Присъда по дело №58/2017 на Районен съд - Ардино

    МОТИВИ към ПРИСЪДА № 14/03.05.2018 г. по НЧХД №  58/2017 г. по описа на РС- Ардино.

      

Производството е образувано по подадена частна тъжба от О.В.А. ***, против Б.Г.К., К.Н.Х., З.М., и О.Д.Е.,***, за извършено от четиримата в съучастие като съизвършители престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК- като непълнолетни за първите трима подсъдими и по чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал. 2 от НК за подсъдимия О.Д.Е., осъществено по време, място и начин, описани подробно в обстоятелствената част на тъжбата.

В същата тъжителят е посочил, че живее и работи в Ардино и подсъдимите ги познавал много добре поименно и физиономически като негови съграждани, и до осъществяване на престъплението от тяхна страна, за което се жалва са нямали никакви конфликтни ситуации.

В тъжбата се сочи от тъжителя, че на 01.07.2016 г. бил с приятелката си св. Е.Ф.И. *** и двамата са тръгнали на разходка, отишли до задният двор на СУ „Васил Левски“- Ардино, в близост до спортната зала. Там на място били изпили по малка бира. Около 22,30 ч. тъжителят оставил за кратко в двора на училището своята приятелка Е. и отишъл до работното си място- плувен басейн в центъра на града. Върнал се от там към 23,00 ч. и минал в близост до пейките на игрището. Заявява, че е видял на пейките да седят 4- ма младежи /подсъдимите лица/, които си говорели на висок глас и слушали музика, като от поведението им личало, че са употребили алкохол. Твърди, че минавайки покрай тях, един от тях (подсъдимият Б.К.) е казал на турски език на висок глас: „Идва някой, хайде да му скочим“, на което той им отвърнал да си гледат работата, и продължил към мястото, където е оставил своята приятелка св. Е.И.. Тъжителят заявява, че подминавайки четиримата подсъдими, без да разбере те станали веднага след него, застигнали го, като двама от тях /К.Х. и З.М./ му хванали ръцете и го повалили на земята, след което третият подсъдим Б.К. също се приближил до него, и както тъжителят е бил повален на земята от другите двама подсъдими Х. и М., е седнал на гърдите му и започнал да му нанася юмручни удари по лицето. Сочи се, че усетил много силна болка от тези удари на подсъдимия К. и лежал безпомощен на земята. В този момент държащите го ръцете подсъдими Х. и М. го пуснали и заедно с четвъртият подсъдим О.Е., който до тогава е стоял отстрани, започнали да го ритат по горната част на тялото му. Твърди, че побоят е продължил около 4- 5 минути, като той през цялото време е лежал по гръб на земята  в безпомощно състояние и в същото време се опитвал да се предпазва от ударите с ръце. Сочи, че след прекратяване на побоя от страна на подсъдимите, изведнъж започнали да бягат към портала на училището.

Тъжителят сочи, че тогава към него се приближила приятелката му св. Е.И., която е видяла побоя и му помогнала да се изправи. Посъветвала го да отидат до полицейското управление, което, както твърди тъжителя и направили. По пътя към управлението му се обадил полицай, който му разпоредил да отиде към полицейското управление за изясняване на случая. В РУП- Ардино дежурните полицейски служители разяснили на тъжителя, че е наранил  един от четиримата подсъдими, което той не е забелязал и го задължали за срок от 24 часа.

Тъжителят посочва, че на 05.07.2016 г. е посетил в Съдебен лекар в МБАЛ „Атанас Дафовски”- Кърджали, който му бил извършил преглед, при който се установило, че има телесни увреждания, описани в СМУ № 145/ 05.07.2016 г., както следва; по лигавицата на долната устна, по дясната й половина се установява вертикално разположена цепковидна рана, с дължина 0,6 см- с финни ръбове; по задната повърхност на лявата ръка, в областта на лакътната става се установяват множество охлузвания на кожата с размери до 2/2 см, разположени на площ от 5/6 см; по вътрешната повърхност на дясната мишница, в средната й част се установява хоризонтално разположено одраскване на кожата с дължина 5 см- покрито с тъмночервена корица, разположена над нивото на околната здрава кожа.

По описания т в тъжбата начин тъжителят счита, че подсъдимите лица на 01.07.2016 г., около 23.00 ч. в Ардино, в съучастие като извършители по-между си, са извършили престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК- като непълнолетни Б.Г.К., К.Н.Х., З.М., рзбирайки свояството и значението на извършеното и можейки съзнателно да ръководят постъпките си  и по чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал. 2 от НК за подсъдимия О.Д.Е., като му причинили лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,  изразяваща се в разкъсно- контузна рана на лигавицата на долната устна, множество охлузвания по кожата на лявата ръка, в областта на лакътната става,  и хоризонтално разположено одраскване на кожата по вътрешната повърхност на дясната мишница.

Сочи също, че подсъдимите лица са действали при пряк умисъл и с особена жестокост, като и, че и четиримата са били участници- съизвършители, т.к. били участвали в самото изпълнително деяние на престъплението.

Тъжителят твърди, че първите трима подсъдими Б.Г.К., К.Н.Х. и З.М., при извършването на деянието са били непълнолетни, но са могли да разбират свойството и значението на деянието и са могли да ръководят постъпките си.

Моли съда да признае подсъдимите Б.Г.К., К.Н.Х., З.М. и О.Д.Е. за виновни и им наложи съответно справедливо наказание. До началото на устните прения е бил оттеглен предявен от тъжителя граждански иск в размер на 2 000 лева- явяващ се обезщетение за причинените му вследствие на деянието неимуществени вреди. Претендират се направените от частния тъжител по делото разноски.

В съдебно заседание, частния тъжител се явява лично и се представлява от повереник- адвокат Л. Б. ***. Поддържа предявената частна тъжба, като прави отказ от предявеният със тъжбата граждански иск за сумата от 2000 лева- обезщетение за неимуществени вреди- по изложени подробни доводи, вписани в съдебният протокол.

            Подсъдимите Б.Г.К., К.Н.Х., З.М., и О.Д.Е., в съдебно заседание, не се явяват лично, с оглед разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК. Представляват се от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Д. Шереметев от АК- Кърджалии за четиримата. При дадените обяснения от двама от четиримата подсъдими Б.Г.К. и К.Н.Х. не се признават за виновни и молят съда да бъдат оправдани по това обвинение, като дават съответни обяснения. Отхвърлят обвиненията предявени с частната тъжба и сочат, че не те са нападали и удряли тъжителят, а точно обратното, че той тях е нападнал, като дори е намушкал с хладно оръжие един от тях- Б.К.. Молят съда да ги оправдае.  Адвокат Шереметев развива съображения за невиновност на неговите подзащитни, които са изложени в съдебният протокол подробно. Пледира за оправдателна присъда по отношение и на четиримата обвиняеми лица. Претендират се за заплащане и направените в производството разноски за процесуално представителство.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следната фактическа обстановка:

 

Съдът приема за установена фактическа обстановка коренно различна от изложената такава в тъжбата на частния тъжител О.В.А. ***.

С тъжбата на О.В.А. ***, подсъдимите лица Б.Г.К., К.Н.Х., З.М., и О.Д.Е., са предадени на съд за това, че:

На 01.07.2016 г., около 23.00 ч., в Ардино, в двора на СУ „Васил Левски"- Ардино, област Кърджали, четиримата,в съучастие като съизвършители по-между, а тримата подсъдими Б.Г.К., К.Н.Х., З.М. и като непълнолетни лица, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководят постъпките си, са причинили на тъжителя О.В.А. с ЕГН- **********,***, лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в причиняване на разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, множество охлузвания по кожата на лявата ръка, в областта на лакътната става и хоризонтално разположено одраскване на кожата по вътрешната повърхност на дясната мишница съставляващо престъпление по чл. 130,  ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК /за подсъдимите Б.Г.К., К.Н.Х., З.М. и по чл. 130,  ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за подсъдимия О.Д.Е..

Твърденията на частния тъжител очертават предмета на обвинението. Те следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в закона доказателствени средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен начин, а постановената присъда не може да почива на предположения.

В конкретния случай съвкупността от преките и косвени доказателства по делото не сочи на единствено възможният извод, че посочените телесни увреждания на частния тъжител са били причинени именно от подсъдимите лица по описания в частната тъжба начин, и още повече- при условията на пряк умисъл.

Съобразно приетата за установена фактическа обстановка от съдебния състав разгледал делото по същество се установява, че действително на 01.07.2016 г. около 22.00 ч. в Ардино, в двора на СУ „Христо Смирненски” около сградата на физкултурен салон са били четиримата подсъдими, а недалече от тях и частния тъжител със своята приятелка св. Е.И.. Не е спорно и обстоятелството изложено в частната тъжба, че около 22.30 ч на същата дата частния тъжител е бил извикан на мястото, където е работил- „Плувен басейн”- Ардино в центъра на населеното място, където е престоял около тридесет минути, след което е тръгнал да се връща в двора на училището, където е оставил приятелката си.  Не е спорно също така, че около 23.00 ч. тъжителят е влезнал в двора на училището и връщайки се при св. И. е преминал покрай компанията на четиримата подсъдими. Но съдебния състав разгледал делото по същество приема коренно различна фактическа обстановка и сочени обстоятелства в частната тъжба относно причиняването на телесните увреждания на тъжителя, а именно:

Както тъжителят, така и четиримата подсъдими са от Ардино, непълнолетните /към датата на извършване на деянието/ подсъдими лица Б.Г.К., К.Н.Х., З.М., са били ученици именно в СУ „Васил Левски”- Ардино, подсъдимият О.Е. (към датата на инкриминираното деяние), е бил студент, като всички са се познавали физиономически и не се установи да имат някакви по- особени или влошени отношения помежду си.

Установи се, че на 01.07.2016 г. вечерта около 22.00 ч. тъжителят О.А. заедно със своята приятелка, свидетелката Е.Ф.И. ***, са отишили в двора на СУ „Васил Левски“- Ардино, до спортната зала на училище, намираща се в задния двор. Към 22,30 ч. тъжителят е тръгнал към работното си място- което е било барчето на градски басейн в Ардино, а неговата приятелка е останала да го изчаква до спортната зала на училището.

Същата вечер и по същото време в двора на СУ „Васил Левски"- Ардино се намирали и подсъдимите Б.Г.К., К.Н.Х. и О.Д.Е.. Те седели на пейка от най- горния ред на баскетболното игрище. Няколко минути по- късно при тях дошъл и съответно към тях присъединил и техният приятел- подсъдимият З.М.. Компанията си била пуснала музика и се веселяла. Мястото, където се били събрали четиримата подсъдими не било осветено и за тази цел те използвали фенерчетата на мобилните си телефони.

По делото се установи, че свидетелката Е.И., която е останала да изчаква завръщането на тъжителя на пейка до спортната зала на училището, е нямала пряка видимост към мястото, където се намирали подсъдимите Б.К., К.Х., О.Е. и З.М..

Към 23.00 ч. към подсъдимите Б.К., К.Х., О.Е. и З.М. се приближил тъжителят О.А. и запитал „Какво търсите Вие тука, кои сте Вие?”. След зададения от частния тъжител въпрос, подсъдимия К. на свой ред го попитал "Какъв е проблемът пък на тебе?”, при което тъжителят го нападнал като замахвал с юмруци да го удари. В този момент подсъдимият К. разпознал тъжителят А., когото познавал визуално. Установи се по делото, че тъжителя О.А. е успял да събори на земята подсъдимият Б.К., както и той самият е паднал на земята и двамата започнали да се въргалят по земята. Първоначално тъжителя е бил върху подсъдимият Б.К., но след това последният е успял да го преобърне, застанал върху тъжителят, като седнал върху тялото му, в областта на гърдите му и двамата започнали да си нанасят взаимно удари с ръце. В това време, подсъдимият К.Х., който бил в непосредствена близост до двамата видял, че тъжителят успял да бръкне в джоба на панталоните си и да извади джобно ножче, като след изваждането му започнал да замахва с него към подсъдимия Б.К., пробол с ножчето подсъдимия Б.К. в задната част на дясното рамо и два пъти във вътрешната горна част на дясната ръка. При следващото замахване с ножа наранил подсъдимия К. в областта на шията под лявото ухо, а след това и по дясната китка. В следващия момент тъжителят О.А. със замах с ножа пробол К. отстрани на корема в областта на десния хълбок. Установявайки, че тъжителят О.А. използва срещу подсъдимия Б.К. хладно оръжие, което успял да види при проблясването на острието му, предупредил другите трима подсъдими за това , които също го забелязали се претекли на помощ на подсъдимия Б.К.. С общи усилия подсъдимите К.Х., З.М. и О.Е. успели да обезвредят частния тъжител и да изтеглят на безопасно разстояние от него подсъдимият Б.К., след което побягнали през централния вход на училището в посока РУП- Ардино, като прец цялото време до стигането им в полицейското управление, подсъдимият Б.К. се държал за корема, мястото където бил наръган от тъжителят, и в тази област дрехите му били силно окървавени. В РУ на МВР- Ардино дежурни полицейски служители - свидетелите Е.П.Ч. и Я.А.Д., приели Б.К., К.Х., О. Емиков и З.М., събрали информация за случилото се и начина на възникване на инцидента, установили нараняванията по тялото на подсъдимия Б.К., както и доста влошеното му здравословно състояние и с дежурен автопатрулен автомобил в 23.20 ч на същата дата го откарали за приемане по спешност в ФСМП- Ардино, където същият бил прегледан, освидетелстван, диагностициран и откаран по спешност в МБАЛ „Атанас Дафовски”- Кърджали поради наличие на прободни рани в дясна лумбална област на тялото и в дясната ръка.

След като Б.К. и О.А. били разтървани в двора на училището, тъжителят и св. Е.И. също напуснали двора на училището и се отправили към дома на последната, докъдето тъжителят я изпратил. Малко по късно той бил призован по телефона от св. Е.Ч. ***, където бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа и освидетелстван от екип на ФСМП- Ардино в 01.30 ч на 02.07.2018 г., при което освидетелствани били констатирани като налични по тялото на освидетелстваното лице следните травматични увреждания- сцепена долна устна и охлузване на ляв лакът.

Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основана на приложените по делото писмени и събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства.

От приложеното като доказателство по делото СМУ № 145/2016 г. на д-р Н. Маринов /съдебен лекар/, се установява, че при извършен преглед на 05.07.2016 г. на тъжителят О.В.А. са били констатирани следните телесни наранявания: Разкъсно- контузна рана на лигавицата на долната устна, одраскване на кожата по вътрешната повърхност на дясната мишница и охлузвания на кожата по задната повърхност на лявата ръка, в областта на лакътната става. Вещото лице е посочило, че одраскването на кожата на дясната мишница е получено при действието на предмет с остър връх, а останалите описани травматични увреждания при действието на твърд тъп или тъпо- ръбест предмет. Според съдебният лекар описаните увреждания по време и начин е възможно да са били получени така, както е обяснилтъжителят  О.А., като разкъсно- контузната рана на лигавицата на долната устна е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

По делото като доказателство е представено СМУ № 144/ 05.07.2016 г. на д-р Н. Маринов (съдебен лекар), от чието заключение се установява, че на подсъдимия Б.К. при инцидента на 01.07.2016 г. са били причинени следните наранявания: 4 прободно- порезни рани, от които две на дясната мишница, една по дясната горна част на гърба, и една по дясната странична повърхност на корема, последната от които наложила хирургична операция, две одрасквания на кожата на лицето и една драскотина на пети пръст на дясната ръка.  В заключението е описано, че прободно- порезните рани са получени при действието на предмет с остър връх и един или два режещи ръба, с ширина на острието не по-голяма от 2,5 см, до мястото на проникването му. Одраскванията на кожата на лицето и дясната ръка са били получени при действието на предмет с остър връх. Прободно- порезното нараняване по дясната странична повърхност на корема, с нараняване на десният бъбрек, е наложило хирургична операция и е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Прободно- порезните наранявания на дясната мишница и в горната дясна част на гърба са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

От приетите по делото писмени доказателства- фишове за прием във ФСМП- Ардино, както и книгата за прием от дежурен спешен екип, се установява, че спешна медицинска помощ с транспортиране по спешност до специализирано болнично заведени е оказана първо на подсъдимия Б.К., а след това на частния тъжител.

От приетото по делото като писмено доказателство- Посмо № 323/23.04.2018 г. на Директор на СУ „Васил Левски”- Ардино се установява, че през цялата 2016- та година в училището е бил извършван единствено и само вътрешен ремонт на отоплителната система на сградите, като материалите по ремонта са били съхраняване във вътрешно помещения, а по външната фасадна част на учебната сграда и физкултурния салон не са били извършвани никакви ремонтни дейности и на открито не са били съхранявани никакви страителни материали.

От приетото по делото писмено доказателство- Присъда № 4, постановена на 04.04.2018 г. по НОХДело № 205 по описа на Окръжен съд- Кърджали (не влязла в законна сила към датата на представянето на доказателството), се установява, че частният тъжител О.В.А., роден на *** ***, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, студент в ПУ „Паисий Хилендарски”- Пловдив, с ЕГН- **********, Е БИЛ ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01.07.2016 г. в Ардино направил опит умишлено да умъртви Б.Г.К. ***, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие- разкъсно контузна рана на лигавицата на долната устна, одрасквания на кожата по вътрешната повърхност на дясната мишница и охлузвания на кожата по задната повърхност на лявата ръка в областта на лакътната става, от което са настъпили и е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 118, във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 1 от НК, го Е ОСЪДИЛ на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, изпълнение на което, на основание чл. 66 от НК е било отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила.  

По делото са били събрани и гласни доказателства обективирани в показанията на разпитаните по делото свидетели без родствена връзка със страните- св. Е.Ч., св. Я.Д., св. Е.И., св. Р.Б. и М.Ч., както и лица, които са в родствена връзка със страните- св. Гюрсел К. и Васви А., от които като безпристрастни, логични, последователни  и кореспондиращи с писмените доказателства по делото и подкрепящи приетата от съда установена фактическа обстановка, от съдебния състав изцяло се кредитират тези на свидетелите Ч., Д., Б., Ч. и Г. К..

Не се кредитират от съда показанията на св. В. А., преценени от съда като необективни, дадени в интерес на страна по делото и в които показания свидетелят сочи получени от тъжителя на инкриминираната дата и място телесни увреждания коренно различни от почотените в частната тъжба и издаденото СМУ № 145/2016 г. на Съдебен лекар при МБАЛ- „Атанас Дафовски”- Кърджали.

Не се кредитират показанията и на св. И., които също се намират от съда като необективни и даден в интерес на страна по делото, поради твърдяни в показанията от свидетелката обстоятелства (присъствието й с частния тъжител в РУП- Ардино), които са противоречие изцяло с останалия доказателствен материал и най- вече с дадените показания от самия частен тъжител.

Следва да се посочи че всички разпитани по делото свидетели, с изключение на св. И. не са очевидци, нямат преки впечатления и обстоятелството, как се е развил инцидента между страните, но както бе посочено по- горе, показанията на тази свидетелка се намират от съдебния състав за необективни, противоречиви и пристрастни и не се кредитират. Следователно обвинението се базира само на косвени  доказателства, но същите не са достатъчни, за да формират убеждение в съда за виновност на подсъдимите лица, респективно, за постановяване на осъдителна присъда. Между съществуващите преки и косвени доказателства е необходимо да съществува такава обективна връзка, която да не поставя под съмнение наличието на всички елементи от състава на престъплението от обективна  и субективна страна, което е повдигнато с частната тъжба, а направеният въз основа на съвкупната им оценка извод да е единствено възможният и да не поражда никакви съмнения за виновността на лицата, за които се твърди, че са осъществили престъплението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира, че не следва да се дава вяра на твърденията в тъжбата на тъжителят О.А. в частта, в която се твърди, че той е бил нападнат от четиримата подсъдими лица- а именно от Б.К., К.Х., О.Е. и З.М., когато минавал покрай тях отивайки към мястото, където го чакала неговата приятелка- св. И., без да ги предизвиква и провокира по какъвто и да било начин, както и на твърденията му при снетите му в съдебно заседание обяснения, за случайно причиняване на телесните увреждания на подсъдимия Б.К. по независещи от него причини или в условията на самоотбрана. По делото не се установиха тези твърдения, а точно обратното, че именно тъжителят е този който е предизвикал скандала с отправени думи към подсъдимите лица, като, и че малко след това е инициирал ипредизвикал близък физически контакт с един от четиримата подсъдими- Б.К..

Съдът счита, че твърденията в тъжбата не само не се подкрепят със събраните по делото доказателства, а и същите са в съществено противоречие и се опровергават от обясненията на подсъдимите лица разпитани по делото- подсъдимите Б.К. и К.Х.,  показанията на свидетелите Ч. и Д. /полицейски служители, които първи установили данни за извършено престъпление/, св. Б. и Ч., очевидци на поведението и действията на четиримата подсъдими лица непосредствено след инцидента, както и на писмените доказателства по делото- съдебно медицинските удостоверения на съдебният лекар д-р Николай Маринов, посочената по-горе присъда (въпреки, че същата към момента на представяне и приемането и като писмено доказателство не е била влязла в законна сила), фишове от ФЦСМП- Ардино, писмо от Директор на СУ „Васил Левски”- Ардино, свидетелства за съдимост на подсъдимите лица, характеристични справки за тях и др.

Съдът дава вяра на обясненията на  подсъдимите Б.К. и К.Х. дадени в хода на съдебното следствие по настоящото дело, като отчита обстоятелството, че те са подсъдими лица, също така, че единият от тях да се явява и пострадал от деянието, извършено от тъжителя. Техните обяснения, освен средство за защита са и доказателства в процеса, като съдът намира, че обясненията им са логични, последователни и кореспондират както помежду си, така с другите събрани по делото доказателства.

По делото се установи /както и по- горе се посочи/, че не тъжителят, а именно четиримата подсъдими лица веднага след процесният инцидент са напуснали местопроизшествието и отишли първи в РУП- Ардино, където  са информирали полицейските служители за причиненине телесни увреждания на подсъдимия Б.К. с нож от тъжителят в настоящото дело О.А.. Т.е. подсъдимите лица с тези свои действия са демонстрирали, че търсят помощ, закрила и съдействие именно от съответните правоохранителни органи, респективно проявили са съзнание на пострадали лица, а не поведение на такива извършили виновно престъпление.

Освен изложеното приемат се за относими към това производство и косвените доказателства в тази насока-  Присъда № 4, постановена на 04.04.2018 г. по НОХДело № 205 по описа на Окръжен съд- Кърджали (не влязла в законна сила към датата на представянето на доказателството).

Съдът намира, че освен логични и последователни, показанията на подсъдимите лица, които са дадени при разглеждане на делото кореспондират и със заключенията на приложените по делото писмени доказателства СМУ № 144 и 145/ 2016 г. на Съдебен лекал при МБАЛ- Кърджали, д- р Н. Маринов. От тях се установява, че и двете страни в настоящото производство заявяват за възникнал инцидент помежду им на 01.07.2016 г. около 23.00 ч. в Ардино, че при освидетелстването на О.А. на 05.07.2016 г., са били констатирани увреждания, за които той съобщил, че е получил на 01.07.2016 г. при този инцидент а именно: разкъсно- контузна рана на лигавицата на долната устна с дължина 0,6 см, одраскване на кожата по вътрешната повърхност на дясната мишница и охлузвания на кожата по задната повърхност на лявата ръка, в областта на лакътната става. Съдебният лекар е посочил, че разкъсно- контузната рана на лигавицата на долната устна е получена при удар в тази област, нанесен с неголяма сила. Не са установени по тялото на тъжителя, както се сочат в депозираната тъжба травми от удари с крака от четиримата подсъдими, нанасъни в продължение на около 4- 5 минути. Такива, каквито се и сочат от св. Васви А., не са били установени при прегледа на тъжителя, извършен четири дни след инцидента и каквито е следвало да ги има, ако са били нанесени твърдяните от него удари по време на инцидента.

Точно обратното. От описаните в СМУ № 144/2016 г. травматични увреждания причинени от тъжителя на подсъдимото лице- Б.К., не се установява едно негово поведение проявено при условията на неизбежна отбрана или случайно деяние, а едно негово противоправно поведение при форма на неговата виновност- умисъл, с оглед броя, мястото, опасността за живота на пострадалото лице при тяхното причиняване от страна на тъжителя.

С оглед описаното по-горе, съдът приема, че получените и отразени в СМУ № 145/2016 г. травматични увреждания на тъжителят на 01.07.2016 г. в двора на СУ „Васил Левски”, около 23.00 ч. в Ардино, са били получени при условията на неизбежна отбрана или случайно деяние, от действията на четиримата подсъдими с една единстрена цел- установявайки характерът и начинът на увреждане от страна на частния тъжител по отношение на подсъдимия Б.К., да бъдат предотвратени.

Като потвърждение на обясненията на подсъдимите лица в тази насока са именно показанията на полицейските служители- св. Е.Ч. и Я.Д., които заявяват, че именно четиримата подсъдими пристигнали първи в управлението на полицията в Ардино и им съобщили, че единият от тях- Б.К., е бил прободен с нож от О.А., като при явяване на последният в полицейското управление според свидетелските показания на тези свидетели, те не са констатирали по него видими следи от травматични увреждания.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира, че подсъдимите лица- Б.К., К.Х., З.М. и О.Е., не са осъществили от обективна и субективна страна (най- вече от субективна страна) престъпният състав на престъплението по чл. 130,  ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК /за подсъдимите Б.Г.К., К.Н.Х., З.М. и по чл. 130,  ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за подсъдимия О.Д.Е., а именно, че на 01.07.2016 г., около 23.00 ч., в Ардино, в двора на СУ „Васил Левски"- Ардино, област Кърджали, четиримата,в съучастие като съизвършители по-между, а тримата подсъдими Б.Г.К., К.Н.Х., З.М. и като непълнолетни лица, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководят постъпките си, са причинили на тъжителя О.В.А. с ЕГН- **********,***, лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в причиняване на разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, множество охлузвания по кожата на лявата ръка, в областта на лакътната става и хоризонтално разположено одраскване на кожата по вътрешната повърхност на дясната мишница, което от субективна страна да се приеме от съдебния състав разгледал делото, като престъпно деяние извършено при условията на пряк умисъл.

По делото е безспорно установено (а и между страните няма спор в тази насока, като дори показанията на тъжителя потвърждават това), че на 01.07.2016 г. в Ардино около 23.00 ч, именно той  е причинил средна телесна повреда на подсъдимият Б.К., изразяваща се в прободно- порезна рана по дясната странична повърхност на корема, с нараняване на десния бъбрек довело до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, което травматично увреждане по своя характер съставлява  престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, и за което е признат за виновен и му е наложено съответно наказание по НОХД № 205/2017 г. на ОС- Кърджали с присъда № 4/04.04.2018 г., както и че по същото време и място тъжителят, за което е било образувано и настоящото НЧХДело№ 58/2017 г. по описа на РС- Ардино, е получил травматични увреждания съставляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, описани в СМУ № 145/2016 г на съдебен лекар.

Спорното обстоятелство по делото, което подлежеше на доказване и което не беше доказано от страна на частния тъжител по един безспорен и категоричен начин е, кой първи измежду него и подсъдимия Б.К. е провокирал и нападнал първи другия. Както по- горе се посочи, съдът приема, че именно тъжителят О.А. с поведението и действията си на инкриминираната дата е провокирал и предизвикал скандала, пръв е предприел физически действия по саморазправа по адрес на подсъдимия Б.К., и в тази саморазправа умишлено му е  причинил описаните в СМУ № 144/ 2016 г. телесни увреждания. Съдът приема, че инициатор на сбиването между него и подсъдимите лица е именно той, като в тази насока са събрани достатъчно убедителни (макар и косвени) доказателства, обсъдени и по- горе, които водят до безспорния извод, че именно той е инициаторът на противоправното деяние, от което са настъпили вредни последици и за него, и за подсъдимия Б.к..

С оглед приетото от съда, че именно тъжителят е започнал саморазправата и нападението срещу подсъдимия Б.К., съответно без провокация или нападение от страна на последният по отношения на тъжителя, то може да се приеме, че нанесените на тъжителят телесни увреждания- лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, кяакто и останалите по леки телесни увреждания довели до причиняване на болка или страдание, съставляват такива които са му причинени от подсъдимите лица при условията и в пределите на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК, като няма не се намират данни за превишаване на тези граници, както и при условията на чл. 15 от НК, с оглед установения механизъм на съприкосновение между частния тъжител и подсъдимия Б.К., до неговото потушаване.

Както и по-горе се посочи, по делото липсват преки или косвени доказателства, които да водят до безспорният извод за извършено от подсъдимите лица престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и това е така защото, нито в депозирана частна тъжба е посочено, нито в хода на съдебното следствие се събраха категорични доказателства, от които да се направи категоричен извод за наличие на виновно причинена  (пряк умисъл при извършването на престъплението) от страна на подсъдимите лица по отношение на тъжителя на описаната в тъжбата лека телесна повреда. Именно поради правни изводи от съдебния състав за наличието при причиняването на леките телесни повреди на частния тъжител от четиримата подсъдими при условията на неизбежна отбрана или при условията на случайно деяние, които изключват субективната страна на деянието на тези наказателно правни субекти, съдът счита, че същите ще следва да бъдет признати за невинни по повдигнатото им обвинение от частния тъжител О.А..

Действията на последните са били в рамките на законодопустимите, те не само са позволени от закона, но и е изключена тяхната обществена опасност откъм субективната страна на осъщественото противоправно деяние. Това е така поради обстоятелството, че по този начин законът защитава законните интереси на субектите- правото им на телесна неприкосновеност от непосредствено, противоправно поведение на тъжителя, който е целял да наруши именно това, като по отношение на подсъдимия Б.К. дори го е постигнал.

Съобразно изложеното съдът приема, че на посочената дата е възникнал провоправен инцидент, инициатор на който е бил тъжителят, който е причинил и средна телесна  повреда на един от подсъдимите лица, но не се установи тъжителят да е бил увреден виновно от подсъдимите, поради което същите следва да бъде признати за невинни в извършване на процесното престъпление и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 130,  ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК /за подсъдимите Б.Г.К., К.Н.Х., З.М. и по чл. 130,  ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за подсъдимия О.Д.Е., а именно, че на 01.07.2016 г., около 23.00 ч., в Ардино, в двора на СУ „Васил Левски"- Ардино, област Кърджали, четиримата,в съучастие като съизвършители по-между, а тримата подсъдими Б.Г.К., К.Н.Х., З.М. и като непълнолетни лица, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководят постъпките си, са причинили на тъжителя О.В.А. с ЕГН- **********,***, лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в причиняване на разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, множество охлузвания по кожата на лявата ръка, в областта на лакътната става и хоризонтално разположено одраскване на кожата по вътрешната повърхност на дясната мишница.

                Съдът намира, че обвинението по посочените по- горе текстове от НК очертаващи предмета на доказване не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което подсъдимите лица следва да бъдат признати за невинни, и съответно оправдани. Липсват изцяло преки или косвени доказателства за субективната страна на осъщественото престъпление- вината на подсъдимите лица при причиняване на телесно увреждане на тъжителя, което да се счита за обществено опасно деяние, което да е наказуемо, поради което следва същите да бъдат оправдани.

            При този изход на делото и на основание чл. 190 от НПК, тъжителят О.В.А. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимите лица Б.К., К.Х., З.М. и О.Е. направените от тях разноски в размер на 1 000.00 (хиляда) лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство в това производство.

 

Мотивиран по горните съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по същество, постанови присъдата си.       

                          

                                                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: