О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
28.07.2021
г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 28 юли
2021 г.
В закрито заседание в следния
състав:
Председател:
ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Анастасия Балабанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 755 по описа за 2021 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Постъпила е
искова молба от П.Т.М., в която твърди, че на 15.12.2020 г. малолетният й син М.Х.В.
бил пострадал от нападение, ухапване и дърпане от куче порода „Питбул”
собственост на ответницата - П.В.Д..
Обстоятелствата
по случая били следните:
П.Т.М. ***. На
15.12.2020 г. около 17,20 часа излязла да пазарува, като взела със себе си 7-
годишния си син М.Х.В.. На връщане от магазина двамата се движели по тротоара
на улицата между блок № 56 и блок № 55 на квартал „Три чучура”. До трафопоста,
находящ се до блок № 37, до градинката от долна страна, видели пуснато куче, с
червена каишка на врата и без намордник. До кучето нямало придружител и то душило
нещо на земята. Животното се затичало към майката и детето и без видима причина
се спуснало и скочило върху детето. М.В. се разпищял, а майка му го прегърнала.
В близост имало насядали деца на скамейка, които скочили и подгонили кучето.
Едно от децата бил и К. Й. М.(на 14 години) - син на собственичката на кучето -
П.В.Д.. К. М.успял за кратко да издърпа кучето, но то се извърнало и отново
нападнало детето, което не спирало да пищи. П.М. викала за помощ и се опитвала
да предпази сина си, но животното успяло да го захапе няколко пъти по главата,
през качулката на якето, като непрекъснато го нападало. В този момент по
улицата минавал микробус от който слязъл Тодор Димов Пеев, който се прибирал от
работа с колегите си. Виждайки, че куче се нахвърляло върху лицето на малко
дете, той скочил от колата и заедно с колегата си Д. Л. Д.успели да отскубнат
кучето от детето. Последвало още едно нападение, при което кучето захапало
качулката на якето на момченцето и го задърпало силно, като се опитвало да
задуши детето. Детето не спирало да пищи, а майка му била в шок. След като
кучето захапало вече 5-6 пъти детето, Д.Д.започнал да рита животното. Междувременно
синът на ответницата викал кучето по име, но не успявал да го овладее и се
включил в ритането заедно с Пеев и Денев. К. М.започнал да крещи: ”Удушете
кучето, за да спасим детето!”. Кучето се опитвало да напада само детето. След
ожесточена борба Пеев и Денев успели да изблъскат питбула и да вкарат ищцата и
синът й в микробуса. Кучето продължило с агресията и скачало на нивото на
стъклата на микробуса. При потегляне на автомобила дори захапало една от гумите
му. Пеев и Денев отвели детето и майка му до ЦСМП, където раните на 7-годишния М.
били обработени. Констатирани били одирания и ожулвания по дясната половина на
лицето, както и по врата на пострадалото дете, видно от приложеният към
настоящата искова молба лист за преглед на пациент №796/15.12.2020г. издаден от
Спешен Център - Стара Загора. От ЦСМП незабавно сигнализирали органите на
полицията за инцидента и собственика на кучето - ответницата П.Д. била
установена още на 15.12.2020 г., като на същата дата й били снети обяснения.
По случая било
образувано досъдебно производство № 8245зм-906/2020 г. по описа на Второ РУ -
Стара Загора и преписка № 6798/20 г. по описа на РП-Стара Загора.
В хода на
разследването била назначена съдебно-медицинска експертиза, от която при
прегледа на М.В. извършен на 16.12.2020г. от съдебен лекар, се установили рани
от ухапване от куче в областта на лицето (кръвонасядане, отток и цепковидна
рана на горния клепач на дясното око, кръвонасядания и рани на долния клепач на
дясното око, охлузвания, кръвонасядане, подкожен отток и рана на дясната скула)
и кръвонасядане и охлузване на шията. От заключението било видно, че описаните
травматични увреждания били от действието на твърди тъпоръбести предмети ,
каквито са кучешките зъби и отговаряли да са получени по време и начин,
кореспондиращи с материалите от досъдебното производство, а именно при ухапване
от кучe. Тези увреждания причинявали на пострадалото дете временно разстройство
на здравето, неопасно за живота и представляват леки телесни повреди по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК.
В хода на
разследването било установено ,че собственик на кучето е ответникът П.В.Д..
Кучето било порода „Питбул" и било отглеждано от нея в жилището й,
намиращо се ..... На процесната дата -15.12.2020 г. Д. позволила на 14-
годишния си син да изведе кучето на разходка. К. М.извел кучето без поставен
намордник. От показанията на П.Д. дадени в хода на досъдебното производство
ставало ясно, че по време на инцидента тя се намирала в дома си. За случилото
се научила от сина си който й разказал, че кучето внезапно захапало преминаващо
малко дете.
Изложените
по-горе обстоятелства около инцидента се потвърждавали изцяло от разпитаните в
хода на разследването по проведеното досъдебно производство свидетели - К. Й.
М., Д. Л. Д.и Т. Д. П.. Последните двама изрично изразили възмущението си от
това , че силно и агресивно куче било оставено без намордник и на грижата на
малко момче.
От приложеното
към исковата молба Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 01.02.2021 г. на РП Стара Загора по досъдебно производство № 8245зм-906/2020
г. по описа на Второ РУ - Стара Загора и преписка № 6798/20 г. по описа на РП-
Стара Загора било видно, че от проведеното разследване било безспорно
установено, че на 15.12.2020 г.,около 17,30ч., в .близост до блок № 57 в
кв."Три чучура"в гр.Стара Загора , 7-годишният М.Х.В. е бил нападнат
, ухапан и дърпан от куче, порода „Питбул", собственост на ответника П.В.Д.,
като получил рани в областта на лицето и кръвонасядане и охлузване на шията.
Установено било, че по същото време Д. била разрешила на непълнолетния си син К.
М.да изведе кучето на разходка, като не му била поставила намордник. Когато
било изведено навън, кучето било изпуснато от Михалев, като успяло да се
отдалечи от него в момент, в който ищцата минавала наблизо заедно със
седемгодишното си дете. Кучето нападнало детето, което се разпищяло, майка му
се развикала за помощ, а свидетелите Денев и Пеев се оказали случайно на
мястото и предотвратили по-тежък инцидент.
Според
наблюдаващия прокурор, по делото били налице категорични доказателства, че
кучето било нападнало и ухапало М.В.. В тази насока били показанията на св. М.
, св. Денев, св. Пеев и св. Михалев. Техните показания кореспондирали със
заключението на съдебно-медицинската експертиза и представеното копие на лист
за преглед. Налице била причинна връзка между ухапването и влаченето за
качулката на якето и претърпените от пострадалото лице вреди.
В хода на
разследването по досъдебното производство, по категоричен начин било
установено, че на пострадалото дете били причинени леки телесни повреди.
Предвид факта, че съставът на престъплението по чл..325 в,ал.1 от НК от
обективна страна предвижда причиняване на средна или тежка телесна повреда,
които в случая не са налице, РП Стара Загора приема, че деянието не съставлява
престъпление, поради което и прекратява наказателното производство.
В конкретния
случай се касаело за куче, собственост на пълнолетно лице - ответницата П.Д.,
за което следвало да се полагали грижи и осъществявал контрол по начин, за да
не се допуснело животното да причинява
вреди.
Съгласно Наредбата
за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на
Община Стара Загора и за организация на работата в общински приют за
безстопанствени животни / приета с Решение № 1195 от 25.10.2017 г., в сила от
26.11.2017 г., изм. С Решение № 308/24.07.2019 г. на АС Старг. Загора, в сила
от 27.04.2020 г./ всеки който отглежда куче , е длъжен да осъществява контрол
върху поведението му, както и има задължение да следи кучето да не напуска
мястото си за отглеждане.
Съгласно чл.10,
ал.2 от Наредбата не се допуска лице под 14 години /възраст на която бил синът
на ответницата по време на инцидента/ да води агресивно куче, такова от едра
порода или от породите „Питбул”/ от каквато порода е именно процесното/ и
„Бултериер” на обществени места. Съгласно чл.12, ал.З от Наредбата не се
разрешава свободното пускане на животни компаньони извън изрично обособените
със заповед на кмета на Община Стара Загора обособени площи за тази цел.
/Инцидентът се е случил на подобно място/.
Съгласно
параграф 4, т.З от цитираната по - горе Наредба „агресивни кучета” са кучетата,
които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни,
която в зависимост от силата на нейното естество би могла да доведе до
нараняване или причиняване на смърт. Именно такова е собственото на ответника
по иска куче, видно от изложената в настоящия иск фактическа обстановка около
инцидента.
От описаното
по-горе било видно, че собственикът на процесното куче и ответник по настоящия
иск бил нарушил и носел отговорност за неизпълнение на посочените разпоредби. П.Д.
била разрешила на непълнолетния си син да разхожда без намордник и повод
собственото й куче, порода „Питбул”, като по този начин не била взела мерки да
не се стигне до нападение и ухапване на малолетния М.В.. С действията си
ответницата от обективна и субективна страна била нарушила и разпоредбата на
чл.35, ал.2 от Закона за защита на животните, като не била предприела
необходимите действия, за да предотврати проява на необоснована агресия на
кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или
здравето на хора. Д. нарушила и разпоредби от Закона за ветеринарно медицинската
дейност, а именно: чл.172, т 2 предвиждаща , че собствениците на домашни
любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или
други животни, както и тази на чл.177,т 3 от закона предвиждаща забрана за
извеждане на кучета без повод и на агресивни кучета - без намордник.
В резултат от
жестокото и агресивно нападение на кучето, собственост на ответницата, на
детето били причинени рани от ухапване от куче в областта на лицето
(кръвонасядане, отток и цепковидна рана на горния клепач на дясното око,
кръвонасядания и рани на долния клепач на дясното око, охлузвания,
кръвонасядане, подкожен отток и рана на дясната скула) и кръвонасядане и
охлузване на шията, довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Единствено
случайното присъствие на мястото на нападението на свидетелите Д.Д.и Тодор Пеев
и своевременната им и адекватна намеса предотвратили по-тежки наранявания и
дори възможен летален изход за пострадалото лице. От огромно значение за
относително леките травми от нападението било и факта, че детето било с
поставена качулка на главата.
След нападението
М.В. изпитвал остра болка от ухапванията, ужас и стрес от станалото, страдал от
безсъние, отказвал да спи и остава сам в стая, както и да излиза от дома си без
родителите си и без автомобил. Изпитвал ужас при мисълта, че можело да срещне
куче, плачел, не бил в състояние да води нормалния си живот, който в известна
степен продължава и до момента.
В резултат на
причинените травматични увреждания, извършените медицински интервенции и
изключителната жестокост от неочакваното нападение, детето изживяло и
продължава да търпи силни болки, страдания и ограничения за дълъг период от
време.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника П.В.Д., ЕГН **********,*** да заплати
на М.Х.В., ЕГН **********,***, ап. 96, действащ чрез своята майка и законен
представител П.Т.М., ЕГН **********,***, сумата от 5 000 /пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - негативни
изживявания, болки, страдания, стрес и ограничения, които детето М.Х.В.
претърпял вследствие нападението на собственото на ответницата куче настъпило
на 15.12.2020 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането до окончателното и изплащане.
Моли да им бъдат
присъдени и направените по настоящото производство разноски. Претендираните
суми могат да бъдат изплатени по следната банкова сметка: ***.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.В.Д., в който
твърди, че предявеният иск бил допустим, предявен бил от правнолегитимирана
страна, но оспорва част от фактическите твърдения изложени в исковата молба.
Оспорва твърдението, че била нарушила чл. 10, ал. 2 от Наредбата за реда и
условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара
Загора и за организация на работата в общински приют за безстопанствени
животни. Към датата на инцидента синът й бил навършил 14 години. Кучето й, въпреки
че било порода „Питбул“ не било агресивно куче. То се отглеждало в домашна обстановка
и никога до сега не било проявявало агресия.
Поведението на
детето М.Х.В. също било провокирало действията на животното. Детето имало страх
от кучета и когато кучето отивало към него, същото се разпищяло и не спирало да
пищи. Свидетелите на инцидента също провокирали действията на кучето, като го
ритали. Ответницата
била съгласна, че детето М.Х.В. било пострадало до известна степен от инцидента,
но не била съгласна с посоченото в исковата молба, че детето продължавало да
търпи силни болки, страдания.
Счита, че сумата
от 5 000 /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вред на детето била крайно завишена.
Счита предявения
иск в този му размер за неоснователен и недоказан, поради което, моли, да бъде
отхвърлен.
С оглед на
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така
предявения иск в размер на 5 000 /пет хиляди лева.
Претендира за направените
по делото разноски.
От изложените обстоятелства в исковата
молба се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 50 във вр.
с чл. 52 от ЗЗД за
възмездяване на вреди, причинени от животно, от страна на лицето, чиято
собственост е и под чийто надзор то се намира. В това производство ищецът
следва да докаже всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства. В
тежест на ищеца е да докаже противоправното поведение на ответницата и
причинната връзка между това поведение и причинения вредоносен резултат. Следва
да докаже всички факти, твърдени в исковата молба, довели до непозволеното
увреждане. Ответницата следва да докаже възраженията си срещу предявения иск.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните
към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че
следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на
ГПК, следва да изиска и приложи
досъдебно производство №8245зм-906/2020г. по описа на Второ РУ-Стара Загора и
преписка №6798/2020 по описа на РП-Стара Загора.
Предвид
изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: удостоверение за раждане на М.Х.В., лист
за преглед на пациент в ДКБ/СО, Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 1.02.2021 г., удостоверение за раждане на Кристиан Йорданов Михалев.
ДОПУСКА до разпит в качеството на
свидетели лицата Д. Л. Д.с адрес: ....; и Т. Д. П.с адрес: ...., както и бащата
на пострадалото дете, при режим на довеждане.
ДА
СЕ ИЗИСКА и
ПРИЛОЖИ досъдебно производство №
8245зм-906/2020 г. по описа на Второ РУ - Стара Загора и преписка № 6798/20 г.
по описа на РП-Стара Загора.
НАЗНАЧАВА комплексна съдебно медицинска
и психологическа експертиза, която след като се запознае с приложените към
исковата молба писмени документи и извърши преглед на пострадалото лице да
отговори на следните въпроси:
- Какви са получените травматични
увреждания на пострадалият М.Х.В., вследствие нападението от куче порода „Питбул”
настъпило 15.12.2020 г. в град Стара Загора?
- Колко време е продължило лечението на
описаните травми?
- Какво е състоянието на М.Х.В. към
момента на прегледа и отшумели ли са напълно причинените и травми?
- Какви медицински интервенции са
извършени на М.Х.В. във връзка с нападението?
- Какви биха били евентуалните наранявания
на пострадалото лице от нападението , ако по случайност не се бяха намесили
свидетелите Д. Л. Д.и Тодор Димов Пеев?
- Как се е отразило нападението от
животното на психиката на М.Х.В. и налага ли се посещение при специалист?
- Отшумели ли са напълно към настоящия
момент негативните емоции и причинените стрес и страх на детето от нападението
от кучето на ответника ?
ОПРЕДЕЛЯ за вещи
лица д-р ЕМИЛ НИКОЛОВ БЪЧВАРОВ И ЕКАТЕРИНА ЗАФИРОВА.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещите лица в размер на 200 лв.,
които да се внесат от ищцата в 3-дневен срок от съобщението и в същия срок да
се представи банково бордеро по делото.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 12.10.2021
г. от 10.50 ч., за която дата да се призоват страните, свидетелите и вещите
лица, след внасяне на депозита.
ПРЕПИС от
разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: