Обжалваното ПНОМ също е издадено
от компетентен орган – публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас, съгласно
правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК
писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. В
постановлението са изложени фактически основания, т. е. юридическите факти, от
които публичният изпълнител е почерпил упражнените от него права. Налагането на
обезпечителни мерки е направено с цел обезпечаване събирането на установено и
изискуемо публично вземане по изпълнително дело, като наложеният запор е
определен до размера на задължението. Точно и ясно е посочено правното
основание – чл. 195, ал. 1 – 3, вр. чл. 200 и чл. 202 от ДОПК. Определящи за
преценката на публичния изпълнител за затрудненото събиране на задълженията, е
не само техният размер, но и липсата на активно поведение от страна на самия
жалбоподател за погасяване на задълженията към момента на издаване на ПНОМ. В
случая са налице предпоставките за налагане на обезпечителни мерки, поради
което съдът намира, че компетентният орган правилно е преценил нуждата от
постановяване на обезпечителната мярка: запор върху вземане в банка, която да
се явява адекватна на така доказаната обезпечителна нужда.
Съдът не установи да са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при
постановяване на проверяваните актове.
Действително в постановлението не
са посочени в достатъчна степен фактическите и правните основания за издаването
му. Фактическите и правни основания за издаване на административния акт са
необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния административен
акт. Изискването за мотивиране на административния акт представлява една от
гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата
на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С
излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по
които административният орган е издал или е отказал да издаде искания
административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна,
наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността и правилността
на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и
пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения,
разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на
административния орган оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 59, ал. 1 АПК
административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано
решение. Конкретно в настоящия случай, чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК въвежда
като изискване към съдържанието на постановлението за налагане на обезпечителни
мерки посочването на фактическите и правните основания за издаването му.
Съгласно Тълкувателно решение №
16 от 31.03.1975 на ОСГК на ВС не е необходимо обаче да съвпадат по време
издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по
които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение.
Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако
административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи,
изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт.
В същото решение е посочено, че
не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването
на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни
актове. С оглед на процесуална икономия и осъществяване на принципа за бързина
в административното производство и ненакърняване оперативността на
администрацията би следвало да се приеме, че липсата на мотиви към основния
административен акт не е съществено нарушение и тогава, когато по-горният
административен орган, като е потвърдил обжалвания пред него акт, е изложил към
решението си надлежни мотиви, разкриващи съображенията, по които е бил издаден,
и позволяващи да се провери неговата законосъобразност. И в този случай се
постигат посочените по-горе цели на изискването за мотивиране на
административните актове, тъй като се обезпечава правилното упражняване на
съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за
страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда.
Според трайната съдебна практика
на ВАС, които се споделят от настоящия състав, съгласно ТР № 16/31.03.1975 г.
на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от
самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия
административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към
изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. Както
вече бе посочено, липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на
закона и в случаите, при които по-горестоящият орган е потвърдил акта, като е
изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при
обжалването му по съдебен ред. От посоченото следва изводът, че подобно "препращане"
е възможно до приключване на евентуалното обжалване по административен ред, но
не и да се "допълва" акта с мотиви, едва след обжалването му по
съдебен ред. В конкретния случай, по делото не е спорно, че в хода на
административно оспорване на процесното ПНОМ е било приложено становище
от публичния изпълнител, издал постановлението за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, съдържащо надлежни мотиви по същество.
По изложените съображения, макар
в обжалваното ПНОМ да не са посочени подробно фактическите основания за
издаването му, с оглед подробните мотиви изложени в потвърждаващото решение на
директора на ТД на НАП Бургас и становището на публичния изпълнител, това не
представлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяната му.
Доводите на жалбоподателя относно
некоректно посочен ЕИК в Решение № 02/312/02716/01/04/02, с изх.№ 01-6500/8730
от 12.08.2022 г., не са предмет на разглеждане в настоящото съдебно
производство и съдът не следва да ги обсъжда.
Съдът
намира, че решението и потвърденото с него постановление са издадени в
съответствие с материално-правните разпоредби.
От анализа на доказателствата по делото се
установява наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за
издаване на постановлението. С посочените разпоредби е предвидено, че на
обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като
обезпечение се извършва, когато без него събирането им ще бъде невъзможно или
затруднено. По делото не е спорно, че по отношение на жалбоподателя е
образувано изпълнително дело № *********/2022 г., образувано на 08.12.2022 г.
за задължения за финансова корекция по Решение № 01-6500/8730#14/12.08.2022 г.
на Държавен фонд „Земеделие“ – София т.е. налице е установено и изискуемо
публично вземане.
Съдът
споделя съображенията на приходната администрация досежно наличието на
обезпечителна нужда. Тя е обоснована със затрудненото събиране на изискуемото и
установено публично вземане, поради обстоятелствата, че задълженията са в особено
големи размери, липсата на активно поведение от страна на самия жалбоподател за
погасяване на задълженията след получаване на поканата за доброволно
изпълнение, както и фактът, че жалбоподателят не е поискал
да замени
наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или
държавни ценни книжа.
Що
се отнася до съразмерността на наложените обезпечителни мерки съдът счита, че
запорът е наложен до размера на публичните вземания, поради което не засяга
правата на длъжника в степен по-голяма от необходимата за изпълнение на
поставените от закона цели. Тук следва да се отбележи, че оспорващият не твърди
да притежава други материални активи, върху които би могло да бъде насочено
обезпечението.
Предвид
липса на доводи и доказателства в тази насока, съдът намира, че налагането на
този вид обезпечителна мярка не води до сериозно възпрепятстване или спиране
дейността на лицето, в резултат на наложените обезпечителни мерки.
Съгласно
чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Законът поставя отмяната на наложена
обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в тази разпоредба
абсолютни условия, каквито в настоящия казус не са налице. От една страна,
длъжникът не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа. От друга страна, публичният изпълнител е
спазил условията по чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК за налагане на обезпечителни
мерки - до получаването на изпълнителното основание не е налагано обезпечение;
наложеният запор е с цел предотвратяване извършването на действия с имуществото
на лицето, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ПНОМ с изх. №
С230002-022-0008180/06.02.2023 г. е законосъобразно издадено. Като е потвърдил
същото, директорът на ТД на НАП Бургас е издал правилен и законосъобразен
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е неоснователна и следва
да се отхвърли.
При
този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като няма
направено искане за това от ответната страна.
Мотивиран от горното, на
основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК
Административен съд гр. Бургас
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ
„ЕКОТУР ВЕЛЕКА – К.Д.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Бръшлян, обл. Бургас, общ. Малко Търново, УПИ II – 177, кв. 19 по плана на с.
Бръшлян, представлявано от К.Д.Д., ЕГН **********, против Решение № 15/20.02.2023
г. на директора на ТД на НАП град Бургас, с което е потвърдено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С230002-022-0008180/06.02.2023 г. на
публичен изпълнител Ирина Кирязова при ТД на НАП - Бургас.
На основание чл. 197, ал. 4
от ДОПК решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: