№ 44
гр. София, 09.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503267 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 5479/26.09.2022г от М. В. Ц., чрез адв.Ст.Ч. от
АК-Враца, срещу определение № 333/9.09.2022г по т.д.№ 139/2021г по описа на ОС-Враца, с
което е осъдена на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на Сдружение „Национално бюро
за българските автомобилни застрахователи” сумата от 1716лв. с ДДС за разноски по
делото, с доводи, че е неправилно и необосновано. Сочи, че производството срещу
първоначалния ответник ЗАД „Алианц България” е прекратено поради извънсъдебна
спогодба. В деня на конституирането като ответник на Сдружение „НББАЗ” на 15.03.2022г
е подала молба с правно основание чл.233 ГПК и делото е прекратено с определение №
129/18.03.2022г., като подаденият отговор на 29.03.2022г е след прекратяване на делото, тъй
като ответникът не е направил справка, за да разбере, че делото е прекратено по отношение
на него. Възразява, че е налице хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК, която само от формална
страна дава на ответника право да иска присъждане на разноски при прекратяване на делото.
Поддържа, че с поведението си не е дала повод за извършване на разноски от страна
на ответника, поради което такива не му се следват. Сторените разноски не са направени в
рамките на висящ съдебен процес.
Претендира да се отмени определение № 333/9.09.2022г по т.д.№ 139/2021г по описа
на ОС-Враца, с което е осъдена да заплати на Сдружение „НББАЗ” сумата от 1 716лв.с ДДС
за разноски по делото за адвокатска защита.
Ответникът по жалбата- Сдружение „НББАЗ”, представляван от адв.Т.Я. от САК, е
оспорил същата. Сочи, че възраженията в жалбата са неоснователни, тъй като оттеглянето
на иска е заявено на 15.03.2022, на която дата е бил уведомен за подадената срещу него
искова молба и му е указано, че следва да подаде отговор на исковата молба в двуседмичен
1
срок от връчване на исковата молба, какъвто е депозирал на 28.03.2022г. С определение №
129/ 18.03.2022г, връчено му на 28.03.2022г, е бил уведомен за прекратяване на
производството по делото. С подадения отговор на исковата молба е поискал присъждане на
направените по делото разноски, за установяване на които е представил фактура и преводно
нареждане за плащане на адвокатско възнаграждение от 1716лв. с ДДС. Позовава се на
съдебна практика на ВКС, че когато производството по делото е прекратено по искане на
ищеца, преди провеждане на първото съдебно заседание по делото, искането по чл.78, ал.4
ГПК може да се заяви и след постановяване на определението, като правото на разноски по
чл.78, ал.4 ГПК се реализира с молба, подадена по реда на чл.248 ГПК. Претендира да се
остави без уважение частната жалба и да се присъдят направените разноски в размер на
360лв. за адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е подадена на 12.02.2021г, а жалбоподателите са били уведомени на
8.02.2021г за постановеното определение, поради което жалбата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С определение № 129/18.03.2022г е прекратено производството по т.д.№ 139/2021г на
основание чл.233 ГПК поради направен отказ от предявения иск от М. Ц..
На 28.03.2022г /дата на пощенско клеймо/ ответникът Сдружение „НББАЗ” е подал
писмен отговор с вх. № 1868/29.03.2022г, като е постъпила молба с вх. № 1883/29.03.2022г
към която е приложено адвокатско пълномощно.
На 3.04.2022г Сдружение „НББАЗ” е подало молба по чл.248 ГПК за допълване,
изменение на определение № 129/18.03.2022г на ОС-Враца в частта за разноските, след
прекратяване на съдебното производство по чл.233 ГПК.
С обжалваното определение № 333/9.09.2022г е допълнено определение №
129/18.03.2022г по гр.д.№ 139/2021г по описа на ОС-Враца в частта за разноските, като е
постановено, че се осъжда на основание чл.78, ал.4 ГПК М. В. Ц. с ЕГН ********** да
заплати на Сдружение „НББАЗ” с ЕИК ********* сумата от 1716лв. с вкл. ДДС,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право да иска заплащането на извършените
от него разноски, включително тези за адвокатско възнаграждение при прекратяване на
производството по делото. След като ответникът е получил препис от исковата молба и е
направил разноски, за да подаде отговор по чл.131 ГПК, след което производството е
прекратено, за него възниква правото да му бъдат присъдени.
Ответникът е получил препис от исковата молба на 15.03.2022г, на 24.03.2022 е
упълномощил адвокат, а на 25.03.2022г е направил разноски за адвокатско възнаграждение,
като е депозирал отговор на исковата молба на 28.03.2022г. На същата дата е получил
препис от прекратителното определение. Молбата за отказ от иска срещу ответника е
входирана на 15.03.2022г, определението за прекратяване е постановено на 18.03.2022г, но
от съществено значение е, че ответникът е бил уведомен за същото на 28.03.2022г.
Възражението от частния жалбоподател, че ответникът е следвало да се запознае с молбата
2
за отказ от иска от 15.03.2022г, да не упълномощава адвокат и да не подава писмен отговор
на 28.03.2022г е неоснователно, тъй като същите са извършени по време на висящо съдебно
производство, преди надлежното му уведомяване за прекратяването на производството.
Ответната страна няма задължение да извършва справки за процесуални действия на ищеца
по отношение на иска преди същият да бъде уведомен с връчено съобщение за тях.
Въз основа на представените доказателства фактура № 956/22.03.2022г и извлечение
от банкова сметка на АД „Х., Я. и Ц.” се установява, че ответникът е извършил разноски в
размер на 1716лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, поради което същите се дължат
от ищцата.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции частната жалба следва да се остави
без уважение и да се присъдят направените по делото разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена М. В.
Ц., чрез адв.Ст.Ч. от АК-Враца, да заплати на Сдружение „Национално бюро за българските
автомобилни застрахователи” сумата от 360лв. за разноски.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 5479/26.09.2022г от М. В. Ц., чрез адв.Ст.Ч.
от АК-Враца, срещу определение № 333/9.09.2022г по т.д.№ 139/2021г по описа на ОС-
Враца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен
срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3