№ 5
гр. Велико Търново, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500257 по описа за 2022 година
С Решение № 70/10.03.2022 год. по гр. д. № 372/2021 год. Русенският окръжен
съд осъдил „Застрахователна компания Лев инс“ АД - гр. София да заплати на Ф. М.
М. от гр. Русе сумата 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП на 29.12.2016 г. и сумата 1 680 лв. обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху двете главници от 19.11.2020 год. до
окончателното изплащане.
Отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000
лв. до 30 000 лв., частично предявен от 50 000 лв., както и иска за мораторна лихва
върху главниците за периода 19.11.2020 г. – 03.06.2021 г.
Осъдил „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на Адвокатско
дружество „Димов и Х.“ сумата 1 596 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА, а в полза на бюджета на съдебната власт (по см. на РОС) 1 067.20 лв. ДТ върху
уважения размер на исковете.
Осъдил Ф. М. М. да заплати на „Застрахователна компания Лев инс“ АД сумата
109.16 лв. разноски съобразно отхвърлената част на иска.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 18 000 лв. до 25 000
лв., ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. до окончателното изплащане, е
1
подадена от „Застрахователна компания Лев инс“ АД чрез пълномощника адв. Т. П..
Счита присъденото обезщетение от 25 000 лв. за прекомерно. Съдът неправилно е
приел за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата. Тя е допринесла за резултата поради нарушение на чл. 137а от ЗДвП
– пътувала е като пътник в автомобила без поставен обезопасителен колан. Позовава се
на заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза.
Съдът не е отчел и поведението на ищцата след инцидента – отказът да бъде
хоспитализирана. Не е доказано, че на ищцата е била нужна постоянна чужда помощ за
битови и физиологични нужди, както и за осигуряване на ежедневните й потребности.
Към момента на прегледа от вещото лице – лекар, двигателната функция на ръката е
възстановена. Не е доказано, че към момента ищцата е с нарушено психическо и
физическо здраве вследствие на пътния инцидент. Размерът на присъденото
обезщетение е в нарушение на принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Съдът не е разчел правилно извънсъдебната процедура по уреждане на спора по
доброволен път. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли иска за разликата над 18 000 лв. до 25 000 лв.,
ведно със законната лихва. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В писмения отговор ответникът по въззивната жалба Ф. М. М. чрез
пълномощника адв. Г. Х. заема становище за неоснователност на жалбата. В
решението си съдът е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото
доказателства изводи за осъществяване на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Изложени са подробни доводи по оплакванията в жалбата. Моли съда да остави без
уважение въззивната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и
правна страна:
Ищцата Ф. М. М. е предявил пред РОС обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника „Застрахователна компания
Лев инс“ АД да й заплати сумата 30 000 лв. – частично предявена от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и
страдания от телесни увреждания, причинени в ПТП на 29.12.2016 г., настъпило по
вина на водач на л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Р 24****, чиято
отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ведно с мораторна
лихва в размер на 1 633.46 лв. за периода 19.11.2020 г. до датата на предявяване на
иска, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане;
2
както и за сумата 1 680 лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие от същото
ПТП, ведно с мораторна лихва в размер на 91.47 лв. за периода 19.11.2020 г. до датата
на предявяване на иска, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
В частта, с която са уважени исковете за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 18 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 680 лв.,
ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумите,
както и в частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 25 000 лв. до 30 000 лв. – частично от 50 000 лв. и за мораторна
лихва върху присъдените обезщетение за периода 19.11.2020 г. – 03.06.2021 г.,
решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е валидно и
допустимо, но частично неправилно.
С оглед предмета на въззивната жалба, съдът обсъжда само размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено на ищцата,
при това само за разликата над 18 000 лв. до уважения размер от 25 000 лв.
Механизмът на ПТП, отговорността на деликвента и наличието на хипотезата на чл.
432, ал. 1 от КЗ не са спорни в настоящото производство и не следва да бъдат
обсъждани.
Въззивната инстанция споделя приетото от първостепенния съд, че предявеният
иск с правно основание чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на пътния инцидент, е допустим, тъй като е изпълнена
процедурата по чл. 380 от КЗ – пострадалата е отправила писмена претенция до
ответника „Застрахователна компания Лев инс“ АД, по която не е извършено плащане.
С оглед на това, ирелевантни са отношенията между страните за доброволно уреждане
на спора. Застрахователят не оспорва факта, че не е сключил с ищцата споразумение
по начин, който да го задължава да плати договорената сума (споразумението не е
подписано в 4 екземпляра) и че обезщетението не е изплатено. С оглед на това,
предявеният иск по чл. 432 от КЗ е допустим.
По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени
от ищцата в резултат на деликта:
От представените документи (Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
29.12.2016 г., Образно изследване, извършено от Отделение по образна диагностика в
МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 30.12.2016 г. и Епикриза от 06.01.2017 г., издадена от „УМБАЛ – Русе“ АД)
и от заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещите лица инж. Св. Костадинов и д-р И. С., се установява, че при
произшествието ищцата Ф. М. М. е получила открито счупване на костите на лявата
3
предмишница (съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчева кост). Тази
диагноза е поставена в спешно отделение на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – гр.
Велико Търново, където ищцата е била закарана непосредствено след инцидента.
Направена е гипсова имобилизация, изписани са обезболяващи. Ищцата е отказала
хоспитализация. На 02.01.2017 г. е била приета в „УМБАЛ – Русе“ АД. В епикризата е
посочена диагноза „фрактура антебрахии синистра аперта“. На 03.01.2017 г. е
извършена оперативна интервенция – остеосинтезис металика. Изписана е на
06.01.2017 г. с подобрение. Препоръчан е щадящ режим на ръката и антикоагулантна
терапия. Издаден е болничен лист за 34 дни общо (до 05.02.2017 г.). Видно от
Експертно решение № 1747/11.07.2017 г. на ТЕЛК при „УМБАЛ – Русе“ АД, на ищцата
е определена временна неработоспособност до 01.07.2017 г. В епикризата са
констатирани оперативни цикатрикси по латералната и медиална повърхност на лявата
предмишница, болка и оток в областта на фрактурата в средната част на лявата
предмишница, намалена сила на юмручния захват. Според вещото лице д-р И. С.
болките са били с най-голям интензитет непосредствено след травмата, след
оперативната интервенция, при манипулации и раздвижвания. Нормалният
възстановителен период при подобни травми е около 5-6 месеца за физически труд. В
случая възстановителният период, видно от решението на ТЕЛК, е по-дълъг от
обичайния с около 2-3 месеца. Причината е вида на счупването и увреждането на
меките тъкани. При прегледа вещото лице е констатирало, че по външно страничните
повърхности на предмишницата има белези от оперативната намеса.
В показанията си свидетелката Е. Б. З. – дъщеря на ищцата, водач на лек
автомобил „Фолксваген“, по чиято вина е настъпило ПТП, заявява, че след удара
спряла автомобила, отворила вратата от страната на ищцата и й помогнала да излезе.
Тя казала, че не се чувства добре и може би си е счупила ръката. Видяла кръв под
лакътя на ръката. С линейка я закарали в болницата в гр. В. Търново, където била
прегледана в Спешно отделение. Направили рентген и установили, че ръката е счупена.
Предложили да остане в болницата, но майка й отказала. Шинирали ръката. През
цялото време майка й се оплаквала, че ръката я боли много. Дали и обезболяващи. След
това я закарали в болницата в Русе – Ортопедично отделение, където казали, че трябва
да се оперира, но предупредили, че няма кой да извърши операцията заради
новогодишните празници. Планирали да постъпи след Нова година и ищцата се
прибрала в къщи. На втори януари постъпила в болницата и на следващия ден била
оперирана. Прибрала се след 4-5 дена. В периода от 29-ти декември до 2-ри януари
имала непрекъснато силни болки, ръката й се подула. Не можела да си върши
ежедневната работа. Болките били силни и след операцията, затова й изписали
обезболяващи. Изпитвала болки още 6 месеца, не толкова силни. И до днес не се е
възстановила и движението на ръката е ограничено. Ходели на рехабилитация в
рамките на около 2 месеца. Правила раздвижване и в къщи. Въпреки това, раздвижване
4
не се осъществило. Около 6 месеца била в болнични. По професия била готвач и
работила като такава. След изтичане на болничните се върнала на работа за около
година – две. Разбрала, че не може да се справя пълноценно и че не може да работи
като готвач. Оттогава не работи. Ищцата се вози в автомобили, но при рязко спиране
или в други подобни ситуации става неспокойна и тревожна. От операцията й останали
два белега, които я притесняват и за да ги скрие, ходи с дрехи с дълъг ръкав.
Според заключението на комплексната съдебна експертиза, счупването на
костите на лявата предмишница на ищцата е резултат от директен удар върху твърд
тъп предмет в областта на предмишницата в детайли от предната част на купето на
автомобила – арматурното табло. С оглед на това, причинната връзка между удара на
двата автомобила и получените от ищцата увреждания, е доказана.
Въззивната инстанция намира, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди от 25 000 лв. е в завишен размер спрямо
доказаните по делото болки и страдания, претърпени от ищцата и не отговаря на
принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Действително, получената от ищцата телесна увреда е сериозна и е било
необходимо да се извърши оперативна интервенция. Болките непосредствено след
получаване на травмата и след операцията са били силни и това е наложило прием на
обезболяващи медикаменти. Обстоятелството, че операцията не е извършена
непосредствено след инцидента, е обективно (в този период са били новогодишните
празници) и не може да се оценява като бездействие от страна на пострадалата и
неполагане на грижа за собственото й здраве. Възстановяването на ищцата е
продължило около 7 месеца – малко повече от обичайния период за възстановяване от
подобни травми, като причината за това е вида на самото счупване. От операцията са
останали два белега върху ръката на ищцата, които й създават притеснения.
По делото обаче не са доказани твърдяните в исковата молба неудобства при
полагане на грижи за битовите и физиологичните нужди на ищцата, нито че
обездвижването на ръката е наложило близките й да я обслужват и да осигуряват
ежедневните й потребности. Макар непосредствено след получаване на травмата и след
операцията да е изпитвала затруднения в ежедневните си действия, предвид
обездвижването на ръката, необосновано е да се приеме, че е имала необходимост от
помощта на своите близки при обслужването си, за физиологичните си нужди и за
хигиената си. Ищцата е можела да се придвижва, да излиза от дома си, правела е
рехабилитация и раздвижване, дори и в къщи, според свидетелката. В показанията на
свидетелката Зюлкифова не се съдържат данни тя да е помагала на своята майка и да се
е грижила за нейните битови и други потребности или това да е правил друг член на
семейството.
На следващо място, първостепенният съд не е оценил в достатъчна степен факта,
5
че към настоящия момент хватателната функция на ръката е възстановена. Тази
констатация следва да бъде съобразена, тъй като е направена от експерта след
извършен преглед на ищцата. Вещото лице е установило ограничение на отвеждането
и екстензията в гривнената става, но това не променя горния извод (за възстановяване),
защото ограничението в движението на ставата е само 2-3 градуса. Същото се отнася и
до оплакването, че няма достатъчна сила на захвата – касае се за субективно усещане,
за което няма медицинско потвърждение. По делото няма данни, нито се твърди след
изтичане на срока на временната неработоспособност (01.07.2017 г.) съгласно
Експертното решение на ТЕЛК при „УМБАЛ – Русе“ АД ищцата да е била
освидетелствана отново, нито състоянието на ръката й да е налагало извършване на
допълнителни процедури, рехабилитации или лечение. Няма данни и твърдения за
промяна на социалния живот или трудовата дейност на ищцата, които да са резултат от
травмата.
Окръжният съд не е съобразил и друг критерий при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, а именно – социално-икономическите условия
в страната към датата на деликта (2017 г.)
Като съобразява изложеното по-горе, въззивният съд намира, че дължимото на
ищцата обезщетение за претърпените от нея болки и страдания в резултат на ПТП
възлиза на 20 000 лв. и няма основание за определяне на друг по-висок или по-нисък
размер. Този размер съответства на доказаните по делото неимуществени вреди, както
и на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е въвело
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
заради това, че в нарушение на чл. 137а от ЗДвП тя е пътувала в автомобила, с който е
причинено произшествието, без поставен обезопасителен колан.
Възражението е неоснователно, до какъвто правилен извод е достигнал и
първостепенният съд. Правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага само при пълно и
главно доказване на приноса на увреденото лице, а случая подобно доказване не е
извършено от страната, която носи доказателствената тежест – ответното
застрахователно дружество.
За настъпилото ПТП не е водено досъдебно производство, а е съставен само
констативен протокол за ПТП, Акт за установяване на административно нарушение и
Наказателно постановление. Не е извършен оглед на местопроизшествието, не е
съставен фотоалбум. При липсата на данни за важни обстоятелства за произшествието
вещите лица, изготвили комплексната автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, не са изчислили скоростите на движение на автомобилите, положението
им, опасната зона и пр. Отговорите им по въпроса за предпазния колан също са дадени
6
при тази липса на данни.
Според вещите лица по делото няма данни ищцата да е била с поставен
обезопасителен колан (не е правен оглед на автомобила, за да се установи има ли следи
от използване на колан). В медицинската документация, представена с исковата молба,
няма данни за увреждания, които може да са получени от поставен предпазен колан.
Според експертите установените счупвания на костите на лявата предмишница не
влизат в защитните функции на поставен обезопасителен колан. Ударът за лек
автомобил „Фолксваген“ е настъпил в предната му лява част (според показанията на
водача – свидетелката Зюлкифова), при което, инерционните сили, действали на телата
на свидетелката и на ищцата са били насочени напред и наляво спрямо положението
им в автомобила. Механизмът на заключване на предпазния колан дава възможност на
тялото преди удара да не е плътно до облегалката и да не се връща назад. Заключването
на колана допуска движение на тялото до 10 см. напред. При движение на тялото в
страни, ограничаването на движенията е много по-малко. Предпазният колан не би
намалил интензитета на удара в областта на лявата предмишница. Уврежданията на
лявата предмишница могат да се получат както с поставен обезопасителен колан, така
и без поставен колан. В същото време според вещите лица счупването на костите на
лявата предмишница е резултат от директен удар на предмишницата в детайли от
предната част на автомобила – арматурното табло. При поставен обезопасителен колан
тялото на ищцата не следва да достигне детайли от предната част на автомобила. В
случая по делото има данни за отваряне на защитната възглавница пред мястото до
водача, на което е седяла ищцата, което дава основание да се приеме, че движението на
тялото напред може да е ограничено от нея.
Заключението на вещите лица по въпросите за наличието или липса на поставен
обезопасителен колан не е категорично и еднозначно, поради което, съдът не може да
приеме за безспорно, че ищцата е била без поставен предпазен колан при настъпване
на ПТП и че уврежданията не биха били получени, ако е пътувала с обезопасителен
колан, съответно – възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за допринасяне на
вредоносния резултат от страна на ищцата не е установено чрез пълно и главно
доказване.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която предявеният от Ф. М. М. против „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск
по чл. 432 от КЗ е уважен за разликата над 20 000 лв. до 25 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 29.12.2016 г., ведно със
законната лихва от 19.11.2020 г. до окончателното изплащане, вместо което, на осн. чл.
271, ал. 1 от ГПК искът в този размер – за сумата 5 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото решението следва да бъде отменено в частта за
7
разноските, които следва да бъдат разпределени по следния начин:
Дължимата от „Застрахователна компания Лев инс“ АД ДТ върху уважения
размер на исковете (общо 21 680 лв.) възлиза на 867.20 лв. Разноските на ответника,
направени пред първата инстанция, възлизат общо на 655 лв. съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК. Съобразно отхвърлената част на исковете (10 000 лв.), в полза
на ответника следва да бъде присъдена сумата 207 лв. разноски пред първата
инстанция.
Разноските на застрахователното дружество пред въззивната инстанция са в
размер на 140 лв. платена ДТ. Съобразно уважената част на жалбата (5 000 лв.) и
обжалваемия интерес (7 000 лв.), на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 100 лв.
Пред първостепенния съд ищцата е претендирала възнаграждение по чл. 38, ал.
2 от ЗА в полза на адв. Г. Х. за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство. Определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба І 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение върху общ материален
интерес от 31 680 лв., възнаграждението възлиза на 1 776.40 лв. с ДДС. Съобразно
уважената част на исковете (21 680), адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 1 216 лв.
Пред въззивната инстанция въззиваемата-ищца претендира разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 820 лв. с ДДС. Съобразно отхвърлената част на
жалбата (2 000 лв.) и обжалваемия интерес, в нейна полза следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 234 лв.
Като се извърши компенсация между дължимите от ищцата на ответника
разноски пред двете инстанции – общо в размер на 307 лв. с разноските, които
ответникът й дължи – 234 лв., ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата 73 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 70/10.03.2022 год. на Окръжен съд - Русе по гр. д. №
372/2021 год. по описа на същия съд, в частта, с която „Застрахователна компания Лев
инс“ АД - гр. София е осъдена да заплати на Ф. М. М. от гр. Русе разликата над 20 000
лв. до 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
29.12.2016 г., ведно със законната лихва върху разликата от 19.11.2020 год. до
окончателното изплащане, както и изцяло в частта за разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. М. М. от гр. Русе, *********, с ЕГН **********
8
против „Застрахователна компания Лев инс“ АД - гр. София, ********-А, ЕИК
********* иск по чл. 432 от КЗ за разликата над 20 000 лв. до 25 000 лв. (за сумата
5 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
ПТП на 29.12.2016 г., настъпило по вина на водач на л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“,
с рег. № Р 24****, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „Застрахователна компания Лев
инс“ АД, ведно със законната лихва върху разликата от 19.11.2020 год. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД - гр. София, ********-А,
ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по см. на ВТАС)
сумата 867.20 лв. (осемстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки) ДТ върху
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД - гр. София, ********-А,
ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Б. Х. от САК сумата 1 216 лв. (хиляда двеста и
шестнадесет лева) адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено
процесуално представителство на Ф. М. М. пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА Ф. М. М. от гр. Русе, *********, с ЕГН ********** да заплати на
„Застрахователна компания Лев инс“ АД - гр. София, ********-А, ЕИК *********
сумата 73 лв. (седемдесет и три лева) разноски пред двете инстанции по компенсация.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, като преписът на въззиваемата се
връчи както чрез пълномощника, така и лично.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9