Р Е Ш Е Н И
Е № …
гр.Козлодуй, 02 юли 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
районен съд, пети състав в публично заседание на 15.06.2021г. /петнадесети юни
две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
Председател: Жаклин Димитрова -
Алексиева
при
секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Жаклин Димитрова
- Алексиева гражданско дело № 405 по описа за 2021г. на Козлодуйския
районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на В.Ц.П., ЕГН: ********** ***, чрез
пълномощника му адв. М.С. *** срещу „В.и К.” ООД ***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът П. не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 2 459,32 лева – главница и лихва, представляваща
стойността на консумирана питейна вода за всички задължения по фактури с
настъпил падеж в периода от 01.04.2011г. до 05.04.2018г., тъй като е погасено
по давност. Претендира и направените в процеса разноски.
Към исковата молба ищецът е
приложил писмени доказателства под опис, които не са оспорени от ответника и
съдът следва да ги приеме като допустими, необходими и относими към предмета на
делото.
По делото е депозирана молба с вх.№ 262535/15.06.2021г. от ищеца П. е
допуснато изменение на иска, като същият е намален на 1911,99 лева за неизплатени
фактури с настъпил падеж в периода 01.04.2011г. – 05.04.2018г.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В.Ц.П., ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника му адв. М.С. *** е
предявил срещу „В.и К.” ООД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът П.
не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2 459,32 лева – главница и лихва,
представляваща стойността на консумирана питейна вода за всички задължения по
фактури с настъпил падеж в периода от 01.04.2011г. до 05.04.2018г., тъй като е
погасено по давност.
С молба с вх.№ 262535/15.06.2021г. от ищеца П., с която е поискал и
съдът е допуснал изменение на иска, като същият е намален на 1911,99 лева за
неизплатени фактури с настъпил падеж в периода 01.04.2011г. – 05.04.2018г.
Между страните е прието за безспорно, че същите са страни по договор за
предоставяне на ВиК услуги относно следния притежаван от В.П. недвижим имот,
находящ се в гр. Козлодуй, ул. „Кокиче” №5.
Представени са 5 броя справка-извлечение от партидата на ищеца за
задълженията на същия по клиентски № 211058 за периода от 01.04.2011 г. до 18.01.2021
г., които задължения възлизат в общ размер на сумата първоначално посочена в
исковата молба – 2459,32 лв.
Съдът приема от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане по делото е отрицателен установителен иск - за
установяване на несъществуването на вземането за заплащане претендирано
задължение за доставени вода и водоснабдителни и канализационни услуги. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
при отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от
ищеца вземане, т.е. фактите, от които то произтича, а в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на вода и водоснабдителни и канализационни услуги, обема
на доставените на ищеца услуги през процесния период, както и че стойността им
възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според
§ 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗРВКУ (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители
на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на
чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По делото не е спорно между страните, че като собственик на описания в
исковата молба недвижим имот находящ се в гр. Козлодуй, ул. „Кокиче” №5 е бил
потребител на доставяните от ответника ВиК услуги през процесния период и този
факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото с определението от 20.05.2021г. Поради това, съдът приема,
че през процесния период между страните е съществувало облигационно
правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на
услуги В и К услуги.
Основателно е обаче правопогасяващото възражение на ищеца за погасяване
на задълженията поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента:
бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време.
Последователно застъпено в решенията, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК
е становището, че задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111,
б.”в” ЗЗД. И според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011г. от 18.05.2012г. на Върховният касационен съд на Р.Б, Общо събрание на
Гражданска колегия и Търговска колегия, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Според същото решение, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност. В посоченото ТР също е прието, че задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
- договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Поради това, и процесните
вземания са периодични, поради което и за тези вземания съобразно чл.111, буква
„в” от ЗЗД погасителната давност е тригодишна. Съгласно разпоредбата на чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността
тече от деня на падежа. В Общите условия е предвидено, че потребителите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30 –дневен срок след
датата на фактуриране. Следователно задълженията на ищеца за заплащане на
стойността на ВиК услуги са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за ВиК услуги са били дължими в 30-дневен
срок след датата на фактуриране и са били изискуми в 30 –дневен срок след
датата на съответното месечно фактуриране за периода от 01.04.2011 г.до 05.04.2018г.
С погасяване на главницата на задължението се погасяват акцесорните
задължения за лихва по силата на чл.119 от ЗЗД.
С оглед изложеното предявения отрицателен установителен иск е изцяло
основателен и следва да се уважи.
По разноските:
Ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат М.С. е поискал
присъждане на разноски, и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на
спора му се дължат.
Възнаграждението, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
общ материален интерес от 1911,99 лева /при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000
лв./, възлиза на 363,84 лева и следва да бъде присъдена на адвокат М.С. в
качеството на процесуален представител на ищеца.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на
РС-Козлодуй, държавната такса, от чието заплащане съдът е освободил ищеца при
образуване на делото в размер на 76,48 лева.
На ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от горното, Козлодуйският районен съд, пети състав
Р Е Ш И:
Признава за установено, че В.Ц.П., ЕГН **********
***, НЕ ДЪЛЖИ на „В.и к." ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Ангел Цветков Престойски - Управител, сумата от 1911,99
лева, представляваща стойността на
консумирана и неплатена питейна вода за всички фактури с настъпил падеж за
периода от 01.04.2011г. до 05.04.2021г., от които главница в размер на 1457,83
лева, лихва в размер на 454,16
лева, тъй като вземането е погасено но
давност.
Определя адвокатско възнаграждение по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 363,84 лева.
Осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 Закон
за адвокатурата, „В.и к." ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.С. ***,
възнаграждение в размер на 363,84 лева.
Осъжда „В.и к." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ангел Цветков Престойски - Управител, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Козлодуй,
държавната такса, от чието заплащане съдът е освободил ищеца при образуване на
делото в размер на 76,48 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд град Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Да се публикува
съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Районен съдия: