Р Е Ш Е Н И Е
575/16.10.2019г.
№...................... 16.10.2019 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2052 по описа на
ШРС за 2019 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 1297198 на ОД на МВР - Шумен, с
който на Н.Г.М., ЕГН **********,***, в качеството му на управител на „БГ Агро
Земеделска Компания“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр.
л. 21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, като в
жалбата излага конкретни доводи.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
процесуален представител.
Процесуалният
представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата, но и моли съда да се произнесе съобразно
събраните по делото доказателства.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Н.Г.М. на 28.07.2016 г. в 9.39 часа управлявал МПС - влекач, марка “МАН ТГА 18.480 БЛС” с ДК № В 3836 РК,
собственост на „БГ Агро Земеделска Компания“ ЕООД, ЕИК *********, като се
движел по главен път І-4, км. 255+512. В района на разклона за с. Градище,
където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената
скорост за движение от 60 км/час, процесното
МПС се движело със скорост от 76 км/ч. Поради движението си с превишена скорост
автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна
система тип „ТFR1-М”, № 637. Впоследствие бил издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К, № 1297198 на ОД на МВР - Шумен, с който на Н.Г.М., ЕГН **********,***,
в качеството му на управител на „БГ Агро Земеделска Компания“ ЕООД, ЕИК
********* е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т.
1 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш бил
изпратен, като видно от приложеното по делото заверено копие от разпечатка от „АИС АНД“, същият е получен лично от жалбопадателя на 27.08.2019 г., като по
делото няма приложено известие за доставяне. Според
разпоредбата на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш се
изпраща на лицето по чл. 188,
ал. 1
и ал. 2 от
цитирания закон,
а именно -
на собственика, а когато собственик е юридическо лице - на неговия законен
представител. Собственикът от своя страна има право в 14 - дневен срок да
подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик
на процесния автомобил е „БГ Агро Земеделска Компания“ ЕООД, ЕИК *********, като електронният фиш е
издаден на законния представител на дружеството през процесния период, който съответно е
имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.
По
делото е приложен снимков материал, изготвен чрез преносима
система за контрол на скоростта на МПС, от който е видно, че
регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е
издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени с преносима
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват
веществени доказателства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в извън
населени места е 90 км/ч., а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по
делото е, че на посочената дата – 28.07.2016 г. в 9.39 часа МПС - влекач, марка
“МАН ТГА 18.480 БЛС” с ДК № В 3836 РК се е движело
по главен път І-4, км. 255+512, като в района разклона за с. Градище, в зоната
на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение
до 60 км/ч, се е движил със скорост 76 километра в час.
На следващо място,
следва да бъде отбелязано, че е конкретно посочено и мястото на извършване на
нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно на главен път
І-4, км. 255+512, разклона за с. Градище, видно от приложения по делото снимков материал. Макар от същия да не става
ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените
координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е
възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на
процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй
като с посочените GPS - координати, мястото на нарушението се явява определяемо
и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на
нарушението. Още повече, по
делото са събрани категорични писмени доказателства, сред които и снимков
материал, изготвен от мобилното техническо средство за видеоконтрол, сочещи
мястото на реализиране на нарушенията, обозначено чрез GPS координати и
съответстващия му адрес.
Съгласно
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта
се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното
превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия
случай нарушението е било заснето с автоматизирано
техническо средство – мобилна радарна система тип ТFR1-М”, № 637
монтирана
на полицейски автомобил с рег. № Н
4500 АН,
оборудван с техника за снимане в присъствието на полицейски служители. Системата е заснела и записала скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя 79 км/ч., като след приспадане на допустимото
отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 76 км/ч. По
делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени
чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е
била засечена на 28.07.2016 г. в 9.39.05 часа, както и че регистрационния номер
на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е 79 км/ч. Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-М” № 7 – 54 -
15/15.12.2015 г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 15.12.2015
г. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в
рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
Освен това,
техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на
скоростта е било обозначено по реда посочен в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените като писмени
доказателства по делото снимка на посочения пътен участък се установява, че
системата за автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип е била обозначена по предвидения в закона ред чрез
поставяне на пътен знак „Е24“ на главен път I-4, съответно на км 255+512, в района на разклона за с.
Градище.
От
представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на
МПС се установява, че с посочения
регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистрирано МПС -
влекач, марка “МАН ТГА
18.480 БЛС” с ДК №
В 3836 РК, собственост на „БГ Агро Земеделска Компания“ ЕООД, ЕИК
*********. Законен представител на „БГ Агро
Земеделска Компания“ ЕООД, ЕИК ********* към момента на заснемането е била
жалбоподателят Н.Г.М., в качеството му на управител на посоченото дружество.
С оглед на
изложеното се налага извода, че влекачът, управляван от жалбоподателят се е движел с посочената скорост от 76 км/ч. и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което
следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил
законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 50 лева за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в
границите от 11 до 20 км./ч. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
От събраните
доказателства по делото съдът установи,
че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при
прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на
нарушението и издаване на електронен фиш. Жалбоподателят Н.М. в 14-дневния срок не
е посочил друго лице, на което е предоставил управлението на собственото на
управляваното от него, дружество, влекач
към момента на заснемане
/арг. от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, във вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП/. Изпълнени
са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш и същият отговаря на
образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата
делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т. 62 от ДР на ЗДвП/, не
се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на
електронен фиш /видно от редакцията – чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, поради
което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН.
Относно процедурата по издаване на електронни фишове няма и текст, подобно на
чл. 189,
ал. 14
от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН. Същият е съставен съгласно утвърдения образец
и в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран Н.Г.М. е безспорно установено чрез допустимо от
закона изправно техническо
средство.
Същевременно обаче, настоящият съдебен състав намира за основателни твърденията на жалбоподателят за изтекла изпълнителска погасителна давност съгласно чл. 80, ал. 5 от Наказателния кодекс НК/. Съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, т. е. предвидено е субсидиарно прилагане на НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. С изтичане на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко административнонаказателно преследване съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН. Така административнонаказателната отговорност се погасява, тъй като извън рамките му нейното осъществяване не е допустимо. Последиците й са както процесуални, така и материалноправни, тя погасява преследването на нарушителя, но също и препятства санкционирането му. При положение че законодателят е предвидил, че с изтичане на сроковете за нейното реализиране наказателната отговорност за престъпления се преклудира, по аргумент на по силното основание това следва да важи и за административнонаказателната отговорност за административни нарушения.
В конкретния случай електронният фиш е издаден за нарушение, извършено на 28.07.2018 г. /датата на констатирането му, чрез издаване на електронен фиш, с който е образувано първоинстанционното административно-наказателно производство/, като това е моментът, от който е започнала да тече давността за административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал. 3 от НК. Следователно погасителния давностен срок от 3 /три/ години, съобразно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 80, ал. 3 от НК е изтекъл на 28.07.2019 г. С неговото изтичане се изключва административнонаказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание. Следователно, към 28.07.2019 г. това правомощие следва да се счита за погасено. За яснота следва да се отбележи, че в настоящия случай не е приложима хипотезата за абсолютната погасителна давност съобразно чл. 81, ал. 3 от НК, тъй като по делото от административно-наказващия орган не са представени каквито и да са доказателства, че са извършени процесуални действия спрямо жалбоподателя, обуславящи прекъсване на давността, след което да тече нов давностен срок /в случая от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца/. Това е така, защото според данните от административно наказателната преписка, обжалваният електронен фиш е издаден на 28.07.2016 г., а преписа е връчен едва на 27.08.2019 г. видно от приложеното по делото заверено копие от разпечатка от „АИС АНД“ /в т. см. Решение № 202/21.06.2019 г. по КАНД № 318/2019 г. по описа на Адм. съд – Перник; Решение от 03.07.2019 г. по КАНД № 123/2019 г. по описа за 2019 г. на Адм. съд – Русе и др./
Предвид изложеното, единствена законосъобразна последица от констатираното изтичане на срока на обикновената давност за преследване в хипотезата на чл. 81, ал. 2 от НК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН /в периода между издаването и връчването на електронния фиш/, е отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К, № 1297198 на ОД на МВР - Шумен, с който на Н.Г.М., ЕГН **********,***,
в качеството му на управител на „БГ Агро Земеделска Компания“ ЕООД, ЕИК
********* е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т.
1 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. л. 21, ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразен.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: