Определение по дело №155/2015 на Окръжен съд - Русе

                    Мотиви на присъда N 31/12.09.2015год. по НОХД№ 155/15г. по описа на Окръжен съд – р..

                    Окръжна прокуратура – р. е била обвинила първоначално две лица в извършване на престъпления в съучастие помежду им:

            Л.Т./*****/:

- В това, че на 02.03.2014г. на Г..” и на 03.03.2014г. на Г. р., в условията на продължавано престъпление, на 2 пъти, в съучастие  с М. – Д.Н. /*****/, родена на ***г. в гр. Т., Р., гражданка на Р., като извършител, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната високо рисково наркотично вещество – ***** от 6 до 9% -  с нето тегло 34,853 килограма на стойност 139 412 лева като предмета на контрабандата е в особено големи размер и случаят е особено тежък -  престъпление по чл.242, ал.4, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от  НК.

- В това, че на 02.03.2014г. на Г..” и на 03.03.2014г. на Г. - р., в съучастие  с М. – Д.Н. /*****/, родена на ***г. в гр. Т., Р., гражданка на Р., като извършител, без надлежно разрешително държал високо рисково наркотично вещество с цел разпространение - марихуана с нето тегло 34,853 килограма, с наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол от 6 до 9%  -  на стойност 139 412 лева, като предмета на престъпление е в особено големи размери - престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4, във вр. ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК.

            М. – Д.Н. /*****/:

- В това, че на 02.03.2014г. на Г..” и на 03.03.2014г. на Г. р., в условията на продължавано престъпление, на 2 пъти, в съучастие  с Л.Т./*****/, роден на ***год. в гр.К.л, РК., гражданин на РК.,  като извършител, без надлежно разрешително пренесла през границата на страната високо рисково наркотично вещество – ***** от 6 до 9% -  с нето тегло 34,853 килограма на стойност 139 412 лева като предмета на контрабандата е в особено големи размер и случаят е особено тежък -  престъпление по чл.242, ал.4, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от  НК.

- В това, че на 02.03.2014г. на Г..” и на 03.03.2014г. на Г. - р., в съучастие  с Л.Т./*****/, роден на ***год. в гр.К.л, РК., гражданин на РК., като извършител, без надлежно разрешително държала високо рисково наркотично вещество с цел разпространение - марихуана с нето тегло 34,853 килограма, с наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол от 6 до 9%  -  на стойност 139 412 лева, като предмета на престъпление е в особено големи размери - престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4, във вр. ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК.

                   По обвинителният акт било образувано НОХД№ 591/14г. по описа на Окръжен съд – р., като с протоколно определение от първото заседание по делото на 17.11.2014год., след като било прието, че е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано със съдържанието на акта, на основание чл.288, т.1 от НПК съдебното производство било прекратено и делото било върнато на Окръжна прокуратура – р., за отстраняване на нарушението.

                   Последвало ново привличане на всеки от двамата обвиняеми в досъдебната фаза, след което по отношение на М. – Д.Н. било внесено досъдебно споразумение в Окръжен съд – р., по което било образувано НОХД№ 51/15г. по описа на РОС. То било одобрено на 09.02.2015год., като наказателното производство било прекратено в частта за обвиняемата Н..

                   Със споразумението Н. се признала за виновна, и била осъдена за това, че:

-                     През периода от 02.03.2014г. до 03.03.2014г. включително, на ГКПП”Г.” и на Г. р., в условията на продължавано престъпление, на 2 пъти, в съучастие с Л.Т./*****/, роден на ***год. в гр.К.л, РК., гражданин на РК., като извършител, без надлежно разрешително пренесла през границата на страната високо рисково наркотично вещество – ***** от 6 до 9% -  с нето тегло 34,853 килограма на стойност 139 412 лева като предмета на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък -  престъпление по чл.242, ал.4, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от  НК.

-                     През периода от 02.03.2014г. до 03.03.2014г., от ГКПП ”Г.” до Г. - р., на територията на Р, в съучастие с Л.Т./*****/, роден на ***год. в гр.К.л, РК., гражданин на РК., като извършител, без надлежно разрешително държала високо рисково наркотично вещество с цел разпространение - марихуана с нето тегло 34,853 килограма, с наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол от 6 до 9%  -  на стойност 139 412 лева, като предмета на престъпление е в особено големи размери - престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4, във вр. ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК.              

            След това, в Окръжен съд – р. бил внесен обвинителен акт, очертаващ предмета по настоящото дело (НОХД№ 155/15г. по описа на съда), с който Окръжна прокуратура – р. обвинила Л.Т./*****/ в това, че:

- През периода от 02.03.2014г. до 03.03.2014г. включително, на ГКПП”Г.” и на Г. р., в условията на продължавано престъпление, на 2 пъти, в съучастие  с М. – Д.Н. /*****/, родена на ***г. в гр. Т., Р., гражданка на Р., като извършител, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната високо рисково наркотично вещество – ***** от 6 до 9% -  с нето тегло 34,853 килограма на стойност 139 412 лева като предмета на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък -  престъпление по чл.242, ал.4, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от  НК.

- През периода от 02.03.2014г. до 03.03.2014г., от ГКПП ”Г.” до Г. - р., на територията на Р, в съучастие  с М. – Д.Н. /*****/, родена на ***г. в гр. Т., Р., гражданка на Р., като извършител, без надлежно разрешително държал високо рисково наркотично вещество с цел разпространение - марихуана с нето тегло 34,853 килограма, с наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол от 6 до 9%  -  на стойност 139 412 лева, като предмета на престъпление е в особено големи размери - престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4, във вр. ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК.              

Прокурорът поддържа обвинениeто и пледира за осъдителна присъда.

                   Подсъдимият Л.Т. дава обяснения по делото, от съдържанието на които, както и изразеното отношение по обвинението в съдебните прения и последната дума следва, че отрича виновност в извършване на престъпление, като твърди незнание за наличието на наркотично вещество в процесният товарен автомобил „М. – автоплатформа за времето, обхванато от предмета на делото, а и за предходното време, от фактическото му поставяне там, до момента на преминаване границата на Р, при влизането в държавата на 02.03.2014г. Пледира за оправдателна присъда.

Защитника му – адв.В.Т. развива доводи за недоказаност на обвинението – авторството на подс.Т. поради липса на субективна страна, за процесуални нарушения при следствени действия на досъдебното производство, и пледира за цялостното му оправдаване, а алтернативно – за преквалифициране на обвинението за контрабанда в по - леко (като отпадне признака по ал.4 на чл.242 от НК) като се наложи за него наказание към минимума, както такова да се наложи и по второто обвинение, съответно налагане на общо наказание. Претендира се неналагане на наказание глоба.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема за доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимия Т. е роден на *****год. в гр.К.л, К., гражданин на РК.. Някъде в началото на 2012год. започнал интимна връзка и да живее с румънската гражданка М. – Д.Н. от гр.*****. По това време двамата живеели предимно в Ш., като предвид факта, че била гражданка на страна - членка на ЕС пребивавала там на законно основание. Освен това притежавала и швейцарско свидетелство за управление на МПС и имала статут на постоянно пребиваващ чужденец. През месец юли 2012 подсъдимия Т. бил задържан в Ж., Ш., при което от него били иззети агент /разтворител/ за хероин и марихуана, за което бил задържан за около шест месеца. По това време продължавал връзката си със св.Н. и по повод на задържането му, последната разбрала, включително и от лично заявеното от подсъдимия пред нея, че същият се занимавал с дрога. На 04.04.2013год. двамата се оженили в *****. По този начин подсъдимия Т. получил възможността свободно да пътува на територията на страните - членки на Европейският съюз. Двамата често пътували поотделно, както и заедно, до страните си по произход - К. и Р., както и до други европейски страни.

В началото на 2014год. двамата решили да извършат дейност по пренасяне на наркотични вещества – марихуана, от К. до конкретно неустановена по делото, крайна дестинация – една от държавите в З.Е., по който начин наркотика да бъде пласиран (разпространен). За целта от  Ш. бил осигурен товарен автомобил марка „М.“, *****, с търговско наименование „*****“, с номер на рамата ***** . Представлявал окомплектовани рама със задвижващ агрегат и кабина. На 06.02.2014год. автомобила бил регистриран на името на св.Н., със швейцарски рег. № ***** (ориг. талон на л.169а, т.2 от ДП).

Подсъдимия Т. закарал автомобила „*****“ до К., където конкретно неустановени като самоличност по делото лица, в ремонтно помещение, преработили рамата му чрез удължаване. След удължаването й, върху рамата било извършено допълнително изменение, като между надлъжните греди била изработена кухина (било образувано пространство с дължина 279 см, широчина 100 см и 75см. и височина 7 см). В тази кухина били поставени (укрити) наркотични вещества в пликове - ***** от 6 до 9% -  с нето тегло 34,853 килограма). След това кухината била напълно затворена чрез заваряване и на горна ламарина, като било извършено и боядисване на ламарините и заваръчните шевове. Върху така преработената рама била монтирана платформа за превозване на леки автомобили. Междувременно подс.Т. се върнал при св.Н. в *****). По това време подс.Т. ползвал мобилен телефон марка „iPhone-4“, модел *****, с абонатен номер *****, черен на цвят. По време на преработването на автомобила по този начин, подс.Т. поддържал връзка с лицата, които го извършвали, като се интересувал и постоянно получавал информация как протича ремонта. Комуникацията се извършвала предимно с пращане и получаване на текстови съобщения, а също и чрез пращане и получаване на снимки на автомобила от различни етапи на извършваното преработване. Освен това, поддържал комуникация и по време на последвалото пътуване с автомобила заедно със св.Н. (в първите дни на март), вкл. и след влизането в Р, с лица, записани в телефона му като „***“ и „*****“. Тези, с които комуникирал били записани в телефона му като „***i“, *****, ***** и „*****“. Комуникацията била най-обилна в периода от 21.02.2014год., до последните дни на февруари, и първите два дена на март, най-често с „****i“. Конкретно комуникатора със записано име *****, всъщност било лицето *** Т. - брат на подсъдимия Т.. В края на месец февруари подс.Т. и св.Н. тръгнали с нейн лек автомобил „Алфа Ромео“, като минали от ***** в Б., и до 01.03.2014год. пристигнали  в К.. Целта била от К. да вземат преработения на платформа,  автомобил „*****“ с натоварената и укрита в него марихуана и така да я закарат до З.Е., в посока Ш.. Оставили в К. лекият автомобил „Алфа Ромео“, а от там взели вече приготвения „*****“ – върху платформата му бил поставен и закрепен лек автомобил Ф.П. с *** рег*****, номер на рама  ***** собственост на брата на обв.Т. – *** Т..

На 02.03.2014год. подсъдимия Т. и свидетелката Н. тръгнали от К., като имали намерение да минат през М., Б., ***** и т.н. – до крайната си цел – Ш.. Подсъдимия управлявал автомобила „*****“, а св.Н. се возела до него.

В 16, 17 часа те влезли от М., в Б., като преминали през Г..“. При преминаването им, не била извършена щателна митническа проверка, както на тях, така и на автомобила „*****“, вкл. и на стоящият върху платформата му лек автомобил Ф.П..  Освен това, въпреки, че били съставени митнически документи с данни, че товарния автомобил „*****“ и лекият автомобил Ф.П. минали поотделно – първия управляван от подсъдимия, а втория – от св.Н., в действителност лекият автомобил „Ф.П.“, въобще не бил свалян от платформата. Преминаването през граничния пункт било фиксирано от охранителните камери.

Подсъдимия и св.Н. преминали през територията на страната с управлявания от подсъдимия, автомобил „*****“, със стоящият върху платформата му лек автомобил Ф.П. (в състоянието, както ги взели от К.), като на 03.03.2014год., около 00, 10 часа, пристигнали на трасе „изход“ на ГКПП „Д.М.“ в гр.р., Подсъдимия слязъл от кабината на автомобила, за да плати такса „мост“ на съответното гише, а св.Н. останала на мястото си. Към подсъдимия Т., за да му извърши митническа проверка дошъл св.Й.П.Й. - служител от отдел „Митническо разследване и разузнаване“ при М. – р.. Той поискал от подсъдимия и св.Н. техните документи и документите на автомобилите. Подсъдимия Т. ги дал. В разговора, св.Й. установил, че подсъдимия владее език, който оприличил на сръбски или македонски, като двамата се разбирали без затруднение. Подс.Т. казал на св.Й., че е *** гражданин и че превозвания автомобил върху платформата бил на брат му, и го превозвали до *****. От представените документи, св.Й. видял, че платформата била регистрирана на името на св.Н. и е със швейцарски номера, а от огледа установил, че лекият автомобил върху нея е с *** рег. номера. На трасето се намирал и друг служител на М. – р. – свидетеля В.С.М., чиито задължения били по преценка за необходимост, да извършва рентгенови проверки на МПС на територията на пункта. Отишъл в близост и св.М. му подал паспорта на водача на товарния автомобил – подс.Т., както и му казал, че е *** гражданин. Св.Й. върнал останалите документи на подсъдимия. Всъщност Й. и М. решили, че трябва да бъде извършена рентгенова проверка на платформата и лекият автомобил, тъй като преминаването на *** граждани, както и на автомобили с косовска регистрация било рядкост за този пункт, и се усъмнили за пренасяне на забранени вещи. Именно по тази причина, както обичайно се правело в такива случаи, за да се ограничи възможността водача да напусне самоволно пункта, св.Й. задържал паспорта на подсъдимия и го предал на св.М.. Подсъдимия продължавал да стои в близост до платформата, при което св.М. отишъл до него и му казал, че трябва да се извърши рентгенова проверка на автомобилите. Едновременно с това му посочил, движейки ръката си в полукръг до мястото, мястото където трябвало да закара платформата за рентгеновата проверка – към рентгеновата площадка, която била осветена и се виждала добре. Същата се намирала на 50-60 метра вляво и малко назад спрямо надлъжната ос на спрялата платформа, която била насочена напред  в посока към Д.М., за движение към *****. Или, за да закара платформата към посоченото място, подсъдимия следвало да завие на ляво и да мине през входящото трасе на Р, в посока, обратна на посоката към *****. Подсъдимия разбрал и видял указанията на св.М., след което се качил на шофьорското си място в кабината. В това време св.М. тръгнал към рентгеновата площадката, а св.М. влязъл в кабинката на трасето, където още от пристигането на автомобила се намирал и друг митнически служител на смяна - свидетеля З.В.Д. и му казал, че предстои извършване на рентгенова проверка на този автомобил. В този момент,  подс.Т. привел в движение автомобила, като вместо към рентгена, го отправил напред в посока към началните колони на моста, в посока *****. Свидетелите Й. и Д. видели това и предприели преследване със служебен автомобил „ф.“, като за целта пуснали и сигналните му светлини. Настигнали и спрели автомобила „*****“, след първите колони на моста в българският участък. Подс.Т. спрял автомобила и на въпросите къде тръгва без паспорта си и защо не е отправил автомобила към рентгена, не дал никакво обяснение. Свидетелите Й. и Д.  съпроводили управлявания от подсъдимия автомобил до рентгеновата система. Там свидетелите М. и Д. го сканирали. На екрана на устройството забелязали, че по цялата дължина на шасито, под платформата има оформена кухина, в която се виждали наредени пакети. Показали това и на св.Й.. Той насочил автомобила към халето за ЩМП и предприел действия за установяване съдържанието на кухината. Там, след като слязъл в канала под него, св.Й. видял отдолу, че шасито било изработено по начин, по който се образувало своеобразна метална кутия. Разпробил с дрелка малък отвор отдолу на кутията. След като извадил свредлото установил, че по него има полепнала тъмно – зелена маса с мирис на трева. Тогава св.Д.П.Р. /също митн. служител на смяна/ и св.Д. направили полеви наркотест на тази тревна маса, който реагирал положително на наркотичното вещество марихуана. Подсъдимия и свидетелката Н. присъствали в близост, през цялото време на проверката. Митническите служители свалили лекият автомобил от платформата, при което  забелязали, че шасито на платформата било преправяно. Св.Д. с помощта на ъглошлайф направил разрез в горната повърхност на шасито. След цялостното му отваряне, митническите служители видели пакети с правоъгълна форма съдържащи подобна тъмна зелена маса. На мястото на проверката присъствал и началника на сектор „Г.“ при М. - р. – свидетеля А.Б.Б.. По време на проверката имало чести  входящи позвънявания на ползвания от подс.Т. телефон /който в момента заедно с телефона на св.Н. бил оставен на видимо място в близост/. На дисплея се изписвало името „*****“. При извършената митническа проверка на лекият автомобил Ф.П., в него не било констатирано наличие на наркотични вещества. Бил уведомен дежурният митнически разследващ инспектор при М. – р. и последвали различни процесуални действия, за които били съставяни съответни протоколи. В кухината на платформата били установени, описани, впоследствие претеглени и изследвани на място 71 броя пакети, всеки един от тях обвит в прозрачно фолио и след това поставен в по-малък пакет в жълта полиетиленова торба. Във всеки един от пакетите се съдържала пресована листна и цветна маса с белезникаво-зеленикав цвят. На място бил извършен нарко – тест на съдържанието на произволно избран пакет, като реакцията била положителна за марихуана. Разследващият митнически инспектор съвместно с експерт-химик претеглили всеки един пакет поотделно и отразили това в протокола за оглед на местопроизшествие. Общото бруто тегло на всичките 71 бр.пакети  било 36,665кг. Всички пакети били обработени от експерт-криминалист, но по тях не били открити дактилоскопични следи. Към протокола бил изготвен фотоалбум. По съответния ред било установено, че растителната маса, налична в установените в кухината пакети, представлявала съцветия на марихуана – наркотично вещество, като активният наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол бил от 6% до 9%.  Средната пазарна стойност на автомобила - автоплатформа „*****“, в който било укрито наркотичното вещество към 03.03.2014г. била 6000лв.  По време на разследването лекият автомобил Ф.П. с *** рег***, и контактният ключ за него, били върнати на А.А., гражданин на РК., в качеството на пълномощник на собственика  Наит Т..

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от част от обясненията на подсъдимия Л.Т. – съответна част от дадените по време на съдебното следствие и съответна част от тези, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото /л.47-50, т.1; л. л.7 и 8, т.6; л.9 – 12, т.6 и л.92 и 93, т.6 от ДП/ отграничена по-долу; от част от показанията на свидетелката М.Д.Н., дадени по време на съдебното следствие и част от обясненията на същата, дадени в качеството й на обвиняема по време на досъдебното производство /л.62-65, т.1; л.18 и 19, т.6; л.20 -23, т.6; л.81 и 82, т.6 от ДП/; от показанията на свидетеля Й.П.Й. – дадени по време на съебното следствие и от частично прочетените от тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото /от протокол на л.86-88, т.1 от ДП/, отразени на прот. от с.з. - л.114-116 от съд. производство; от показанията на свидетеля В.С.М. -  дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля К.Д.Д. – дадени по по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля Д.П.Р. - дадени по време на съдебното следствие и от частично прочетените от тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото /от протокол на л.96-98, т.1 от ДП/, отразени на прот. от с.з. - л.126 от съд. производство; от показанията на свидетеля А.Б.Б. - дадени по време на съдебното следствие и от дадените на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото /л.91-93, т.1 от ДП/; от показанията на свидетеля З.В.Д. - дадени по време на съдебното следствие; от Техническа експертиза № 193 /л.170 – 201, т.2 от ДП/ и разпита на експерта И. при приемането й в съдебно заседание /л.105 и 106 от съд. п/во/; от Техническа експертиза № 208 и Техническа експертиза № 199 /л.110 – 135, т.2 от ДП и разпита на експерта К. при приемането на първата в съдебно заседание /л.106-108 от съд. п/во/; от Химическа експертиза № 128 /л.148-150, т.2 от ДП/; от Съдебно ценова експертиза /л.246-247, т.3 от ДП/; от Автотехническа експертиза //л.241-243, т.3 от ДП/ и разпита на експерта Г. при приемането й в съдебно заседание /л.189 и 190 от съд. п/во/; от информацията от възпроизвеждане на видеозапис по реда на чл.285 от НПК в с.з. на 19.05.15г. /л.108 и 109 от съдебното производство/; от Протокол за извършена митническа проверка /л.2, т.1 от ДП/; от копия на талони /л.9 и 9а, т.1 от ДП/; от Протокол за оглед на местопроизшествие и снимки /л.11 – 19, т.1 от ДП/; от Справки за пътуване на превозно средство /л.21 и 22, т.1 от ДП/; от Протокол за доброволно предаване /л.23 – 25, т.1 от ДП/; от Протокол за доброволно предаване /л.26, т.1 от ДП/; от Протоколи за личен обиск на лице /л.29 и 31, т.1 от ДП/; от Шофьорска книжка на Н., съответно превод на същата и от документ за сключен брак /л.68 до 71, т.1 от ДП/; от Справки от Интерпол /л.80 – 82, т.1 от ДП/; от копия на лични документи на Т. и Н. /л.99 – 102, т.1 от ДП/; от Протокол за оглед на веществени доказателства и вземане на представителни проби, вкл. и снимки /л.136-144, т.2 от ДП/; от Приемо – предавателен протокол /л.164, т.2 от ДП/; от Оригинален талон за автомобил „*****“ /л.169а, т.2 от ДП/; от Писмо и Приемо-предавателни протокол относно наркотично вещество /л.212 - 215, т.3 от ДП/; от Протокол за оглед на веществени доказателства и Фотоалбум относно автомобил „*****“ /л.225-239, т.3 от ДП/; от Протокол за оглед на веществени доказателства /л.279 – 289, т.3 от ДП/; от Разпечатано съдържание на файловете, предмет на извършения оглед, обективиран в последния протокол /приложено в том 4 от ДП/; от идентично разпечетано съдържание, само по отношение на установени и решени в съдебно заседание частични несъответствия в извършени преводи /том 5 от ДП/; от Молба и Пълномощно от Н. Т. относно автомобила „Ф.П.“ и Разписка за връщането му, вкл. ключа и талона /л.32-36, л.54, т.6 от ДП/; от Разписка относно моб. Телефони /л.46, т.6 от ДП/; от Справка за съдимост, декларация и автобиография относно подс.Т. /л.38 до 46, т.1 от ДП/, от Справка за съдимост, декларация и автобиография относно подс.Н. /л.73 – 77, т.1 от ДП/, от вещественото доказателство, приложено по делото - мобилен апарат, Iphone 4, модел, А1332 собственост на обв.Л.Т., с код на клавиатурата 8888,  с поставена сим карта; от Писмен превод от албански на български eзик и Писмено уточнение по превода (л.218 до л.309 от съдебното производство и л.316 – 324 от съдебното производство).

Анализ на доказателствата:

Относно превода, приложен в том 5 от ДП, на информацията във вид на разговори в текстови формат (на албански език) и снимки, установена в съдържанието на ползвания от подс.Т. телефон, в съдебно заседание на 15.06.15г. – л.174-176 от съд. п/во, са изложени съображения и съответно  е назначен и извършен нов такъв от преводач (С. П.а – К. – ръководител на албанска редакция в БНР и хоноруван преподавател по албански в С.“) отговарящ на всички изисквания съобразно чл.396, ал.2 от ЗСВ и Наредба № Н-1 от 16.05.2014год. за съдебните преводачи. Предвид това, съдът обсъжда като годен доказателствен източник информацията от писменият превод назначен, изготвен и приет в съдебното следствие, както и уточнението по него в конкретни части (л.218 до л.309 от съдебното производство и л.316 – 324 от съдебното производство) и не обсъжда като такъв превода от досъдебното производство (приложен в том 5 от ДП). Съдът цени превода на текстовете, приет в съдебното следствие, комплексно с разпечатано съдържание на файловете /приложено в том 4 от ДП/, предмет на извършения оглед, обективиран в Протокол за оглед на веществени доказателства от 28.04.2014год  - л.279 – 289, т.3 от ДП/. Липсва съмнение, че за разпечатаното съдържание, като приложение към огледния протокол /приложено в т.4 от ДП/ и съответно при извършване на превода, е ползвана една и съща информация в електронен вид, извлечена от телефона, ползван от подсъдимия, като в т.4 от ДП са налице и снимките, установени във файловете, както изрично е констатирано в протокола за извършения оглед /л.288, т.3 от ДП/. Или съдържанието на превода, приложен в съдебното следствие и съдържанието на разпечатаната информация от телефона, приложено в том 4 от ДП, показват едновременно пълната информация, налична за разговорите и снимките, при комуникацията между подсъдимия и насрещните комуникатори, отбелязани с имената „“, *****, ***** и „*****“.

Съдът не приема за основателна претенцията на защитата на подсъдимия за игнориране на доказателствената информация, събрана по делото въз основа на .извършвани различни следствени действия спрямо визираните във фактологията два мобилни телефона и товарният автомобил „*****“ с превозван автомобила върху него – първите ползвани съответно от подсъдимия и св.Н., а вторият като транспортно средство с което те се явили на граничният пункт Д.М.. Също така и за установеният в платформата процесен наркотик. На практика, обстоятелствата дали съобразно правилата на НПК, е следвало действията, свързани с преминаването на тези вещи от владението на подсъдимите, във владението на митническите служители, съответно и на разследващите органи /в случая първоначално разследващ митнически инспектор/ да се определят като изземване или доброволно предаване със съставяните протоколи, в случая не са от характера да компрометират този процес /факта на настъпването му и то спрямо именно тези вещи/. По – точно, категорично се установява въз основа на цялата писмена и гласна доказателствена съвкупност /включително и обясненията на подс.Т. и показанията на св.Н./, че именно всеки от тях ползвал именно съответния от приложените вече като веществени доказателства по делото, мобилни телефони /за св.Н. отнет въз основа на сключеното споразумение/, те са подборно описани по индивидуализиращи ги признаци в последователно съставяните процесуални документи, обективиращи преминаването им във властта на разследващият орган, изследването им чрез съответни експертизи, и съответно възпроизвеждане на съдържанието им, относимо според разследващият орган за предмета на делото, което в цялост се отнася и за подложеният на автотехническа експертиза товарен автомобил „*****“ и за подложените на съответните експертни изследвания, оглед и последващи действия по отделяне на представителни проби и изпращане на А. за унищожаване, наркотични вещества. Липсва и минимално съмнение, че именно фиксираните по делото телефони, превозни средства и наркотични вещества, били владяните до момента на митническата проверка на ГКПП – р. от страна на подс.Т. и св.Н..

Гореизложената фактическа обстановка в голямата си част се установява без противоречие посредством също значителната част от доказателствената съвкупност, включително и въз основа обясненията на подс.Т.. На практика от съвкупността без съмнение следват всички обстоятелства, свързани с познанството и общото съжителство, извършването от подс.Т. на предходна противоправна дейност вкл.и такава с наротични вещества и знанието за това от страна на Н., свързани с местонахождението и действията на подсъдимия Т. и св.Н. в периода края на февруари – първите три дена на март 2014год., имащи отношение към предмета на делото, по начина, визиран във фактическата обстановка, а е налице спорност по въведеното обвинение, като резултат от заявеното от първия незнание на обстоятелствата, свързани с предхождащото деянието поставяне, наличието в, и съответно пренасянето на наркотичното вещество с процесната платформа и идентично внушаваното в същия смисъл от втората чрез показанията й, вече в качеството й на свидетел, а и предходно даваните обяснения в качеството на обвиняема, отнасящо се до изискваното за съставомерността, психологично отношение на подс.Т. към предмета на процесното обвинение. В частност последното се отнася и до св.Н. - като имаща специфична роля в процеса, предвид обвинението за съучастническа дейност с подс.Т. обект на това дело, и чиято отговорност вече е решена чрез споразумение, същата в настоящото съдебно следствие отдава факта на споразумението, не на реална виновност, а на други причини.

В тази връзка, в аспекта на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, доколкото частта от обясненията на подсъдимия Т., изразяваща защитната му теза (за незнание за предхождащото поставяне и наличието на наркотика в управляваната от него платформа при преминаване на границата и влизане в Б. на ГКПП, преминаване през територията й, и започналото преминаване на границата на Б. за излизане към ***** в процесния период, и съответно несъзнаваното му фактическо пренасяне) и частта на показанията на св.Н. и съответно частта от обясненията й, в предходното и качество на обвиняемия, с която се обслужва версията на подсъдимия, стоят в противоречие с установяващото се от всички останали доказателства, събрани по делото, от които съдът приема, че следва именно описаната фактология по горе, вкл. и по отношение психологичното отношение на подс.Т. към извършеното, а и на съучастницата му Н., противно на твърдяното от двамата, по този въпрос е налице хипотезата на чл.305, ал.2, изр.2 от НПК. Решението си по това явяващо се на практика единствено и значимо с оглед предмета на делото противоречие в доказателствената съвкупност, съдът е изложил по - долу.

Преди конкретизирането на елементите на това противоречие в съвкупността, решението, и аргументите за него, следва да се очертаят обстоятелствата от описаната по - горе фактическа обстановка, които по хронологията й се установяват несъмнено, без противоречие от доказателствената съвкупност (чл.305, ал.2, изр.1 от НПК), а именно:

Такива са данните за самоличността, статута, познанството, общото съжителство, местопребиваването и последвалият брак между подсъдимия и св.Н., както са конкретизирани във фактологията. Източник са документите им и справки, съдържащи информация за самоличност /л.99 – 102, т.1; л.21-22т.1 от ДП; справки за съдимост и др. документи – л.38-46, т.1от ДП, превод на шофьорска книжка – л.68, т.1 от ДП; превод на брачно свидетелство /л.70, т.1 от ДП/,  обясненията на подс. и  показанията на св.Н., възпроизведзеното по отношение на тези обстоятелства в съответната част от показанията на митническите служители. Несъмнено установени са и обстоятелствата, свързани с предходна дейност на подс.Т. с наркотични вещества и реализиране на отговорност за това в Ш., продължаващото съжителство и по това време със св.Н., знанието на последната за тази му дейност. Източници по тези обстоятелства са обясненията на подсъдимия, съответно показанията на св.Н. по време на съдебното следствие в тази им част, както и приложената на л.82, т.1 от ДП справка въз основа на отговор от И., Ш.. Несъмнен по хронологията по фактическата обстановка се установява факта на закупуване на процесния товарен автомобил „*****“ и състоянието му към него момент – окомплектована рама със задвижващ агрегат и кабина, както и че на -06.02.2014год. бил регистриран на името на св.Н. със съответния швейцарски регистрационен номер. Източник по тези обстоятелства са показанията на св.Н. и обясненията на подс.Т., както и данните в приложеният на л.169а, т.2 от ДП регистрационен талон, съответно копия на л.9, т.1 от ДП. В частност, източник за принципното състояние /заводското окомплектоване на точно такъв модел автомобил/, са и изводите на Автотехническата експертиза, в тази им част – т.IV – л.242, т.3 от НП. Показанията на св.Н. и обясн. на подсъдимия в съответтната им част, са източник и за състоянието в което бил закупен автомобила „Мерцидес Бенц“, и съответно, че преработването на рамата му и поставяне на платформа върху нея, по начина описан във факт. обстановка, настъпили в резултат на последвала във времето дейност. Отразеното във фактологията за решението на подсъдимия и св.Н. да извършат дейност по пренасяне на наркотични вещества и, че закупуването на този товарен автомолбил, както и откарването му до К. било в реализиране на тази цел се явява съмнено поради развиваната защитна теза от първия, обслужвана от обясненията и показанията на Н. в двете й качетва, като съображенията на съда по тези елементи са изведени по-долу.

Несъмнено въз основа на съвкупността се установява факта, че подс.Т. откарал автомобила „*****“ до К., където го оставил в съответно ремонтно помещение, както че в последвалият период от време, до 02.03.2014год. била извършена дейност по преустройването му до платформа за  пренасяне на автомобили, по начина конкретизиран във фактологията. В частност, че преустройството било реализирано от съответни лица /неустановени като конкретна самоличност по делото/. За първото източник на доказателства за обясненията на подсъдимия, както и показанията на св.Н., индиректно се потвърждава и от съдържанието на кореспонденцията между подс.Т. и лицата с имена „***.“, *****, ***** и „*****“ в този период от време -съдържанието на превода на съобщенията, от цялостният прочит на които става ясно в съответствие със следващото от обясн. на подсъдимия и показанията на св.Н., че камиона се намирал в дадено ремонтно помещение именно в К. – л.218 до 309 от съд. п/во, както и визуалната информация за наличието на камиона в това помещение, установяваща се от изпращаните по електронен път снимки, видни в разпечатаните файлове при извършеният оглед на телефона, ползван от подс.Т. – приложени в том 4 от ДП/. Едновременно с това, в обясненията на подсъдимия Т., в общ порядък показанията на св.Н. в тази им част, както и със значителна обемност на доказателствената информация, включително и като хронологтия на осъществяване във времето – чрез същите снимки и отбелязването им по ел. път датата на изпращането им като комуникация между подсъдимия и преди всичко лицето със записано име в телефона му като „„***i“, се установява факта на извършената преработваща дейност върху автомобила - измененията, направени чрез удължаване на рамата, изработване на кухина между надлъжните греди, последвалото в даден момент пълно затваряне на кухината и боядисване на ламарините и заваръчните шевове, след което и монтиране върху така преработената рама, на платформа за превозване на леки автомобили. Освен визуално възприеманата информация, доказателство за последователното им осъществяване се явява и самото съдържание на текстовите съобщения, съпътстващи тези снимки и обясняващи повода и значението на изпращането им и какво демонстрират те. Примерно за началният етап на реконструкцията, съдържанието на разговора чрез текстови съобщения и изпратените съпътстващи ги снимки /л.21 – 27, т.4 от ДП/ - превод на л.253, стр.2 до л.256, стр.2 от съдебното производство. Друг пример за по-напреднал етап от преустройството - съдържанието на разговора чрез текстови съобщения и изпратените съпътстващи ги снимки /л.54, т.4 от ДП/ - превод на л.274 от съдебното производство. Съответно пример за завършен вид -  с вече монтирана платформа за превозване на автомобили – съдържанието на разговора чрез текстови съобщения и изпратените съпътстващи ги снимки  - снимки на л.76 и 77, т.4 от ДП, превод на л.288, стр.2 от съдебното производство. В мотивите по-долу са визирани и приети за източник и съответно послужили при анализа и множество други елементи от тези разговори и изпращани снимки. Освен това, за факта, че именно по описаният във фактологията начин било извършено преустройството на товарния автомобил „*****“, до състоянието на автоплатформа, вкл. и за размерите на съответните детайли, в това число и на образуваната кухина в рамата на платформата, като изричен източник – от експертен порядък, съдът цени и приетата по делото Автотехническа експертиза /л.241- 243, т.3 от ДП/. Несъмнено установяващо се обстоятелство въз основа на доказателствената съвкупност, на следващо място е и това, че в изготвената кухина в рамата на платформата били поставени описанието във фактологията наркотични вещества, след което и същата била напълно затворена чрез поставянето и заваряване и на горна ламарина върху нея. Също така, безспорен факт се явява и времето, в който станало това – в периода от момента на фактическата възможност в процеса на преустройството поставянето да се осъществи и приключи, и във всеки случай – преди вече напълно готовата в завършен вид автоплатформа да бъде предадена на подсъдимия Т. и св. Н. в К.. На първо място, както времевите рамки на поставянето на процесният наркотик в кухината, се обективират по делото чрез информацията за оформянето на кухината при преустройството, времето което станало това, вкл. и момента, в който тя била напълно затворена чрез последно заварената горна ламарина, следваща от снимките, приложени в т.4 от ДП, както и съдържанието на прилежащите /отнасящите се за тях/ разговори /преведени в съдебното производство/. На второ място – чрез изрична част от Автотехническата експертиза, се установява имащият значение факт, че кухината била напълно затворена чрез заваряване, след което и извършено боядисване на рамата, а именно това състояние на довършеност на рамата и съответно поставяне на платформата върху нея, следва, че било фактическо състояние в момента на приключване на преустройството в съответното ремонтно помещение в К. в момент, предхождащ фактическото предаване на автоплатформата на подсъдимия Т. и св.Н.. От комплексното съобразяване на това обстоятелство, с липсата и на минимални данни по делото за каквато и да е възможност за, а и реално въздействие върху кухината в периода от получаване на автоплатформата от подсъдимия и Н. в К., преминаване на пътя от К. до Б. и достигане до ГКПП „Д.М.“ влизането и преминаването им през Б., също така въз основа обясненията на първия, както и обясненията и показанията на Н. в двете й качества в наказателното производство, също така и въз основа на цялата доказателствена съвкупност, даваща информация за състоянието на платформата и установеното при митническата проверка, извършена в р. – показанията на всички митн. служители, отразеното състояние на платформата в съставените писмени документи по проверката от митническите органи, а впоследствие от митнически разследващ инспектор, следва достатъчно категорично обсъжданият като несъмнен факт – че откритото  на Г..“ наркотично вещество в кухината, било постановено там именно в К., при извършваното преустройство в съответна работилница,  и останало на това място, в още там направената платформа, до момента на откриването им на този граничен пункт.  Несъмнено установен е и самия факт на откриване на наркотика/в частност неговия, вид, характеристики и количество/ именно в тези момент и място - в първите минути на 03.03.2014год. на Г..“ в гр.р./ за което обстоятелство свидетелства еднопосочно абсолютно цялата доказателствена съвкупност, събрана по делото, вкл. и за веществото – приетата по делото  Химическа експертиза /л.148 – 150, т.2 от ДП/, поради което не е нужно само да се изброяват и тук.

Като се съблюдава отново хронологията по фактическата обстановка, посочена горе, несъмнено установено обстоятелство се явява връщането на подсъдимия /след като бил оставил автомобила „*****“ в гараж в К./ в *****, където се намирала св.Н.. Източник за това са неговите обяснения, съответно обясненията и показанията на Н. в двете й качества по делото, както и съдържанието на разговорите, а и част от снимките, установяващи се от кореспонденцията на подсъдимия с „***“ – например снимките и разговори към тях на 24.02.2014г. -  снимки на л.55-57, т.4, превод на л. л.274, стр.2 от съдебното п/во/, от съдържанието на които е ясно, че се касае за местонахождение на подсъдимия в *****, което изрично същият заявява в съдържанието на разговора на 26.02.14г. /на л.93, т.4 от ДП, превод на л.299 от  съдебното п/во/. Без противоречие се установява и обстоятелството, че приложеният като веществено доказателство по делото мобилен телефон марка „ *****, с абонатен номер *****, черен на цвят е ползваният от подс.Т. към момента на започналото преминаване на ГКПП „Д.М.“, както и, че се намирал в него и го ползвал и за предходен период от време, включващ комуникацията, обективирана чрез разпечатаното й съдържание в т.4 от ДП, съответно в частта на текста, чийто превод е възложен и приет по време на съдебното следствие, както и съответните му писмени уточнения. Източник за това обстоятелство са неговите обяснения и обясн./показанията на св.Н. в тази им част. В частност, също имащото характер обяснение на подсъдимия, негово изрично заявление при предявяване на мобилният телефон в съдебно заседание, че е именно притежаваният и ползван от него в посоченото време, съответно предаден на митническите служители при започналата митническа проверка на Г.***„Д.М.“ /обясн. на л.331 от съд. п/во – с.з. на 11.09.15г./. Също така, източник за факта на наличие в, и предаването на мобилен телефон от подсъдимия, както и от св.Н. при първоначално митнически, след това и на разследващ митнически инспектор действия, са и показанията на митн. служители по време на съдебното следствие, изрични по този въпрос. В частност, несъмнено установен факт – въз основа на потвърждаване идентичността на ползваният телефон от подсъдимия с този, приложен по делото като веществено доказателство, и несъмнено фиксирана по делото индивидуализация на същия /чрез  описанието, направени в нарочно съставения Протокол за доброволно предаване, в частта му на л.24, т.1 от ДП е, че именно този телефон бил обект на извършените Техническа експертиза, както и на извършения оглед /отразен в протокол на л.279 – 289, т.3 от ДП/, при който било разпечатано на хартиен носител и приложено в том 4 от ДП, съдържанието на установените файлове в същият телефон, съдържащ писмена и снимкова комуникация на подс.Т., с информация, имаща значение за предмета на делото. Несъмнено следваща от доказателствата по делото е и комуникацията чрез текстови съобщения и снимки на подс.Т. с лицата, извършващи преработването на автомобила „*****“ в автоплатформа и в частност съдържанието на тази комуникация, насрещните комуникатори по записани имена в телефона на подсъдимия, също комуникацията по същият начин конкретно с брат му /с име *****/, за времето след влизане в Б.,  наситеност на коминукацията в посоченият във фактологията период. Доказателство по тези обстоятелства освен в общ порядък обясненията на подс.Т., изрично се явяват съдържанието на разпечатаните файлове от телефона на подсъдимия /приложени в т.4 от ДП/, визуално възприеманото от самите снимки в тези файлове, както и съдържанието на текстовите съобщения, преведени писмено в назначения, изготвен и приет в съдебното следствие писмен превод, чиято правилност /след минимални писмени уточнения в съответни части в последното съдебно заседание/ се заявява и от подсъдимия Т. /изявление на л.330 от съд. п/во – с.з. на 11.09.15г./. В допълнение, самият прочит на текстовата и съчетано с нея снимкова информация по тази комуникация, в съответните й части, вкл. и обясненията на подсъдимия в тази им част, показват, че се отнасяла именно за извършваното преработване на процесният товарен автомобил „*****“ в автоплатформа. Доказателствен източник за разговорите на подсъдимия с лицето със записано в телефона му като ***** последните два дена на февруари и първите два дена на март, е отново съдържанието на текстовите съобщения в тази им част /л.112 – 123, т.4 от ДП, превод на л.218 – 232 от съдебното производство. Това следва отново общо и от обясненията на подс.Т., а и от тези на св.Н. в предходното й качество на обвиняема. Освен това, от съдържанието на съобщенията в този период в съответствие с обясненията и на двамата, както и показанията на Н. в качество н на свидетел, в тази им част, се доказва фактическото им наличие в Б. в последните дни на февруари и продължилото пътуване и влизане в К., където към 01.03.2014год. вече се намирали. Несъмнен факт – въз основа обясненията на двамата, съответно и показанията на Н. е и целта на пристигането им в К., визирана във фактическата обстановка – да вземат от там вече изработената автоплатформа „*****“, с поставен върху нея лек автомобил и да се отправят с него през М., Б. и ***** и през следващите държави, до Ш.. /извън приетото в тази част на фактологията за знанието им за наличие на марихуаната в тайника и съответно обусловеността на тази цел от това, който елемент се явява оспорвано обстоятелство и решението в положителен смисъл по него, съдът е изложил по-долу в анализа/. Посочената цел на пристигането на подсъдимия и Н. в К. се доказва и от самият факт на реализирането именно на тази дейност, установена по делото чрез последвалото реално преминаване на българската граница на ГКПП „Г.“ и преминаване на територията на Б. в посока р., съответно явяването с именно установената процесна автоплатформа „*****“ на изхода от Б. към ***** на Г.Д.М.“, които обстоятелства освен това и сами по себе си са безспорно установени от всички относими гласни и писмени доказателства, изброени по-горе.

В частност, отпътуването от К. с автоплатформата на 02.03.2014год. и последвалото влизане с нея в Б., от М., на Г..“, като последното станало в 16, 17 часа се установява в общ порядък от обясненията им, както и показанията на Н. в тази им част, а изрично и от доказателствената информация от снимковия материал на приетата по делото Техническа експертиза № 199 /л.129 – 135 от ДП/, както справки за пътуване на превозно средство – л.21 и 22, т.1 от ДП. За факта на преминаване през ГПП „Г.“ на платформата в състоянието с натовареният на нея „Ф.П.“, без последния да е свалян, съответно преминавал като отделно превозно средство, източник са обясненията на подсъдимия и Н., и показанията на последната, в тази им част.

Всички описани по фактологията обстоятелства, свързани с времето на пристигане на управляваната от подсъдимия автоплатформа и пътуващата с него Н. на ГКПП „Д.М.“, по започналата митническа проверка на превозните средства и на подсъдимия и Н., конкретните действия на митническите служители св.Й. и св.М., включително и за предадените документи за проверка и последвалото им връщане на подсъдимия, с изключение на паспорта му (последното като факт, независимо от твърдението на подсъдимия, че не разбрал това), се установяват без противоречие от доказателственият материал, съдържащ информация по тях – обясненията на подсъдимия и на Н., съответно показанията й в качеството на свидетел, в тази им част, показанията на свидетелите Й. и М., писмените документи, обективирали проверката, а по отношение и възможните за фиксиране и фиксирани чрез видеонаблюдението част от тези обстоятелства – визуализираните кадри, чрез приетата по делото Техническа експертиза № 208 /л.110 – 123, т.2 от ДП/. В допълнение, и визуално възприеманата информацията от съответните записи, пресъздадена при огледа в съдебно заседание, при възпроизвеждане на конкретна записана част от събитието /отразено в с.з. на 19.05.15г. – л.108 и 109 от съдебното производство/. Пряка доказателствена информация за съответни обстоятелства от този група, се съдържат и в показанията на свидетелката Д.П.Р., която възпроизвежда възприетото за наличието на автоплатформата на ГКПП „Д.М.“, действията на колегите й - Й. и М., съответно на подсъдимия Т., узнатото за митническата проверка до момента на личните й действия по извършването й. По идентичен начин, такъв характер имат за всички обстоятелства по проверката и показанията на свидетеля св.А.Б. и в двете фази на процеса. Несъмнено обстоятелство в частност се явява и визираното в обстановката за възможната и добра комуникация между проверяващите митнически служители и подсъдимия, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите Й., М. и Р.. Например в този смисъл – показания на първия, отразени на л.112 от съд/во, няколкократно в показанията на св.М. на л.119-120 от съд. п/во – определя ползвания език от подсъдимия като македоно - сръбски, в показанията на св.Р. – л.124 – крайна част и л.125 началната част, както и по идентичен начин на л.126 от съд. п/во. Във всеки случай, от показанията на тези свидетели, поради обемността на изложеното за извършена комуникация с подсъдимия, както сочат на език които те разбирали, че бил от славянската група, като наподобявал македонски, съответно подсъдимия разбирал техните въпроси и разпореждания, реалното й провеждане се установява по категоричен начин, включително и относно съдържанието й, в какъвто смисъл по делото липсват и минимални данни, от характера да внесат съмнение в обективното му излагане от свидетелите в процеса. Съдържанието на разговорите, отразено във фактическата обстановка, също се явява безспорно. Още тук, същото може да се заяви категорично и относно възпроизведеното от разпитаните по делото митнически служители, в частта за осъществената комуникация и със св. Н. – за успешността на която са категорични в показанията си конкретно контактувалите с нея свидетели Й. /който сочи в показанията си, отразени на л.115, средна част, от съд. п/во, че говорел с нея на английски език/, св.Р. /която сочи в показанията си, че разговаряла със св.Н. на румънски език и напълно се разбирали – показания на л.125 от съд. п/во/, също така св.А.Б., който също сочи в показанията си, отразени на л.127 от съд. п/во, че разговарял със св.Н. на румънски език, идентично и в тези дадени по време на ДП от същият – л.91-93, т.1 от ДП. Следва да се посочи, че факта за успешност на извършваната устна комуникация между него и митническите служители, се сочи изрично и от подсъдимия  /обясн. отразени на л.194, долна част, съотв. л.195, горе от досъд. п/во, и средна частна същият лист. Отделно същият възпроизвежда и факта на устната комуникация на св.Н. с част от митническите служители на румънски език. Извода за това, че същият разбирал въпросите, заявяваното му, и разпорежданията на митническите служители по време на проверката, следва и от самата пресъздадена в обясненията му конкретика на събитията в тази им част, със съдържание многократно свидетелстваща за такива, съответно възприемането им и разбиране на съдържанието им от него. В такъв смисъл /за осъществена успешна комуникация с митнически служители при проверката/ са показанията и на Н., в качеството й на свидетел /отразеното например на л.169 от съд. п/во, също на л.64, т.1 от ДП/.

Безспорно се установяват и посочените по хронология във факт. обстановка действия на св.М. - отиването му в близост до подсъдимия, докато последния стоял до платформата, устните указания, както и посочването чрез движение на ръката към мястото, където следвало да закара платформата за рентгенова проверка, къде се намирала последната спрямо местоположението на  платформата към момента и начина, по който следвало тя да се придвижи до там/. Източник за тях са показанията на св.М., обемни в тази им част, показанията на св.Й. /л.113 от съд. п/во/, показанията на св.Р. /в частта на л.124 от съд. п/во/. Също така изричен източник, подкрепящ напълно посочените гласни доказателства относно факта, че св.М. посочил на подсъдимия мястото, където трябвало да отведе платформата, чрез движение на ръката в полукръг, описвайки му посоката маршрута по който трябва да премине като я управлява, е визуално възприеманата информация в снимковия материал, изготвен в Техническа експертиза № 208 /л.110-123, т.2 от ДП/, и конкретно в последователност тези на стр.6, 7 и горна снимка на стр.8 от експертизата. Освен това, още по-изричен източник за това обстоятелство, е доказателствената информация, въз основа на извършения оглед в съдебно заседание на 19.05.15г., при който е възпроизведено съдържанието на файла и възприетото /по което подсъдимия и защитника му изрично заявяват, че нямат възражение/, е изрично отразено в протокола /л.108 и 109 от съд. п/во/. Допълнителен източник на производно доказателство за факта, че на подсъдимия му било посочено на къде да насочи автомобила за извършване на рентгенова проверка, са и показанията на св.Б. /в частта им на л.92, т.1 от ДП/, като същият възпроизвежда узнатото от останалите митнически служители за този факт.

Следва да се подчертае, че конкретно по въпроса, дали подсъдимия е видял и разбрал указанията на св.М., доказателственият материал се явява противоречив /тъй като подсъдимия твърди, че не възприел и не разбрал указаното му, че следва да отправи автоплатформата в посока към рентгена, а всички останали доказателствени източници по това обстоятелство свидетелстват за противното/, като съображенията и решението на съда по това обстоятелство, са изложени по-долу.

Несъмнено се установяват от съвкупността и последвалите описани във фактологията действия на подсъдимия /привел  платформата в движение и се насочил в посока *****/, последвалото преследване със служебен автомобил, мястото където го спрели, липсата на отговор от страна на подсъдимия на отправеният му въпрос от митническите служители, отвеждането на платформата до рентгена, сканираното и възприетото на съответното устройство от страна на митническите служители, както и всички последвали действия и установеното при щателната митническа проверка на платформата - на наркотика в кухината, провеждането на тест и реакцията /всички тези обстоятелства с конкретиката по обстановката/, също така факта, че подсъдимия и св.Н. стояли в близост до подложената на ЩМП платформа и имали възможност да наблюдават случващото се, действията на служителите и установеното, факта на получавани повиквания на телефона на подс.Т. по време на проверката, в момент, в който телефона му бил поставен на съответно място на проверката и какво се изписвало на дисплея, също заявяваното от св.Н. и подсъдимия по време на проверката. Също така без съмнение се установяват вида, характеристиките и стойността на установеното наркотично вещество, открито в кухината на платформата. Също така и стойността /средна пазарна/ на процесната автоплатформа „*****“. Този комплекс от обстоятелства се доказва в съответна част посредством обясненията на подс.Т. и обясненията/показания на Н. в тази им част, показанията на всички разпитани по делото свидетели, цитирани дотук, а в допълнение и св.З.Д., съобразно личното им участие в тези действия, съответно и пресъздаващи част от обстоятелствата,  които им станали известни от останалите работили по случая служители, също така в частта за посоката на потегляне на платформата и последвалото преследване – приложените кадри в Техническа експертиза № 208 /л.110-123, т.2 от ДП/, а в частта за ЩМП и установеното при нея – от всички съставени документи при тези действия -  Протокол за извършена митническа проверка /л.2, т.1 от ДП/, Протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него - л.11-19, т.1 от ДП, Протокол за доброволно предаване – л.23-25, т.1 от ДП, Протокол за оглед на веществени доказателства и вземане на представителни проби и албум/л.136-144, т.2 от ДП/,  по отношение на наркотика – посредством изводите на приетата по делото Химическа експертиза /л.148-150, т.2 от ДП/, а по отношение средната пазарна стойност на платформата – изводите на приетата по делото Съдебно ценова експертиза – л.246-247, т.3 от ДП.

Както бе посочено по-горе,  приетата фактическа обстановка се установява несъмнено в голямата си част (откроена дотук), съдържаща на практика всички обективирани в нея основни действия на подс.Т. от значение на предмета на делото - по регистриране на името на св.Н. и закарване на товарният камион „***“ в К. през месец февруари 2014год., където същият бил оставен в съответно ремонтно помещение, завръщането на подсъдимия в ***** около 24.02.2014год. при св.Н., извършеното в К. по това време и до последните дни на месец февруари преустройство на този амтомобил в автоплатформа със знанието на подсъдимия и св.Н., и комуникацията на подсъдимия с лицата, които го извършвали, последвалото отиване на двамата в К., вземането на вече готовата автоплатформа „*****“ с натовареният върху нея лек автомобил, и отпътуването от К. с нея, на 02.03.2014год. Съответно влизането на двамата с управляваната от подсъдимия платформа в Б. през Г..“, преминаване на територията на страната с него и пристигането им на трасе „изход“ на Г. „Д.М.“ в р., с цел ново преминаване на държавната граница на Б., за влизане в *****.

Окръжният съд приема за недостоверни, поради което отхвърля обясненията на подс.Т. и тези на Н. в предходното й качество на обвиняема, съответно и показанията й, в частта им, в която подсъдимия развивайки защтитната си версия (внушавана в определена степен и от Н.), твърди несъзнавано пренасяне през границата на страната, както и държане със изискваната съставомерна цел, на процесното наркотично вещество. Тезата на подсъдимия ясно се изявява чрез мнението на защитника му, който в пренията го охарактеризира метафорично като „сляпо муле“, тъй като подсъдимия не знаел за наличието на специална пригодената кухина, в която било укрито наркотично вещество, нямал знание и информация за наличие на такова, липсвали доказателства за общност на умисъла със св.Н., съответно на което липсва виновно поведение по отношение въведените деяния с обвинителния акт.

Съдът констатира, че тази защитна версия се опровергава от доказателствената съвпупност и по – точно от комплекса на  едновременната даденост на косвени доказателства, на поведението на подсъдимия и Н. за времето, предхождащо с малко процесният период, поведението им през него, вкл. и към момента на извършената стандартна митническа проверка, а след това и ЩМП на ГКПП „Д.М.“, на самата характеристика и доказателствена оценка на обясненията им, съответно показанията на Н. в настоящото й качество, а за последната – оценката на гласната информация изхождаща от нея и в аспекта на сключеното споразумение, решило нейната отговорност.  Този комплекс от доказателства, следващото от оценката тяхното поведение и на техните обяснения /показания на Н., категорично води до извода, че фактическо извършеното пренасяне през границата на Р, и едновременно осъществено държане на наркотика от подсъдимия и съучастника му Н. било съзнателна и целенасочена дейност на всеки от двамата, при наличие и на психологично, съставомерно отношение – с пряк умисъл, както изискват въведените текстове.

При последователното излагане на съображенията си по този комплекст от дадености, на първо място съдът отдава особена важност на установеното от съвкупността активно поведение на подс.Т., свързано с доставяне на товарният автомобил „*****“ в К., след това постоянният му контакт с лица, извършващи преустройството му в автоплатформа – изразяващ се в искане и получаване на информация за начина на извършването на преустройството, етапа до който било стигнало преустройството, исканото от, и давано от подсъдимия мнение за успешността на преустройството до пълното му приключване, и в допълнение факта, че именно подсъдимия /вече заедно със св.Н./ отишъл отново в К., откъдето взел  вече готовата платформа и предприел откарването й. В частност тук с особена важност следва да се определят и конкретни елементи от тази комуникация, които даже и сами по себе си, категорично сочат за знанието на подсъдимия, че преустройството включва и изработването на кухина в рамата на изработваната платформа, а и за предназначението й – за поставянето на нещо в нея – да бъде използвана като тайник, а не просто с оглед някаква техническа необходимост. Съответно от тук се извлича и извода, че независимо от възможността преустройството на товарният автомобил „*****“ до автоплатформа да е обслужвало и друг, допълнителен интерес /както твърдят подсъдимия и Н., че преустройството било поискано от т.нар. лице „***и“, за да ползва платформата в Ш./, във всеки случай подсъдимия, а и спътницата му при връщането им в посока ***** в процесният период с управляваната от подсъдимия платформа, са били наясно, че в същата бил изработен тайник, със забранено за държане и пренасяне през границите съдържание (и контретно, че това било именно наркотично вещество, съображенията за който обхват на умисъла им, се излага в съответните места, по-долу в мотивите).

Както става ясно, осигуреният в Ш. товарен автомобил „*****“ бил регистриран на 06.02.14г. на името на св.Н., след което в кследващ момент подсъдимия го управлявал лично и през маршрута включващ Италия, го закарал до К., където го оставил в ремонтно помещение, в което започнало процесноустановеното преустройство на същия автомобил в автоплатформа. Самият подсъдим се върнал в ***** където се намирала по това време св.Н.. Последвал период от време, в което самото преустройство било извършвано и съответно напълно изпълнено в крайните дни на месец фувруари, и платформата била взета от отново дошлият в К. подсъдим, този път със св.Н., съответно те се отправили с него към Б., с целта да преминат по съответният маршрут, за да достигне платформата до Ш.. В частност, в целия времеви период от оставяне на товарният автомобил от подс.Т. в К., до вземането на вече готовата автоплатформа от там, подсъдимия осъществявал контакт с лица, извършващи преустройството и се интерусувал от него.

 Според версията на подсъдимия и св.Н., товарният автомобил бил закупен от лице на име Ф. Исен, които бил от К., приятел на подсъдимия, но също като него и св.Н. пребивавал в Ш. /съгласно показанията на последната идентично на нея пребивавал там законно/ и същият го помолил за съдействие – да закара автомобила до К., където да бъде преустроен в автоплатформа, а след това и да го върне в Ш.. Подсъдимия твърди, че *** не се познавал с ***ди /лицето, което извършвало преправянето на автомобила в автоплатформа/. Както сочи също подсъдимия /напр. в  обясн. на л.48, т.1 от ДП, и съотв. в съдебното следствие – л.191-200/, самият Ф., също отишъл от Ш. в К., но със самолет и там чакал подсъдимия, като подсъдимия предал камиона на него. Също, че първоначално Ф. му заявил, че автоплатформата щяла да бъде закарана в Ш. от негов роднина, а в следващ момент, че това не можело да стане, и затова поискал от подсъдимия да свърши това /обясн. на л.192 от съд. п/во/. Обяснява и това, че Ф. останал в К., а съгласно уговорката им, по-късно щял да пристигне и да се видят в Ш., където да се прибере докараната вече платформа от подсъдимия /обясн. на л.193 от съд. п/во/. С обясненията си подсъдимия и св.Н. заявяват като причина за решението си да откликнат на молбата на Ф. за откарване на автомобила „*****“ в К., след което и за връщането му обратно в Ш. като автоплатформа, налагащата им се работа по същото време в *****, съответно сравнителната й близост  да К., по които начин да се „синхронизират“ двете неща /показания на св.Н. на л.167 от съд. п/во/. В своите обяснения Т. добавя като основание и добрата възможност по този начин да се види с родителите си и брат си в К.. Както сочи подсъдимия,  той уговарил с ***и преправянето на автомобила, както бил поръчал *** следвало да плати преправянето, но всъщност в по-късен момент казал на подсъдимия, че щял да даде парите за това впоследствие, след приключване на преправянето – като се видят в Ш.. Съответно на това, подсъдимия казал на ****, че няма да получи пари за преустройството при извършването му, а по –късно. Уточнява, че Ф. така и не му дал пари, с които подсъдимия да плати на *** за извършеното преустройство на процесният автомобил „*****“ в съответно ремонтно помещение в К. /л.191 и следв. в този смисъл от съд. п/во/. Наред с това, в обясненията си, подс.Т.  заявява, че нито **** му е свеждал колко ще струва извършеното преустройство, нито Ф. – каква сума ще плати за това. /л.194 от съд. п/во/.

В така пресъздадената чрез обясненията на подсъдимия и св.Н. версия за обстоятелствата, довели до факта, че те, а не заентересуваното според тях от преустройството лице /т.нар.Ф./, извършили цялата дейност по осигуряване на възможност за откарването на камиона от Ш. до К., съответно в обратна посока, се откроява нелогичност, липса на разумно обяснение за подобна тяхна активност, и в частност неубедителност и противоривост в съдържанието на твърдяното, което определя  тази версия за недостоверна. Налице е комплекс от нелогичности в този смисъл. Така например, определено без разумно обяснение остава твърдяното от подсъдимия, че бил помолен от лицето Ф. да закара камиона до К., при положение, че също според обясненията самия Ф. също отишъл в К., но със самолет и чакал там пристигането на подсъдимия. Видно от обясненията на подсъдимия, а и показанията на св.Н., и двамата изрично заявявяват, че не могат да дадат някакво обяснение на този факт. още повече, че според обясненията им, Ф., идентично на св.Н. бил законно пребиваващ чужденец в Ш., и липсва информация по делото да е бил лишен по някаква причина от възможността сам да регистрира на свое име /а не именно на Н./, закупеният от него /според твърденията му/ товарен автомобил „*****“ и управлявайки го лично, да го откара до К..

На второ място, още по-малко за състоятелна може да се определи ситуацията даден посредник при извършване на авторемонтната дейност на този автомобил в К. /каквато роля има според самите негови обяснения подсъдимия спрямо искащият ремонта от една страна – ****, и извършващият го в К. – ****и/, да не е наясно с финансовите параметри на възложеното преустройство, още повече – при твърдяното в случая, че плащането щяло да стане с пари, дадени от Ф. на подсъдимия, който съответно да ги предаде на Ферди. В допълнение, според подсъдимия, не знаел нито от Ферди, нито от Ф. колко последният следвало да заплати за извършеното преустройство. Едновременно с това, установява се несъмнено по делото, че в почти ежедневно и наситено с разговори именно за начина, етапа до който било достигнато и изисквано одобряване от страна на подсъдимия, с едно от лицата извършвали ремонта /****/, контактувал не Ф., а именно подсъдимия Т.. Още по-малко разумно обяснение може да има и факта, че отново подсъдимия, а не имащият интерес от това според обясненията му и показанията на св.Н. /Ф./, предприел действията по откарване на платформата обратно към Ш.. Показателно е, и разбираемо с оглед затруднението на двамата да стиковат /както се нуждае поддържането на една лъжлива версия/ единен разказ, те дават напълно противоречива доказателствена информация в тези насоки. Подсъдимия заявява, че преустройството на автомобила щяло да бъде платено от Ф., по – късно след откарване на автоплатформата в Ш. – обясн. на л.191 от съд. п/во, а св.Н., че тя заплащала разноските за ремонтите (л.23, т.6 от ДП). На следващо място, подсъдимия заявява, че доколкото помни, Ф. му разказал, че му била отнета шофьорската книжка за 2-3 месеца. След това генерално заявява, че не знаел точно, защо Ф. не си е закарал сам камиона от К. до Ш. /обясн, отразени на л.192 от съд. п/во/. Св.Н. твърди нещо съмсем различно като заявява, че Ф. и казал, че трябвало спешно да замине за Португалия и това наложило тя и подс.Т. да отидат да вземат камиона „М. /показания на л.168 от съд. п/во/. Тези същностни противоречия в заявеното от двамата, и само по себе си оправдава недоверието към  обсъжданата версия, чрез която очевидно се опитват да представят съпричастността си само към фактически извършени действия по превозване на платформата, а не и съзнавания и реализиран от тях принос чрез техните действия по доставяне на товарния автомобил за преустройство му до автоплатформа в К., в която да бъде укрито наркотично вещество в изготвената, и чрез пренасянето му, чрез нея в посока към Ш.. Тук следва да се отчете, че посоченото противоречие между обясненията на подсъдимия и показанията на Н., като факт, компрометира и твърдението, свързано с несъзнавано пренасяне на наркотичното вещество, в размислите си за случилото се от ретроспективна гледна точка /показания на св.Н., отразени на л.168 от съд. п/во – долна част/.

От друга страна, дейността на подсъдимия по откарване на автомобила „*****“ от Ш. в К., връщането му отново там със св.Н. и вземането на вече преработеният на платформа автомобил, и отправянето с него обратно към Ш., се явява напълно обяснима и оправдана от гледна точка на установената по делото чрез визираният по-горе комплекс, обективиращ тяхното действителното им психологично отношение към извършваното, в реализиране именно на целено и съзнателно реализирано пренасяне и държане на укритите в тайник на автомобила наркотични вещества в процесният период от време.

Като важно доказателство от посоченият комплекс, свидетелстващо именно за съставомерно психологично отношение към извършеното, съдът обсъжда факта на комуникация на подс.Т. с лицата, извършващи ремонта, както и самото й съдържание, установени по делото. Без съмнение, многократността на осъществяваната чрез текстови съобщения и снимки комуникация, в частта за извършваното преустройство, начина по който това ставало, информацията, която подсъдимия получавал както чрез съответни текстове, така и визуално чрез изпращаните му снимки от различни етапи на това преустройство, а и исканото негово одобрение за начина, по който се извършвало, въобще не могат да бъдат обяснени като присъщо поведение на лице имащо твърдяното от подсъдимия отношение към тази дейност. На практика според обясненията му, следвало единствено да откара камиона от Ш. в К., до го остави на последното място /както твърди фактически там го посрещнал Ф. и той получил камиона/, а по стечение на обстоятелствата и да го вземе обратно от там след преработването му на платформа, като го откара за Ш.. Установената особена активност на подсъдимия, за да бъде в постоянен контакт с лицата, извършващи ремонта и в течение на множество обстоятелства свързани с него, всъщност свидетелства за интерес към случващото се с камиона „*****“ при престоя му в К., далеч надхвърлящ внушаваната маловажна роля на подсъдимия в неговите обяснения, както и показанията на св.Н.. Доколкото този интерес може все пак да се обясни например с някакъв принципен афинитет на подсъдимия към обмен на информация за извършвани ремонти, проявен и в процесният случай, вече категорично посредством съдържанието на тази комуникация, се разкрива именно престъпният такъв, по целено и реализирано в процесният период пренасяне на наркотични вещества с изработената платформа, както и съответно напълно съзнаваното от него, а и от св.Н. за технологията на тази дейност. Изключително показателна в обсъждания смисъл е комуникацията с лицето, записано в телефона на подсъдимия като „***i“, активно участвало в преработването на камиона в автоплатформа. Тя е обективирана по делото за периода 20.02.2014г. – 28.02.2014год. в разпечатани файлове /в том 4 от  ДП – л.17 до л.111/ и съответно с преведено тестово съдържание – превода приложен в съдебното производство. Така например, на 21.02.2014г. това лице информирало подс.Т., че се работи по товарния автомобил, за което му изпратил и снимки на моментното състояние /л.21 – 25, т.4 от ДП, превод на л.253, стр.2 до л.268 от съдебното п/во/. Двамата обсъждат работата по автомобила, мястото където трябва да се постави теглича и относно бронята, кога се очаква да приключи преустройството, на което *** отговаря след около седмица, също така ****i се консултира с подсъдимия за необходимостта да се намали дължината на поставяни алуминиеви греди. От визуалната информация от изпратените снимки е видно, че  към него момент се работи по промяна рамата на автомобила. На 22.02.2014год.  подсъдимия и **** отново комуникират / л.42-45, т.4 от ДП, превод на л.266 – 268 от съдебното п/во/, включително и с изпратена от първия поредна снимка /л.45, т.4 от ДП/, като подсъдимия пита докъде е стигнала работата с камиона, а *** му отговаря, че същият ден предстои боядисване, а в понеделник монтаж, което подсъдимия одобрява, заявявайки, че по този начин ще прилича на нов /превод л.267, стр. и л.268 от съд. п/во/. Изпратената от *** снимка ясно обективира факта, че в този момент, вече било извършено успешно преработването на рамата на процесният автомобил „*****“. В разговора този ден, има и една твърде специфична част, свидетелстваща за предстоящо превозване с автомобила на нещо, което не следва да се назовава, но е известно на коминукиращите лица, а именно зададеният от ***  към подсъдимия въпрос, в кого се намира това, което ще бъде изпратено с платформата и кой е този субект /превод на л.266, стр.2 от съд. п/во/, на което подсъдимия отговаря „Ф. му знае името“. Тук наред с индицията, че всъщност соченото от подсъдимия и Н., лице с име Ф., имал принос към поставеното в рамата наркотично вещество, става напълно ясно, че нещото, което следва да се изпрати с платформата не е например лек автомобил, който следва да бъде поставен на нея, след като видно от цялостното съдържание на разговора, в много от частите му представлява явно обсъждане на възможността за това, а не недоизказано /както е в случая/, на конкретни други автомобили, и евентуалнато им търгуване, с марки, цени и т.н. Веднага, макар и по време по-напред във времето в хронологията на разговорите по дати, съдът намира за необходимо посочената част, да се вземе предвид съвкупно и с разговора им на 26.02.14г. /л.92-109, т.4 от ДП, превод на л.298, стр. 2 и следв. от съдебното п/во/ и конкретно в уточнената му, приложена на л.324 от съд. п/во част. Лицето ***, отговаряйки за действията на „приятел“ на подсъдимия който се намира в К., заявява, че същият разгледал внимателно платформата и го питал, защо не е покрита средата. На това подс.Т. му отговаря по следния начин: „Искаше да постави……. в нея“. Тук е видна идентична конспиративност, както и при обсъждането на предстоящото изпращане на „нещо“ с платформата, което едновременно преценено и с факта, че няколкократно предмет на комуникация /вкл. и чрез изпращани снимки/ е била и изработената кухина в шасито на платформата, свидетелства за знанието на подс.Т., че в кухината ще бъде укрита, съответно забранена за пренасяне и притежаване вещ. Самата му, установена по делото активност – от момента на доставянето на камиона в К., контрол върху цялият процес на преустройство посредством комуникацията с лицето *** и нейното съдържание, и факта, че именно той предприел и връщане на камиона в обратна посока, индицира и знанието му, че тази вещ е именно наркотично вещество, укрито в тази кухина. Допълнителна индиция за същото е и поведението му на М.та в р. /опита да премине границата, като избегне предстоящата проверка на рентген, както и заявеното пред митническите служители, съображения за което съдът е изложил по-долу/. Освен това, във връзка с последно обсъдените моменти от кокуникацията му с ***, самото непосочване за вещта, която приятеля на подсъдимия щял да постави в платформата, свидетелства, че това очаквано действие представлявало противозаконна дейност. Подсъдимият е все така активен, за да получи информация за хода на преустройството в платформа и на 26.02.14г., след като получава снимки за състоянието й, и увереност от ***, че същият ден ще бъде монтирана алуминиевата платформа, както и ще бъде извършено боядисване, подсъдимия изразява задоволството си от извършваната работа  /л.52 – 54, т.4 от ДП, превод л.269 – 274 от съд. п/во/. Същият ден следват и още снимки и съобщения, конкретно в обсъждане на етапа на който била преправена рамата на автомобиала, предстоящото заваряване и стягане на алуминиеви профили, като тук се констатира поредното, особено показателно обстоятелство, свидетелстващо за личната заинтересованост на подсъдимия от конкретния начин на извършване и успешност на ремонта, и то в частта му, свързана именно с преправеното шаси, чрез което преправяне именно бил образуван тайника, в който било поставено процесното наркотично вещество, а именно: Точно след като получил две снимки на рамата в работно състояние /разпечатано съдържание на файла - снимки и текст на л.61 до 63, т.4 от ДП, превод на текста на л.278, стр.2 и следв. от съдебното п/во/, в разговора им *** уточнил, че не можело да се извърши заваряване без предоставени от подсъдимия елементи, които последния бил купил, и че не смеел да ги завари с приблизителни размери, защото там по средата ще стане тясно. Подсъдимия му отговаря, че въпросните елементи са с него, и да го изчака да ги донесе.

Така установената активност на подсъдимия, свързана включително и с набавяне на части именно по отношение коригиране на рамата, за извършването на проустройството на камиона в автоплатформа, с концентрация на разговорите включително и за работата по рамата, разстоянието по средата /именно където била оформена процесноустановената кухина с поставени в нея наркотични вещества/, факта на постоянно искане и получаване информация за етапа на ремонта, за предстоящите конкретни действия – например къде да бъдат поставени стоповете на автомобила,  проблеми, свързани с ел. инсталацията и т.н., отразени в цялостната комуникация и установяващи се визуално посредством снимките и превода на прилежащите към тях разговори, се отчита от съда като доказателство за неговото знание, че с това преустройство се цели предстоящото и реализирано на практика, поставяне на наркотичното вещество в така изработената в К., кухина в рамата на автоплатформата. Тя опровергава сама по себе си твърденията му, и тези на св.Нагу, съответно и показанията на последната в тази им част, че негова роля в събитията, а и на Н., се ограничила единствено до физическо превозване на платформата в посока Ш., без представа за наличието на наркотично вещество, поставено в тайник. В допълнение, в същият смисъл съдът оценява и продължилата и изключително обилна по съдържание комуникация между подсъдимия и *** на 25.02.14г. /съобщения и снимки на л.73 до 91, т.4 от ДП, превод на л.285, стр.2 до л.298 от съдебното производство/, отново в обсъждане на конкретната работа по платформата – за нужни заварки, за това, здраво ли е напревена конструкцията, добра ли е връзката на рамата с платформата, обсъждали поставянето на стопове, включително и за закупени такива от подсъдимия, което било демонстрирано с изпращаните към подсъдимия снимки и същият одобрявал работата. В един момент подсъдимия поискал освен предната част на рамата, да види и задната, също така, изисквал по възможност работата да бъде свършена възможно по-бързо. Като обстоятелство, представляващо индиция за знанието на подсъдимия и св.Н., за наличието в, и пренасянето с управляваната от първия автоплатформа, съдът обсъжда и съдържанието на кореспонденцията му с брат му Наит /с тел. карта, с вписано име *****/ - файла разпечатан на л.112 до л.122, т.4 от ДП, превод на л.218-232 от съдебното производство. От него се установява, че на 02.03.14г., в момент в който вече подсъдимия и Н. били влезли в РБ през „Г.“, в отделни моменти на пътуването към р., подсъдимия трикратно снимал платформата и изпращал снимките на брат си, като последния му пожелава всичко да мине добре, на няколко пъти го пита къде се намира и кога ще продължи движението си, както и ако има нещо, да му каже. Това периодично информиране от подсъдимия към неговия брат за мястото където се намира, както и изпращане трикратно на снимки именно на платформата, с поставеният на нея лек автомобил /а не например на който и да е друг възможен обект по време на придвижването на територията на Б./, и пожеланията от страна на последния за успешност на следващото действие /без съмнение пожеланието касаело предстоящото преминаване с платформата и през другата граница на страната/ демонстрират знанието и на двамата комуникатори, че не се извършва обичайно пътуване и преминаване на държавни граници, а именно свързано с особен риск, какъвто е налице, при транспортиране на наркотични вещества. Именно с това се обяснява поначало неприсъщата за подобни ситуации, загриженост от страна на Наит за успешността на извършваното от брат му пътуване, искането и получаването на информация за него, съответно изпращането на снимкова информация именно от платформата, в която бил укрит наркотика, от страна на подс.Т.. Освен това, допълнителна индиция в същият смисъл е съдържанието и на кореспонденцията между подсъдимия и отсрещният комуникиращ със запаметено име „*****“ в периода 25-28.02.2014год. /разпеч. на л.130 – 137, т.4 от ДП, превод на л.244-249 от съдебното п/во/, в значителната си част несъмнено отнасяща се именно за извършваната в него момент работа по преустройство на автомобила ***** в автоплатформа /което следва от съдържанието на съобщенията, както и поредно изпратената снимка на започналото поставяне на платформата върху удължената рама – л.134, т.4 от ДП/. В разговора, с идентично недоизказване, двамата обсъждат какво предстои за довършване на преустройството, подходящото време, посочено от друго лице, от което подсъдимия следвало да вземе платформата, пречки за това същото да стане по-бързо, както и опасение на„*****“, че подсъдимият можел да го намеси в нещо. Демонстрираната за пореден път по този начин, ангажираност на подсъдимия в множество аспекти, свързани с предстоящото и на практика осъществило се от него превозване на автоплатформата от К. към Европа, през Б. в процесният период,  се цени от съда като поредна индиция, опровергаваща неговите и на спътницата му Н. твърдения за несъзнаване на установеното по делото пренасяне на наркотично вещество чрез тази платформа. Подобно обсъждане на детайли по предстоялото към 25 - 28.02.2104год. транспортиране на автоплатформата, и само по себе си индицира извод за знанието на всички обстоятелства, свързани с транспортирането и целеното пренасяне на наркотично вещество.   

Като друга индиция за съставомерно психологично отношение и на двамата съучастници /процесният подсъдим и имащата качеството на свидетел като последица от сключеното споразумение Н./, съдът обсъжда и факта на изготвяне на снимка на скица от св.Н., чрез телефона си на 12.01.2014год.  и пращането й на подсъдимия Т., и съответно конкретни съответствия между изображението и конкретни данни в тази схема, с идентично установени такива посредством приетата по делото Автотехническа експертиза, в частта й, касаеща характеристики на експертизираният тайник в процесната автоплатформа. На първо място, следва да се посочи за категорично установено, че тази снимка /разпечатано копие приложено въз основа на огледа на информацията от телефона на св.Н., на л.2, т.4 от ДП/, била създадена именно на посочените дата и час, и именно на телефона на св.Н. /тоест била първично създадена там, а не от друго устройство и например изпратена по ел. път на телефона на св.Н./. Обясненията й в последния смисъл, категорично се опровергават посредством изводите на Техническата експертиза /л.170-201, т.2 от ДП/ в тази й част, както и изрично обсъдено и потвърдено допълнително и от експерта А.И. при приемането й в съдебно заседание на 19.05.15г. /протокол на л.105 – 106 от съдебното п/во/, самата характеристика на която доказателствена информация на практика е необорима. Съответно факта на създаването на тази снимка от св.Н. и пращането и на подсъдимия, е категорично установен факт по делото. Такъв факт несъмнено е и създаването на снимката на дата предхождаща откарването на процесният товарен автомобил „*****“ от подсъдимия в К. /по време по което бил откарал предходен камион също за преправяне – „Ивеко“, за което, както и този факт доказателствената съвкупност не е спорна/. Независимо от последното, също така несъмнено, при съпоставяне установените характеристики на процесният тайник при извършения оглед и експертизирането на платформата „*****“/, се установяват съвпадения на конкретни негови размери с цифрово посочени данни в обсъжданата скица. По - конкретно, съдът визира, че скицата е начертана на ръка изобразява превозно средство, състоящо се от кабина и рама /в какъвто вид е бил по-късно закараният от подс.Т. „*****“ в К./, с изписани числа – „7, 100,-100, 3“. От протокола за оглед на веществени доказателства от 07.04.14год. /л.225 – 239, т.2 от ДП/ и изготвената въз основа на него Автотехническа експертиза /в частта и на л.249, т.2 от ДП/, се установява, че в рамата е образувано пространство с дължина 279 см., широчина 100 см. и 75 см. и височина 7 см. В това пространство са били наредени пликовете с марихуана. Очевидно е точното съвпадение в цифрово изражение на два от размерите, посочени в сниманата от Н. скица, която същата пратила на подсъдимия /широчината – 100см и височината – 7см, на тайника, а е налице и приблизителност за трета от цифрите – 3, като дължината на тайника е била 2,79 метра. Тези съвпадения, съдът не приема за случайност, а ги цени като обективиращи индиция за относимост на тази скица и към преустройството, извършено спрямо процесният автомобил. От там – като косвено доказателство за знанието и цялостната съпричастност на св.Н. и подс.Т. към факта на изработването на тайника в платформата, съответно и поради предназначението му, поставянето в него именно на наркотично вещество, което следвало да пренесат, пътувайки с него от К. към Ш., по избраният маршрут включващ и Б..                 

Към комплекса от следващи от доказателствената съвкупност обстоятелства, в единност свидетелстващи за наличието и на изискваното съставомерно психологично отношение на подсъдимия Т. и св.Н. към факта на пренасяното през двете границите на страната  и едновременно с това държано наркотично вещество, съдът отчита и извършеният опит, чрез отправяне на управляваната от подсъдимия платформа към преминаване на Д.М., двамата да избегнат разпоредената от граничните служители рентгенова проверка на същата, на указаното от тях място. Първо следва да се посочи, че посредством показанията на свидетелите Й., М. и Р., визуалната доказателствена информация в приложените към приетата по делото Техническа експертиза № 208, конкретни снимки от файла по видеонаблюдението в процесното време /конкретно приложените на л.6, 7 и горна лява снимка на л.8 от същата – л.113, стр.2, л.114 и л.114, стр.2, т.2 от ДП/, се опровергават явяващите се изолирани обясненията на подс.Т., в частта им, че не възприел казаното му от св.М., че следва извършването на рентгенова проверка на платформата, кактот и не възприел /не видял и разбрал/ едновременните с това указания на същият свидетел, за мястото, където следвало да отправи автоплатформата, след като влезе в нея и я приведе в движение, за да бъде извършена такава проверка. Категорично показанията на тези служители, както и моментната информация за този елемент от фактологията, съдържаща се в  посочените снимки, се потвърждава, по които начин съответно опровергава тези твърдения, и чрез извършеното в съдебното следствие възпроизвеждане на видеофайла в тази му част /възприетото от съда и страните по делото възпроизведено в протокола от с.з. на 19.05.15г. – л.108 и 109 от съдебното производство. От тази доказателствена информация по категоричен начин се установява, че подсъдимия се намирал лице в лице със св.М., в непосредствена близост, при което служителя посочил на подсъдими, по изчерпателно визираният във фактологията начин, мястото където следвало да отправи платформата, като се качи в нея /също така в частност е несъмнено установено, че то било на практика почти напълно срещуположно по направление в сравнение с мястото, където след качването си в платформата, подсъдимия я отправил – към колоните на моста, за преминаване по него към *****/, съответно, че подсъдимия със сигурност разбрал какво му се казва устно и какво му се указва визуално и чрез посочване на мястото, където следва да отведе платформата. Установеният факт, че въпреки това, се отправил към място, различно от указаното му, и то за напускане пределите на РБ, въпреки разпорежданията на българските гранични власти за извършване на по-щателна митническа проверка на платформата, свидетелства, че подсъдимия, а и неговата спътница /обслужваща същите защитни твърдения, които обаче остават само декларативни и също така се опровергават от посочените категорични противни доказателства/, знаели за превозваният с платформата наркотик, и неизпълнявайки разпореждането на митническите органи, всъщност се опитали да избегнат тази проверка. Твърдението, че не разбрали, че не бил върнат паспорта на подсъдимия не може да се цени в подкрепящ версията им смисъл /независимо от възможността действително при предаване на множество документи обратно, за него момент да не са проверили и разбрали, че не му се връща паспорта/, предвид несъмненият приоритет от тяхна гледна точка да избегнат към момента щателен граничен контрол, именно поради знанието им за тежестта на престъплението, което извършвали, пренасяйки наркотично вещество  през границата на страната, което едновременно и държали по този начин в свое владение.

На следващо място, съдът отчита като индиция в насока знанието на подс.Т. за факта на пренасяне и държаните на наркотичното вещество с платформата, съдържанието на възпроизведените чрез показанията на свидетелите Й. и Р., изявления на св.Н. по време на митническата проверка. Преди това, отчита, че поначало външно видимата реакция/наличие на по-особена такава /или липсата на особена/ на дадено лице при действията на органите при разкриване на дадена противозаконна дейност, не би могло да бъде еднозначен критерий за съпричастност или не към нея. В случая се установява външно показано силно притеснение от страна на Н. във връзка с извършваната проверка и особено след като била блъфирана от страна на св.Р. за вече установено наркотично вещество в платформата, при реално само съмнение към него момент от проверката,  и последвалата устно споделено мнение от Н., в аспекта на предходно случилото се при престоя й със подсъдимия в К., че  било много вероятно подсъдимия да е знаел за съдържанието на металната кутия в шасито /показания на св.Й. на л.116 от съд. п/во, съответно приобщените в тази част/, както и показания на св.Р. на л.126 от съд. п/во в същата насока. Установява се и външно проявено хладнокръвие от страна на подсъдимия, чието състояние всички свидетели оценяват като напълно спокойно, непроменено в сравнение с обичайно възприеманото до момента на откриване на наркотика, което станало в присъствието му и на св.Н.. Както бе посочено, съдът цени изявленията на св.Н. пред митническите служители като индиция, за знанието на наличие на тайник в платформата, и съответно какво конкретно има в него от страна на подс.Т.. Едновременно с това, макар и заявено пред служителите като предположение и изиграната сцена на особен укор към подсъдимия за току-що намереният наркотик в тайника, отчитайки и друго обстоятелства, съдът не приема за даденост директно следващата от това поведение на Н., възможност  същата например само да е предполагала, а не и знаела за наличието на тайник и наркотик в него, в управлявания от подсъдимия автомобил.  Това обстоятелство, е факта, че преди по-малко от две години, когато Н. вече е била спътница на подсъдимия, на същата е станал известен факта, че извършва дейност с наркотични вещества, включително и, че отговорността му за това била ангажирана, което е индиция за съпричастността й, вкл. и от психологична страна към процесно извършваното пренасяне на такива вещества, а вече като факт, нейната виновност и съучастническата й роля в реализиране на процесните престъпления, следват от споразумението за прекратяване на производството спрямо нея, обусловено от направеното самопризнание.

Като поредна индиция по отношение виновността на Т., съдът отчита и заявеното отношение от подсъдимия към факта на откриване на наркотика, по съдържание установяващо се в производството посредством неговите обяснения /в частта им, в която същият пресъздава в съдебно заседание саморъчното му писмено обяснение/, отразени на л.195 и л.196 от съд. п/во. Както сочи, в него написал, че е знаел, че в платформата е имало цигари. Подсъдимия уточнява в съдебно заседание, че всъщност това не било вярно. Предходно на тази част от обясненията /отразени също на л.195 от съд. п/во/, подсъдимият заявява, че само предполагал това - …“че може би Ф. е сложил нещо в шасито на камионетката“.., тъй  като знаел, че Ф. продавал в Ш., закупени от К. цигари. В противоречие с последното, подсъдимия по време на досъдебното производство /обясн. на л.49, т.1 от ДП/ отново заявил версията си, че мислел, че Ф. е сложил цигари в камиона. Едновременно с това сочи, че бил предупреден от брат си Наит Т. при получаване на камиона в К., да внимава – да не го оставя без надзор където и да е било и да е под надзор през цялото време. Внушаваното по този начин незнание на подсъдимия конкретно за пренасяният наркотик в камиона, се опровергава както от разнопосочното съдържание на обясненията му, така и поради предходното му битие, свързано с разнородна престъпна дейност, включително и с наркотични вещества, което при така твърдяните обстоятелства изключва възможността да не е бил наясно именно каква вещ пренася, и че същата било поставена именно в специално пригоденият за това тайник, при преустройството на автомобила в платформа. 

Съобразявайки едновременната даденост на отчетените  обстоятелства, съдът е достигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия Л.Т. и за постановяване на осъдителна присъда по всяко от обвиненията. Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от събраните по делото и обсъдени по - горе доказателства, безспорно се установи факта на извършване на всяко от престъпленията, в което същият е обвинен.

Подсъдимия Т. е годен субект на престъпленията, в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук дават основание на съда да приеме, че със своите действия подсъдимия  Л.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.242, ал.4, вр. с ал.2, пр.1,  вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от  НК, като през периода от 02.03.2014г. до 03.03.2014г. включително, на ГКПП”Г.” и на Г. р., в условията на продължавано престъпление, на 2 пъти, в съучастие с М. – Д.Н. /*****/, като извършител, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната високо рисково наркотично вещество – ***** от 6 до 9% -  с нето тегло 34,853 килограма на стойност 139 412 лева, като предмета на контрабандата е в особено големи размер и случаят е особено тежък.

От обективна страна, управлявайки антоплатформата „*****“, подс.Т., на 02.03.2014год. с преминаването на границата на Р през Г..“ е пренесъл през границата, поставеното в платформата /в специално пригоденият тайник/ процесно високо рисково наркотично вещество, както и на 03.03.2014год. направил опит да пренесе същото и чрез преминаването и на друга граница на страната, като напусне Б. – през Г.Д.М.“, който опит бил осуетен само поради действията на митническите органи.

Пренасяното наркотично вещество е високо рисково – марихуана с наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол от 6% до 9%. Тя няма легална употреба, пазар и производство и се намира под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961г., ратифицирана от Б. – списък 1 и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Конопът се намира в Приложение 1 към чл.3 ал.2 от ЗКНВП – Списък І, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

Пренасянето на високо рисковото наркотично вещество, подс.Т. извършил без знанието и разрешението на митниците,  пряко следващо от факта, че същият нямал надлежно разрешително, съобразно изключението по чл.31, вр. с чл.30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /обн.ДВ,бр.30/99г./.

Деятелността следва да се квалифицира като продължавана, с приложение на института по чл.26, ал.1 от НК., като на два пъти, чрез първото довършено и второто недовършено преминаване границата на страната с управляваната от него автоплатформа, на двете последователни дати, подс.Т. осъществил поотделно един и същ състав на едно и също престъпление – пренасяне на наркотично вещество през границата на страната без надлежно разрешително  -  през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което всяко едно последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите го деяния. При наличие на хипотезата на чл.26, ал.5 от НК, по аргумент на противното, съдът приема, че недовършеното деяние /на ГКПП „Д.М.“/, не се е отразило значително върху характера на цялостната престъпна дейност /поради значителната степен на осъществяване на намерението и на втората дата, включително демонстрирано и с опит да се преодолее указаната подробна митническа проверка, като се напусне границата, с цел влизане в друга държава/. Предвид това, отговорността на подсъдимия следва да се ангажира за довършено деяние по чл.26, ал.1 от НК.

Конкретните обстоятелствата, свързани със стойността на контрабандата и оценката за тежестта на случая, обусляват извършването на престъплението при квалифициращата го хипотеза на чл.242, ал.4, вр с ал.2, пр.1 от НК – контрабанда с предмет високорисково наркотично вещество, при  наличие на признака „особено големи размери на предмета на контрабандата и   случаят е особено тежък“. Всеки елемент от нужните като едновременна даденост за това квалифициращо обстоятелство, е налице. Съобразното постановеното и критерия, въведен с Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, налице е признака „особено големи размери“, тъй като стойността на процесният наркотик надхвърля с повече от 140 пъти, установената в страната минимална работна заплата към момента на деянието /при такава от 340 лева, съответно границата, достатъчна за наличието на този признак е 47 600 лева/. Процесната контрабанда представлява особено тежък случай, съобразно критериите, въведени с чл.93, т.8 от НК. Като съображение за тази преценка съдът отчита едновременното наличие на няколко обстоятелства - първо факта, че настъпилите вредни последици са на стойност, почти три пъти надвишаващи достатъчният размер, за признака „особено големи размери”. На второ място отчита като сочеща за изключително висока степен на обществената опасност на деянието високато степен на организираност за извършването му - подготовка /едни лица изготвят средството, подготвят тайник чрез препряване на автомобил/, подсъдимия го доставя за мястото на преправянето, след което го управлява и пряко извършва самото му пренасяне през границите, също такава по степен опасност произтича и от факта, че чрез пренасянето през границите на страната и отправяне по този начин на наркотика до място за пласиране в друга подходяща за целта държава, с подобно количество наркотично вещество, на реалният уличен пазар, се реализират сравнително големи и то незаконни доходи, едновременно с което се нанася обществена вреда върху неограничен кръг обикновено подрастващи лица, което също така обичайно е пагубно за развитието и живмота им. На трето място, доказателствената информация по делото свидетелства и за изключително висока обществена опасност и на самият Т., който извод следва от факта, че процесното престъпление не се явява изолиран противозаконен акт в битността му, а видно от приложените в тази насока отговори от официалните власти, имал криминална регистрация в К. за опит за филшифициране на официален документ през 2004год., бил известен на френските власи за нарушаване на техното законодателство, свързано с режима за чужденците, използване на фалшифицирани административни документи през месец септември 2011год., във връзка с което му било отказано искано политическо убежище и била издадена заповед за напускане на Република Франция, също така и визираното в обстановката деяние, свързано отново с наркотични вещества, за което понесъл и съответна отговорнст в Ш. – за трафик на хероин и марихуана. Тези обстоятелства илюстрират Т. като лице с асоциална и противозаконна насоченост на живот и съвкупно с горното, мотивират съда да определи случая като особено тежък.

Всяко от деянията, съставляващи продължаваното престъпление, подс.Т. извършил в съучастие със св.Н., обективната и субективна връзка относно което следва пряко от факта на сключеното споразумение за решаване личната наказателна отговороност на последната и неговото съдържание. Налице е обединяващият ги общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението /пренасянето на наркотично вещество с управляваното от Т. автоплатформа, пред границите на страната на процесните две дати/, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици. В този смисъл са и насоките дадени например с Решение №  171 от 13.08.2010год. на ВКС по н.д.№ 52/10г., I н.о. НК, докл- П.Т..

От субективна страна подсъдимия Л.Т. е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл и общност на умисъла с Н.. Съзнавал е общественоопасният му характер, предвидждал е общественоопасните последици от него и искал тяхното настъпване.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за облагодетелствене чрез противозаконно въздействие върху установеният митнически режим.

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук дават основание на съда да приеме, че с действията си подс.Т. осъществил от обективна и субективна страна и състава престъплението по чл.354а, ал.2 , изр.2, пр.4, във вр. ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, като през периода от 02.03.2014г.  до 03.03.2014г., от Г.Г.” до Г. - р., на територията на Р, в съучастие с М. – Д.Н., като извършител, без надлежно разрешително държал високо рисково наркотично вещество с цел разпространение - марихуана с нето тегло 34,853 килограма, с наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол от 6 до 9%  -  на стойност 139 412 лева, като предмета на престъплението е в особено големи размери.

От обективна страна, управлявайки автоплатформата „*****“, подс.Т., от влизането в Р на 02.03.2014год., пред територията й, до момента на действията на митническите органи и откриване на тайника в нея, на ГКПП“Д.М.“ р. на 03.03.2014г., заедно със св.Н., упражнявал непрекъсната фактическа власт върху поставеният в автоплатформата наркотик. Обстоятелствата, установени по делото, разкриват изискваната фактическа и субективна връзка с  наркотичното вещество, относно формата държане.

Установеното по този начин в негово държане вещество – марихуана, съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН по упойващите вещества от 1961 год. и Глава IV във връзка с Приложение № 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е високорисково наркотично вещество и е поставено под контрол. Съгласно чл.30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /обн.ДВ,бр.30/99г./, е забранено производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от приложение № 1. От доказателствената съвкупност несъмнено следва, че при осъществяване на процесната деятелност за подс.Т., не било налице разрешение за която и да е форма на такава дейност, включително и за държане, при някоя от хипотезите по чл.31 от същият закон. Съставомерната цел достатъчно категорично се доказва от самото количество държан наркотик, както и от факта на пренасянето му чрез платформата на значителни разстояния, с преминаването на множество държавни граници, в посока към З.Е.. Това наркотично вещество, поради относително високото високото съдържание на активното вещество, разпределено във възможните индивидуални дози, очертава изключително широки граници на потенциална злоупотреба с него и от голям кръг възможни негови адресати.

Налице е квалифициращият признак наркотично вещество в особено големи размери, предвид стойността държаната марихуана – 139 412 лева, като надхвърля с повече от 140 пъти пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на деянието /при такава от 340 лева, съответно границата, достатъчна за наличието на този признак е 47 600 лева/.

Държането на високо рисковото наркотично вещество, подс.Т. извършил без знанието и разрешението на митниците, пряко следващо от факта, че същият нямал надлежно разрешително, съобразно изключението по чл.31, вр. с чл.30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /обн.ДВ,бр.30/99г./.

Деянието било извършено от подс.Т., в съучастие със св.Н., обективната и субективна връзка относно което следва пряко от факта на сключеното споразумение за решаване личната наказателна отговоронст на последната и неговото съдържание. Налице е обединяващият ги общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението /държането на наркотично вещество с регистрирана на името на Н., управлявана от Т. автоплатформа, в процесното време на преминаване на територията на страната/, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици. В този смисъл са и насоките дадени например с Решение №  171 от 13.08.2010год. на ВКС по н.д.№ 52/10г., I н.о. НК, докл.П.Т..

От субективна страна подсъдимия Л.Т. е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл и общност на умисъла с Н.. Съзнавал е общественоопасният му характер, предвидждал е общественоопасните последици от него и искал тяхното настъпване.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание и незачитане на установеният правов ред, охраняващ общественото здраве.

Индивидуализация на наказанието:

За престъплението по чл.242, ал.4, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – законодателят предвижда комулативни наказания – лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба в размер от двеста хиляди до триста хиляди лева. При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия Т. съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, имащото характер на частично признание от страна на подсъдимия за пренасяне на вещ под забранителен режим, по време на митническата проверка /независимо от това, че твърдял тези обстоятелства за различна вещ от процесноустановената в тайника/. Като отегчаващо вината обстоятелство отчита следващата от изключително прилежното и при качествено изпълнение на тайника, укриване на пренасяното наркотично вещество, включително и чрез преустройство на автомобила в автоплатформа, висока степен на подготовка и организираност на деятелността, в сравнение с други подобни случай. Също така отчита в негативен аспект и цитираните по-горе данни, характеризиращи личността на подсъдимия, като лице с по-висока обществена опасност от други лица, за които подобна деятелност се явява изолирана. Отчитайки тези обстоятелства, съдът при условията на чл.54 от НК, приема, че съответно на извършеното, за постигане на превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите занапред, както и за съответният период от време да му се ограничи възможността да върши други престъпления, а не на последно място и с оглед генералната превенция /най-малко поради сигурният извод, той се явявал само една брънка от винаги наличната в подобни случаи верига от лица, допринасящи за успешността на пренасяне на наркотични вещества през границите/ е наказанието лишаване от свобода, да бъде определено и наложено по размер между минимума и средата на предвиденото, а именно ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Изцяло предвид същите обстоятелства, и в допълнение – предвид липса на данни за имотно състояние на подсъдимия, различно от приеманото за обичайно за лице, произхождащо и пребававащо предимно в източната част на Европа, съдът приема за съответно наказанието ГЛОБА да се определи по размер под средата и повече към минимума на предвиденото, а именно – 210 000 лева /двеста и десет хиляди лева/. Следва да се посочи, че условията за обсъждане евентуалната приложимост на възможността по чл.242, ал.5 от НК не са налице, тъй като липсват каквито и да е данни по делото /а събирането им поради установеното за постоянно променящият местонахождението си през годините процесен подсъдим, със сигурност би било изключително трудоемко и костващо на бюджета на съдебната власт значителен разход, както и  пределно малко вероятно е, да е с положителен изход/ за имущество на подс.Т., което да е възможен предмет на конфискация, наложена вместо глоба.

За престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4, във вр. ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК - законодателят предвижда комулативни наказания – лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба в размер от двадесет до сто хиляди лева. При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия Т. съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, имащото характер на частично признание от страна на подсъдимия за пренасяне на вещ под забранителен режим, по време на митническата проверка /независимо от това, че твръдял тези обстоятелства за различна вещ от процесноустановената в тайника/. Като отегчаващо вината обстоятелство отчита следващата от изключително прилежното и при качествено изпълнение на тайника, укриване на пренасяното наркотично вещество, включително и чрез преустройство на автомобила в автоплатформа, висока степен на подготовка и организираност на деятелността, в сравнение с други подобни случай, свързани с държане на наркотични вещества. Също така отчита в негативен аспект и цитираните по-горе данни, характеризиращи личността на подсъдимия, като лице с по-висока обществена опасност от други лица, за които подобна деятелност се явява изолирана. Отчитайки тази обстоятелства, съдът при условията на чл.54 от НК, приема, че съответно на извършеното, за постигане на превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите занапред, както и за съответният период от време да му се ограничи възможността да върши други престъпления, а не на последно място и с оглед генералната превенция /най-малко поради сигурният извод, той се явявал само една брънка от винаги наличната в подобни случаи верига от лица, допринасящи за успешността на държането на на наркотични вещества, с цел тяхното разпространение/ е наказанието лишаване от свобода, да бъде определено и наложено по размер ориентиран между минимума и средата на предвиденото, а именно ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Изцяло предвид същите обстоятелства, и в допълнение – предвид липса на данни за имотно състояние на подсъдимия, различно от приеманото за обичайно за лице, произхождащо и пребиваващо предимно в източната част на Европа, съдът приема за съответно наказанието ГЛОБА да се определи по размер под средата и повече към минимума на предвиденото, а именно – 30 000 лева /тридесет хиляди лева/.

При наличие на предпоставките на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, съдът е наложил на подсъдимия Л.Т., най-тежкото от наказанията лишаване от свобода, определени за горните две престъпления, а именно – ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като преценява за правилно цялостното присъединяване, и ПРИСЪЕДИНЯВА към него изцяло, най-тежкото по размер от наказанията глоба, а именно ГЛОБА в размер на 210 000 лева /двеста и десет хиляди лева/.

Следващо директно от размера на така определеното общо наказание лишаване от свобода, следва да се постанови ефективното му изтърпяване, съобразно чл.60, ал.1 и чл.61 от ЗИНЗС – при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 от НК, следва да се постанови приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето през което подс.Т. е бил задържан, за периода от 03.03.2014год., до датата на началото на изпълнението.

 

Налице са предпоставките на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК за ползваният от подсъдимия мобилен апарат, Iphone 4, модел, А1332, с код на клавиатурата 8888,  с поставена сим карта, поради което следва да се постанови отнемането му в полза на държавата (принадлежал е на подсъдимия и е послужил за извършване на процесните умишлени престъпления). По останалите веществени доказателства е налице предходно произнасяне – с влязлото в сила на същата дата Определение от 09.02.2015год. по НОХД№ 51/15г. по описа на Окръжен съд – р., за прекратяване на наказателното производство по отношение на Н., което дело е приложено по настоящото.

Подсъдимия следва да заплати съответната част /половината/ от направените разноски в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство /с изключение на тези направени за преводи и преводачи – чл.189, ал.2 от НПК, съгласно което правило остават за сметка на съответния орган на досъд. п/во и съответно за сметка на съда/.

 

                     Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.

 

                  

 

 

                                       Председател:

 

 

 

 

 

 

                                      Член –съдия: