Р Е Ш Е Н И Е  №47

 

гр. София, 13.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 50 по описа за 2017 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

М.М.Й. е предявил срещу „Л.И.” АД  обективно съединени искове, както следва: частичен иск за плащане на сумата от 150000 лв., представляваща част от сумата от 350000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 19.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 19.09.2016 г., до окончателното плащане; иск за плащане на сумата от 4181 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че на горепосочената дата настъпило ПТП, механизмът на което е подробно описан в исковата молба, при което пострадал ищецът, който управлявал л. а. „Сеат Толедо“. Причинените телесни увреждания и търпените във връзка с тях болки и страдания, както и търпените имуществени вреди са подробно описани в исковата молба. Твърди се също, че ПТП настъпило по изключителната вина на водач на л. а. „БМВ“, по отношение на който бил налице действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен  с ответника. За ПТП било образувано досъдебно  производство, което към момента не било приключило. Ищецът предявил извънсъдебна претенция за плащане на застрахователно обезщетение пред ответника, но същият го информирал писмено, че няма основание за плащане на такова преди влизане в сила на присъда на наказателния съд, поради което и с  оглед изтичане на срока за произнасяне по претенцията се предявяват настоящите искове. 

          Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 409 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете изцяло, излага подробни доводи за недопустимост и неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, оспорва механизма на ПТП, вината и наличието на противоправно поведение у водача на л. а. „БМВ“, като в тази връзка твърди, че ПТП е настъпило по вина на ищеца, който, управлявайки лекия си автомобил, при навлизане в попътен за своята посока на движение ляв завой навлязъл частично в насрещното пътно платно и станал причина за удар на насрещно движещия се лек автомобил в ограничителната мантинела, след което излязъл странично отдясно на посоката си на движение. Оспорва и медико-биологочния характер и степен на уврежданията на ищеца и интензитета на търпените болки и страдания, както и причинната връзка на търпените имуществени и неимуществени вреди с ПТП.  Прави  възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила решение по н. о. х. д. № 2268/2017 г. по описа на РС – Варна, което съобразно чл. 300 ГПК и чл. 383, ал. 1 вр.  413, ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца е установено, че С.В.Д. на 19.09.2016 г. на път II-29 град Добрич - град В., км. 17.2, в землището на село Зорница, област Варна, при управление на пътно превозно средство - л. а. „БМВ 530“ с рег. № ТХ 4660 ХР, нарушил правилата на ЗДвП - чл. 20, ал. 1: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 20, ал. 2: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил осем средни телесни повреди на М.М.Й., изразяващи се в: контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; гръдна травма с контузия на бял дроб, усложнена с развитие на изразен левостранен пневмоторакс и малък пневмоторакс в дясно, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; гръдната травма в своята еволюция се е усложнила с развитие на двустранна  бронхопневмония, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; комбинирана травма в корема, изразяваща се в хемоперинеум /кръв в коремната кухина/, десорзия на напречното дебело черво, контузия на черния дроб с наличието на фисура, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; двустранно счупване на леви и десни ребра, което е обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2,5-3 месеца; подтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което е определило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца; счупване на диафизата на дясна бедрева кост, което е определило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца; двуглезенно счупване на лявата глезенна става, което е определило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 4,5-5 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 НК.

Събраните в настоящото производство доказателства, допуснати за събиране преди представяне по делото на влязлото в сила решение по н. о. х. д. № 2268/2017 г. по описа на РС – Варна, а именно заключенията по основната и допълнителната авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи и показанията на свидетеля И.Д. кореспондират с установеното със задължителната сила на това решение. Допълнително се установява и следното: От заключенията на авто-техническата експертиза се установява, че водачът на лек автомобил „БМВ 530“ с регистрационен номер ТХ4660 ХР е имал възможност да предотврати ПТП, ако в конкретните пътни условия в зоната на дясната крива се е движел по средата на лентата си за движение със скорост по-ниска от 99 км./ч. и по време на преодоляваната крива не е изменял траекторията на движение на автомобила и е действал плавно с органите за управление - спирачен педал и кормилно колело. От заключенията на съдебно-медицинската експертиза се установява, че като остатъчни прояви в резултат на фрактурите на засегнатите кости при ищеца ще се наблюдават болки при физическо натоварване и промяна на времето, които ще са доживотни. Установено е и скъсяване на десния долен крайник с 2 см. и промяна на походката, които са пряка последица на травматичното увреждане на крайника следствие пътнотранспортното произшествие и също имат пожизнен характер.   

От показанията на свидетеля И. И. се установява следното: След ПТП ищецът четири – пет месеца бил неподвижен, от залежаването имал декубитални рани и майка му ги почиствала със спирт. Започнал да ходи през месец март /2017 г./ с помощ и с патерици и проходилка, но не можел да стои дълго време прав. Наложило се да си смени и професията, тъй като вече не можел да извършва физическа работа.

Не се спори по делото относно наличието на сключен с ответника  договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управляваното от С.В.  Д. МПС, действал към датата на ПТП.

От представените по делото писмени доказателства /рецепти, фискални бонове, фактури, талон за платена такса, талони за медицинско изделие, касова бележка, кредитно известие и РКО/ се установява, че ищецът е направил разходи в общ от 4181 лв. за лечение на уврежданията, получени при ПТП, а именно за покупка на медикаменти, 1/3 тубуларна плака, титаниев пирон и дистална бедрена плака, а също и потребителска такса  

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Искът е частично основателен – до размера от 100000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен като частичен размер от 150000 лв. следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда са следните:

Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени описаните в исковата молба телесни увреждания, които са му причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено от С.В.Д.. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания; установи се и вината на С.В.Д. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача – налице е задължителна за настоящия съд сила на присъда на наказателен съд/. Установи се също така, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден  застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от С.В.Д. МПС, сключен с ответника и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищеца.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо място следва да се има предвид вида и характера на получените увреждания - причинени са осем средни телесни повреди, които са застрашили живота на ищеца, причинили са му болки и страдания и са довели /част от уврежданията/ до затруднение на движението на крайниците и снагата за продължителен период от време. Едновременно с това ищецът е изпитвал и битови неудобства – престой в болнично заведение, свързан с ограничения, наложени от необходимостта от спазване на болничния режим, невъзможност да се обслужва сам  и съответно зависимост от грижите на друг човек. Тези обстоятелства безспорно са влошили качеството му на живот и са ограничили социалните му контакти. Следва също да се отчете, че са настъпили трайни /доживотни/ последици от уврежданията - скъсяване на долен крайник и промяна в походката. Тези трайни последици предвид възрастта на ищеца – 22 г. към датата на ПТП, безспорно променят негативно изцяло живота му – както личния, така и социалния, а също ограничават възможностите му за професионална реализация.   

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума от 100000 лв. би била подходяща и достатъчна, за да обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания /съответно основателно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.

С оглед обсъдената вече задължителна за настоящия съд сила на присъда на наказателен съд е неоснователно наведеното от ответника твърдение за настъпване на ПТП по вина ищеца.

По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането до окончателното плащане:

Съобразно гореизложеното акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от датата на увреждането е частично основателен – следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск, а за разликата до пълния му предявен размер следва да бъде отхвърлен.

По главния иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди:

Искът е основателен и следва да бъде уважен. От представените по делото писмени доказателства /рецепти, фискални бонове, фактури, талон за платена такса, талони за медицинско изделие, касова бележка, кредитно известие и РКО/ се установява, че ищецът е направил разходи в претендирания размер за лечение /така, както са описани в исковата молба/ на уврежданията, получени  при ПТП. Съответно тези разходи следва да бъдат репарирани.

По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба:

Съобразно гореизложеното акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за производството по делото, с представения по делото списък по чл. 80 ГПК е направено искане само за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съответно посочен от страната размер не обвързва съда/. На основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата пълният размер на възнаграждението съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би бил такъв от 4613.62 лв. Съответно с оглед уважения размер на исковете следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 3117.45  лв. Това възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адв. П., независимо че по делото като процесуални представители на ищеца са извършвали процесуални действия и са се явявали в о. с. з. още петима  адвокати, а списъкът по чл. 80 ГПК е представен от името на адв. Чаталбашев, тъй като адв. П. е изготвила исковата молба и допълнителната искова молба, т. е., въпреки че не се е явявала в съдебно заседание, е извършила подготовка на процесуалната защита на ищеца по делото. Върху възнаграждението следва да се присъди ДДС /представени са доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС/, съответно общата сума, която следва да се присъди на адв. Чаталбашев, е в размер на 3740.94 лв.

Ответникът е направил разноски по делото съобразно доказателствата за това и представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 570 лв. за възнаграждения на вещи лица и на призовани свидетели, съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят  разноски в размер на 184.85 лв. за възнаграждения на вещи лица и на призовани свидетели. Със списъка по чл. 80 ГПК се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 450 лв. Т. е. дължимото възнаграждение при отхвърляне на исковете изцяло би било такова в размер на 450 лв., съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди на ответника възнаграждение в размер на 145.93 лв.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер 4167.24 лв., както и деловодни разноски /за възнаграждения на вещи лица и на свидетели/ в размер на  398.67 лв. съразмерно с уважения размер на исковете.

Воден от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Л. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати на М.М.Й. с ЕГН ********** *** следните суми: сумата от 100000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 19.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 19.09.2016 г, до окончателното плащане; сумата от 4181 лв. /четири хиляди сто осемдесет и един лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 19.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2017 г., до окончателното плащане.

          ОТХВЪРЛЯ  предявените от  М.М.Й. с ЕГН ********** *** срещу „Л. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., искове за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки  и страдания, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 19.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 19.09.2016 г, до окончателното плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 100000 лв. /сто хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 150000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от датата на увреждането – 19.09.2016 г., до окончателното плащане.

          ОСЪЖДА „Л. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати на адв. Е.  П. от САК с рег. № от ЕАР ********** сумата от лв. 3740.94 лв. /три хиляди седемстотин и четиридесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказана безплатна адвокатска помощ на М.М.Й. по делото съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА М.М.Й. с ЕГН ********** *** да плати на „Л. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., сумата от 184.85 лв. /сто осемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и на призовани свидетели, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 145.93 лв. /сто четиридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Л. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 4167.24 лв. /четири хиляди сто шестдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата от 398.67 лв. /триста деветдесет и осем лева шестдесет и седем стотинки/, представляваща деловодни разноски /за възнаграждения на вещи лица и на свидетели/ съразмерно с уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

              

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: