№ 4185
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110137726 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЕЛ. Г. ГЬ. срещу Л. М. МЛ., Г. ИВ.
Г. и Н. ИВ. ЗЛ..
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент № 83, находящ се в гр. *. Поддържа,
че е собственик на ½ от апартамента на основание наследствено правоприемство. Другата
1/2 придобил по давност, за която част предявява и настоящата претенция. Твърди, че
упражнява фактическа власт върху целия имот от 1999г. до момента. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик и на другата 1/2 ид. ч. от процесния имот на основание давностно
владение. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК, оспорват предявения иск като неоснователен и
недоказан. Твърдят, че ищцата не е осъществявала владение, а държане върху имота.
Поддържат, че в имота живее и синът на ищцата, който е бил допуснат от наследодателя им
* и баба им * Г..
Софийски районен съд, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за продажба от 27.04.1971г., с който ** и * * Г. са
придобили собствеността върху апартамент № 83, бл. 22, вх. Г, с площ от 56.48 кв. м., ет. 4,
находящ се в гр. София, м. „Ваталова воденица”.
С договор от 29.03.1973г. между СГНС и ** и * * Г. са уредени отношенията във
връзка с обезщетяването им, като им е отстъпено процесното жилище.
1
Видно от удостоверение за наследници № РВЕ19-УГ01-10571/13.12.2019г. и
удостоверение за наследници № РВЕ19-УГ01-10745/20.12.2019г. * * Г. и ** са оставили за
свои законни наследници Иван Г. * и ищцата ЕЛ. Г. ГЬ..
Установява се от представеното удостоверение за наследници № РВЕ21-УГ01-
3760/13.05.2021г., че след смъртта на Иван Г. *, същият е оставил за свои законни
наследници тримата ответници по настоящето дело.
Като доказателства по делото са представени приходни квитанции за заплащане на
дължимите данъци и такси към СО за процесния имот.
Представени са преписи от искови молби, въз основа на което е образувано гр. д. №
52383/2019г. на СРС, 38 с-в от Лиляна Николова Трайкова, свидетел по настоящето дело,
срещу Иван Г. * и ЕЛ. Г. ГЬ. и с предмет: обезщетение за причинени щети от теч в
апартамента на ищците.
Видно от исковата молба, по която е образувано гр. д. № 37644/2021г. на СРС, 34 с-в
Е.Г. и Иван * са предявили иск срещу ** за признаване на установено, че не дължат
посочените суми поради изтекла давност.
Като доказателства по делото са приети протокол за извършен ремонт на баня на
процесното жилище на стойност 3600 лв. и квитанция за платената сума. Представена е и
служебна бележка от управителя на ЕС, в която е удостоверено, че за ап. 83 няма неплатени
задължения.
Разпитан св. Васил Христов твърди, че с * живеят в един и същи вход. Ищцата живее
на ет. 4. Не е виждал никой друг освен нея и сина й. Откакто са починали родителите й –
2010г., 2013г. – 2015г. * живее сама. С ищцата са се засичали на събрания във входа. Не
познава лице на име Иван Г. *. Чувал е, че * има брат, но не го познава. Знае за проблем,
свързан с теч, между 3 и 4 – ти етаж.
Свидетелят Боряна Чолакова поддържа, че познава ищцата от 10 години. Знае, че *
живее в ж.к. „Сердика”, бл. 22, вх. Г, на 4 – ти етаж. Ходила й е на гости няколко пъти.
Твърди, че * й казала, че живее там от 15 години. Виждала е брат й два пъти. Единият път
станала свидетел на разговор между ищцата и брат й, в който той се интересувал как са
вкъщи и имат ли нужда от нещо и тъй като той не ходил там изобщо казал „ти плащай,
каквото трябва, уреждай нещата, аз нямам претенции към жилището, ти гледа майка ни”. За
първи път видяла Тодор преди 4 – 5 години. Миналата година ищцата ремонтирала банята.
Разпитана св. * Трайкова поддържа, че живее в ж.к. -*** От 2005г. до 2018г. не е
живяла там, но е посещавала непрекъснато жилището си. Твърди, че според нея ищцата не
живее в процесния имот. Там живее синът й. Не я е виждала да влиза в апартамента. Много
рядко я е виждала да идва до входа. На провежданите общи събрания на входа е виждала *
само два пъти. Предложила да направи ремонт заради възникналия теч в нейния апартамент,
причината за който била в процесния апартамент, но й отказали достъп до имота. Братът на
* и семейството му живеели в процесния имот до към 1978г., но след това се преместили.
2
Други доказателства, релевантни към предмета на спора, не са ангажирани от
страните.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По така предявения иск в тежест на ищцата е да установи, че е собственик на
процесния имот на твърдяното от нея придобивно основание.
Видно от представения договор за продажба от 27.04.1971г., ** и * * Г. са придобили
собствеността върху процесния имот.
Установява се от представените удостоверение за наследници № РВЕ19-УГ01-
10571/13.12.2019г. и удостоверение за наследници № РВЕ19-УГ01-10745/20.12.2019г., че * *
Г. и ** са оставили за свои законни наследници Иван Г. * и ищцата ЕЛ. Г. ГЬ.. Тоест същата
се легитимира като собственик на ½ от имота въз основа на посочените доказателства.
Видно от представеното удостоверение за наследници № РВЕ21-УГ01-
3760/13.05.2021г., след смъртта на Иван Г. *, негови законни наследници са тримата
ответници по настоящето дело, които са собственици на другата ½ от имота. Именно тази ½
ид. ч. ищцата твърди да е придобила по давност и е предмет на настоящето дело.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. на ОСГК по
тълкувателно дело № 4/2012г. придобиване на правото на собственост или на друго вещно
право настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Фактическият състав
на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана
фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният
елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при
държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот
като владение. Чл. 69 ЗС предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно
затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт
чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС установява, че
претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10
години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване и да е демонстрирал по отношение на собственика на
вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите
правомощия единствено за себе си. Доказването на условията на закона - елементите от
фактическия състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание
изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и
да е от законовите материално правни предпоставки, изключва придобиването на
3
собствеността и вещната претенция основана на този придобивен способ следва да бъде
отхвърлена.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява ищцата да е
владяла имота повече от 10 години. Така св. Васил Христов посочва, че до 2010г., 2013г. –
2015г. в процесното жилище са живели освен * и нейните родители. От 2015г. до датата на
завеждане на делото – 29.06.2021г. не са изтекли повече от 10 години. Соченото
обстоятелство не се установява и от разпита на св. Боряна Чолакова, която поддържа, че
познава ищцата от 10 години, но считано от датата на разпита й в съдебно заседание. От *
знае, че ищцата живее в жилището от 15 години, но впечатленията на свидетеля в тази
връзка не са преки, а пресъздават казаното й от самата ищца по делото.
Законът изрично допуска установяване на самостоятелна фактическа власт върху
чужд имот с намерение за своене и придобиване на право на собственост след изтичане на
определен срок, като установеното от съдебната практика изискване владението да е явно
дава на собственика възможност да узнае за нарушаването на правото и да го защити, ако
желае да запази собствеността. Завладяването на един имот без правно основание
действително представлява нарушение правата на собственика, но доколкото правните
последици от това завладяване са изрично предвидени в закона, който собственикът следва
да знае, и установеният срок за придобиване по давност е с продължителност, достатъчна
собственикът да организира защитата си и да я проведе успешно, отблъсвайки владението. В
този смисъл и решение №262/21.11.2011г. по гр.д.№342/2011г. на ІІ ГО на ВКС, решение
№330/28.11.2011г. по гр.д.№1519/2010г. на ІІ ГО на ВКС и решение №280/24.10.2011г. по
гр.д.№344/2010г. на ІІ ГО на ВКС. От съществено значение следователно е не дали тези
действия са били противопоставени на собственика на имота и са били манифестирани
спрямо него, нито дали е доказано да са били извършвани с намерение за своене с оглед
установената в чл.69 ЗС презумпция, а какво е тяхното естество и сочи ли последното на
установяване на самостоятелна фактическа власт.
В настоящия случай следва да се отчете обаче, че е налице съсобственост. В
отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69
ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да
ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик
ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на
другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо
да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои
техните части за себе си. Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на
правото на собственост, да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да
разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него.
На следващо място следва да се вземе предвид основанието, на което е възникнала
съсобствеността. В случая съсобствеността е възникнала на основание наследствено
правоприемство. В ТР № 1/2012г. ОСГК приема, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
4
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Съдът приема, че при
наследяването, като общо правоприемство, ако впоследствие въз основа на вътрешните им
отношения, само един от приобретателите остава в имота, следва да се приеме, че
съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно
държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава
такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици.
Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от
вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се обективира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. За да започне в тяхна
полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е
демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и
отричане правата на останалите сънаследници. В този смисъл Решение № 270/20.05.2010
г. по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС II г. о. Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. №
1840/2013 г., ВКС, I г. о., Решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о.
и Решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о.
В случая такива доказателства по делото не са събрани. Не може да се обоснове
различен извод от показанията на св. Чолакова, която твърди, че е станала свидетел на
разговор между ищцата и брат й, в който той казал на ищцата „Ти плащай, каквото трябва,
уреждай нещата, аз нямам претенции към жилището, ти гледа майка ни”.
Дори и такъв разговор да се е състоял, не може да се приеме, че казаното от ищеца
представлява изявление, че е изразил воля жилището да остане за ищцата, още повече, че не
е конкретизирано за кое точно жилище става въпрос. Нещо повече – дори и да се приеме, че
Иван * – брат на ищцата, е изразил воля процесният имот да остане за ищцата, по делото не
е установена датата, на която Иван * е обективирал такова намерение, за да се приеме, че от
този момент ищцата започва да владее за себе си. Св. Чолакова поддържа, че за първи път е
видяла Тодор преди 4 – 5 години, поради което това е най - ранния момент, от който би
могло да се приеме, че се е състоял този разговор. Още повече, че свидетелката твърди, че с
ищцата се познават от 10 години преди датата на съдебното заседание, в което е разпитана.
Други доказателства, че е изявила пред другите съсобственици намерение за своене и на ½
ид. ч., собственост на брат й, липсват.
След като фактическата власт е била упражнявана от ищцата, за да започне в нейна
5
полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на правата на другите
сънаследници да бъде демонстрирано. От събраните доказателства не се установява ищцата
да е противопоставила намерението си да упражнява фактическата власт за себе си на
останалите наследници. Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като
упражняване на правото по чл. 31 ЗС не е достатъчно, за да се квалифицира като владение за
себе си на частите на останалите, тъй като всеки собственик има право да си служи с
вещта. В този смисъл Решение № 302 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2010 г., I г. о.,
ГК. Ето защо, съдът намира, че ищцата е единствено държател на спорните ½ ид. ч. на
останалите наследници.
Представената искова молба, по която е образувано гр. д. № 37644/2021г. на СРС, 34
с-в и с която Е.Г. и Иван * са предявили иск срещу ** за признаване на установено, че не
дължат посочените суми поради изтекла давност, също води до извод, че липсва
субективният елемент на владението, а именно, че ищцата владее ½ ид. ч. от имота,
собственост на Иван *, като свой.
Ето защо, по делото остана недоказано твърдението на ищцата за изтекла придобивна
давност в нейна полза, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 600 лв. за всеки от тях, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕЛ. Г. ГЬ., ЕГН **********, с адрес гр. * срещу Л. М.
МЛ., ЕГН **********, Г. ИВ. Г., ЕГН ********** и Н. ИВ. ЗЛ., ЕГН **********, и тримата
със съдебен адрес: гр. София, ***, кант. 405, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79 ЗС, за признаване на установено по отношение на Л. М. МЛ., ЕГН **********, Г.
ИВ. Г., ЕГН ********** и Н. ИВ. ЗЛ., ЕГН **********, че ЕЛ. Г. ГЬ., ЕГН ********** е
собственик на „1/2 ид. ч. /наследена от ответниците по настоящето дело/ от апартамент №
83, находящ се в гр. София, ***, с площ от 56.48 кв. м., ведно с избено помещение № 21,
заедно с 0.851 % ид. ч. от общите части на сградата“ на основание изтекла придобивна
давност.
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. ГЬ., ЕГН **********, с адрес гр. * да заплати на Л. М. МЛ., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ***, кант. 405, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 600 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.
6
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. ГЬ., ЕГН **********, с адрес гр. * да заплати на Г. ИВ. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ***, кант. 405, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 600 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. ГЬ., ЕГН **********, с адрес гр. * да заплати на Н. ИВ. ЗЛ., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ***, кант. 405, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 600 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7