Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                  Година 13.06.2019                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                     Първи  граждански състав

На четвърти юни                                                      Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1158 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът „ВАЛЕКС СТРОЙ 2012” ЕООД,  гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че през месец февруари 2018г. продал на „РАВДАИНВЕСТ" ООД строителни материали - машинна мазилка МР75 - 30 кг. - 10 бр. и мрежа БАУМИТ 160гр - 100 м2. Във връзка с извършената продажба от страна на "ВАЛЕКС СТРОЙ 2012" ЕООД на купувача била издадена данъчна фактура №**********/13.02.2018г. на стойност 275 лв. с включен ДДС. Тъй като между страните не бил уговорен срок за отложено плащане, сумата по фактурата се дължала незабавно, а именно на 14.02.2018г. Фактурата била приета от ответника без възражения и доколкото му било известно, била заведена в счетоводството му. Поради обстоятелството, че ответникът не заплатил задълженията си по посочената фактура, на 12.12.2018г. "ВАЛЕКС СТРОЙ 2012" ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Образувано било ч. гр. д. №6325/2018г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3621/17.12.2018г. В предоставения му срок след връчването на заповедта длъжникът подал възражение, в което посочил, че на 27.12.2018г. е платил на "ВАЛЕКС СТРОЙ 2012" ЕООД сумата в размер на 275лв. На 27.12.2018г. представител на длъжника посетил офиса на "ВАЛЕКС СТРОЙ 2012" ЕООД и обяснил, че е разбрал, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение във връзка с вземането по фактура №**********/13.02.2018г. Посочил, че в момента можел да плати само главницата, като до края на годината щял заплати и останалите дължими суми по издадената заповед за изпълнение, а именно лихви и разноски по делото. Поискал сумата в размер на 275 лв.  да бъде заплатена в брой, въпреки че съгласно фактурата същата следвало да бъде платена по банков път. Действително сумата била платена, за което от страна на ищеца бил издаден касов бон, каквото било и желанието на длъжника След този ден той спрял да отговаря на обажданията от страна на ищеца. След образуване на заповедното производство и в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК длъжникът заплатил частично задължението си по заповед за изпълнение №3621/17.12.2018г. по ч. гр. д. №6325/2018г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора Въпреки че заплатил главницата по фактура №**********/13.02.2018г. и независимо от направените от страна на ищеца опити, към настоящия момент длъжникът все още не бил заплатил сумата в размер на 23.07лв. - лихва за забава за периода от 14.02.2018г. до 12.12.2018г., както и сумата в размер на 1.15лв. - законна лихва, считано от 13.12.2018г. до 27.12.2018г., изчислена върху главница в размер на 275 лв. С разпореждане от 18.02.2019г., постановено по ч. гр. д. №6325/2018г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, съдът дал указания на заявителя „ВАЛЕКС СТРОЙ 2012" ЕООД да предяви иск за установяване на оспорените с възражението от длъжника вземания, предмет на посочената заповед за изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „РАВДАИНВЕСТ" ООД му дължи следните суми: сума в размер на 23.07лв., представляващи лихва за забава за периода от 14.02.2018г. до 12.12.2018г.; сума в размер на 1.15лв., представляващи законна лихва от 13.12.2018г. до 27.12.2018г., изчислена върху главница в размер от 275 лв. Моли да му бъдат присъдени и сторените съдебни и деловодни разноски, както в настоящото, така и в заповедното производство съобразно.

Ответникът „РАВДАИНВЕСТ” ООД, гр.Стара Загора не е представил в срок отговор на исковата молба и не е взел становище по предявения иск. В заповедното производство е депозирал възражение, в което е изложил твърдения за заплащане на главницата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6325/2018 г. описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3621/17.12.2018 г. за сумата 275,00  лева за главница за неизплатено задължение по издадена фактура с № **********/13.02.2018 г., с 23,12 лева лихва за забава за периода от 14.02.2018 г. до 12.12.2018 г. и законна лихва върху главницата от 13.12.2018 г. г. до изплащане на вземането, както и сумата 385 лева разноски по делото. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба, която е за част от вземането, тъй като останалата част е била изплатена на ищеца след подаване на заявлението. Предмет на настоящия установителен иск е единствено лихвата за забава, и то в размер до 23,07 лв., както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до погасяването на вземането за главница.  

В заповедното производство е претендирана продажна цена по договор за търговска продажба /чл.318 и сл. от ТЗ/, като за доказването на твърдяното материално правоотношение  по настоящото дело е представена фактура № 103792/13.02.2018 г. за сумата 275 лв. Ответникът не е оспорил възникването на правоотношение по договор за търговска продажба с твърдяното от ищеца съдържание, като е извършил и пълно плащане на дължимата  продажна цена по горепосочения договор. По признание на ищеца плащането е извършено на 27.12.2018 г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК /видно и от фискален бон № 5279/27.12.2018 г./.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая съобразно разпоредбата на чл.303а, ал.3 ТЗ, приложима по силата на чл.327, ал.3 ТЗ, ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 14 дни от издаване на фактурата, когато следва са приеме, че е предадена и стоката. Следователно ответникът е в забава по отношение на паричното си задължение за заплащане на продажна цена от 28.02.2018 г., а не от 14.02.2018 г., както твърди ищецът. Тъй като претенцията за мораторна лихва е доказана по основание, определянето на размера следва да се извърши по преценка на съда – чл.162 от ГПК. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата, намира, че лихвата за забава за периода от 28.02.2018 г. до 12.12.2018 г. е в размер на 22 лева.

Тъй като няма данни ответникът да е изпълнил и задължението си за заплащане на законната лихва върху главницата в размер на 275 лева по издадената заповед за изпълнение от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /13.12.2018 г./ до датата на погасяване на главното задължение /27.12.2018 г./, следва да бъде установена и дължимостта на законната лихва за периода 13.12.2018 г. – 27.12.2018 г.

            По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е частично основателен и следва да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 22 лева лихва за забава за периода от 28.02.2018 г. до 12.12.2018 г. и законна лихва върху главницата в размер на 275 лева за периода от 13.12.2018 г. до 27.12.2018 г., присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3621/17.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 6325/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата част до претендирания размер 23,07 лева и за периода 14.02.2018 г. - 27.02.2018 г. искът за установяване на вземането  за лихва за забава по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3621/17.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 6325/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд следва да бъде отхвърлен като неоснователен. 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски съобразно установената част от вземането и уважената част от установителния иск както следва: в заповедното производство - в размер на 383,55 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в настоящото производство - в размер на 367,14 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „РАВДАИНВЕСТ” ООД, гр.Стара Загора, ул. „Васил Левски” 24, вх.Б, ет.3, ап.22, ЕИК *********, представлявано от Любомир Желязков Енчев, съществуването на вземането на „ВАЛЕКС СТРОЙ 2012” ЕООД,  гр. Стара Загора, кв. „Индустриален”, ул. „Промишлена“/двора на фуражен завод/, ЕИК *********, представлявано от Евгений Николов Х., за сумата 22 лева лихва за забава за периода от 28.02.2018 г. до 12.12.2018 г. и законна лихва върху главницата в размер на 275 лева за периода от 13.12.2018 г. до 27.12.2018 г., присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3621/17.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 6325/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВАЛЕКС СТРОЙ 2012” ЕООД,  гр. Стара Загора, кв. „Индустриален”, ул. „Промишлена“/двора на фуражен завод/, ЕИК *********, представлявано от Евгений Николов Х., против „РАВДАИНВЕСТ” ООД, гр.Стара Загора, ул. „Васил Левски” 24, вх.Б, ет.3, ап.22, ЕИК *********, представлявано от Любомир Желязков Енчев, иск за установяване на вземането за лихва за забава по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3621/17.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 6325/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата част до претендирания размер 23,07 лева и за периода 14.02.2018 г. - 27.02.2018 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА „РАВДАИНВЕСТ” ООД, гр.Стара Загора, ул. „Васил Левски” 24, вх.Б, ет.3, ап.22, ЕИК *********, представлявано от Любомир Желязков Енчев, да заплати на „ВАЛЕКС СТРОЙ 2012” ЕООД,  гр. Стара Загора, кв. „Индустриален”, ул. „Промишлена“/двора на фуражен завод/, ЕИК *********, представлявано от Евгений Николов Х., сумата 383,55 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата  367,14 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: