О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

 

гр. Русе, 1.09.2023 г.

 

 

Административен съд Ловеч, VІІ състав, в закрито съдебно заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                     

                                                                                     СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

като разгледа докладваното от съдията, командирован, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч съгласно заповед № РД-08-221/13.06.2023 г. на председателя на Върховния административен съд, адм.д. № 139 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по постъпило искане от лишения от свобода Г.В.В.,***, с което се иска от Административен съд – Ловеч да задължи органа по изпълнение на наказанието, отговорен за конвоирането, да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията, представляващи нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като определели срок за това.

С допълнителна молба от 06.04.2023г. Г.В.В. е конкретизирал действията и бездействията на органа по изпълнение на наказанието, които квалифицира като нарушения по смисъла на  чл.3 от ЗИНЗС, както и от кого и кога са извършени тези действия.

Посочва, че действията са извършени от главния директор на ГД „Охрана“ към МП, който има правомощия за организацията и начина на конвоиране на лишените от свобода, като действията са от началото на м.12.2017г. по време на изпълнение на всеки един конвой на Г.В.. Действията, по време на конвоя, се изразявали в постоянно включени всички видове светлинни и звукови сигнали, забранени изпреварвания, стресови ситуации, поставяне на вериги на краката и белезници на ръцете, неподвижно приковаване, прилошаване по време на пътуване.

При така изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав счита подаденото искане за НЕДОПУСТИМО по следните съображения:

Видно от обстоятелствената част, описана в подадената от Г.В. молби, следва да се приеме, че се претендира установяване на незаконосъобразни действия и бездействие от страна на органите по изпълнение на наказанията по време на конвоиране, изразяващи се в постоянно включени всички видове светлинни и звукови сигнали, забранени изпреварвания, стресови ситуации, поставяне на вериги на краката и белезници на ръцете, неподвижно приковаване, прилошаване по време на пътуване.

Така извършените действия счита, че нарушават разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС.

Производството по част шеста от ЗИНЗС, озаглавена "Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение", регламентира правната възможност всеки лишен от свобода или задържан под стража да може да иска прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са в нарушение на забраната по чл.3 от закона, респ. може да иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана.

Правната норма на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС регламентира, че осъдените и задържаните под стража лица не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Искането по  чл. 276, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, каквото е процесното, не следва да се разглежда по същество, тъй като твърдяните действия не се отнасят до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, респ. не е налице хипотеза, която да изисква прекратяване на бездействието, така че да се преустанови понасяне на изтезание, нечовешко или унизително отношение.

Следователно предпоставка за защитата по глава шеста от ЗИНЗС е не само наличието на незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган, то следва да касае условията за изтърпяване на наказанието, посочени в ал. 1 на чл. 3 с. з.

На следващо место, производството по  чл. 276 и сл. от ЗИНЗС се характеризира с оспорване на незаконосъобразно действие/бездействие с насрещно искане преустановяване на действието/бездействието, т. е. допустимостта на искането е обвързана с продължаващо действие/бездействие на административния орган. В конкретния случай в постъпилата молба и уточняващата молба се навеждат твърдения за действия от м.декември 2017г., допуснати от затворническата администрация, като е отправено искане администрацията да се въздържа от допускане на такива действия в бъдещ период.

 С оглед твърденията, както в първоначалната, така и в уточняващата молба, настоящият състав счита, че с това искане се цели предоставяне на гаранция за бъдещо спазване на закона, което е недопустимо за осъществяване по реда на  чл. 276 от ЗИНЗС, тъй като бъдещото нарушаване на закона не може да бъде презумирано.

В случая не е приложима търсената защита на накърнени права по реда на  чл.276 от ЗИНЗС. Самото наименование на част шеста от ЗИНЗС – "Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение", обуславя извод, че подобно искане остава извън приложното поле на цитираната разпоредба.  Член 276 , ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по част шеста от ЗИНЗС, регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като в ал. 2 е пояснено, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В тази връзка следва обоснования извод, че искането на Г.В. е извън приложното поле на чл. 3 от ЗИНЗС, а оттук и на охраната по част шеста от ЗИНЗС на засегнати права във връзка с нарушаване на забраната по чл. 3.

При това положение искането следва да се остави без разглеждане, като недопустимо, а производството по делото да се прекрати.

По отношение направеното искане за освобождаване от държавна такса:

Искането за освобождаване от внасяне на държавна такса е основателно предвид ангажираните от заявителя декларация за семейно имотно състояние и имуществено положение, според която същият не разполага с достатъчно средства, поради което е налице основание за освобождаването му от държавни такси в настоящото производство до окончателното му приключване.

 По изложените съображения, молителят следва да бъде освободен от внасяне на дължимите държавни такси в производството до неговото приключване, а подаденото искане, следва да се остави без разглеждане, респективно да се прекрати образуваното съдебно производство, на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

По изложените съображения, Административен съд - Ловеч,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСВОБОЖДАВА Г.В.В. задължението за внасянето на държавни такси в производството до неговото приключване.

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Г.В.В.,***, с което се иска от Административен съд – Ловеч да задължи органа по изпълнение на наказанието, отговорен за конвоирането, да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията, изразяващи се постоянно включени всички видове светлинни и звукови сигнали, забранени изпреварвания, стресови ситуации, постовяне на вериги на краката и белезници на ръцете, неподвижно приковаване, водещи до прилошаване по време на пътуване, представляващи нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като определели срок за това, като процесуално НЕДОПУСТИМО.

 ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 139 по описа за 2023г. на Административен съд - Ловеч.

 Определението може да се обжалва с частна жалба, пред тричленен състав на Административен съд - Ловеч, в седмодневен срок от съобщаването му на страната.

 

СЪДИЯ: