РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. В.П., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20253610100266 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозирана от П. Д. П. срещу
„К.“ ЕООД осъдителна искова претенция с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 1381,28 лева, представляваща недължимо
платени суми, при изначална липса на основание по Договор за паричен заем с №1047884,
сключен между страните по делото на 01.04.2024 год.
Ищцата излага, че е кредитополучател по Договор за паричен заем с №1047884 от
01.04.2024 год. сключен с „К.“ ЕООД. Сочи, че й бил отпуснат кредит в размер на 2000 лева,
като е извършвала плащания по кредита в размер на общо 3381,28 лева.
Обръща внимание, че в погасителната вноска била включена и неустойка в размер на
3844,66 лева, която обаче представлявала по същество скрита възнаградителна лихва и като
такава е следвало да бъде включена в ГПР, заедно с договорната лихва в размер на 1013,34
лева, но неоснователно не е била включена при изчисляване на ГПР, поради което според
ищцата е договорът за паричен заем с №1047884 от 01.04.2024 год. се явява недействителен,
поради неточно посочен ГПР, на осн. чл. 23 от ЗПК.
Счита, че сумата от 1381,28 лева е заплатена от нея без основание, предвид изначалната
недействителност на договор за паричен заем с №1047884 от 01.04.2024 год.
По изложените доводи, моли исковата претенция да бъде уважена и ответникът да бъде
осъден да върне на ищцата сумата от 1381,28 лева.
Претендира присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Моли да бъде
присъден адвокатски хонорар на процесуалния представител (с включено ДДС) при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът депозира писмен отговор, с който признава исковата претенция изцяло и
моли съда да се произнесе с решение съобразно направеното признание.
Счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото е
1
признал предявения иск, като едновременно с това с поведението си не е дал повод за
завеждане на настоящото дело. Изтъква, че ищецът е предявил иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
връщане на недължимо платените суми по договора без предварително да поиска
възстановяването им от ответното дружество.
Настоява, че настоящото производство има за цел единствено кумулиране на съдебни
разноски, като поддържа, че ищецът не упражнява потребителските си права добросъвестно.
Моли съда при разглеждане на въпроса за разноските да съобрази практиката на СЕС,
съгласно която, ако потребител не е извършил извънсъдебни действия спрямо продавач или
доставчик, с когото е сключил договор, съдържащ неравноправна клауза, този потребител
трябва да понесе направените от него разноски по съдебното производство, образувано по
негова инициатива срещу този продавач или доставчик, за да упражни правата си по
Директива 93/13, когато продавачът или доставчикът е признал иска на потребителя, преди
да бъде направено каквото и да било оспорване, дори неравноправността на тази клауза да е
била установена, при условие че компетентният национален съд може да вземе предвид
наличието на трайно установена национална съдебна практика, която констатира
неравноправността на аналогични клаузи, и поведението на същия продавач или доставчик,
за да стигне до извод за неговата недобросъвестност и евентуално да го осъди вследствие на
това да понесе тези съдебни разноски.
В условие на евентуалност, ако съдът не приеме тезата му, че не е дал повод за
завеждане на настоящото дело, ответникът моли съда да направи преценка относно
дължимост на адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна, доколкото счита, че
не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца на
посоченото в договора за правна помощ правно основание, а именно чл. 38, ал. 1, т.З, предл.
2 от ЗАдв.
По изложените по-горе доводи моли съда да постанови решение при признание на иска,
като сторените съдебно-деловодни разноски, в това число адвокатско възнаграждение
останат в тежест на ищеца.
В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана молба вх. №
4100/ 29.08.2025 год. заявява, че поддържа исковете. Моли съда да се произнесе с решение
при признание на иска, на осн. чл. 237 от ГПК.
Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, не изпраща представител.
Депозирана е молба, в която заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли съда
да се произнесе с решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Такъв е и настоящият случай.
Ето защо, съдът като взе предвид, заявеното от ответника признание на предявената
срещу него искова претенция и релевираното от ищцовото дружество искане за
постановяване на съдебно решение при признание на иска, и като съобрази липсата на
предвидените в нормата на чл.237, ал.3 ГПК отрицателни предпоставки, а именно: че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е
разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките
на чл. 237, ал. 1 от ГПК. Поради това, съдът в съдебно заседание е прекратил съдебното
дирене, и е постановил, че съдебното решението по делото ще бъде основано на
2
признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК.
С оглед направеното признание съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло съобразно направеното искане.
По разноските:
Ответникът, признавайки исковата претенция, се позовава на нормата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК и моли разноските по водене на делото да останат в тежест на ищеца, доколкото не е
дал повод за завеждане на делото.
Така релевираното искане съдът намира за неоснователно, доколкото ответникът е дал
повод за завеждане на настоящето производство. Директива 93/13/ЕИО на
Съвета предоставя на потребителя право да се обърне към съд, за да се установи
неравноправният характер на договорна клауза и последната да се остави без приложение —
право, чиято ефективност трябва да се запази. Поради това режимът на разпределяне на
съдебните разноски в такова производство не трябва да възпира потребителя да упражни
това право. (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Servicios Prescriptor y medios
de pagos EFC, C?215/21, EU: C: 2022: 723, и т. 83 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-
714/2022 г. В точка 99 от решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya
Argentaria (C?224/19 и C?259/19, EU: C: 2020: 578), Съдът е постановил, че член 6, параграф
1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните
разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените
суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна
клауза, поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба
създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета право на ефективен съдебен контрол върху евентуалния
неравноправен характер на договорни клаузи.
По изложените доводи, при предявен иск за установяване на недействителността на
договор за потребителски кредит или на отделна негова клауза, респективно за връщане на
престираното без основание (какъвто е конкретният случай), потребителят не следва да
понесе отговорността за съдебни разноски, освен при наличието на злоупотреба с
процесуални права, каквато злоупотреба не е доказана в процеса, доколкото кредиторът е
дал повод за завеждането на производството с включването на неравноправни клаузи в
сключения между страните договор за паричен заем.
Ето защо ищецът има право на разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
размер на 55,25 лева – заплатена държавна такса.
Ответникът следва да заплати и адвокатско възнаграждение на адв. Г. за осъществената
от него правна помощ и съдействие на ищцата, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Представен е списък на разноските, с който адв. Г. претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 525,76 лева с ДДС.
Своевременно е релевирано възражение от страна на ответника за липса на
предпоставки за присъждане на разноски в полза на процесуалния представител на ищеца, а
в условие на евентуалност – ако съдът прецени, че на адвоката се следва адвокатско
възнаграждение, счита, че претендираният размер е прекомерен и не кореспондира с
положения от адвоката труд.
Съдът не споделя доводите на ответното дружество за недължимост на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Основателно е, обаче, възражението за прекомерност на претендираното такова. В тази
връзка при определяне размера на дължимото възнаграждение съдът следва да вземе
предвид Решение на съда от 25.01.2024 год. по дело C‑438/22 год., образувано по
3
преюдициално запитване на съдия от Софийския районен съд, което е задължително за
всички национални съдилища (арг. чл. 633 от ГПК). В цитираното решение е възприето, че
бългapcĸитe cъдилищa не са длъжни бeзycлoвнo дa ce cъoбpaзявaт c тapифaтa зa минимaлни
aдвoĸaтcĸи възнaгpaждeния, пpиeтa oт Bиcшия aдвoĸaтcĸи cъвeт. В решението е застъпено,
че ако се ycтaнoви, чe Hapeдбa зa минимaлнитe paзмepи нa aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния
пpoтивopeчи нa пpaвилaтa нa ĸoнĸypeнциятa пo члeн 101, пapaгpaф 1 и 2 ДФEC,
нaциoнaлният cъд e длъжeн дa oтĸaжe дa пpилoжи тaзи нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa пo
oтнoшeниe нa cтpaнaтa, ocъдeнa дa зaплaти cъдeбнитe paзнocĸи зa aдвoĸaтcĸo
възнaгpaждeниe, вĸлючитeлнo и ĸoгaтo тaзи cтpaнa нe e пoдпиcaлa ниĸaĸъв дoгoвop зa
aдвoĸaтcĸи ycлyги и aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe. Съдът на ЕС категорично е посочил, че
нaциoнaлнaтa пpaвнa ypeдбa, cпopeд ĸoятo aдвoĸaтът и нeгoвият ĸлиeнт нe мoгaт дa
дoгoвopят възнaгpaждeниe в paзмep пo-ниcъĸ oт минимaлния, oпpeдeлeн c нapeдбa нa
BAдC, a cъдът съответно нямa пpaвo дa пpиcъди paзнocĸи зa възнaгpaждeниe в paзмep пo-
ниcъĸ oт минимaлния тpябвa дa ce cчитa зa oгpaничeниe нa ĸoнĸypeнциятa „c oглeд нa
цeлтa“ пo cмиcълa нa тaзи paзпopeдбa. Застъпено е още, че „пpи нaличиeтo нa тaĸoвa
oгpaничeниe нe e възмoжнo пoзoвaвaнe нa лeгитимнитe цeли, ĸoитo ce твъpди, чe пocoчeнaтa
нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa пpecлeдвa, зa дa нe ce пpилoжи зaбpaнaтa нa oгpaничaвaщитe
ĸoнĸypeнциятa cпopaзyмeния и пpaĸтиĸи“.
Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на
адвокатското възнаграждение, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното
дело, без да е обвързан нито от уговорения от страната и процесуалния му представител
размер на адвокатското възнаграждение, нито и от размера на адвокатските възнаграждения,
предвиден в Наредбата. В разглеждания случай става въпрос за дело с ниска фактическа и
правна сложност, проведено е само едно открито съдебно заседание, по което процесуалният
представител на ищеца не се е явил, не са били назначавани експертизи, нито са се събирали
допълнителни доказателства, освен приложените към исковата молба и отговора.
Действително, адвокатската работа изисква заплащане, като размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде справедлив (арг. чл. 36 ЗАдв.). Този справедлив размер,
както по-горе се посочи, се определя от съда, като се вземе предвид фактическата и правна
сложност на производството, както и материалният интерес, а според настоящия съдебен
състав адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева удовлетворява положения от
адвоката труд. При определяне на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат, оказал
безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА, същото следва да бъде присъдено с
дължимия ДДС, ако пълномощникът е регистриран по ЗДДС. По делото надлежно са
представени писмени доказателства, установяващи наличието на регистрация на адв. Г.
по ЗДДС, която към настоящия момент е валидна, съгласно служебно изготвена проверка в
регистъра за лицата, регистрирани по ЗДДС, поместен на следния интернет адрес
https://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/#/vat-validation-result, поради което към
определеното му възнаграждение от 400 лева следва да се начисли и ДДС в размер на 80
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С.,
обл. С. (столица), бул. „Ц.ш.“ № 115, вх. Е, ет.5, представлявано по закон от Н.П.П. –
Управител ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. П., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В.П., общ. В.П.,
обл. Ш., ул. „Л.К.“ № 48, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата в размер на
4
1381,28 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем с
№1047884, сключен между страните по делото на 01.04.2024 год.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: ........, представлявано по закон от Н.П.П. – Управител ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. П., ЕГН: ********** сумата от 55,25 лева, представляваща заплатена
държавна такса в първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: ........, представлявано по закон от Н.П.П. – Управител ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г., Адвокатска колегия – Ловеч адвокатско възнаграждение за първа
инстанция в размер на 480 лева с включено ДДС, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2
от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните чрез процесуалните им представители, на
осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
5