№ 590
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20243110204442 по описа за 2024 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на „Н.Т.“ЕООД чрез адв. Г. С. при АК –
Стара Загора против НП № 23-0002953/30.05.2024 г. на Началника на ОО“АА“-Варна,
с което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗДвП на юридическото лице е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС
/Наредбата/.
В жалбата се излага становище, че оспорваното НП е постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според въззивника са
налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на случая, тъй като деянието не е с висока степен на обществена
опасност и липсват данни за настъпили вредни последици. Навеждат се твърдения, че
посочената в НП квалификация е непълна, неточна и неясна, като от описателната част
на същото не е видно кога и къде е осъществено нарушението в гр. Шумен или в гр.
Варна. По посочения начин според жалбоподателя са нарушени нормите на чл. 42 т. 3
и чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. Твърди се, че от писменото описание на извършеното
нарушение не става ясно кога и къде е установено в т.ч. не е посочено с какво
конкретно действие или бездействие на въззивника е свързано не осигуряването на
спазване на маршрутното предписание при извършване на превоза. Навежда се
1
аргумент, че в хода на административнонаказателното производство не е установено
дали са били налице аварии или извънредни ситуации, обуславящи извършване на
нарушението, съотв. не е ясно по какъв начин е установена посочената дата на
осъществяването му. Релевира се довод, че не са обективирани смекчаващи и
отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, които се отнасят към
императивното съдържание на НП. Излага се становище, че
административнонаказателното производство е опорочено и предвид дерогиране на
нормата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, която изисква актът да бъде съставен в присъствието
на двама свидетели, докато в процесният случай в акта е посочен един такъв. Иска се
НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и в полза на въззивника да
бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от адв. С., с което се поддържа жалбата
с наведените в нея основания. Оспорва се компетентността на АНО, като се сочи, че
упълномощаването му със Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. излиза извън
определените от закона основания за прехвърляне на функциите на наказващ орган.
Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на
въззивника сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 /триста/
лева ,с оглед процесуалното представителство по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в хода на
съдебното производство. Постъпило е становище, обективирано в придружителното
писмо към АНП, изходящо от процесуалния представител на АНО – експерт Кръстева,
с което се оспорва основателността на жалбата. Излага се становище, че издаденото
НП е законосъобразно и правилно, съобразено с материалния и процесуалния закон в
т.ч. с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Сочи се, че вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да организира защитата си. Излага се становище, че
нарушението е установено по категоричен начин въз основа на иззетите доказателства
и правилно е приложен материалния закон.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Въз основа на постъпил на сигнал в ОО“АА“ – Варна с вх. № 50-00-
138/23.03.2024 г. от „А.Т.“ЕООД, за нарушения на маршрутното разписание при
извършван международен превоз от „Н.Т.“ЕООД, е осъществена проверка на
обстоятелствата, посочени в същия от служители на посоченото учреждение – свид. К.
К. и Б. И.. В хода на проверката е установено, че „Н.Т.“ЕООД притежава лиценз на
Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до
31.12.2026 г., като в полза на същото е издадено разрешително № ********** за
2
международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027 г.
по редовна международна автобусна линия с маршрут гр. Силистра – гр. Малко
Търново – Дереквой - гр. Истанбул. Съгласно маршрутното разписание към
разрешителното, превозът по посочения маршрут е следвало да се извършва по
разписание с час на тръгване 22.45 часа от Автогара - Шумен. Въз основа на дневник
за изпълнение на курсовете в Автогара Шумен за 04.10.2023 г. е установено, че на
посочената дата дружеството-жалбоподател е осъществило превоз с автобус
„Мерцедес“ , кат М3, с рег. № *** с час на тръгване от Автогара Шумен в 20.15 ч.
При така установените факти свид. К. съставил АУАН № 33-8743/27.03.2024 г.,
за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за това, че
на 04.10.2023 г., в гр. Варна на адреса по седалището на „Н.Т.“ЕООД – гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 158, юридическото лице в качеството на превозвач,
притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на пътници, не е осигурило
спазването на маршрутното разписание към Разрешение № ********** за
международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027 г.
по редовна международна автобусна линия с маршрут - гр. Силистра – гр. Малко
Търново- Дереквой - гр. Истанбул при осъществяването на превоз по посочената линия
с с автобус „Мерцедес“ , кат М3, с рег. № *** .
Актът е връчен на надлежно упълномощено лице на датата на съставянето му,
като в законоустановения срок не е постъпило възражение срещу същия.
Въз основа на акта Началникът на ОО“АА“ – Варна издал обжалваното НП, с
което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвПр наложил на дружеството – жалбоподател
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
В хода на съдебното производство е разпитанив качеството на свидетел
актосъставителят – К. К.. Приобщени са към материалите по делото като писмени
доказателства, приложените документи към административнонаказателната преписка,
както и декларация от 27.02.2016 г., приложение към декларацията; протокол от
23.11.2024 г.; договор от 22.12.2015 г.; справка за нарушител от 01.01.2024 г.,
16.10.2024 г. от Информационна система на ОО „АА“; заповед № 138/28.02.2024 г. на
Изпълнителния директор на ИА „АА“, копие на заповед РД-0167/29.02.2024 г. на
Изпълнителния директор на ИА „АА“, заповед РД-08-107/29.02.2024 на Министъра и
транспорта и съобщенията.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по
отделно и в своята съвкупност са оценени като непротиворечиви, кореспондиращи
помежду си и при оценката им не водят на различни правни изводи, поради което се
кредитират от съда изцяло.
3
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0002953/30.05.2024 г. е издадено от
компетентен орган - Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" –гр.
Варна, съгласно Заповед № РД-08107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и
съобщенията. Съдът оценява като неоснователни доводите на въззивника за издаване
на НП от орган без надлежна компетентност, поради липса на правно основание -
упълномощаване на Началника на ОО“АА“ да осъществява функциите на
административнонаказващ орган за нарушения на разпоредбите на ЗАвПр и
подзаконовите актове по прилагането му. В случая упълномощаването с цитираната
заповед е извършено на основание разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, Съгласно
чл.92, ал.2 от ЗАвтП Наказателните постановления се издават от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се
издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или от определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за
установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на
съответната община или от оправомощени от него лица. Предвид цитираната
нормативно уредба, в случая компетентен да издаде НП е министърът на транспорта и
съобщенията, който е овластен от закона да делегира правомощия на длъжностни
лица от структурите, които ръководи. Горното е сторено именно с посочената по-горе
Заповед № РД 08-107/29.02.2024 год. на Министъра на транспорта и съобщенията с
която, в т. І, т. 6 същият е оправомощил началниците на Областен отдел „Автомобила
администрация“ да издават НП за нарушения на ЗАвтП. Ирелевантен е фактът, че при
издаване на заповедта е допусната непрецизност поради вписани основания по чл.47,
ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН вместо по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“а“ от ЗАНН,
предвид надлежното упълномощаване на посоченото по-горе правно основание. Това е
така и доколкото компетентността на министъра на транспорта и съобщенията да
издаване НП не произтича от ЗАНН, а от специалния закон – ЗАвтП, който му дава
права да делегира правомощия
При извършване проверка на процесуалната законосъобразност на издаденото
НП, бе установено, че административнонаказателното производство се е развило в
сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП са съобразени с
4
разпоредбите на чл. 42 съотв. чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита
в хода на административно-наказателното производство. Ясно и недвусмислено са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като последното е
обвързано с адреса на управление на дружеството, а именно – гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик бл. 158, съотв. нарушението е индивидулизирано като са
посочени релевнатните факти, свързани с изпълнителното деяние е настъпилия
противоправен резултат.
От друга страна действително, в НП не са посочени смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, с което формално е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 8 ЗАНН, но в случая това нарушение не е съществено, тъй като
административното наказание е предвидено в абсолютно определен размер, който не
позволява индивидуализация на същото, съотв. не може да бъде намален /чл. 27, ал. 5
ЗАНН/.
Не е допуснато и съществено процесуално нарушение, свързано с неспазване на
законовото изискване на броя свидетели присъствали при съставянето на АУАН.
Действително нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, предвижда че при съставянето на АУАН
следва да присъстват поне двама свидетели, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Този извод се налага и от съдържанието на чл. 40, ал. 3
ЗАНН, който регламентира участието като свидетели на други лица при съставяне на
акта, но само при липсата на такива , присъствали при извършването или
установяването на нарушението В настоящия случай Разпоредбата на чл. 43, ал. 1
ЗАНН обаче указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите,
с оглед на което при посочената хипотеза не е налице опорочаване на процедурата
обуславящо незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство. В този смисъл е и константната съдебна практика, според която
отсъствието на изискуемия брой свидетели, присъствали при съставяне на акта респ.
установяване на нарушението, би могло да рефлектира единствено върху
обосноваността на акта при оспорване на релевантните факти.
Не се споделят аргументите за допуснато процесуално нарушение предвид
липсата на информация за датата на извършване на проверката. Посочената дата е
неотносима към релевантните факти и не е част от задължителните реквизити на
АУАН и НП. Същата има правно значение единствено с оглед установяване спазването
на сроковете, по чл. 34 ал.1 от НК. Доколкото по делото се установява, че проверката е
5
извършена след постъпил сигнал на 23.03.2024 г., очевидно е, че процесният АУАН е
съставен в посочения в цитираната разпоредба тримесечен срок от откриване на
нарушителя.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства се установи безспорно, че
дружеството-жалбоподател е "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който
притежава лиценз за международен превоз на пътници, поради което по отношение на
дейността му е приложима Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и
съобщенията. В това си качество, «Н.Т.» ЕООД е и лице по смисъла на чл. 2 ал.1 от
Наредбата, според която норма международен превоз на пътници и товари може да
извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз
на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно
лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. ал. 5 от Наредбата, освен в случаите на
бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на
разрешителното, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването на
автобусната линия и да спазва утвърденото разписание.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че въззивникът на
04.10.2023 г. не е осигурил спазването на маршрутното разписание по редовна
международна автобусна линия с маршрут - гр. Силистра – гр. Малко Търново-
Дереквой- гр. Истанбул към разрешително № ********** за международен превоз на
пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027 г.
Посоченият факт се установява от събраните писмени и гласни доказателства, в
т.ч. от копие на страници от дневник за изпълнение на курсовете в Автогара Шумен за
04.10.2023 г. , доколкото от същите е видно, че от дружеството-жалбоподател на
посочената дата е извършен превоз по посочения маршрут с автобус „Мерцедес“ , кат
М3, с рег. № *** с час на тръгване от Автогара Шумен в 20.15 ч., вместо с начален час
на тръгване от посочената автогара в 22.45 ч.
В случая не са ангажирани по делото доказателства, които установяват, че
дружеството превозвач е предприело необходимите действия с оглед осигуряване
спазването на горецитираната нормативна уредба, в т.ч. че е ангажирано физическо
лице с извършването на съответния контрол, , съотв. с бездействието, реализирано от
дружеството, е допуснато извършване на конкретния превоз в нарушение на закона.
Не са сочени от въззивника и конкретни факти за настъпили аварии или други
извънредни обстоятелства, които биха обусловили несъставомерността на
6
извършеното отклонение от разписанието, като не са и ангажирани доказателства за
такива.
Правилно като място на извършване на нарушението е посочено населеното
място по седалището на дружеството, доколкото деянието се изразява в осъществено
бездействие от страна на същото.
Съдът не споделя доводите на въззивника за наличие на предпоставки за
прилагане на нормата на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1
от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Според разпоредбата
на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН «маловажен случай" е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. " Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ВКС по
тълк. н. д. № 1/2007 година, ОСНК, преценката на АНО за "маловажност" на случая по
чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като
няма пречка, при установяване наличието на
Процесното административно нарушение, според настоящия състав, не разкрива
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 поради отсъствието на
установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които
да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната
за този вид административни нарушения, или с липсваща такава. Процесното
нарушение е формално, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са
настъпили вредни последици, като със самото му осъществяване се засягат
обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната
материалноправна норма, която е нарушена. Същевременно с конкретното деяние се
засягат интересите на пътниците и другите превозвачи, поради което и предви
наличието на данни, въз основа на постъпилия сигнал, че констатираното нарушени
няма инцидентен характер, съдът намира, че същото не е маловажно такова.
Нормата на чл. 99 от ЗАвПр предвижда санкция за този, който наруши реда за
заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на
превоз на пътници и товари - глоба или с имуществена санкция 2000 лв. Съгласно чл.
40, ал. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
7
пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, разписанието
е неразделна част от разрешителното, а в чл. 99 от ЗАвтП е предвидено наказание за
всеки, който наруши реда за ползване на разрешителните за извършване на превоз на
пътници и товари. Ето защо, деянието, представляващо не осигуряване спазването на
маршрутното разписанието, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на въззивника, не попада в приложното поле на хипотезата на чл. 99 от
ЗАвПр. Дружеството не е обвинено за нарушаване на маршрутното разписание,
каквото обвинение би могло да бъде повдигнато евентуално на водача на превозното
средство, който потегля преди заложения в разписанието час, а е наказано за не
осигуряване спазването на това разписание. Последното обуславя извода, че
неправилно е ангажирана отговорността на въззивника на основание чл. 99 от ЗАвПр.
В случая се касае за нарушение, което следва да бъде подведен под общата
санкционна разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, предвиждаща санкция за
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа
на него, какъвто подзаконов акт се явява безспорно Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на
транспорта и съобщенията. Нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр предвижда, че за
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа
на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в
размер на 200 лв. / В този смисъл е Решение № 4802 от 30.04.2025 г. на АдмС - Варна по
к. а. н. д. № 748/2025 г./
Поради изложеното, НП следва да бъде изменено на основание чл. 63, ал. 7, т. 1
от ЗАНН, с прилагане на закон за същото наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствана на деянието.
Като съобрази, че административното наказание е предвидено в твърд размер в
приложимата санкционна норма, съдът намери, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на сторени по делото разноски, съдът установи от правна
страна следното:
С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото, съдът
установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
8
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че процесуалният представител на въззиваемата страна не е
взел участие в съдебното производство, съдът намира, че на юрисконсулта следва да
бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на сумата от
80 /осемдесет / лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК,
съдът счита, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно в размер на сумата от 8 /осем/ лева.
Като съобрази, че в хода на съдебното производство въззивникът не е ангажирал
доказателства за договаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение и неговия
размер във връзка с осъществено по делото процесуално представителство, съдът
намира, че следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на сторени
от същия разноски по делото, като неоснователно и недоказано.
Поради изложеното и на основание 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯ НП № 23-0002953/30.05.2024 г. на Началника на ОО“АА“-Варна, с
което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗДвП на „Н.Т.“ЕООД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС /Наредбата/, по
отношение на правното основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на юридическото лице, като за същото нарушение на основание чл. 105
ал. 1 от ЗАвПр налага на „Н.Т.“ЕООД административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА „Н.Т.“ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА"АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ" сумата от 8 /осем/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10