РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Перник, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20221700500523 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО
ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК,
образувано по въззивна жалба рег. № 15227 от 25.07.2022 г. от адв.К. М.
САК пълномощник на ответниците Р. Б. П. и В. М. П. подадена срещу Решение № 651
от 14.06.2022 по гр.дело № 5395/2021 по описа на ПРС,
в частта, с която ответниците Р. Б. П. и В. М. П. са осъдени да заплатят на В.
А. А. сумата 333.12лв. имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени от
ищеца на 25.01.2017г. за почистване на улуци на собствен на ищеца недвижим имот –
къща в с. ***, общ. ***, УПИ ***,*** от кв. * по плана на с. ***, които улуци са имали
нужда по почистване поради попадане в тях на изсъхнали листа и клони от орехово
дърво /вид yuglansregia/ собственост на ответниците и находящо се в имот ***,*** от
кв. * по плана на с. ***, ведно със законната лихва върху така присъдената сума,
считано от датата на исковата молба – 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и разноски по делото в размер на 108.23лв. съобразно уважената част от иска.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата
отмяна в тази част и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло
предявения от В. А. А. срещу ответниците иск по чл.50 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от намиращия се в имота на
ответниците орех, състоящи се от заплатени от ищеца разходи за почистване на
1
улуците на къщата му от изсъхнали листа и клони от дървото,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие
сустановените по делото факти и материалния закон
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият В. А. А. е депозирал отговор на
въззивната жалба, като счита същата за допустима, но неоснователна.
В съдебно заседание и в нарочна писмена защита жалбоподателите поддържа т
подадената въззивна жалба и пледират за уважаването й.
Въззиваемият пледира за решение, с което бъде оставена без уважение жалбата,
като неоснователна и бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд – Перник
в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Съгл. нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само
по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по
иск,който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на
анализ на събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата
инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.
Пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на В. А. А., с
ЕГН: ********** чрез адв. Р. Б., срещу Р. Б. П., с ЕГН: ********** и В. М. П., с ЕГН:
**********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
следните суми:
1/сумата от 416.40 лева /главница/– имуществени вреди, изразяващи се в
разходи, заплатени от ищеца през 2017 г. за почистване на улуци на собствен на ищеца
недвижим имот – къща в с. ***, общ. ***, УПИ ***,*** от кв. * по плана на с. ***;
2/ сумата от 46 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава върху сумата от 416.40 лева за периода от 17.09.2020 г. до датата на исковата
молба 20.10.2021 г. и
3/ сумата от 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода от
25.01.2017 г. до м.юни 2021 г. вкл., представляващи създадени от ответниците
неудобства и затруднения за ищеца при ползване на собствения му имот с адрес: с. ***,
общ. ***, УПИ ***,*** от кв. * по плана на с. ***, както и законната лихва за забава
върху главницата на обезщетението за имуществени вреди и върху главницата на
обезщетението за неимуществени вреди, считано от подаване на исковата молба, до
окончателно изплащане на вземанията.
Претендирани са и направените по делото разноски.
Предмет на настоящето производство – по въззивната жалба, е претенцията по
пункт 1 и 2, като в останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
2
От фактическа страна:
В исковата молба се твърди, че до м. юни 2021 г. ищецът притежавал поземлен
имот в с. ***, общ. ***, УПИ *** от кв. * по плана на с. ***, в който била построена
двуетажна масивна жилищна сграда.
Ответниците по делото били собственици на ½ идеална част от същия поземлен
имот.
С оглед прекратяване на съсобствеността на 08.04.2015 г. страните подписали
договор за доброволна делба – като поделили поземления имот – ищецът получил имот
УПИ ***,***, а ответниците УПИ ***,***, като за всяка от страните останала и
притежаваната от нея жилищна постройка.
В поделения поземлен имот имало голямо орехово дърво, което след извършване
делбата останало в имота на ответниците, но на границата с имота на ищеца. Дървото
не било премахнато по настояване на ответницата П.. Ищецът се съгласил дървото да
остане на границата на имотите, въпреки че затруднявало ползването на неговия имот,
с уговорката при необходимост част от клоните му да бъдат коригирани.
В исковата молба се твърди, че през 2016 г. ищецът потърсил ответниците да
премахнат част от клоните на дървото, които му причинявали неудобство, като
пълнели улуците на къщата му с изсъхнали орехови листа и дребни клони. От
ответниците не последвала реакция. През 2017 г. улуците на къщата на ищеца били
запушени от изсъхнали орехови листа и дребни клони, а това водело да невъзможност
събраната по покрива дъждовна вода да се оттича нормално, на ищеца се наложило да
наеме фирма за почистването им, което му струвало сумата от 416.40 лева. За този
разход ищецът уведомил ответниците, но сумата не му била възстановена.
Ситуацията се повтаряла всяка есен и зима, поради което ищецът сам се опитвал
да почисти улуците на дома си, доколкото му било възможно и многократно канел
ответниците да премахнат клоните на дървото. Предвид бездействието им ищецът им
изпратил нотариална покана, връчена на 17.09.2020 г. – за възстановяване на сумата от
416.40 лева, но същата така и не му била платена.
Съществуващата в продължение на години ситуация около запушване на
улуците на къщата на ищеца поради дървото на ответниците му създавала сериозни
затруднения и неудобства, същият счита, че ответниците му дължат и заплащане на
неимуществени вреди, чийто справедлив размер оценява на 2000 лева. С тези
аргументи е бил предявен и настоящият иск.
Пред първоинстанционния съд, с исковата молба са представени: нотариална
покана, договор за доброволна делба, протокол за извършени СМР, фактура и касова
бележка.
В допълнителна молба от 17.01.2022 г. ищецът е посочил, че нямало как сам да
премахне клоните на ореховото дърво, доколкото същото било защитен вид. Твърди,
че изпитвал болки и страдания, доколкото се притеснявал, че при силни дъждове
запушените му улуци можело да доведат до течове и да увредят новоотремонтираната
му фасада, притеснения, че при строеж на оградата може да увреди дървото,
притеснения, че може да падне, докато чисти улуците си сам, съответно дали е успял
да почисти добре. Освен това при силен вятър клони от дървото се удряли в
прозорците му и нарушавали съня му. През есента на 2018 г. сух клон от дървото
паднал и го улучил по главата, което му причинило болки и страдания. Наложило му
се да закупи и листосъбирачка да почиства двора си от листа от дървото. Ищецът
уточнява, че имал диабет и артериална хипертония и всяко физическо усилие и
3
психическо напрежение се отразявало неблагоприятно на здравето му.
Видно от депозирания отговор по чл. 131 от ГПК на ответниците по делото Р.
Б. П. и В. М. П., чрез адв. К. М., пред първоинстанционния съд исковите претенции са
оспорени по основание и размер със следните аргументи:
- действително между страните съществува договор за доброволна делба от
08.04.2015 г., вследствие на който ищецът получил в собственост имот с УПИ ***,***,
а ответниците имот с УПИ ***,***, по плана на с. ***, общ. ***, кв. *.
- действително на границата на имотите останало да съществува орехово
дърво, собственост на ответниците. Поради това в договора за доброволна делба било
отразено, че страните по взаимно договаряне ще коригират при необходимост клоните
на същото, без да нарушават жизнените му функции.
По същество се оспорва твърдението на ищеца, че през 2016 г. отправил покана
до ответниците да премахнат част от клоните на дървото като недоказани.
Оспорва се твърдението на ищеца, че през 2017 г. клони и листа от процесното
дърво са запушили улуците на дома му, защото клоните на дървото не са стигали до
къщата на ищеца, поради което и било невъзможно да причинят твърдяното от него
запушване.
Улуците на една къща се налагало да бъдат поддържани и почиствани, тъй като
в тях принципно се събирали клони, листа, прах и друга мръсотия, донесена от вятъра,
и дори листа и клони от процесното дърво действително да са били след основната
причина за запушване на улуците, то ищецът е можел да коригира клони от дървото,
които навлизат в имота му, като такива правомощия му били дадени с чл. 4 от
договора за делба. Поради това и ответниците няма как да премахнат клони,
разположени в чужд имот.
Ответниците са оспорили размера на претендираната сума като посочват, че
сумата от 416.40 лева е формирана от 390 лева за доставка, монтаж и демонтаж на
скеле и 26.40 лева – почистване на улуци - за почистване на 11 метра улуци не било
необходимо монтиране на 50м скеле като достатъчна би била дори стълба. През 2016 г.
в имота на ищеца действително имало строителна фирма, която монтирала скеле, но
същото било използвано за поставяне на топлоизолация на къщата му. Именно тогава
ищецът монтирал и самите улуци. Поради това ответниците считат, че дори да дължат
някаква сума за почистване на улуците същата възлиза на 26.40 лева.
Оспорва се и претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху сумата
от 416.40 лева от датата 17.09.2020 г., означена като дата на получаване на нотариална
покана. Ответниците посочват, че не пребивават постоянно в България, което било
добре известно на ищеца, поради което процесната нотариална покана са получили
едва с преписа от исковата молба.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди - същата не е предмет
на въззивната жалба и в тази част решението е влязло в сила.
В хода на първоинстанционното производството по делото са били
представени следните доказателства:
нотариална покана на нотариус М.М., връчена на 16.09.2016 г.,
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, кореспонденция по
електронна поща.
По първоинстанционното дело са били приети две съдебно лесотехнически
експертизи.
4
Разпитани са били и трима свидетели: Б. В. Б. /на ищеца/, И.С.Б. /на ответника/,
И.Р.А. /на ищеца/
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представения договор за доброволна делба от
08.04.2015 г. се установява, че са били съсобственици на УПИ ***,*** от кв. *, по
плана на с. ***, Община ***, с площ от 622 кв.м. в лицевата част на който се намира
двуетажна масивна жилищна сграда изключителна собственост на Р. и В. П. и на УПИ
***,*** от кв. *, по плана на с. ***, Община ***, с площ от 622 кв.м. в дъното, на
който се намира двуетажна масивна жилищна сграда изключителна собственост на В. и
А. А. – като Р. и В. П. от една страна и В. и А. А.и от друга страна имат по ½ идеална
част от имотите в условията на съпружеска имуществена общност /СИО/.
След доброволната делба Р. и В. П. получават в дял и стават изключителни
собственици при СИО на УПИ ***,*** от кв. *, по плана на с. ***, Община ***, с
площ от 622 кв.м., а В. и А. А. получават в дял и стават изключителни собственици при
СИО на УПИ ***,*** от кв. *, по плана на с. ***, Община ***, с площ от 622 кв.м.
Съгласно т.4 на договора за доброволна делба е налице орехово дърво, което
попада на границата на двата имота, но остава в собственост на Р. и В. П., като
оградата между имотите следва да бъде изградена съобразно тази уговорка.
Страните са уговорили, че при взаимно договаряне ще коригират при
необходимост отделни клони от дървото, за да не пречат на ползването на съседния
имот, но без да застрашават жизнените функции на дървото.
След построяване на ограда между имотите В. и А. А. са се задължили да се
въздържат от други строителни дейности в обсега на дървото, за да не засягат короната
и ствола му.
Видно от удостоверение № *** за въвеждане в експлоатация на строеж същото е
издадено на В. А. за собствената му жилищна сграда.
От представената нотариална покана от В. А. до Р. и В. П. на нотариус М.М. се
установява, че ищецът е уведомил ответниците за необходимостта от корекция на
короната на ореховото дърво съгласно т. 4 от договора за доброволна делба, доколкото
част от клоните му хвърлят шума и запушват улуците на дома му, а друга част пречат
на свободното движение в имота.
Ищецът е поискал ответниците да се свържат с него за уточняване премахване на
клоните, като в противен случай същият ще ги премахне по своя инициатива. Поканата
е получена от М. П. – баща на ответника В. П. – 16.09.2016 г.
От представената кореспонденция по електронна поща от 20.09.2016 г., е видно,
че съпругата на ищеца А. А. е уведомила ответника В. П., че започват да поставят
външна изолация на къщата си до една седмица. В тази връзка е поискано ответникът
да изпрати лице, което да отстрани клони от ореховото дърво, които пречат – опират в
къщата и дори затрудняват преминаването. В случай че ответникът не предприеме
нужните действия, ищецът го е предупредил, че работниците му ще отстранят клони
при нужда.
Посоченото съобщение е получено от ответника П.,видно от доказателството по
делото.
Видно от протокол за установяване извършването и за заплащането на натурални
5
видове СМР на 25.01.2017 г. ищецът В. А. и управителят на изпълнителя - дружеството
„Вива 92“ ООД Б. Б. са подписали Протокол за извършени дейности: доставка,
монтаж и демонтаж на скеле 50 м2 при единична цена 7.80 лева и обща стойност 390
лева с ДДС и почистване на улуци и шума 11 лм по 2.40 лева и обща стойност 26.40
лева или стойността на СМР възлиза на 416.40 лева.
За посочена сума е издадена фактура, представена по делото, от 25.01.2017 г. –
за сумата от 347 лева без ДДС или 416.40 лева с вкл. ДДС. Фактурата е получена от
ищеца В. А. срещу подпис като към същата е издаден и касов бон.
По делото е представена и втора нотариална покана от В. А. до Р. и В. П. на
нотариус И.Б. – с която ищецът е уведомил ответниците, че през 2017 г. улуците на
къщата му били пълни с изсъхнали клони и листа от ореховото дърво. Предвид
бездействието на ответниците, които вече били уведомени за проблема с предходна
нотариална покана, ищецът се наложило да почисти улуците си, за което наел фирма и
заплатил 416.40 лева с ДДС.
С поканата ищецът е поискал от ответниците възстановяване на сумата от 416.40
лева.
Видно от отбелязване на гърба на същата поканата е връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление – на 17.09.2020 г. Отразено е че
уведомлението е залепено на адреса на ответниците на 03.09.2020 г. след три
посещения на място, като датите на същите не са уточнени.
Страните не спорят, че имотът на ищеца бил негова собственост до м. май 2021
г., а след това бил продаден от него на трето лице.
От показанията на свидетеля Б. В. Б. /на ищеца/ се установява, че познава
ищеца,като в края на 2016 г. началото на 2017 г. последният го потърсил във връзка със
свой имот в с. ***– къща на два етажа- по повод почистване на улуци и водостоци на
къщата. Тогава свидетелят посетил имота за оглед и установил, че улуците
действително са задръстени с шума и отпадъци и преливат, в резултат на което се
стичала вода по фасадата на къщата. Свидетелят изготвил оферта като уточнява, че
предвид времето нямало възможност за качване по покрива, а било необходимо скеле,
каквото и било поставено. Свидетелят разказва, че с помощта на скелето улуците били
почистени. Счита, че клоните на дърво били върху част от покрива, а шумата била
именно от орех. Улуците, които били почистени, били от лявата страна на къщата –
ако се застане към нея с лице. Уточнява, че на покрива имало капандура, но
керемидите били мокри и не било възможно качване на покрива за почистване на
улуците. При почистването били ангажирани трима работници общо със свидетеля
като ищецът им заплатил в брой. Поради това и свидетелят издал фактура.
Свидетелят твърди, че къщата е на равен терен, но поради конструкцията на
покрива не било удобно използването на стълба. Уточнява, че не помни дали освен
дървото, чиито клони закачали къщата в близост имало и други дървета.
Свидетелят твърди и че доколкото помни къщата била с височина до 10 м с по-
висока и по-ниска част. Монтираното скеле било на свидетеля и било поставено изцяло
с оглед едновременно почистване на цялата площ. Фирмата му се занимава с такава
дейност и ищецът го потърсил за оглед края на 2016 г., а самият монтаж на скелето и
почистването били извършени началото на 2017 г.,като ищецът не го е търсил друг
път за работа по имота.
От показанията на свидетелката И.С.Б. /на ответниците – майка на ответницата
6
Р. П./ се установява, че дъщеря й и зет й действително имат имот в с. *** с къща на два
етажа. Ответниците по принцип живеели в ***, но къщата в с. *** обитавали при
престоите си в България - есента и лятото. Уточнява, че в отсъствие на ответниците
къщата не се ползвала. Уточнява и че лицето на име М. П. бил баща на ответника, но
починало.
Свидетелката твърди, че имотът в с. *** бил закупен от ответниците съвместно
с ищеца В. А.. Впоследствие ищецът и ответниците си поделили имота като поставили
и ограда. В имота на ищеца имало къща на два етажа с таванска част. Между имотите
на ищеца и ответниците имало дървета като действително имало и един голям орех,
разположен на границата, който обаче след делбата останал в собственост на
ответниците. Орехът бил на около 60-70 години и бил много висок – горе долу колкото
къщата на ищеца и бил разположен на 1.5 м. от нея. При закупуване на терена къщата
на ответниците вече била построена, а тази на ищеца била нова и строена след това –
около 2010 г. – 2012 г. Самата изолация на къщата на ищеца била поставена есента на
2016 г. октомври месец като за целта било монтирано и скеле. При поставяне на
изолацията била в имота на дъщеря си, която със семейство й си били в България.
Къщата на дъщеря й била близо до улицата, а тази на ищеца в дъното на имота.
Самият орех при заставане отпред с лице бил в дясната страна на къщата на ищеца.
Орехът действително пречел на поставянето на изолацията и скелето, поради което и
ищецът изрязал част от клоните. Самото скеле се местело покрай къщата за поставяне
на изолацията. И към момента било видно наличието на изрязани клони откъм имота
на ищеца, докато короната на дървото от страна на ответниците била цяла.
Впоследствие ищецът продал къщата си.
През годините е виждала ищеца в неговия имот, но не помни същият да е
разговарял с ответниците по повод на ореховото дърво.
В тази връзка уточнява, че именно есента на 2016 г. дъщеря й имала 50
годишен юбилей поради което семейството прекарало повече време на вилата си в с.
***. Тогава и ищецът бил в имота си.
Свидетелката знае за уговорка между ищеца и ответниците за почистване на
ореха, но твърди, че ищецът никога не разговарял с ответниците, докато били в имота
си, а след като си заминавали за *** започвал да ги търси и притеснява.
Къщата на ищеца била нова и с раздвижен покрив и капандура. Къщата на
дъщеря й била доста по-стара, но и двете къщи имали приблизително еднаква
височина. Покривът на къщата на ответниците имал вилообразна форма, като
ответникът П. при необходимост почиствал улуците на своя имот с помощта на стълба
или се качвал на самия покрив, но не му се налагало да ползва фирма.
Свидетелката твърди, че в имотите имало и други дървета – ябълки и череша,
орехът обаче бил единственото дърво с такава височина в близост. Извън 2016 г. не
била виждала друг път ищецът да почиства покрива на къщата си, тя е виждала
изрязани клони от ореха, но не можела да каже кога точно са рязани. Другият имот
съседен на ищеца обаче не се обитавал и бил силно обрасъл с растителност в това
число дървета. В самия двор на ищеца обаче нямало дървета.
В показанията си свидетелката И.Р.А. /на ищеца/ съсед на страните в с. ***, тя
самата има наследствена къща там от около 30 години, която постоянно от 3 години,
нейният имот е до този на ответниците т.е. имотът на ответниците е между нейния
имот и имота на ищеца. Съседният имот е общ на страните, които го придобили преди
10 години. Впоследствие имотът им бил разделен помежду им на две равни части. Още
7
преди разделянето на имота в него имало стара къща, а впоследствие била построена
още една къща – около и след 2010 г. Старата къща била на ответниците, а новата на
ищеца и съпругата му. Самото разделяне на имота според свидетелката станало около
2016 г.
В имота на страните действително имало един голям орех, който при
подялбата на имота се оказал по средата и затова страните се разбрали да се запази
като остане в имота на ответниците. От нейна гледна точка- пред къщите орехът е в
лявата страна на имота на ищеца като дървото е в непосредствена близост до къщата
му, огромно и попада основно в имота на ищеца. Не е забелязвала да са рязани клони
от дървото, но короната му действително не била симетрично оформена, не е
отбелязала кога ищецът е поставял изолация на своята къща, но за целта е било
необходимо скеле. През годините, макар да не може да каже кога, ищецът да почиства
улуците на къщата си. Еднократно ищецът извикал дори фирма за целта. Преди около
година продал къщата си в с. ***.
Разказва, че ищецът й бил споделял за проблеми с ответниците по повод ореха,
който му пречел, но те не му отказвали съдействие и не можело да се разберат. Имал
притеснения относно дървото, както и конфликта си с ответниците по повод същото.
Свидетелката не е наясно с отношенията между ответниците и новия
собственик на имота, но след промяната в собствеността част от клоните на дървото
били изрязани.
По отношение на самото дърво свидетелката разказва, че същото било по-
високо от къщата на ищеца и короната му била над нея, то се намирало на около 2
метра от къщата и веднъж дори клон от същото ударил ищеца – за което обстоятелство
относно ищецът казал на свидетелката. Ищецът споделял пред свидетелката, че
възнамерява да продаде имота си, за да не живее в конфликтна среда. Не е била пряк
свидетел на скандали между страните, но знае за такива. Зад имотите на страните
нямало гора, а други къщи. За конфликта между страните знае от ищеца. Самият орех
бил в имота на страните преди да се построи къщата на ищеца и той имал отдавна
конфликт с ответниците за дървото. В имота на свидетелката имало две борови
дървета, в имота на ответниците имало и други дървета, в имота на ищеца като не брои
орехът нямало дървета, а в имота съседен на ищеца от другата страна имало дървета и
храсти, като последният бил необитаем и с неподдържана растителност.
Първоинстанционният съд е кредитирал свидетелски показания / тези на св.
Б. при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелката е майка на
ответницата./както и показанията на св. А. и св. Б., доколкото същите са ясни и
непротиворечиви, а за свидетелите липсват данни за евентуална заинтересованост от
изхода на делото, защото възпроизвеждат обстоятелства, така както са им известни
като предвид отношенията им със страните обективно няма как да са твърде и
подробни и да не страдат от известни противоречия - показанията на св. А. до голяма
степен пресъздават изнесени от ищеца пред нея негови собствени твърдения, т.е.
неговата гледна точка в конфликта.
Пред първоинстанционния съд е била приета първоначална съдебна
лесотехническа експертиза , от която се установява, че :
вещото лице е извършило оглед на място като в УПИ ***,***/на ищеца/ имало
към момента – два броя ябълкови дървета /над 40 години/ и четири броя фиданки /3-4
годишни дървета/. Освен това имало един брой смърч, един брой бял бор и два броя
туй, както и орех на границата – около 40-50 годишен в лошо санитарно състояние. В
8
съседния УПИ ***,*** според вещото лице нямало дървесна растителност. Съденият
имот, граничещ с УПИ ***,*** от другата му страна не е стопанисван /изоставен
терен/, поради което е обрасъл с дървесна, храстова и тревна растителност.
От експертизата е видно, че в УПИ - ***,*** на границата с УПИ ***,*** има
един орех около 40 годишен. Клоните, простиращи се над покрива на къщата в УПИ
***,*** са изрязани. По вида на отрезите рязането на клоните е извършено преди 7-8
години. Други два предни отреза с диаметър 4-6 см са направени в периода 2021 - 2022
год. Един клон от ореха се простира над имот УПИ ***,***.
Вещото лице посочва, че поради влошеното санитарно състояние на ореха, което
се дължи на системно не полагане на грижи /борба с вредители, резитба и др./ и
окастрянето на част от клоните общата листна маса е намаляла. Прякото попадение на
листа върху покрива е ограничено с окастрянето на клоните. По-малка част от листата
могат да бъдат разнасяни от вятъра. Листа от други дървесни видове също могат да
бъдат навявани от вятъра.
В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че орехът вероятно е около 40
годишен с височина около 10 метра. Счита, че същият е в лошо санитарно състояние и
дори има хралупа като поради това лесно може да бъде получено разяснение за
отсичането му. Вещото лице твърди и че дървото е рязано през годините като за това
съди от появата на гъбички по отрезите.
Предвид данните от свидетелските показания първоинстанционният съд приема,
че вещото лице е объркало номерацията на имотите на страните при отговора на
първи въпрос като е разменило същата. Това е така, доколкото всички свидетели
твърдят, че орехът и други дървета са разположени в имота на ответниците, като в
имота на ищеца няма дървета, а не обратното.
Доколкото ищецът е оспорил експертизата първоинстанционният съд е допуснал
повторна съдебна лесотехническа експертиза.
От същата се установява, че вещото лице е извършило оглед на място – на
следните имоти: УПИ ***,***, кв.* по плана на с. ***/бивша собственост на ищеца/;
УПИ ***,***, кв * по плана на с. ***/ собственост на ответниците, намиращ се от
северната страна на имота на ищеца / и имот намиращ се от южната страна на УПИ
***,***, кв.* по плана на с. ***/противоположната страна спрямо имота на
ответниците/. При отговор на поставените въпроси вещото лице е използвало магнитен
компас, комбиниран висотомер – наклономер за дървета Silva clino master и клупа за
измерване диаметъра на стъблата. Предвид несъгласие на ответниците при определяне
възрастта на ореха вещото лице е използвало метод на сравнителен анализ вместо
свредел на Преслер. Към момента на оглед – м. април вегетацията не е стартирала, а
растенията са в зимно, необлистено състояние.
Вещото лице посочва, че в УПИ ***,***, кв.* по плана на с. ***, бивша
собственост на ищеца, има един брой западна туя /Thujaoccidentalis/c височина около 1
м. и един брой орех /Yuglansregia/с височина около 1,20 м. вероятно самосев.
В УПИ ***,***, кв.* по плана на с. ***– собственост на ответниците е налице
следната дървесна и храстова растителност:
сребрист смърч висок 16 м.;
пет броя пирамидални смрики с височина до 2.2 м.;
два броя западна туя – до 2 м.;
бял бор – 13 м.;
9
обикновен смърч – 16 м.;
два броя ябълки – до 3.5 м.;
бял бор – до 1м;
седем броя новозасадени плодни дървета – до 1.8 м. и
един брой орех с височина до 14.5 м.
От своя страна в имота, намиращ се от южната страна на УПИ ***,***, кв.*по
плана на с. *** има 1 бр. почти изсъхнала ябълка с височина около 5 м., 1 бр. млад
орех висок около 4 м.,множество издънки от череша, бъз и др. храсти. Имотът не е
поддържан, обрасъл е с храсти и тревна растителност.
Вещото лице посочва, че в УПИ ***,***, на границата с УПИ ***,*** се намира
орех. Орехът външно е в добро състояние, с добре развита корона, на възраст 60- 65
год. В дънерната, приземната част са налице две загнивания: едното на височина около
1,5м и второто на височина 2,4 м. над терена. Двете гнилоти са резултат от човешка
намеса -отстраняване на клони в млада възраст, вероятно с цел оформяне на
стъблената част и короната. На височина на улуците на съседната сграда /бивша
собственост на ищеца/ има трето загниване.
Отделно от тези отрези/загнивания от към страната на ищеца в короната на ореха
са налице и други отрези, намиращи се на височина около улуците на сградата /между
5 и 7 м. над терена/ както следва: два броя отрези с диаметър около 10 см., които са
направени преди около 6-7 год. и два броя отрези с диаметър около 10 см. и седем
броя с диаметър около 5 см., които са направени преди 6-7 месеца. В короната има
и един пречупен клон, намиращ се над покрива на сградата.
Вещото лице посочва, че е възможно клони, листа и плодове от ореховото дърво
да падат върху покрива на сградата. Основанията за това твърдение са следните:
улуците се намират на около 6 м.височина над земята. Разстоянието от стъблото на
ореха до бившата сграда на ищеца, измерено в приземната част е 1.9 м., а самият орех
е висок 14.5 м. и има лек наклон към сградата.Част от короната му /три основни клони/
се намира над покрива на сградата.
От експертизата се установява, че и към момента в резултат на уврежданията при
ищцата е налице отток в областта на подбедрицата, причинен от нарушение в лимфо- и
кръвообращението в крайника в мястото на нараняванията. Вещото лице уточнява и че
в тази връзка ищцата продължава лечение с медикаменти.
В съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд на 16.05.2022 г.
вещото лице Л. М. разяснява, че в имота на ищеца няма по-високи от ореха дървета.
В съседен двор отзад от източната страна обаче имало няколко ореха на подобна
височина. Отново от изток в този съседен двор отзад имало и плодни дървета вероятно
череши. Тези дървета били на разстояние от около 5-6 метра от къщата на ищеца.
Други орехи имало на около 10 метра от последната. Поради това вещото лице счита,
че е възможно при вятър листа от тези дървета да падат върху покрива на бившата
къща на ищеца.
Спрямо процесния орех вещото лице, счита че същият е хвърлял листа,
доколкото дънерът му бил на по-малко от 2 метра от къщата. Короната на дървото
била на 14.5 метра и надвесена над покрива – над керемидите и улуците. Вещото лице
счита, че в дървото няма хралупа, а само загниване в ниската част – в резултат от
рязане с цел оформяне в млада възраст.
Експертизите са кредитирани от първоинстанционния съд, като предвид
10
противоречията между тях е зачетена за меродавна в пълнота повторната
експертиза,като вещото лице е използвало специализирана апаратура, изследванията
му не са оспорени от страните в производството, а вещото лице е отговорило и на
въпросите, поставени в съдебно заседание.
Така установената фактическа обстановка е интерпретирана от
първоинстанционния съд като са били възприети следните изводи от правна
страна:
Предявените искове за имуществени съответно неимуществени вреди са
осъдителни искове с правно основание по чл. 50, вр. с чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – затруднения и неудобства, както и сумата от 416.40 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за почистване на улуци
– породени от орехово дърво, съществуващо на границата между на имотите на
страните, което пречи – поради шума /листа/ и клони на ищеца да ползва собствения си
имот и относно което страните имат уговорка, обективирана в договор за доброволна
делба да премахват по взаимно съгласие клони, пречещи на ползването на имота на
ищеца. Върху сумата за имуществени вреди се претендира и обезщетение за забава в
размер на 46 лева, считано от 17.09.2020 г. /нотариална покана/ до датата на исковата
молба. Претендира се и законна лихва върху двете обезщетения, считано от датата на
исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца е била да докаже, че е претърпял вреди като
е било затруднено ползването на имота му поради клони и листа от ореховото дърво,
които са запушвали и улуците на къщата му, както и размера на претендираните
имуществени вреди.
Ответниците е следвало да докажат възраженията си – в частност относно това,
че неудобствата претърпени от ищеца се дължат и на други фактори или не се дължат
въобще на процесното дърво.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД от своя страна урежда отговорност за
вреди от вещи.
С оглед общото правило на чл. 45 от ЗЗД основателността на предявените искове
се обуславя от наличието на следните предпоставки: вреда за ищеца по иска, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на съответното лице. Вината на последното се
предполага, а останалите елементи от фактическия състав на отговорността подлежат
на доказване от ищеца.
По делото няма спор, че :
-в процесните периоди и към процесните дати ищецът е бил собственик на имот
УПИ ***,*** по плана на с. ***, общ. ***, с построена в него жилищна сграда - къща,
изградена около 2010-2012 г. с височина около 10 метра, а ответниците са собственици
на имот УПИ ***,***.
-че на границата между двата имота, но в имот УПИ ***,*** се намира дърво –
орех- което, съгласно експертизите е на възраст над 40 години и височина над 10 метра
като се намира на разстояние около 2 метра /ствола/ от къщата ищеца. Доколкото към
2010 г.-2012 г. теренът, който сега формира двата УПИ е бил общ, то при построяване
на къщата на ищеца е липсвала необходимост за разполагане на същата съобразно
изискванията на ЗУТ – т.е. при спазване на странично отстояние от 3 метра от
съседния имот. Същото се отнася и за ореховото дърво спрямо което отново не е
11
съществувало изискването на ЗУТ за отстояние при поставяне на трайни насаждения с
голяма височина. Ищецът и ответниците с разделянето на имотите са постигнали
доброволна уговорка за запазване на ореховото дърво независимо, че същото е на
мястото, където минава оградата на поземлените имоти.
- че с договора за доброволна делба страните са приели да се извършва по
взаимно съгласие корекция на короната на дървото орех, ако същата пречи на
ползването на имота на ищеца.
По делото не се твърди към процесните дати и периоди ответниците да са
коригирали клони от дървото в частта от короната, разположена към имота на ищеца.
По иска за имуществени вреди:
От представените по делото фактура, протокол и касов бон категорично се
установява, че ищецът е направил разноски за почистване на улуците на къща в с. ***.
Това почистване съгласно писмените документи е било извършено края на януари
месец 2017 г. като за целта е използвано скеле.
Сумата от 416.40 лева с ДДС е формирана основно от разходите за монтаж и
демонтаж на скелето – в размер на 390 лева и 26.40 лева стойност на самото
почистване. От свидетелските показания и на св. Б. се установява, че скелето е било
монтирано именно с цел такова почистване на улуците, а сумата от общо 416.40 лева е
била действително заплатена.
Доколкото ответниците не са изпълнили задължението си да коригират клони на
дървото, които са в непосредствена близост до къщата на ищеца и предвид
разположението на короната на дървото спрямо покрива на ищеца, установена от
свидетелски показания и експертизи, то съдът приема, че към есента на 2016 г. и зимата
на 2016 г.-2017 г. шума и клони от дървото са попадали върху покрива на къщата на
ищеца.
Поради това и при естественото отпадане на листа от дървото и атмосферните
условия в есенно зимния сезон действително улуците на къщата на ищеца са били
запушени към 25.01.2017 г. с листа и клони от процесния орех.
В случая ищецът е заплатил не за премахване на клоните, а за последствията от
неизпълнение задължението на ответниците да премахнат същите – а именно
запушването на улуците му, което от своя страна уврежда самата къща предвид и
сезона.
Поради това и ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на почистването на улуците му.
В тази връзка и искът се явява доказан по своето основание.
Право на притежателя на къщата е да прецени по какъв начин на почисти
улуците – дали лично или чрез фирма.При огледа на място от вещото лице е
установено, че предвид терена, мястото, метеорологичната обстановка и др.фактори е
невъзможно било почистването чрез стълба, както и че не съществува такъв размер и
вид стълба при особеностите на терена.
Въззивният съд изцяло кредитира констатациите на вещото лице Л. М. по
допуснатата съдебно-техническа кеспертиза, коментирана и приета в о.з. на
15.12.2022г., а именно:
Върху покрива на сградата не е възможно да попадат клони и плодове от съседни
дълвета, а само незначинелен брой листа.Основната листна маса е от процесния
орех.Дейностите по почистването на покрива касае именно улуците.Вещото лице
12
посочва цени за дейности към настоящия момент, не може да каже какви са към
2017г.предвид инфлационните процеси, но са по-ниски от цената за скеле.Изрично
сочи, че няма стълба с изискуемите се размери която да даде височина 9 м.,
следователно ищеца сам не може да извърши тази дейност.
По размера на иска :
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че следва да
приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК, която дава право на съда при доказан по
основание иск да определи неговия размер по своя преценка.
В случая по делото са изслушани две експертизи пред първоинстанционния
съд и една пред въззивния съд , които посочват, че клони и листа от процесното
орехово дърво са падали върху покрива на къщата на ищеца и са запушвали улуците
му. Предвид района и терена обаче в близост е имало и друга растителност – вкл.
дървесна и дори други орехови дървета. Поради това при вятър клони и най-вече
листа и от други дървета да попадат върху покрива на къщата на ищеца. Предвид
факта, че улуците са почиствани януари месец 2017 г. след есенния сезон, когато
повечето дървесни видове губят своята листна маса, а огледите на вещите лица по
делото са правени април месец 2022 г., когато повечето дървесни видове в това число
орехи са в необлистено състояние /и след промени в короната на ореховото дърво/ то е
невъзможно да се установи в каква степен улуците са били запушени от орехова шума
и клони от процесното дърво и в каква степен запушването им се е дължало и на други
фактори /в това число шума донесена от други дървесни видове/.
Поради това , въззивният съд приема, че правилно първоинстанционният съд по
реда на чл. 162 от ГПК е приел, че 80% от запушването на улуците се е дължало на
процесния орех – разположен като ствол на 2 метра от къщата, а като корона
непосредствено до покрива, а 20 % на други фактори.
В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел,че искът е основателен
до сумата от 333.12 лева, като за разликата до пълния размер е отхвърлен.
Възраженията на ответниците срещу стойността на монтажа и демонтажа на
скеле, а именно че можело да се ползва стълба за почистване на улуците респ.
капандура от покрива на къщата са неоснователни.
Такъв извод се прави след приетата пред въззивния съд съдебно-техническа
експертиза с обяснения на експерта в о.з. на 15.12.2022г.
Това е така, доколкото почистването е станало края на януари месец 2017 г.,
когато предвид и местоположението на имота атмосферните условия по принцип не
позволяват безопасно ползване на стълба или ходене по покрив и то в самия негов
край, още повече и предвид конструкцията му. В тази връзка и от преценката на ищеца
и съответните наети лица и било да решат как да се почистят улуците като сумата за
скеле в никакъв случай не е прекомерна.
Неоснователно е и възражението, че скелето било за поставяне на външна
изолация. Това е така, доколкото по делото се установява, че такава е поставяна в
периода октомври – ноември месец 2016 г. /видно и от свидетелските показания и от
електронната кореспонденция и от нотариалната покана/. Отново дали улуците са били
запушени към есента на 2016 г. и дали е можело тогава чрез един монтаж на скеле да
се извърши и изолация и почистване са обстоятелства по преценка на ищеца и
съответно наетите строителни работници.
На последно място как са били почиствани улуците на къщата на ответниците
13
няма отношение към същото действие при улуците на ищеца, доколкото става дума за
различни покривни конструкции, различен сезон и атмосферни условия.
Относно иска за обезщетение за забава :
Същият е бил предявен в размер на 46 лева за периода от 17.09.2020 г. до датата
на исковата молба, като първоинстанционният съд е намерил същия за неоснователен.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че нотариусът е приел връчване на
нотариалната покана на дата 17.09.2020 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В покана е
удостоверено, че адресът на ответниците е посетен „три пъти“. По делото е установено,
че ответниците имат обичайно местопребиваване извън пределите на Р. България, а от
друга страна самият нотариус не е спазил разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК – като
не е удостоверил датите на трите посещения.
Поради това не може да се прецени дали посещенията са съгласно законовия
текст – при интервал от поне една седмица между всяко посещение, при поне едно
посещение в неприсъствен ден. По тези аргументи и искът за обезщетение от датата на
поканата правилно е бил отхвърлен изцяло.
В останалата част решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано и
е влязло в сила
В исковата молба /и допълнителната молба/ липсва искане за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят процесните суми, поради което и
първоинстанционният съд не е обсъждал такова.
Поради всичко гореизложено, настоящия въззивен състав намира, че в
обжалваната част решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
По исканията за разноски на страните :
Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:предвид изхода
на спора разноски / съгласно списък по чл.80 ГПК / в размер 600лв. се дължат от Р. Б.
П. и В. М. П. – в полза на В. А. А.
Претендираните разноски за адвокатски хонорар не са прекомерни, доколкото
надвишават минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения с по-малко от 100 лева, а по делото са
проведени три заседания.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 651 от 14.06.2022 по гр.дело № 5395/2021 по
описа на ПРС, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
Решението в необжалваната му част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Р. Б. П., с ЕГН: ********** и В. М. П., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ РАЗДЕЛНО на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. А. А., с ЕГН:
********** сумата от общо 600 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15