№ 128
гр. Варна, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20233000500182 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд, гр.София против
решение № 20/23.02.2023г., постановено по т.д. 46/2022г. на ОС – Търговище,
в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на М.-К. Ч. и Х. Д. И.
сумите от по 120 000 лева на всеки един, представляващи обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им С.Х.И.,
настъпила в резултат на ПТП от 15.07.2021г., виновно причинено от
непълнолетния и неправоспособен водач Е.Н.Т., управлявал л.а. „Мерцедес Е-
300“, с белгийски рег. № 1-GRH 989, без сключена застраховка гражданска
отговорност, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
27.07.2021г., на основание чл.558, ал.5 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната му част. Твърди се, че определените общи размери
на обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди не
кореспондират на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, приетия
процент на съпричиняване е занижен, както и неправилно е бил определен
началния момент на следващата се законна лихва. Излагат се аргументи по
съществото на спора. Иска се от настоящата инстанция да отмени така
обжалвания съдебен акт и постанови решение, с което да бъдат присъдени
обезщетения в по-ниски размери, определени по справедливост и отчитане
по-голям дял на съпричиняване, а законната лихва да бъде присъдена с
начална дата – подаване на исковата молба.
1
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
въззиваемите М.-К. Ч. и Х. Д. И., с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Претендират заплащане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38, ал.2 ЗАдв.
В частта, в която исковите претенции над присъдените суми до
предявените размери са отхвърлени първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
Постановеното от ОС - Търговище решение в обжалваната му част
е валидно и допустимо.
Първостепенният съд се е произнесъл по предявени от въззиваемите
против Гаранционен фонд частични искове с правно основание чл.558, ал.5
вр. чл.557, ал.1, т.2 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на всеки от тях сумата от по
160 000 лева /съгласно допуснато изменение с протоколно определение от
20.02.2023г./, при общ размер на всяка една искова претенция от 200 000 лева,
претендирани като обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди
от смъртта на сина им С.Х.И., настъпила при ПТП от 15.07.2021г., виновно
причинено от неправоспособен водач, управлявал л.а. и без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Изложените в исковата молба твърдения са, че на процесната дата синът
им е пътувал в управлявания от Е.Н.Т. л.а. Мерцедес Е 300, с белгийска
регистрация. В участък на път ІІІ-409, на около 500 метра след с.Априлово,
община Попово водачът, нарушавайки правилата за движение е загубил
управлението върху автомобила и се е блъснал в крайпътно дърво.
Вследствие на инцидента С. И. е загинал, а останалите пътували лица са
получили телесни повреди. Образуваното ДП № 276/2021г. по описа на РУ –
Попово е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.4
НПК. Твърдят, че в резултат на преждевременната загуба на сина си са
претърпели значителни по интензитет неимуществени вреди – загиналият е
бил младо и жизнерадостно момче, помагал на родителите си, бил тяхна
радост и гордост, след смъртта му били съкрушени, животът им загубил
смисъл, болката им щяла да ги съпътства за цял живот, претърпените скръб и
болка се отразили и на здравословното им състояние. Предвид липсата на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ предявили претенция пред
Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, заведена като щета № 21210162 и № 21210161, по
които в законоустановения срок не е било предложено обезщетение. С оглед
на това са предявили и исковете си за заплащане на горните суми, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 27.02.2021г. – датата на
предявяване на претенциите пред ГФ до окончателното им изплащане.
С депозирания в срок писмен отговор Гаранционният фонд е оспорил
предявените искове с възражения за тяхната неоснователност. Оспорва се
сочения в исковата молба механизъм на ПТП, причините и обстоятелствата за
настъпилото увреждане, без наведени конкретни фактически доводи за това
оспорване. Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат поради това, че загиналият С. Х.в е пътувал без поставен
обезопасителен колан и че е знаел, че водачът е неправоспособен, както и
поради неупражнен родителски контрол.
2
По съществото на спора, съобразно предметните предели на
въззивното производство и становищата на страните, въз основа на
събраните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият
състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Към настоящия момент липсва спор, респ. наведени в жалбата
оплаквания относно приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, а именно настъпило на 15.07.2021г. ПТП, при което
управлявалият л.а. Мерцедес, модел Е 300, с белгийска регистрация,
неправоспособен водач - непълнолетния Е.Н.Т. /14 годишен/, движейки се с
превишена скорост и насочено внимание към мобилния си телефон, навлязъл
в десен завой, вследствие на което автомобилът е загубил напречната си
устойчивост, станал е неуправляем и под действието на инерционните сили е
напуснал платното за движение, след което е настъпил удар в дърво. В
резултат на това ПТП е настъпила смъртта на водача Е.Т. и на возещият се на
задна седалка, в ляво, син на въззиваемите – С.Х.И. /14 годишен/, получил
несъвместими с живота травми, а останалите пътници, също непълнолетни, са
получили телесни увреждания. Поради настъпилата смърт на деликвента
образуваното досъдебно производство е прекратено с влязло в сила
постановление на ОП – Търговище, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1, т.4 НПК.
Не е спорно и това, че относно процесния л.а. е нямало сключена
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, поради което в съответствие с разпоредбата на чл.557,
ал.1, т.2 КЗ въззиваемите, явяващи се наследници по закон на загиналия С. И.
са предявили претенции пред Гаранционен фонд за заплащане на
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, заведени като
щета № 21210161/03.08.2021г. и щета № 21210162/03.08.2021г. и по които е
бил постановен отказ /съгласно писма изх. № 24-01-389-1/28.10.2021г. и изх.
№ 24-01-389/28.10.2021г./.
С оглед на горното, между страните не е налице спор относно
наличието на предпоставките на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ и чл.558, ал.5 КЗ за
заплащане на обезщетение от Гаранционен фонд - виновно противоправно
поведение от страна на незастрахован и водач, настъпилата в резултат на това
смърт на сина на ищците, вследствие на което същите са претърпели
неимуществени вреди, както и по наличието на процесуалното условие за
предявяване на настоящите искове – предявени претенции пред фонда и
постановен отказ.
Съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания спорните
въпроси са относно справедливия размер на следващото се обезщетение,
какъв следва да бъде процента на съпричиняване, както и по началния момент
на дължимата лихва за забава.
Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и
константната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД определянето
на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде направено въз основа на съвкупната преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, каквито при причинена от деликта
смърт са обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, в т.ч. и получените
3
телесни увреждания, възрастта и общественото положение на пострадалия,
родствената връзка и съществувалите отношения между пострадалия и
лицето, претендиращо обезщетение, специфичните за всеки отделен случай
обстоятелства относно конкретното отражение на настъпилата смърт,
определящи характера и интензитета на негативните изживявания и
страдания, тяхната продължителност и дали същите продължават да се
търпят към момента на постановяване на решението. При произнасяне по
размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се съобрази и
общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието
на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в
страната към момента на увреждането, а като ориентир за това служат и
нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
Последните са относим критерий и при определяне размера на дължимото от
Гаранционния фонд обезщетение, независимо, че същият няма качеството на
застраховател. Аргумент за това е нормата на чл.558, ал.1 КЗ, съгласно която
размерът на изплащаното от ГФ обезщетение не може да надхвърля размера
на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки,
определена за годината, в която е настъпило ПТП /в настоящия случай –
10 420 000 лева за едно събитие, независимо от броя на пострадалите лица,
съобразно чл.492, т.1 КЗ/.
В контекста на изложеното и от ангажираните по делото доказателства
относно релевантните обстоятелства, съдът приема за установено, че в
резултат на процесното ПТП пострадалият С.Х.И. е получил тежка-черепно
мозъчна травма с натрошаване на челна и лява теменни кости, разкъсване на
мозъчни обвивки, дълбоки охлузвания по лицевата част, разкъсване на черен
дроб с кръвоизлив в коремна кухина, счупване на лява бедрена кост, всички те
довели до смъртта му, настъпила за секунди след удара /заключение на СМЕ
и обяснения на в.л. Горанов/.
Към датата на ПТП починалият е бил на 14 години.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, ценени от съда
като взаимно кореспондиращи си и съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК по
отношение на св. С.М., се установява, че С. е бил най-малкото от четирите
деца на въззиваемите, което живеело с тях, а другите им синове работели в
чужбина, семейството било задружно, отношенията им били на основата на
взаимна помощ и разбирателство, въззиваемите се грижили много добре за
сина си, осигурявали му необходимите условия за живот и образование. И
двамата свидетели сочат, че след смъртта на сина им въззиваемите станали
затворени, трудно преживявали загубата на детето си, а до този момент били
весели и общителни хора.
Въз основа на съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът приема,
че справедливия размер на следващото се обезщетение за претърпените от
родителите на починалия С. И. неимуществени вреди е сумата от по 180 000
лева за всеки един. Няма съмнение, че загубата на дете е едно от най-тежките
и непрежалими житейски събития. Към датата на процесното ПТП С. е бил на
14 години - прекъснат е един млад живот, а смъртта му е била внезапна и
неочаквана. Между него и родителите му са съществували присъщите за тази
родствена връзка отношения на обич, уважение и взаимна грижа, при
отчитане и на обстоятелството, че към този момент той е бил единственото от
4
четирите деца на въззиваемите, което е живяло с тях и за което същите са се
грижили. Доказателства относно твърденията в исковата молба за влошено
здравословно състояние на въззиваемите, вън от негативните психологически
изживявания на тъга, болка и скръб не са ангажирани, поради което съдът
приема, че тези размери кореспондират и на общественото възприятие за
справедливост, намерило израз в обичайно присъжданите обезщетения при
смърт на дете.
С оглед предмета на въззивното обжалване и наведените от въззивника
оплаквания следва да бъде прието от настоящата инстанция, че починалият С.
е пътувал в автомобила, знаейки, че водачът е неправоспособен и че това
поведение е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Наведените в
отговора на въззивната жалба доводи срещу фактическите изводи на
първоинстанциониня съд за познанството между децата и знанието от страна
на С. за възрастта и неправоспособността на водача не следва да бъдат
обсъждани, доколкото от страна на въззиваемите не е подадена въззивна
жалба и приетият процент на съпричиняване поради това поведение на
пострадалия не може да бъде намалян.
Що се отнася до оплакванията на въззивника съдът намира, че
неупражнения родителски контрол е намерил израз в това поведение на
детето, поради което и не са налице основания за приемането на по-висок
процент на съпричиняване от приетия от първоинстанционния съд /1/3/. За
преценката степента на приноса е меродавно конкретното поведение на
пострадалия, допринесло са настъпването на вредоносния резултат като
вината на упражняващия надзор родител е без значение. Именно съотнасянето
на това поведение и поведението на деликвента към настъпването на вредите
определя и обема на приноса от страна на пострадалия.
При този извод и след намаляване на определените по-горе размери на
следващите се обезщетения исковите претенции се явяват основателни до
размер на сумата от 120 000 лева за всеки един от въззиваемите.
По възражението относно началния момент на дължимата законна
лихва:
Съгласно нормата на чл.558, ал.1, изр.второ КЗ Гаранционният фонд
дължи лихви за забава при спазване разпоредбата на чл.497 КЗ. Последната
предвижда, че началният момент на забавата е по-ранната дата от изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106, ал.3 и от изтичането на 3-месечния срок по чл.496 КЗ освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя.
В случая ГФ е бил сезиран със заявления, получени на 27.07.2021г. С
писма от 05.08.2021г. от въззиваемите са били изискани представянето на
допълнителни доказателства – писмени данни дали има образувано досъдебно
производство и за хода на същото, евентуално налични по него материали,
както и удостоверение за банкова сметка. Поради непредставяне на такива с
посочените по-горе писма от 28.10.2021г. и цитирани в тях решения от
същата дата е отказано изплащането на исканите обезщетения. С оглед на
това и предвид разпоредбата на чл.497 КЗ настоящият състав приема, че
забава е налице от датата на постановяване на отказа, а именно – 28.10.2021г.
5
/в т.см. и Решение № 50045/06.06.2023г. по т.д. № 347/2022г. на ВКС/.
Предвид направените от настоящата инстанция изводи по съществото
на спора първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част относно дължимите обезщетения за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тях, считано от 28.10.2021г. В частта
относно присъдената лихва за забава за периода от 27.07.2021г. до
27.10.2021г. същото следва да бъде отменено и искането за този период се
отхвърли като неоснователно.
На основание чл.78 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. Гаранционният фонд
следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемите адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ пред настоящата
инстанция. Същото, изчислено в минималните размери по Наредба №
1/2004г. съобразно обжалваемия интерес по главните искове е в размер на
22 680 лева, с вкл. ДДС.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20/23.02.2023г., постановено по т. д. 46/2022г. на
ОС – Търговище в частта, в която е присъдена законна лихва върху
дължимите главници по обезщетенията за неимуществени вреди за периода
27.07.2021г. до 27.10.2021г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на М.-К. Ч. и Х. Д. И. по чл.86 ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху следващите им се обезщетения за
неимуществени вреди за периода 27.07.2021г. до 27.10.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/23.02.2023г., постановено по т. д.
46/2022г. на ОС – Търговище в частта, в която Гаранционен фонд е осъден да
заплати на М.-К. Ч. и Х. Д. И. сумите от по 120 000 лева на всеки един,
представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от
смъртта на сина им С.Х.И., настъпила в резултат на ПТП от 15.07.2021г.,
виновно причинено от непълнолетния и неправоспособен водач Е.Н.Т.,
управлявал л.а. „Мерцедес Е-300“, с белгийски рег. № 1-GRH 989, без
сключена застраховка гражданска отговорност, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 28.10.2021г. до окончателното им изплащане,
на основание чл.558, ал.5 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В частта, в която исковите претенции са отхвърлени
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Д. К. от АК
– София сумата от 22 680 /двадесет и две хиляди шестстотин и осемдесет/
лева - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство във въззивното производство, с вкл. ДДС, на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7