РЕШЕНИЕ
№ 18298
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110144147 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
222882/07.08.2023 г., от ********** АД, ЕИК **********, със седалище в
***********, чрез юрисконсулт *********, тел. *******, eлектронен адрес:
********** срещу Х. Л. Б., ЕГН ********** и Р. Б. Б., ЕГН ********** с
адрес: *******, с която са предявени положителен установителен иск за
съществуване на вземане с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 51 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ******* вр. с чл. 37 вр.
чл. 35. ал. 6 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответниците дължат сумата от 4100.87 лева,
представляваща главница, начислена по фактура № ********** от
23.12.2021 г. за период 23.12.2021 г. – 22.01.2022 г., за имот,
представляващ УПИ 276-III, намиращ се в *******, с идентификатор
******* г., на основание, че в процесния имот има водопроводно
отклонение, без имотът да е присъединен по реда предвиден в Наредба
№ 4 и без за него да е открита партида с клиентски номер във
1
водоснабдителното дружество, в резултат на което доставените до
процесния имот ВиК услуги не са били измервани и респективно
начислявани, ведно със законната лихва от датата (31.03.2023 г.) на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
за които суми има издадена заповед за изпълнение № 10988/18.04.2023 г. по ч.
гр. д. № 17044/2023 г.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ответниците са
собственици на УПИ 276-III, намиращ се в *******, с идентификатор
******* г. Твърди се, че за имота била проверка на 02.12.2021 г., в присъствие
на Х. Б. (за която е съставен Контролен лист № ЕНВ 0133954/02.12.2021 г.,
подписан от ответника Б.), е констатирано наличието на водопроводно
отклонение, което го свързва към преминаващия пред лицето на имота
водопровод, монтиран на отклонението приходен водомер без пломба, като по
този начин имотът реално е водоснабден и в него се ползва вода без да се
заплаща. В тази връзка е установено, че няма открита партида, респ. абонатен
номер в оперативната система на ********** АД, по която да се заплащат
потребените в имота на ответниците ВиК услуги, не е преминал през
законоустановената процедура за присъединяване към водоснабдителната и
канализационна система, регламентирана в Наредба № 4 от 14 септември 2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4), т.е. процесният
имот не е бил законосъобразно присъединен към ВиК мрежата. Направените в
резултат на проверката констатации са обективирани в Контролен лист №
ЕНВ 0133954/02.12.2021 г.( приложен към исковата молба като писмено
доказателство), подписан от Х. Б., в качеството му на собственик на имота.
Във връзка с резултата от извършената проверка, ответникът Б. е поканен на
среща с представители на дружеството, на която евентуално да представи
документи за открита на негово име по отношение на имота партида, респ.
абонатен номер и съответно документи за присъединяване на имота към
водоснабдителната мрежа. На проведената на 14.12.2021 г. среща между
представители на ********** АД и Х. Л. Б., последният не е представил
горепосочените документи, като не е представил и такива установяващи
период на незаконосъобразно ползване на вода в имота по - кратък от
нормативно регламентирания в чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 едногодишен
период. Във връзка с проведената среща е съставен Протокол № КНВ
0017031/14.12.2021 г., подписан от двама представители на ********** АД и
от ответника Х. Б., в който са отразени направените по време на същата
констатации. С оглед непредставянето на каквито и да е документи от страна
на собственика на процесния имот относно обстоятелството кога, как и на
какво основание имотът е бил присъединен към водопровода, респ.
нерегламентирано захранен с вода, ищецът е начислил процесната сума на
основание чл. 50 от Общите условия във връзка с чл. 37 от Наредба № 4, е
взето решение за начисляване на изразходваните отведени и пречистени
2
количества вода на основание чл. 37, ал. 1 по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба
№ 4, тъй като процесния имот има водопроводно отклонение, без имотът да е
присъединен по реда предвиден в Наредба № 4 и без за него да е открита
партида с клиентски номер във водоснабдителното дружество, в резултат на
което доставените до процесния имот ВиК услуги не са били измервани и
респективно начислявани. Въз основа на извършената проверка, направените
констатации, съставените в тази връзка писмени документи и проведената с
ответника среща, и с оглед разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4,
********** АД е издало Фактура № ********** от 23.12.2021 г. на стойност
4 100.87 лв. Именно липсата на законосъобразно присъединяване към ВиК
мрежата на имота е обусловило прилагането на относимата в тези случаи
разпоредба на чл. 50, ал. 1 от Общите условия на ********** АД и на чл. 37,
ал. 1 то Наредба № 4, която гласи, че „при установяване на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационни системи съответните
отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените
количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период,
освен ако се докаже, че периодът е по -малък."
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът твърди, че исковата молба е
нередовна, като има разминаване в датите по заявлението и исковата молба.
Счита, че сумата е завишена и неоснователна. Прави възражение, че
ответниците на се сключвали договор за доставка на ВиК услуги, не са
потребители. Правят възражение, че ищцовото дружество не притежава права
върху процесното ВиК трасе. Твърди, че ищцовото дружество не е искало да
присъедини ответниците към системата, поради дискриминация. Моли съда
да отхвърли иска. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) редовно призовано, не се явява и не
се представлява. С допълнителни молби поддържа иска. Моли да се уважи
исковата претенция. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., явява се лично и чрез адв.
********. Поддържа ОИМ. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Претендира разноски. Представя списък.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
3
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 31424/02.08.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.70-83 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 43223/01.12.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 28-34 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
Между страните остава спорно дали ВиК дружеството притежава
лицензия за процесния обект и територия за посоченото време, за да
начислява суми и дали процесният имот е свързан към ВиК мрежата с план и
проект.
Съгласно представено писмо от СО, район ********* ,се установи, че
ищецът притежава лицензия за процесния обект, територия и посочено време
за доставка на питейни води, отвеждане на замърсени води и пречистване на
такива, както и да експлоатира водопровода (л.50 от делото).
Спорно остава дали имотът е незаконно присъединен към мрежата.
Основанието, на които ищецът претендира сумите е:
1. Сумите са начислени, на основание чл.37, ал.1 по реда на чл.35, ал.6 от
Наредба №4 и на основание чл.50, ал.1 от ОУ, поради установено
водопроводно отклонение, без имотът да е присъединен по реда на
предвиден в Наредба № 4 и без за него да
Не е спорно между страните, а и от кореспонденцията между страните се
установява, че сумата е начислена не на основание – водомерът не е годен, т.е.
не отчита правилно, манипулиран е, а на основание че ответниците няма
клиентски номер, т.е. не е налична партида на клиентския номер, обектът не е
присъединен към ВиК мрежата, но полза вода (л.24 от делото)
4
Ето защо следва да се установи дали има незаконното присъединяване.
По основание на вземането – незаконно присъединяване
По материалноправния въпрос за правното значение на изграждането
и ползването на незаконно отклонение от водоснабдителната и каналната
мрежа, съдът приема, че изграждането на незаконно отклонение от
водоснабдителната и каналната мрежа може да бъде деликт, ако извършителят
или възложителят на работата по изграждането на незаконното отклонение
имат вина. Ако след изграждането деликвентът или последващ ползвател,
който знае за отклонението го ползват и това е деликт (Решение №
320/12.07.2011 г. по гр. д. № 231/2010 на ВКС).
Съгласно приетото в Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4379/2018 г., III г. о., ГК изграждането на незаконно отклонение от
водоснабдителната и канална мрежа е деликт, ако извършителят или
възложителят на работата по изграждането имат вина. За ангажиране
отговорността на потребителя при констатирани нарушения на
водоснабдяването в имота му не е необходимо да се установи кой и при какви
обстоятелства ги е извършил, защото при спецификата на услугата
потребителят има общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното
водоснабдяване на обекта си. Нарушението следва да е извършено виновно/
умишлено или небрежно/, като вината се предполага до доказване на
противното (Решение № 4/04.06.20114 г.. по гр. д. № 3756/2013 г. на ВКС). В
наредбата е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато
поведението на ползвателя е виновно и противоправно - както при отказ на
достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди, така и при
извършването на незаконно присъединяване (Определение № 501 от
22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 803/2018 г., III г. о.), както се твърди в
процесния случай.
По въпроса за субекта, на който може да се търси отговорност на
незаконно присъединяване, е налице установена практика на ВКС (по реда на
чл. 290 ГПК). Приложима е съдебната практика, обективирана в Решение №
4 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2013 г., III г. о., ГК, според което:
"не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване целостта на
пломбите, физическите въздействия върху водомерите (или е изпълнил
незаконното отклонение) и че това е именно потребителят или лица, за които
същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено
нарушението. Отговорността възниква за потребителя при извършена
констатация за такива нарушения, а ответникът има това качество, предвид
законното водоснабдяване на останалите свои обекти в същата сграда, за
които има открита партида и е налице договор при общи условия. Последното
произтича от спецификата на услугата и нейната организация, което от своя
страна е обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и
отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената
консумация на вода. Нарушението следва да е извършено виновно. Относими
5
са и двете форми на вина - умисъл или небрежност - като вината се
предполага до доказване на противното. Принципът за презюмиране на вината
е общ както за деликтната отговорност, така и за договорната такава. С оглед
на това, в тежест на потребителя е да установи законното присъединяване,
като последното не го освобождава от задължението да уведоми
своевременно ВИК оператора за установените повреди и неизправности. В
този смисъл е и Определение № 501 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. №
803/2018 г., III г. о., ГК.
По сходен случай е постановено Решение № 124 от 09.04.15 г. на ВКС
по гр. д. № 4703/14 г., IV г. о., според което незаконното присъединяване към
водопроводните и канализационни системи може да бъде осъществено както
от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество - тоест,
лице което има качеството на потребител, както е в конкретния случай, така и
от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай това лице дължи
обезщетение за ползваната вода и канал без измервателен уред.
При незаконно / не по установения в наредбата ред/ присъединяване към
водоснабдителната система на ВиК отношенията между потребителя и
водоснабдителния оператор се уреждат съобр. чл. 37 от наредбата -
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък /в този см.
е р. по гр. д. № 422/13 г. на Добрички ОС, недопуснато до касационно
обжалване с опр. на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. № 6736/13 г., р. по гр. д. №
223/10 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 604/10 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.
В този смисъл е Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018
г., III г. о., ГК.
Между страните не се спори, че на 02.12.2021 г. е съставен контролен
лист от ответното дружество, според който е извършено посещение на
процесния имот, дадени са указания за явяване в офис на ответното
дружество, и от посещението е установено, че имотът няма клиентски номер,
пломба, но има водомер с фабричен номер 1443944 (л.8 от делото). Не е
спорно, че водомерът е премахнат и ответниците са отрязани от мрежата, т.е.
водоподаването е прекъснато трайно, чрез отрязване на тръбите. Същото се
установява от констативния протокол и контролен лист (л.8-9 от делото) и от
фотоалбума на вещото лице (л.133-134 от делото). Не се спори, че е съставен
Протокол № КНВ 0017031/14.12.2021 г., съгласно който е начислена сума за
незаконно присъединяване в размер на 4100.87 лева (л.9-10 от делото).
Спорен остава въпросът дали е налице отговорността по чл.37, ал.1 по
реда на чл.35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004 г., т.е налице ли е незаконно
присъединяване и какво представлява незаконно присъединяване.
По този материалноправен въпрос има постоянна практиката на ВКС.
Съгласно решение № 131/04.05.2011 г. по гр. д. № 223/2010 на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, Всяко присъединяване към
6
водоснабдителната мрежа и ползването й, не по нормативно установения ред,
е незаконно. Според разпоредбата на чл.12 от Наредба №4/2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, издадена от МРРБ, нови водопроводни отклонения
се изграждат при условията на глава четвърта ЗУТ. Присъединяването към
водоснабдителната система се извършва последователно чрез: предварително
проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване;
сключване на предварителен договор за присъединяване към
водоснабдителната система; изготвяне на инвестиционен проект; сключване
на договор за предоставяне на услугите В и К. Неспазването на тази
процедура за присъединяване и ползване на питейна вода в нарушение на
императивните законови изисквания е на общо основание противоправно
деяние.
За установяване на незаконно присъединяване по делото е прието
заключението на съдебно-техническа експертиза по строителството (СТЕ),
което съдът напълно кредитира като обективно, достоверно и пълно. От него
се установи, че строителството на сградата е започнало от 1982 година е
довършено до 1996 г. За къщата има издаден разрешение за строителство №
42/28.07.1982 г. Водопроводната шахта е разположена в УПИ на ищеца, като е
близо до уличната регулация – до улицата, отколкото до къщата. Водата се
доставя от подцинкована тръба (л.125-130 от делото).
От представените от ответника книжа, неоспорени от ищеца, се
установи, че къщата е изградена съгласно одобрен архитектурен проект, който
има печат и марка от строителен надзор и архитект на общината (л.141-151 от
делото).
По делото ответникът е представил строителни книжа, които съдът
напълно кредитира. Същите не са оспорени от ищеца. От тях се установява, че
проектът за процесната жилищна сграда включва всички части – копия от
плана, начина на застрояване, скица на мястото, виза за проектиране,
декларация да налични средства, авторски надзор, техническо ръководство,
вертикална планировка, контролна тетрадка и бележка от народния съвет.
Имотът е УПИ и собственик и строител на имота е бил ********** (арх.), а
след това неговия син ******* (строителен инженер). За УПИ и къщата се
представени ВиК проект (л.67-87 от делото)
При разпита на едното вещо лице установяват, че тръбите са стари – над
20 години, поцинковани и ръждясали (л.181 от делото).
В лични обяснения, ответникът заявява, че при покупка на имота,
къщата е имала вода. Признава, че е искал да ме бъде открита партида на
негово име, но ищецът е отказал, тъй като е нямало дебит за местото и не се
откривали данни за клиентски номера за имота.
По делото е представена скица от регулационния план за имота, виза за
проектиране, архитектурен план на къщата, строително разрешение (л.67-87 и
л. 141-151 от делото) Всички те са сверени в оригинал, съгласно констатация
7
от о.с.з. (л.181 от делото). Видно от тях, повечето от тях те са издадени
преди 1989 година, заверени са от съответните длъжностни лица (архитект на
района, отделна благоустройство) и съдържат необходимите печати и
държавни марки, което свидетелства, че са одобрени от органите. Видно от
извадката от регулационния план и представения ВиК проект, които съдържат
марки, УПИ е присъединен към уличен водопровод. Материалната и
формалната доказателствена сила на тези документи не е оборена от ищеца,
поради което съдът ги кредитира напълно. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗТСУ,
независимо коя редакция, утвърждава принципът, че застроителният и
регулационен план се придружава от планове-схеми за комуникационно-
транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация и при
нужда, топлоснабдяване, газоснабдяване, телефонизация, радиофикация и др.
При това положение, след като в извадката от регулационния план е
отбелязано, че имотът е присъединен към уличния водопровод, то съдът
приема, че същото е изградено съгласно тогава действащите закони. Фактът,
че е отразен в регулационния план, е основание да се приеме, че е налице
законно присъединяване към ВиК мрежата.
С оглед установените факти по делото, съдът направи доказателствен
извод, че преди проверката на ищеца, а и по време на строителството, имотът
е бил присъединен към ВиК мрежата. След като има издаден позволителен
билет от 1982 г. за строителство и имотът е УПИ (парцел) за жилищно
строителство, има одобрен план за жилищна сграда, то същият е бил свързан
към електропреносната мрежа, ВиК мрежата и телекомуникациите (БТК
тогава), което именно осъществява функцията на регулацията на парцела
(чл.41 ЗТСУ).
Съгласно чл. 83, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство (отм.), издадена от министъра на
строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г. и бр. 70 от
6.09.1977 г., сградите се съоръжават технически с водопроводи, с
канализационни, отоплителни, силно и слаботокови, телефонни, колективни
радио-телевизионни и гръмоотводни и други уредби и инсталации съобразно
действуващите за тях правила, норми, нормативи, стандарти и изисквания.
Позволителният билет е за жилищна сграда, което според чл.83, ал.1 от
цитираната Наредба е следвало да бъде свързана към ток, вода и телефон.
Същото се извежда по аргумент от чл.109 ПЗТСУ, според който
строителството извън регулация е позволено, само ако за обекта са осигурени
източници за водоснабдяване. По аргумент от по-голямото, следва, че за
всички урегулирани имоти с план за застрояване, с издадено разрешение за
строителство, са задължителни да бъдат присъединени към ВиК мрежата, а
ако това не е така – то няма да бъдат регулирани и да има издаден
позволителен билет за строеж. В процесния случай има издаден такъв и е
налице регулация на имота, поради което е налице извод, че имотът е бил
присъединен на законно основание, с оглед издадения позволителен билет.
По време на строителството на къщата (1981 г. до 1996 г.) са действали
8
следните благоустройствени закони: ЗТСУ (1973 г.) ППЗТСУ (1973 г.)
Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство
(1977 г.).
Съгласно чл. 40, ал.1 ЗТСУ сгради и постройки се застрояват в
строителните граници на населените места. Съгласно чл.55 ЗТСУ строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и
разпоредбите по неговото приложение.
Съгласно чл. 189, ал.1 ППЗТСУ (Обн. - ДВ, бр. 62 от 1973 г.) отклонения
от общите мрежи за свързване на благоустройствените съоръжения с отделни
недвижими имоти се изграждат и поддържат от народните съвети, съответно
от специализираните ведомства или техни стопански предприятия за тяхна
сметка, а съгласно ал.2 отклоненията от водопроводи и канализации за
свързване с отделни недвижими имоти се изграждат и поддържат за сметка на
собствениците, съответно за сметка на учрежденията, стопанските и
обществените организации, които стопанисват и управляват имотите.
Следователно към момента на регулиране на парцела и издаване на
разрешението за строителство, задължение на шщеца е да състави и изпълни
ВиК проект за присъединяване на процесния имот към уличния водопровод, а
собствениците на имоти е следвало да изградят тръбите от разклонението от
уличния водопровод до захранването на двора, т.е. от уличната регулация до
мястото в парцела. При това положение, ищецът е този който следва да
представи документите за ВиК проект, а не да твърди, че ответникът е
незаконно присъединен. Ищецът не представи техническата документация, а
и данни от неговия архив.
Съгласно чл. 226 ППЗТСУ, действал от 1973 г. до 1996 г., разрешение за
строеж се издава по писмено искане на инвеститора (учреждение, стопанска
или обществена организация, собственика на имота или лице, което има право
да строи в чужд имот). В искането се означават точно строителните работи,
които ще бъдат извършени.
Едва след 1996 г. се добавя, че към Заявлението за строеж се придружава
от документите по чл. 220, ал. 2 ППЗТСУ
Съгласно чл.220, ал.1 ППЗСТУ (1996 г.) главният архитект одобрява
работния или техническия архитектурен проект за строителство на сграда.
Съгласно чл.220, ал.2 ППЗТСУ, същият съдържа: 1. документи за
собственост, включително и документи за уредени сметки по регулация, ако е
необходимо; 2. скица (виза) за проучване и проектиране - копие от действащия
подробен градоустройствен план, издадена от главния архитект на общината
или от упълномощено от него длъжностно лице, в която се указват всички
необходими точни мерки, коти, разстояния и условия. 3. три копия от
проекта, който съдържа най-малко архитектурна част и части - конструктивна,
трасировъчен план и вертикална планировка, необходимите проектни части
на инсталациите, без които строежът не може да се ползва по
предназначение, проект за организация и изпълнение на строителството, ако е
9
необходимо, както и технологична част за строежите, в които се предвижда
производствена или друга технология. Всяка част включва обяснителна
записка, чертежи и изчисления, изработени и подписани от правоспособни
архитекти и инженери, и се съгласува от компетентните органи на
техническата служба на общината.
Съгласно чл. 233 (Обн. - ДВ, бр. 62 от 1973 г.) исканията за разрешаване
на строежи се правят до съответния народен съвет. Искането се придружава от
следните книжа: 1. документ за собствеността на имота, съответно за правото
да се строи в него, съгласно действуващите разпоредби, а за селата, когато
няма документ за собственост - удостоверение по чл. 56, ал. 4 от закона; 2.
документ за имотното, семейното и жилищното положение на молителя и на
членовете на неговото семейство; 3. скица-копие от регулационния план за
парцела с трасировъчни данни и означение за наличните сгради и постройки в
него и в съседните парцели; ако има план за вертикално планиране или са
нанесени хоризонтали, скицата трябва да съдържа и съответните коти;
установените такси се събират само за частта от скицата, която обхваща
парцела на инвеститора; 4. скица за начина на застрояването съобразно
застроителния план или в съответните случаи - съобразно
кварталнозастроителната разработка; 5. архитектурен работен проект със
сметка за стойността на строежа; при задължително установена височина на
сградите проектът трябва да бъде съставен за тази височина; 6. конструктивен
проект.
Следователно, по ЗУТ и ППЗТСУ преди 1996 г., т.е. от 1973 г. до 1996 г.,
към архитектурния план не се е изисквало отделен проект – част ВиК. Едва с
измененията на ППЗТСУ и новият ЗУТ през 1996 г. се изисква такъв проект.
Нормите са императивни. При липса на представени книжа или неодобрен
архитектурен и работен проект, то разрешение за строителство по чл.56 ЗТСУ
не се издава. При издадено такова разрешение, имотът документите са били
изрядни, включително и в част ВиК. От заключението на СТЕ се установи, че
към момента на одобряване на архитектурния проект през 1982 г. (л.142-151
от делото) не се е изисквал отделен проект по част ВиК. За издаване на
позволителния билет се били представени документите по чл.223 ППЗТСУ
(редакция към 1982 г.). Изпълнени били изискванията на чл.189, ал.2 ППЗТСУ
(редакция към 1982 г.) (л.67-87 и л.142-151 от делото).
След като има одобрен архитектурен проект (марка, подпис на
длъжностно лице и печат на народен съвет) и издаден позволителен билет
(разрешение за строеж) (марка, подпис и печат на НС), то съдът направи
доказателствен извод, че за имота има одобрена част за ВиК присъединяване.
Освен това по делото е представен ВиК проект за присъединяване на УПИ
към мрежата (л.82-87 от делото). Присъединяването е направено на законно
основание, съгласно действащите тогава благоустройствени правила и
издадени строителни книжа. След като имотът фактически е присъединен към
уличния водопровод и това е законно (съгласно действащите тогава правила –
1982 до 1996 г.), съгласно представените строителни книжа и СТЕ, то
10
ответникът успя да докаже, че имотът е законно присъединен към ВиК
мрежата. Не е налице незаконно присъединяване и съответно не е налице
основание за начисляване на процесната сума на основание чл.37 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
На следващо място, в Решение № 42/10.04.2018 г. по гр. д. № 2189/2017
г. на ВКС е отговорено на въпроса: Прилагат ли се разпоредбите на Наредба
№ 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, при откриване на индивидуална партида за присъединяване към
водоснабдителната мрежа на обект в сграда с изградена водопреносна
инсталация преди влизане в сила на наредбата? Отговорено е, че наредбата се
отнася само до хипотези на присъединяване на новоизградени обекти към
водоснабдителната мрежа, респ. обекти, които преди влизане в сила на
наредбата не са били водоснабдени. Разпоредбата на чл.12 урежда изрично
изграждането на нови водопроводни отклонения при условията на Глава ІV от
ЗУТ и присъединяването на обектите към водоснабдителната система.
С оглед установените по делото факти, съдът направи доказателствен
извод, че преди проверката, имотът е бил присъединен към ВиК Мрежата, т.е.
нова не е ново присъединяване, което да е станало през 2021 година –
констатацията на ответника, а е преди това. При това положение, ответникът
неоснователно е изискал от ищеца да представи проект за ВиК
присъединяване към мрежата, при положение, че се установи, че имотът е
вече бил присъединен към него. Следователно за имота на ищеца не е било
необходимо да се представя проект за присъединяване по сега действащата
Наредба. Първо това не го е изисквал закона. Второ, с издаденото разрешение
за строеж имотът е бил присъединен на законно основание.
Присъединяването не се осъществява по реда на Наредба № 4, тъй като
имотът не е новоизграден. При наличие на изградено водопроводно
отклонение от уличния водопровод, предоставянето на тези услуги не е
свързано с изграждане на ново такова по реда на чл.12 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., при което приложение следва да намери разпоредбата на чл.11,
ал.4 от Наредбата- поставяне на индивидуален водомер в изградената
водопроводна шахта, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на индивидуалния водомер ще бъдат задължение на потребителя
/чл.11, ал.5 от наредбата/. В този смисъл е Решение № 42/10.04.2018 г. по гр.
д. № 2189/2017 г. на ВКС. При това положение ответникът е следвало да
открие нова партида и да постави нов водомер за ищеца, без да изиска
присъединяване по реда на Наредбата.
Липсата на партиден номер не е факт, че имотът е присъединен
незаконно, а доказателство, че в архива на дружеството не се пазят
необходимите данни. Дали е било поради действия станали сега или към
момента на концесията на комуналното дружество, това е извън предмета на
11
изследване по делото.
При това положение, при подадена молба от ответника за откриване
партида на името му, ответното дружеството е следвало да го изпълни, а не да
дава указания за представяне на ВиК проект. Съдът приема, че дадените
указания от ответното дружество представляват незаконосъобразни и
неравноправни действия спрямо ответника, който е потребител на комунални
услуги. Изискванията на ищеца създават положение, което затруднява
упражняването на законни права на ищеца за достъп до вода до собствения му
имот (чл.2а, ал.1, т.2 от Закона за водите и чл.3, ал.1 от Закона за
водоснабдителните и канализационните услуги) Тези изисквания са
необичайно големи и необосновани, с оглед фактите по случая и се явяват в
противоречие със Закона за защита на потребителите. При това положение
незаконосъобразно ищецът е отказал откриване на собствена партида на името
на ищеца. Извършвайки това ответникът е изпаднал в забава (чл.95 ЗЗС) и
като такъв няма право да начислява вода, на основание чл.37 от Наредбата – за
незаконно присъединяване. Ответникът е положил дължимата грижа на
добрия стопанин да уведоми ищеца за промяна на собствеността и да открие
партида. Незаконосъобразният отказ на ищеца да открие партида на ищеца
като нов собственик превръща последващо начисляване на суми за незаконно
свързване неоснователно (с оглед факта, че е направено, тъй като е
установено, че ответникът няма партида, а ползва вода по стари
поцинковани тръби), тъй като ищецът е в забава, поради своето
противоправно поведение – отказ. При забава на ищеца, същият носи
отговорността от своето противоправно поведение (чл.95-96 ЗЗД). При това
положение същият не е имал основание да приложи чл.37 от Наредбата,
защото ответникът е ползвал вода, поради незаконосъобразни действия на
ищеца.
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че първата наредба
за присъединяване към ВиК мрежата е Наредбата за ползуване на
водопроводите и канализациите от 1962 г. (обн., Изв., бр. 37 от 1962 г.; изм. и
доп., ДВ, бр. 30 от 1964 г.; бр. 64 от 1965 г. и бр. 75 от 1970 г.).
След тази наредба е издадена Наредба № 9 за ползуване на
водоснабдителните и и канализационните системи от 1987 г. (Обн. ДВ. бр.88
от 13 Ноември 1987г., отм. ДВ. бр.77 от 23 Септември 1994г.).
Следващата Наредба е № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (обн., ДВ, бр. 77 от
23.09.1994 г., отм. ДВ. бр.88 от 8 Октомври 2004г.)
По сега действащия закон е Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Обн. ДВ. бр.88 от 8
Октомври 2004г.).
След справка в книгите за публикувани издадени ДВ в Столична градска
библиотека, съдът установи, че съгласно чл.5, ал.3 от Наредба (1962 г.),
12
действала по време на започване на строежа на къщата (1982) отклоненията от
уличния водопровод се строят и преустройстват въз основа на разрешение,
издадено от предприятието, което поддържа и експлоатира водопровода.
Съгласно чл.5, ал.3 от Наредбата (1987 г.), разрешението за
водопроводни отклонения е валидно до изтичането на срока за застрояване на
парцела съгласно чл. 238 от Правилника за прилагане на Закона за
териториално и селищноустройство (ППЗТСУ) (обн., ДВ, бр. 62 от 1973 г.,
изм. и доп., бр. 24 от 1975 г., бр. 87 от 1976 г., бр.37 от 1978 г., бр. 7 и 44 от
1980 г.; доп., бр. 38 от 1983 г.; изм. и доп., бр. 48 от 1985 г. и бр. 53 от1987 г.).
Съгласно чл.5, ал.4 от Наредбата 1994 г. изходните данни за
водопроводни отклонения са валидни до изтичането на срока на съответните
разрешения за строеж на водоснабдяваните обекти.
Съгласно чл.238 ППЗТСУ, действащ към 1982 г., както и в чл.227, ал.3
ППЗТСУ (в сила от 1996 г.), правомощие на строеж се губи, ако в
продължение на три години от издаването на позволителния билет, сградата не
се завърши в груб строеж.
При систематичното и хронологично тълкуване на цитираните
разпоредби се установи, че отклонението от уличния водопровод се извършва
въз основа на разрешение, като това разрешение се съхранява от съответното
експлоатационно дружество, съгласно Наредбата от 1962 г. и тази от 1987 г.,
1994 г. След 1987 г., това разрешение за ВиК присъединяване се погасява
заедно с правото да се строи в имота, ако сградата не е построена в
тригодишен срок, от издаване на позволителния билет. При това положение,
идеята на законодателят е била една и съща. Ищцовото дружество като
експлоатационно следва да пази своя архив и да предостави съответното
разрешение за ВиК отклонение. По делото се установи, че процесната сграда е
построена в периода от издаване на позволителния билет 1982 година. При
това положение, разрешението за присъединяване не е погасено и сградата е
въведена в експлоатацията, което изисква ВиК. При приета сграда, краен
елемент от фактическия състав, то са налице и предходните елементи, а
именно присъедяване към ВиК и Електро- мрежа.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищецът не успя да докаже
вземането си по основание. Не е налице незаконно присъединяване. Ищецът
не е имал право да приложи чл.37 от Наредбата. Ответникът успя да обори
твърдения на ищеца, че имотът е присъединен незаконно. При това положение
съдът приема, че искът е недоказан. Следва да бъде отхвърлен изцяло.
Следва да се допълни, че ако ответникът все още няма вода и ищецът
отказва да го присъедини, въпреки гореизложеното, същият има правото на
негаторен иск (Решение № 42/10.04.2018 г. по гр. д. № 2189/2017 г. на ВКС).
По разноските
С оглед изхода на делото, ответниците имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Претендира разноски, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК (л.153 от делото): 800.00 лева за адвокатско възнаграждение
13
(л.19 от делото) и 600.00 лева депозит за вещо лице (л.47 от делото), 600.00
лева депозит за друга експертиза (л.123 от делото).
Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема, че
възражението не е основателно. Първо е налице сключен договор и
доказателства за реално извършване на разхода. На второ място, делото е
сложно от фактическа страна и от правна. Има експертизи – 3 на брой, които
включват познания от областта на измерванията, ВиК мрежите и
строителството. Сложно е от правна страна, тъй като се сместват институти от
потребителското право, вещното и строителното право. Прилагат се закони от
1962 г. Процесуалният представител на ответника винаги е идвал в о.с.з. и
представял необходимите документи. Ето защо възнаграждението следва да
бъде признато в пълен размер. Общия размер на разноските е 2000.00 лева.
Ето защо ********** АД, ЕИК **********, адрес: *************,
********* III", ********** и 3 следва да бъде осъдена да заплати на Х. Л. Б.,
ЕГН ********** и Р. Б. Б., ЕГН ********** с адрес: ******* сумата от
2000.00 лева (две хиляди лева), представляващи разноски по гр. д. №
44147/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
********** АД, ЕИК **********, със седалище в *********** срещу Х. Л.
Б., ЕГН ********** и Р. Б. Б., ЕГН ********** с адрес: *******,
положителен установителен иск за с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 51 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на ******* вр. с чл. 37 вр. чл. 35. ал. 6 от Наредба №
4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, с който да бъде признато за установено, че Х. Л. Б., ЕГН
********** и Р. Б. Б., ЕГН ********** дължат на ********** АД, ЕИК
********** сумата от 4100.87 лева, представляваща главница, начислена по
фактура № ********** от 23.12.2021 г. за период 23.12.2021 г. – 22.01.2022 г.,
за имот, представляващ УПИ 276-III, намиращ се в *******, с идентификатор
******* г., на основание, че в процесния имот има водопроводно отклонение,
без имотът да е присъединен по реда предвиден в Наредба № 4 и без за него
да е открита партида с клиентски номер във водоснабдителното дружество, в
резултат на което доставените до процесния имот ВиК услуги не са били
измервани и респективно начислявани, ведно със законната лихва от датата
(31.03.2023 г.) на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение №
10988/18.04.2023 г. по ч. гр. д. № 17044/2023 г. по описа на СРС
ОСЪЖДА ********** АД, ЕИК **********, адрес: *************,
14
********* III", ********** и 3 да заплати на Х. Л. Б., ЕГН ********** и Р. Б.
Б., ЕГН ********** с адрес: ******* сумата от 2000.00 лева (две хиляди
лева), представляващи разноски по гр. д. № 44147/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15