Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 с-в в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5883 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по искова молба,
подадена от адвокат В.О. като пълномощник на малолетния ищец К.И.В., действащ
чрез своя родител и законен представител И.К.В., с която е предявен срещу „З.Л.И.“
АД *** иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв за
неимуществени вреди от получени травматични увреждания при ПТП на 16.07.2018 г.
на път ІІІ-6041 в гр. София, с твърдение за виновното му причиняване от С.С.С.при управление на МПС.
Пълномощникът
на ищеца К.И.В. излага, че на 16.07.2018 г. около 11:35 ч. на път ІІІ-6041
между селата Гълъбник и Чуковец, с посока на движение от с. Гълъбник към с.
Чуковец произлазло ПТП между л.а. Ауди А3 с рег. № ********управляван
от С. С.С., и л.а. Мицубиши
Паджеро с рег. № ********, управляван от К. И. В..
Вследствие произшествието пострадал ищецът К.И.В., който бил пътник в л.а. Мицубиши Паджеро на задната
седалка на обезопасително столче по средата.
Пълномощникът на ищеца твърди, че произшествието било виновно причинено от
водача на л.а. Ауди А3 с рег. № */******С. С.С..
Вследствие произшествието ищецът получил следните травматични увреждания:
счупване на лява бедрена кост в областта на диафизата
с разместване на фрагментите; контузия в челната област на главата.
Пострадалият бил приет по спешност в „УМБАЛСМ Пирогов“, където бил прегледан в
Клиниката по детска отропедия и травматология в
лечебното заведение. На следващия дин пострадалият претърпял оперативна интервенция
– фиксация на фрактурата с две метални остеосинтезни средства. Пострадалият бил изписан от
болницата на 23.07.2018 г. с препоръки за домашно лечение. Пълномощникът на
ищеца твърди, че вследствие ПТП ищецът бил в тежко физическо състояние, като
причинените травми водели до силни и продължителни болки в областта на левия
крак. Оздравителният процес бил много дълъг, възстановяването много бавно, до
момента не настъпило пълно функционално възстановяване на увредените места и е
налице ограничен обем на движенията на велия крак. Пострадалият изпитвал силни
болки и страдания, бърза уморяемост и ежедневни затрудснения в бита. Пострадалият преживял тежък психически
шок и трудно преодолял стреса, настъпил вследствие ПТП.
За
деянието, извършено от водача С. С.С., е одобрено от
съда споразумение от 10.06.2020 г. по НОХД № 100/2020 г. на РС Радомир. За
автомобила, с който е причино ПТП, била сключена
застраховка „гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП.
С
молба от 17.08.2018 г. пълномощникът на ищеца поискал изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди. С писмо от 10.01.2019 г. ответникът уведомил
представителя на ищеца, че е определил обезщетение в размер на 18 000
лева, което пълномощникът на ищеца смята за занижено.
На
основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищеца прави искане до съда
да осъди ответника „З.Л.и.“ АД *** да
заплати на ищеца К.И.В. застрахователно обезщетение в размер на 80 000
лева за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
присъдената сума от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
„З.Л.и.“ АД *** оспорва иска с възражение за съпричиняване
на вредите, с твърдение, че законните представители на ищеца не спазили
правилата за превоз на дете на 5 години като пътник в превозно средство, като
са допуснали да пътува на задната седалка без да е обезопасен със
задължителната система за обезопасяване на деца.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и се запозна със събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Не
се спори и е прието за безспорно с доклада на съда наличието на задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „З.Л.и.“ АД *** за л.а. „Ауди
А3“ с рег. № *****, с който е произлязло ПТП, валидна към датата на ПТП. Със
споразумение по реда на глава ХХІХ от НПК, одобрено с определение № 85 от
10.06.2020 г. по НОХД № 100/2020 г. на Радомирския районен съд и имащо характер
на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК, се установява безспорно
фактът на настъпилото ПТП на 16.07.2018 г. около 11:35 ч. на път ІІІ-6041 между
селата Гълъбник и Чуковец, с посока на движение от с. Гълъбник към с. Чуковец
между л.а. Ауди А3 с рег. № ********управляван от С. С.С.,
и л.а. Мицубиши Паджеро с
рег. № ********, управляван от К. И. В., както и виновното му причиняване от С.
С.С.. Съдът е приел, че със същото споразумение е
установен механизмът на настъпване на
ПТП, след навлизане на л.а. Ауди А3 с рег. № ********управляван от С. С.С., в лентата за насрещно движение. Доколкото е част от
състава на престъплението по чл. 343 ал. 3 предл. 2
б. „а“ във вр. с ал. 1 б. „б“ от НК, за което е
одобрено споразумението, следва да се счита безспорно установена и причинената телесна
повреда на К.И.В. – счупване на лява бедрена кост в областта на диафизата ѝ с разместване на фрагментите, съставляващо
трайно затруднение движението на ляв крак за 9-12 месеца – установено с
цитираното споразумение, одобрено от Радомирския районен съд.
Безспорно
установеното виновно причиняване на ПТП и настъпилите вследствие на това
травматични увреждания на ищеца имат характер на застрахователно събитие по
смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и
са основание за възникване на задължение на ответника „З.Л.и.“ АД *** за
заплащане на застрахователно обезщетение.
Първият
спорен въпрос е за справедливия размер на обезщетението, което застрахователят
дължи на пострадалия ищец.
По
делото е установено претърпяно от ищеца счупване на лява бедрена кост, което е
причинило трайно затруднение движението на левия крак за срок не по-малък от 6
месеца. Счупването наложило оперативно лечение, последвано от продължителен
период на възстановяване, и повторна операция за премахване на поставен пирон. Травматичното
увреждане е причинило на ищеца усещания за болка и дискомфорт,
невъзможност за движение и необходимост от чужда помощ в следоперативния период.
От показанията на свидетелката В. се установява, че ищецът не е можел да се придвижвабез помощни средства и се наложили грижи от
близките му за период от два месеца. Състоянието му след това наложило и
психиатрична помощ. От показанията на тази свидетелка и заключението на
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
се установява, че понастоящем увреденият крак на ищеца бил с два сантиметра
по-дълъг от другия. Вещото лице съдебно-медицински експерт е констатирало, че
при ходене тазът е леко повдигнат отляво с изкривяване на гръбначния стълб. Тези
увреждания и претърпените вследствие на тях болки, страдания и
емоционално-психически шок от ищеца, следва да бъдат взети предвид при
определяне размера на справедливмото обезщетение.
Съдът следва да отчете и че тези неимуществени вреди са претърпени от ищеца в
много ранна детска възраст – той е бил на пет години по време на произшествието
и през периода на възстановяване. Това неизбежно е било свързано със занижена
търпимост към болковите усещания и много по-силно
негативно отражение върху физическото и емоционално-психичното състояние на
ищеца. Тези съображения дават основание на съда да приеме, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е 60 000 лева. Според
пълномощника на ищеца, ответното дружество е определило обезщетение от
18 000 лева, но по делото няма доказателства за действително изплатени
суми от застрахователя на пострадалия ищец. Поради това, определеното от съда
като справедливо обезщетение от 60 000 лева следва да бъде присъдено в
пълния му размер.
Върху
така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва от дата 09.04.2019
г. до окончателното изплащане.
Искът
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е неоснователен в частта му над
60 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева. Няма
доказателства за допълнително влошаване на здравословното състояние на ищеца
извън настъпилото вследствие травматичното увреждане и описано в заключението
на вещото лице. Според вещото лице по експертизата в медицинската й част, един
месец след втората операция по отстраняване на остеосинтезните
материали (19.02.2019 г.) ищецът е бил „хирургически здрав“ по отношение на
счупената бедрена кост. Счупването на костта е зарастнало,
като въпреки констатираната разлика от 2 см в дължината на долните крайници (л.
50), това не се отразява на походката на ищеца. Не е установено влошаване на
здравословното състояние и не е провеждано лечение във връзка с установената
контузия на главата. Тези обстоятелства обуславят извода на съда, че определяне
на обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер не би било в
съответствие с принципа на справедливостта.
Вторият
спорен въпрос е налице ли е било съпричиняване на
вредоносния резултат. От изготвената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и от изслушването на вещите лица
в съдебно заседание на 15.10.2020 г. безспорно се установява, че по време на
произшествието ищецът е пътувал на задната седалка по средата, без да е ползвал
обезопасителна седалка и без поставен предпазен
колан(л. 56-57, протокол от с.з. л. 65-66). Това безспорно е допринесло за настъпване
на травматичните увреждания вследствие удара на детето в предна лява седалка и частичното
политане на тялото напред с извъртане, придружено от увеличаване на натиска
върху лявата бедрена кост. Възраженията на пълномощника на ищеца в тази част са
неоснователни. В тази връзка, некоректно адв. О. релевира твърдение, че ударът между автомобилите е произлязъл,
когато автомобилът, в който е бил ищецът, е бил в покой. Горното противоречи
както на доказателствата, събрани в досъдебното производство и приобщени с НОХД
№ 100/2020 г. на РРС, така и на показанията на св. В. при разпита й в
заседанието на 15.10.2020 г. (л. 68). Поради това съдът приема, че
необезопасяването на ищеца с допълнителна седалка е допринесло за настъпилия вредоносен
резултат.
Въпреки
безспорните доказателства, че детето не е било обезопасено по време на
пътуването съобразно изискванията на закона, съдът не приема тезата на
ответника за съпричиняване. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, необходимо
е увреденият да е допринесъл за настъпването на вредите. Това означава, че
увреденият със свои действия или бездействия, наред с деликветна,
е създал предпоставки за причиняването на увреждането или за неговото
утежняване. В конкретния случай, увреденият към датата на увреждането е бил
дете на пет години и нито е било негово задължение, нито е имал физическата и
волева възможност да осигури обезопасяване за себе си, или да откаже да пътува
с автомобила без обезопасителна седалка. Безспорно,
водачът на автомобила носи отговорност за безопасното пътуване на детето в автомобила,
включително и за осигуряването на необходимите за това съоръжение. Неизпълнениетао на тези задължения от страна на водача е
основание за регресна претенция на ответника срещу
този водач или неговия застраховател, но не и за приемане на съпричиняване и намаляване на обезщетението на това
основание.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2400 лева и
разноски в размер на 150 лева според уважената част от иска. Възнаграждението
на адвокат според цената на иска и чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 2930 лева. Пълномощникът е представил
доказателства за регистрация по ДДС, поради което размерът на адвокатското възнаграждение
по делото е 3716 лева с ДДС. От тази сума ответникът следва да заплати на
адвокат В.О. 2787 лева с ДДС, според уважената част от иска.
Ответникът
е направил разноски по делото в общ размер 3330 лева, от които ищецът следва да
заплати 832,50 лева според отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.Л.и.“ АД ***, ЕИК *******,
адрес за призоваване: гр. София бул. *******да заплати на К.И.В. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 60 000
(шестдесет хиляди) лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания от телесно увреждане счупване на лява бедрена кост, получено
при ПТП на 16.07.2018 г. около 11:35 ч. на път ІІІ-6041 между селата Гълъбник и
Чуковец, виновно причинено от С. С.С., ведно със
законната лихва от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от К.И.В. срещу „З.Л.и.“
АД *** иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му над 60 000
лева до пълния предявен размер от 80 000 лева.
Осъжда „З.Л.и.“ АД *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2400 лева върху
уважената част от иска и разноски в размер на 150 лева според уважената част от
иска, а на адвокат В.О. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 2787
лева с ДДС.
Осъжда К.И.В. да заплати на „З.Л.и.“
АД *** разноски в размер на 832,50 лева според отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: