Решение по дело №2171/2015 на Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

 

№ 1265                                               21.07.2015г.                               гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                     І граждански състав

На двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

                                                          Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

Секретар Н.Д.,

като разгледа докладваното от съдията Щерева

гражданско дело № 2171 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба на К.Г.Д. с ЕГН ********** ***, против „НВВ Трейд” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.”Владислав Варненчик” бл.406, вх.19, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Н.В.В.,със съдебен адрес *** – адвокат А.Т.. С исковата молба и приетото в съдебно заседание изменение е предявен иск за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 480 лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 06.04.2015г. до окончателното й изплащане. Ищцата твърди, че е работила за ответното дружество на длъжността *** с договорен срок за изпитване 6 месеца, с място на работа – магазин за *** в гр.Б., ***. След изтичане на трудовия договор правоотношението се трансформирало в безсрочно. Без да спази договорения едномесечен срок за предизвестие работодателят едностранно прекратил трудовото правоотношение със заповед № 9/ 05.03.2015г. Не изплатил дължимото обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, въпреки че дължимостта му е призната със заповедта за прекратяване.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът  представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че е спазил срока за предизвестие, тъй като на 02.02.2015г. е отправил такова до ищцата.

Страните представят доказателства. Претендират и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

След преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание на чл.222, ал.1 от Кодекса на труда КТ/.

От представения трудов договор № 14/ 14.11.2013г. се установява, че ищцата от 18.11.2013г. е работила в ответното дружество на длъжност ***, с място на работа – магазин за *** в гр.Б., ***, с договорен срок за изпитване 6 месеца и основно месечно възнаграждение от 460 лв., дължимо на 30-о число на следващия месец, ведно с допълнително възнаграждение за трудов професионален опит в размер на 0,6% годишно. Страните не спорят, че правоотношението не е прекратено след изтичането на договорения срок за изпитване на 18.05.2014г., поради което на основание чл.71 ал.2 от КТ след тази дата трудовият договор се счита за безсрочен. На 02.02.2015г. ответникът е връчил на ищцата писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ след изтичане на 30 дневен срок. Трудовото правоотношение на страните е прекратено с представената по делото заповед № 9/ 05.03.2015г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради закриване на обекта в Б.. Със заповедта е разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл.224 и по чл.222 ал.1 от КТ.

От представените от ответника извлечения от ведомостите за работни заплати се установява, че за месец февруари 2015г. на ищцата е изплатено брутно трудово възнаграждение от 503,04 лв. – за 20 работни дни, а за месец март 2015г. – 23,96 лв. за 1 работен ден и обезщетение по чл.224 от КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 100,61 лв.

От представеното по делото копие на страница от трудовата книжка на ищцата, в която е отразено прекратяването на правоотношението, е видно, че липсва последващо вписване на нов трудов договор. Видно от издадената нова трудова книжка, ищцата е започнала работа на 23.04.2015г. Съдържащите се в писмените бележки на пълномощника на ответника възражения и оспорвания на твърденията и доказателствата на ищцата за оставането й без работа след прекратяването на процесното трудово правоотношение са направени след процесуалните срокове за това, поради което са преклудирани на основание чл.133 и чл.146, ал.3, изр.2 от ГПК и няма да бъдат обсъждани.

Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.1 от КТ в тази хипотеза - уволнение поради закриване на част от предприятието, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. За установяването на този факт съдът приема за достатъчни неоспорените представени от ищцата писмени доказателства, още повече, че липсват данни и доказателства за сочения евентуален положителен факт на започване на работа до един месец след уволнението – 05.04.2015г. Не се представят и доказателства ответникът да е заплатил дължимото обезщетение на посоченото правно основание, което сам е разпоредил със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Несъстоятелно е позоваването от страна на ответника на изплатеното дължимо за месец март трудово възнаграждение за отработен 1 работен ден, тъй като с това не се погасява задължението за плащане на обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ. Поради това съдът приема предявения иск за доказан по основание.

На основание чл.228 от КТ дължимото обезщетение следва да се определи в размер на полученото от работника/ служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника/ служителя месечно брутно трудово възнаграждение. В случая уволнението на ищцата е извършено през месец март 2015г., поради което дължимото обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ следва да се определя в размер на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за отработения предходен месец февруари 2015г., а именно 503,04 лв. Тъй като искът е предявен в по-малък размер и до приключването на устните състезания по делото не е направено надлежно увеличение, то същият следва да бъде уважен в предявения размер от 480 лв.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за присъденото обезщетение за работа.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски, които са в размер на 100 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимата за уважения иск държавна такса от 50 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСЪЖДА „НВВ Трейд” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.”Владислав Варненчик” бл.406, вх.19, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Н.В.В., със съдебен адрес *** – адвокат А.Т., да заплати на К.Г.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 480 лв. – обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за оставането без работа в продължение на един месец, ведно законната лихва от предявяването на иска на 06.04.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
100 лв. за направените по делото разноски.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото обезщетение.

ОСЪЖДА „НВВ Трейд” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.”Владислав Варненчик” бл.406, вх.19, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Н.В.В., със съдебен адрес *** – адвокат А.Т., да заплати по сметка на Бургаския районен съд дължимата за производството държавна такса от 50 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                               

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала: НД