№ 47522
гр. София, 21.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110169174 по описа за 2024 година
Съдът след като констатира, че предявеният иск е процесуално допустим, исковата
молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и, на
основание чл.312, ал.1 във връзка с чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството по делото е образувано по предявени иск, изпратен по
подсъдност от РС – град Смолян.
Ищецът твърди, че с ответника е налице сключен договор за лизинг, по силата на
който срещу заплащане е предоставено ползването върху имот, като твърди, че поради
неизпълнение на задължението на ответницата да плати три поредни лизингови вноски, с
падежи 31.5.2024г., 30.6.2024г. и 31.7.2024г., в общ размер 1214,61 лева, и неустойка за
забава, е изпратил до ответницата изявление, с което е заявил, че разваля договора за лизинг,
както и я кани да му предаде владението върху имота. Предявява иск за осъждане
ответницата да му предаде фактическата власт върху имота.
Ответникът, в писмения отговор, в срока по чл.131 ГПК , оспорва иска. Оспорва се
твърдението, че по договора за лизинг, не са платени сочените вноски, като се твърди, че
същите са платени към предявяване на иска.- Оспорва се твърдението, че се дължи
неустойка за забава, като се счита, че разпоредбата на договора е нищожна. Оспорва се
твърдението, че ищецът е упражнил надлежно правото си да развали договора, като се
1
твърди, че ответницата е дала съгласие за директен дебит от сметка.- Твърди, че по повод
друго правоотношение, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист против нея, както и че в
тази връзща са наложени запори на сметките й в банката, като с писмо от 25.7.2024г.
ответницата твърди, че въпреки даденото съгласие за директен дебит, е невъзможно да
извършва плащания, като е направила искане да й се предостави друг начин за плащане.
Сочи се, че вместо това, банката е изпратила до нея уведомление, че дължи лизингови
вноски и неустойка за забава, както и е даден 5 дневен срок за плащане, след изтичане на
който договорът ще се счита развален. Ответницата сочи изпращане на следващо писмо до
ищеца. Твърди, че въпреки бездействието на кредитора, е опитала да изпълни задълженията
си по лизинговия договор, като е открила сметка на ищеца, посочена по дело, и твърди, че
на 20.8.2024г. е заплатила в полза на ищеца сумата 1214,61 лева. Твърди, че на деня след
плащането, е получила писмо, с което ищецът й сочи, че налагането на запор не е пречка да
се плати по лизинга. Прави се възражение по чл.95 ЗЗД, като се сочи, че от м.5.2024г.
ищецът системно отказва да даде съдействие на ответницата, като посочи собствена сметка
за плащане, като се счита, че вследствие забавата на кредитора, длъжникът е освободен от
последиците на собствената си забава и не може да търси заплащането на неустойка. Сочи
се, че не е надлежно упражнено правото да се развали договора, като се сочи, че причината
да не се изпълни задължението за внасянето на лизингови вноски е в ищеца, който е
наложил запор на същата сметка, за сумата по запора и самото задължение по лизинг, което
претендира. Сочи, че ищецът знае, че единственият доход на ответницата е като личен
асистент на съпруга й, както и че жилището е единствено и за двамата.
Прави се възражение за нищожност на разпоредбата на чл.11,ал.2 от договора, като се
счита, че неустойката не изпълнява типичните си функции, а е наложена с цел обогатяване
на ищеца, не е обвързана с неизпълнена част от договора, а се отнася до пълния размер на
сотйносттта на договора, няма реални вреди, които да се обезпечават на тази стойност,
поради което се счита, че противоречи на чл.146,ал.1,вр-143 ЗЗП. Сочи се, че поведението на
банката като кредитор нарушава ЗЗП и чл.8 КЗПЧОС.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 310,т.2, пр.2 ГПК във връзка с
чл.345,ал. ТЗ и чл.233,ал.1 ЗЗД за опразване на предоставен по силата на договор за лизинг
недвижим имот
III. Обстоятелства, които се признават:
СРС намира, че страните не спорят, поради което и не се нуждаят от доказване
следните факти:
Страните са обвързани от договор, сключен на 19.11.2015г.,по силата на който ищецът
е предоставил на ответницата за ползване срещу възнаграждение имотът, посочен в
договора, за срок 150 месеца, при вписана лизингова цена от общо 52500 лева с ДДС, при
уговорена 3,20 % годишна лихва, че в деня на сключването на договора, държането върху
2
имота е предадено на ответницата, че ответницата дължи за ползването месечни вноски
съгласно приложение към договора, като падежът на същите е на края на текущия месец, за
който се отнасят, че общата стойност на вноски с падежи 31.5.2024г., 30.6.2024г. и
31.7.2024г., е в общ размер 1214,61 лева – за главница и лихва; че на 7.8.2024г. ответницата е
получила уведомление от ищеца,с който е предупредена, че при неплащане, договорът ще
бъде развален.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно, че страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение,
възникнало от валиден договор, че е предоставил на ответника държането на недвижимия
имот, посочен в исковата молба, както и до ответницата е достигнало изявление, с което е
даден подходящ срок за изпълнение, след което е посочено, че договорът се разваля.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже твърдението си, че е налице
забава на кредитора – че причината да не изпълни задължението за сочените лизингови
вноски е в поведението на кредитора, наложеният запор на сметка; твърдението, че въпреки
забавата на кредитора, задължението е изпълнено, твърдението, на което черпи основание да
претендира неустойка за забава.
ПРИЕМА представени с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл.312 ГПК във връзка с чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към
спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът
ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Лъчезар Насвади на тел. 8955423 и ел. адрес ******@***.**, а след
01.03.2010 г. и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул.
3
„Патриарх Евтимий” No. 2, ст. 7.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК във връзка с чл.311 и 312 ГПК,
на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото, като
УКАЗВА на страните, че могат в едноседмичен срок от получаване на определението
да вземат становище по дадените указания, като в противен случай губят възможността
затова, освен при особени непредвидени обстоятелства. .
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 5.12.2024г., от
15.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се връчи на посочените от страните имейли –ищецът в исковата молба,
ответникът, чрез адвокат Колев, на имейл ******@*****.*** , на основание чл.38а ГПК-
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4