РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - III гр. състав, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4562 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.26, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.26 СК, съединен с иск по чл.108 ЗС.
Ищецът К.Г.Й.
чрез процесуалния си представител твърди, че на 19.04.2017г. починала съпругата
му П Л Й, която е била собственик по наследство и завещание от покойния й първи
съпруг на апартамент в гр. ************ 7, състоящ се от две стаи, дневна, кухня,
със застроена площ 76.99 кв.м. Този имот през целия им семеен живот до смъртта
й е бил единственото им семейно жилище и след смъртта на съпругата си
продължава да живее в него. След погребението на съпругата си разбрал, че тя
приживе е дарила на братовчедка си Д.Г.А. жилището и надарената му е поставила
ултиматум до 15.07.2017г. да опразни същото, което вече е нейна собственост.
Твърди, че нито устно, нито писмено е дал съгласие за разпореждане от страна на
съпругата му с личния й имот, поради което счита сделката за нищожна на
основание чл.26, ал.2 ЗЗД. След смъртта на съпругата си той е останал единствен
неин наследник. Моли съдът да прогласи нищожността на дарението, извършено от
покойната му съпруга П Л Й, починала на 19.04.2017г. в полза на Д.Г.А. на
следния недвижим имот: апартамент №21 в ж.бл. “Клокотница-1“, с административен
адрес: гр. *********** 7, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, със застроена
площ 76.99 кв.м., при граници: двор, апартамент №22 на П и Н Б, улица Плиска,
апартамент №20 на П Р, стълбище, заедно с избено помещение №20, при граници:
изба №21 на Л Т, изба №15 от вх.З на М Д, изба №16 от вх.З на Г и С С, изба №19 на В и Н И, коридор, заедно с 0.741 % идеални
части от общите части на сградата, изброени в чл.38 ЗС и от отстъпеното право
на строеж, а по схема №15-269539/07.06.2016г. на АГКК,
СГКК гр. Русе
представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 63427.1.128.5.144 по
КККР на гр. Русе,
с адрес: гр. Русе, кв. “Възраждане“,
ул. “Плиска“ №91, вх.7, ет.6, ап.21, който обект се намира в сграда №5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.1.128, със
застроена площ 76.99 кв.м., с прилежащи части: изба №20 и 0.741 % идеални части
от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж 63427.1.128.5.143,
63427.1.128.5.163, под обекта 63427.1.5.128.5.147,
поради липса на писменото му
съгласие за разпореждане, както и да бъде признато по отношение на ответницата,
че е единствен собственик на описания недвижим имот и тя да му предаде
владението върху него. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата Д.Г.А. чрез процесуалния си представител взема
становище за недопустимост на иска за нищожност на договора за дарение поради
липса на правен интерес от съпруга-несобственик да оспори разпореждането със
семейното жилище – лична собственост на починалата му съпруга, за което излага
подробни съображения и се позовава на съдебна практика. Счита иска по чл.108 ЗС
също за недопустим, тъй като ищецът, а не ответницата владее имота. Моли да се
отхвърлят като неоснователни предявените искове с присъждане на разноски.
По делото са
представени писмени доказателства, в т.ч. заверен препис от нот.
дело №304/2016г. на русенския нотариус Георги Г., разпитан е свидетел.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
По иска с
правно основание по чл.26, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.26 СК:
От
приложеното на л.127 удостоверение за наследници изх. №2-5505/04.10.2019г. на
Община Русе и от влязлото в сила на 21.08.2019г. решение №3510/29.07.2019г. по
гр. д. №6902/2019г. на Районен съд гр. Варна се установява, че П Л Й, б.ж. на
гр. Русе, е починала на 19.04.2017г. и е оставила за свои наследници съпруг К.Г.Й.
– ищеца, дъщеря П К Г. – без деца, починала на 13.01.2016г. и брат Д Л Д – без
деца, починал на 12.12.2001г.
Установено е
от приложения на л.12 нотариален акт №83/23.10.1985г., том V, дело №2900/1985г. на русенския нотариус Цвятко Миланов,
че покойната П Л Й е била едноличен собственик на описания в исковата молба
недвижим имот.
Между
страните няма спор, че същият имот е бил семейно жилище на ищеца и покойната му
вече съпруга по см. на §1 ДР СК.
С нотариален
акт за дарение на недвижим имот №171/24.06.2016г., том II, рег. №6940, дело №304/2016г. на русенския нотариус Георги
Г. приживе П Л Й е дарила на братовчедка си Д.Г.А. следния свой собствен недвижим имот: апартамент №21 в ж.бл.
“Клокотница-1“, с административен адрес: гр. ****** 7, състоящ се от две стаи,
дневна, кухня, със застроена площ 76.99 кв.м., при граници: двор, апартамент
№22 на П и Н Б, улица Плиска, апартамент №20 на П Р, стълбище, заедно с избено
помещение №20, при граници: изба №21 на Л Т, изба №15 от вх.З на М Д, изба №16
от вх.З на Г и С С, изба №19 на В и Н И, коридор,
заедно с 0.741 % идеални части от общите части на сградата, изброени в чл.38 ЗС
и от отстъпеното право на строеж, а по Схема №15-269539/07.06.2016г. на АГКК,
СГКК гр. Русе
представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 63427.1.128.5.144 по
КККР на гр. Русе,
с адрес: гр. *********, който
обект се намира в сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.1.128, със застроена площ 76.99 кв.м., с прилежащи части: изба №20 и
0.741 % идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж
63427.1.128.5.143, 63427.1.128.5.163, под обекта 63427.1.5.128.5.141, над
обекта 63427.1.5.128.5.147, като прехвърлителката си
е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху недвижимия имот.
Към момента на сключване на разпоредителната
сделка не е имало съгласие на другия съпруг – ищеца, което обстоятелство е
безспорно.
Безспорно е и обстоятелството, че ищецът
продължава да живее в имота, също и след като ответницата е настояла да
освободи жилището.
Съгласно нотариален акт за продажба на
недвижим имот №96/21.07.2017г., том 3, рег. №9465, дело №401 от 2017г. на
русенския нотариус Георги Г., надарената Д.Г.А. е препродала на А Е В имота, предмет на делото
(л.117).
Предявеният
от К.Г.Й. иск е с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД във вр.
с чл.26 СК за прогласяване нищожност на дарението на семейното им жилище,
извършено от починалата му съпруга-собственик, като в хода на производството с
уточняваща молба поддържа, че може да предявява иск за обявяване на
недействителността на сделката спрямо него.
Съгласно чл.26 СК, действията на разпореждане
със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със
съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост
или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие,
разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че
не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
Съгласно даденото тълкуване на закона
в т.2 от ТР №5/29.12.2014г. по тълк. д. №5/2013г.а
ВКС, ОСГТК, сделката на разпореждане със семейното жилище - лична собственост
на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение
на районния съд е относително недействителна спрямо съпруга – несобственик,
чийто конкретен интерес засяга. Относителната недействителност, според дадената
й в ТР №1/19.04.2004г. на ОСГК на ВКС характеристика, предполага действителна
правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата
на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Правото да се
иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е
дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т.е. лицата с
конкретен материален интерес. За тези лица недействителността на сделката е една
възможност, едно право, упражняването на което зависи само от тях. Последиците
на относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и по
отношение на определени имущества, тя няма действие по отношение на всички и
може да бъде заздравена с даване на съгласие от съпруга - несобственик след
сключването й във формата по чл.42, ал.2 ЗЗД или ако не я оспори по
исков ред. Това разрешение отчита както защитените с изискването за съгласие по
чл. 26 СК права на съпруга - несобственик и
семейния интерес, така и интереса на третото лице - приобретател
по сделката и сигурността на гражданския оборот.
Съпругът-несобственик е легитимиран да
предяви иск за обявяване недействителността на разпоредителната сделка с
недвижим имот на основание чл.26 СК, а легитимирани като ответници
са страните по оспорената разпоредителна сделка: съпругът-собственик, съответно
неговите наследници и приобретателят.
По
атакувания договор за дарение, обаче, ищецът не е страна, а е трето лице. За да
е налице правен интерес от предявения установителен
иск за нищожност на този договор, то решението по него следва да се отрази на
правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен
резултат. Като трето на договора лице ищецът би имал правен интерес от
обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови
материални права, какъвто извод в случая не може да се направи, както от
изложените обстоятелства в исковата молба, така и от данните по делото. При
оспорването му по чл.26 СК договорът не е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД
поради липса на съгласие за разпореждането, а относително недействителен. Съгласието
по чл.26 СК не е елемент от фактическия състав на сделката. По своя характер то
е изискване, което обуславя правното действие на извършеното разпореждане. Договорът
е породил действие между разпоредилия се съпруг и третото лице и е непротивопоставим
на съпруга-несобственик, само дотолкова, доколкото може да засегне негови права
върху семейното жилище. В случая искът е предявен от съпруга-несобственик след смъртта на
разпоредилата се съпруга. Ищецът няма правен интерес от предявения иск, тъй
като към този момент, той вече не е неин съпруг, а наследник без никакви права
върху “семейното жилище“. Правният интерес на ищеца като съпруг-несобственик да
обяви прехвърлянето за непротивопоставимо е налице в
случай на развод или унищожаване на брака, при определяне мерките относно
ползването на семейното жилище и в случай на изпълнение върху имота срещу него,
но в конкретния случай със смъртта на съпругата му бракът е прекратен на
основание чл.44, т.1 СК и това вече е правно невъзможно, тъй като той вече няма
качеството на съпруг.
При тези
съображения съдът намира, че предявеният иск е недопустим поради липса на
правен интерес за ищеца. Наличието на правен интерес за страната от завеждането
на иска е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които
съдът следи служебно. При липсата на такъв производството по този иск се прекратява.
По иска по
чл.108 ЗС:
Основанието
на иска по чл. 108 ЗС е твърденият от ищеца конкретен юридически факт - “единствен
наследник”, от който според него е възникнало правото му на собственост върху
имота, предмет на делото, а искането му е се признае съществуването на това
право на собственост и да се осъди ответницата да му предаде владението върху
него.
От
доказателства по делото е установено, че приживе съпругата на ищеца се е
разпоредила с притежаваното от нея жилище, като го е дарила на трето лице и е
запазила правото си на ползване върху него до смъртта си (“пожизнено”).
Съгласно
чл.1 ЗНасл., наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство
на умрелия. От изложеното по-горе е установено че, ищецът е атакувал
разпоредителната сделка, извършена приживе от съпругата-собственик след нейната
смърт. Следователно ищецът не е имал
какво да наследи към датата на нейната смърт – жилището вече е било извън
нейния патримониум.
Установено е, че ответницата не се намира във владение на
процесния апартамент.
Ищецът продължава да живее в него, респ.
имотът се намира в негово владение. Следователно ответницата не
е пасивно легитимирана по предявения иск за собственост по чл.108 ЗС.
При това положение съдът
намира, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС,
който следва да се отхвърли изцяло.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата 1200 лв разноски по делото.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от К.Г.Й. ***, ЕГН **********,
срещу Д.Г.А. ***, ЕГН **********, иск за прогласяване нищожността на дарението,
извършено от съпругата му П Л Й, починала на 19.04.2017г., в полза на Д.Г.А. на
следния недвижим имот: апартамент №21 в ж.бл. “Клокотница-1“, с административен
адрес: гр. *******, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, със застроена площ
76.99 кв.м., при граници: двор, апартамент №22 на П и Н Б, улица Плиска,
апартамент №20 на П Р, стълбище, заедно с избено помещение №20, при граници:
изба №21 на Л Т, изба №15 от вх.З на М Д, изба №16 от вх.З на Г и С С, изба №19 на В и Н И, коридор, заедно с 0.741 % идеални
части от общите части на сградата, изброени в чл.38 ЗС и от отстъпеното право
на строеж, а по Схема №15-269539/07.06.2016г. на АГКК,
СГКК гр. Русе
представляващ самостоятелен обект
в сграда с дентификатор
63427.1.128.5.144 по КККР
на гр. Русе, с
адрес: гр. ************ който обект се намира в сграда №5, разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.1.128, със застроена площ 76.99 кв.м., с
прилежащи части: изба №20 и 0.741 % идеални части от общите части на сградата,
при съседи: на същия етаж 63427.1.128.5.143, 63427.1.128.5.163, под обекта
63427.1.5.128.5.141, над обекта 63427.1.5.128.5.147, поради липса на писменото
му съгласие за разпореждане.
ОТВЪРЛЯ предявения от К.Г.Й. иск по чл.108 ЗС да се признае за установено по отношение на Д.Г.А.,
че е единствен собственик на гореописания недвижим имот и тя да му
предаде владението върху същия.
ОСЪЖДА К.Г.Й. да заплати на Д.Г.А. сумата 1200 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: