РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 29.03.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА МИТЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                              КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при   секретаря              ХРИСТИНА Х.             и в присъствието на прокурора ……..…………………………………. като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА  въззивно гражданско дело № 47 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 514/ 13.12.2018 година по гр.д. 933/ 2018 г. на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.108 от Закона за собствеността, предявен от Ц.Д.С., ЕГН **********, К.Б.Х., ЕГН **********, В.Б.Ц., ЕГН: **********,***, чрез адв. Г.И.Ш., със съдебен адрес:***0 против Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.108 от ЗС –с искане да се приеме за установено, че ищците са съсобственици по давностно владение при 4/6 ид.части за Ц.Д.С. и по 1/6 ид.части за дъщерите й К.Б.Х. и В.Б.Ц. в качеството им на наследници на Б.С.С., на недвижим имот, а именно: 300/479 ид.части от поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на град Ловеч, с адрес на имота: ***, с идентификатор №43952.513.1732 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-10/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК, целият с площ от 479 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване/ до 10м/, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 5011732, заедно и реално с попадащата в имота сграда – северен близнак с идентификатор №43952.513.1732.1 със застроена площ 62 кв.м, брой етажи 2, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, заедно и реално с попадащата в имота сграда – допълнителна постройка, с идентификатор №43952.513.1732.3 със застроена площ 30 кв.м, брой етажи 1, предназначение – хангар, депо, гараж, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, при граници и съседи на имота: 43952.513.1734, 43952.513.1733, 43952.513.9528, 43952.513.1731, 43952.513.1730, 43952.513.1729 и искане  ответника да бъде осъден да предаде на ищците владението на гореописания имот, като неоснователен и недоказан. Отхвърлена е и претенцията по чл.537, ал.2 от ГПК – за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение/констативен/ №129, том ІІ, рег.№ 1906, дело №205, 27.10.2017 г., издаден от Младен Дойнов, Нотариус с рег.№ 173 на Нотариалната камара с район на действие района на РС – Ловеч, като неоснователна. Присъдени са и следващите се съдебно –деловодни разноски.

Подадена е въззивна жалба вх. № 97/ 04.01.2019 г. от Ц.Д.С., ЕГН **********, К. Байчева Х., ЕГН **********, В.Б.Ц., ЕГН ********** *** чрез адв. Г.И.Ш. със съдебен адрес:***0, против Решение №514/13.12.2018 г. по гр.д.№ 933/2018 г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. Посочва, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочва, че първоинстанционният съд е сезиран с иск за ревандикация на недвижим имот, находящ се в гр.Ловеч, с административен адрес: ***.

От свидетелските показания на ищцовата страна става ясно, че се отнасят до имота, находящ се ул..,***, докато от свидетелските показания на ответната страна се говори за имот, находящ се на ул.„***, който имот не е предмет на настоящия процес. Искът по чл.108 от ЗС е за реванднкацпя на имот, който никога не се е владял от ищеца. Правото на собственост не се погасява по давност при неупражняването му за разлика от ограничените вещни права на строеж или ползване, а може само да бъде придобито от друг по орипшерен способ при условията на чл. 79 ЗС. т.е. изгубването му се дължи не на пасивното поведение на неговия носител, както е при погасителната давност, а на активността на придобилия го чрез владение върху вещта, негов обект в срока на придобивната давност. Поради това искът по чл.108 ЗС не може да се отхвърли като погасен по давност, а поради това. че собствеността върху имота е придобита от ответника, направил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.

За разлика от ответника, ищецът не е длъжен да изложи изчерпателно всички основания, на които поддържа спрямо ответника придобиване на правото на собственост. Поради това незаявените от него в исковата молба придобивни основания не се преклудират. Тоест, след влизане в сила на решението по иска за собственост, ищецът може да предяви нов иск за собственост върху същия имот срещу същия ответник, но на друго основание, дори и това основание да е съществувало към момента на висящността на първото дело. В този смисъл е решение № 476 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 907 от 2009 г. на ВКС, второ г.о.

Когато се твърди придобиване на собственост на основание давностно владение, то се доказва със свидетелски показания, писмени доказателства за факта на владението или нотариален акт по обстоятелствена проверка. Този нотариален акт легитимира владелеца като собственик на имота и обръща доказателствената тежест в процеса /в тежест на този, който оспорва нотариалния акт, е да обори констатациите на нотариуса/. В този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 11 по т.гр.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

Изтъква, че по иск с правно основание чл.108 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта и че тя се държи от ответника. В тежест на ответника е да докаже, че има основание за владението си. Основанието е юридически факт, който създава право да се владее или държи имота. Ответникът може да оспори правото на собственост на ищеца и на неговия праводател, като твърди, че не са собственици на имота.

Когато се отхвърля иска поради това, че ответникът е собственик, но ищецът не владее имота или го владее на правно основание: Има противоречива съдебна практика. В едни случаи се признава правото на собственост на ответника, но се отхвърля иска за предаване на владението на вещта. Това разрешение е прието, за да се внесе яснота в отношенията между страните и да се формира сила на присъдено нещо между тях по въпроса кой е собственик на имота, тъй като в т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС бе прието, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила па присъдено нещо. В други случаи се отхвърля целия иск. като мотивите затова са. че искът с правно основание чл.108 от ЗС е единен иск и при липсата на която и да е от трите предпоставки за уважаване на този иск, той следва да се отхвърли.

Правилно е първото разрешение, тъй като осъдителния иск за собственост имплицитно съдържа установителния.

Последният следва да бъде уважен за да се установи със сила на присъдено нещо правото на собственост на ищеца върху вещта, което му се оспорва от ответника, но тъй като не съществува неудовлетворено притезателно право, подлежащо на принудително изпълнение, защото ищецът е във владение на спорния имот. искът се отхвърля в осъдителната му част. В този смисъл е трайната практика на ВКС, например решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр.д .№ 1241 от 2011 г. на ВКС. второ г.о.

Моли съдът да отмени Решение № 514/13.12.2018 г. по гр.д. № 933/2018 г, по описа на Районен съд гр. Ловеч, като неправилно, като им се присъдят направените по делото разноски. Моли в качеството му на процесуален представител на горепосочените лица, да му се издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя удостоверение за административен адрес на процесния имот от Община Ловеч.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от адв. В.С.Н., ЕГН **********, с адрес за получаване на съобщения и призовки: гр. Ловеч, ул. ***, тел: ***, с личен номер от Единния адвокатски регистър **********, като пълномощник на Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***. Счита, че Решение № 514/13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 933/2018 г. на ЛРС е допустимо, валидно и правилно и моли да го потвърдите изцяло.

Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС. Ревандикационният иск е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, трябва да се докажат и трите предпоставки, а именно: ищецът следва да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание. Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му.

Ревандикационния иск има две части, които се намират в неразривно единство: установителна част при която съдът трябва да установи, че ищецът действително е собственик на вещта на претендираното основание и осъдителна част при която след като е установил предното, осъжда ответника реално да отстъпи собствеността и предаде владението.

Счита, че не са налице задължителните кумулативно дадени предпоставки на чл. 108 от ЗС за уважаване на ревандикационния иск. Тежестта на доказване на иска е на ищците съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Ищците следваше да докажат, че същите са живели и ползвали имота от 26.10.1999 г. до настоящия момент, каквито са твърденията в исковата молба. Наред с това, следва да докажат, че е налице и субективния елемент, а именно, че са своили имота, което е намерила външна изява в конкретни действия, изпълващи съдържанието на правото на собственост. Основателността на претенцията се обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в продължение на повече от 10 години без да е губено за срок по -дълъг от 6 месеца. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки изключва придобиването на собствеността.

Безспорен по делото и ненуждаещ се от доказване е факта, че към настоящия момент ответника Ц.Ц. е във владение на описания по делото недвижим имот. Този факт се признава както от ответника, така и се съдържа в искането на ищците, които както заявяват, че те ползват имота „и към настоящия момент", така искат от съда да им бъде предадено владението. Упражняването на фактическа власт върху имота от страна на Ц.Ц. не е без правно основание, каквото е задължителното изискване при ревандикационния иск. Така за имота си, ответникът Ц.Ц. притежава документ за собственост, а именно Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение /констативен/ № 129, том II, per. № 1906, дело № 205 от 2017 г. по описа на Младен Дойнов, нотариус с per. № 173 на HK и район на действие - ЛРС, вписан в СВ Ловеч вх. per. № 5997, акт № 166, том 15, дело № 3095/27.10.2017 г. По делото е приложена цялата преписка във връзка с издаването на нотариалния акт /писмо с изх. № 09/20.09.2018 г. на нотариус Младен Дойнов с район на действие ЛРС.

На първо място, бяха събрани доказателства относно правото на собственост на ответника Ц.Ц. и реалното упражняване на фактическа власт върху собствения му недвижим имот, предмет на делото. По делото е приложено и Саморъчно завещание от С.Л.Д., която на 23.11.1998 г. с пълно съзнание на това, което пише е разпределила имуществото, което притежава на Ц.И.Ц., роден на *** г. Безспорно С.Л.Д. е придобила собствеността по наследство от майка си М.М.К., която е притежавала и документ за собственост - Нотариален акт за собственост на недвижим имот №11, том 6, дело 1606/1975 г. на Ловешки районен съдия. Саморъчното завещание е приложено като доказателство за началната дата на владение на имота, доколкото същото не е обявено. След смъртта на С.Л.Д., поч. на 31.12.1998 г., ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота - поддържал го е, правил е ремонти като е наемал хора - строители. В този смисъл са събрани гласни доказателства. Налице са безспорни доказателства за това, че в продължение на години ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота като се е грижил за запазването му, правил е подобрения в двора, заплащал е данъци. Налице е годно правно основание за упражняване на фактическа власт върху имота -както наличието на завещание от починалия собственик, така и в последствие нотариален акт за собственост.

Не е налице и другата задължителна предпоставка, а именно ищците да са собственици на недвижимия имот, предмет на ревандикационния иск, тъй като това е иск на собственик срещу владеещия без правно основание несобственик на имот. Няма доказателства ищците да са упражнявали фактическа власт върху имота и да са го владели като собствен. И тримата ищци, както и праводателят им Б.С.Б.са с адресна регистрация - постоянен и настоящ адрес, различен от посочения на имота по делото, а именно: гр. Ловеч, ул. ***. Установено от гласните доказателства на свидетелите на ищците е и, че те живеят на този адрес към момента. Няма никакви доказателства относно владението на имота от ищците като свой. Правилен е извода на ЛРС, че няма категорични данни, че държането на ищците се е превърнало във владение, т.е., че е настъпила промяна в намерението. Така в приложената съдебна практика е посочено, че за да настъпи промяна в основанието на държането с едностранни действия е необходимо държателят да извърши действия, с които да прояви активност, която по смисъл и съдържание да отрича владението на владелеца и това трябва да е демонстрирано явно.

Поради изложените съображения, счита, че не са налице твърдените пороци на обжалваното решение. Изводите на ЛРС са обосновани като решението е с пространни мотиви. Не са налице противоречия с материалния закон или съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Относно конкретните възражения във въззивната жалба свързани с индивидуализацията на имота, предмет на делото, счита, че същите са неоснователни. Дори и да приемете, че имотът в исковата молба и процеса не е коректно посочен, то това е изцяло в правомощията не на съда, а на ищцовата страна. Именно ищците са тези, които в исковата молба определят границите на търсената от тях защита. Така в исковата молба те са описали имота, на който те твърдят че са собственици като са посочили идентификатор, адрес, съседни имоти и т.н. Не е вярно твърдението им, че са искали защита относно имот с адрес: гр. Ловеч, ул. ***, „докато в свидетелските показания на ответната страна се говори за имот, находящ се на ул. ***, който имот не е предмет на настоящия процес". Напротив в исковата молба навсякъде в описанието на имота ищците 3 пъти в рамките на две страници са посочили адрес ул. „*** (стр. 1, ред 6; стр. 2, ред 6 и ред 30) и нито веднъж не са посочили адрес на имота ,,№ 7А". На второ място, с молба от 12.06.2018 г. в изпълнение на указанията на ЛРС са представили Скица на поземлен имот № 15-372982-11.06.2018 г. на СГКК Ловеч и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № ДО002228/08.06.2018 г. на Отдел „Местни приходи" при Община Ловеч, в които е посочен адреса „***. Това е и адреса в приложения към исковата молба нотариален акт. Не на последно място, това е имота очертан и в доклада по делото, който е приет без възражения от страните в съдебното заседание, проведено на 09.10.2018 г. Посочват, че като ответна страна имат възможност да се защитаваме в границите на спора, очертан от ищеца с търсената защита и съобразно указанията на ЛРС, дадени с доклада по делото, съдържащ фактите, указанията относно разпределението на доказателствената тежест. Не на последно място, описанието на имота е направено съгласно изискванията на чл. 6, б. „в", ал. 3 от Правилника за вписванията, като е извършено съобразно чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР, тъй като в случая недвижимият имот се намира в регион с одобрена кадастрална карта. Имотът се индивидуализира по редица признаци и с приложена кадастрална скица, каквото е и направил първоинстанционния съд. Счита, че не е допустимо изменение на предмета на делото едва във въззивна инстанция и то от страна на ищеца, който е определил предмета на спора и е приел и без възражения доклада по делото на ЛРС. Не на последно място, данните свързани с местоположението, граници, размери на поземлените имоти, отразени в кадастралната карта са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното (чл. 2, ал. 5 от ЗКИР).

Относно направеното доказателствено искане, счита, че предвид правилото на чл. 266, ал. 1 от ГПК страната не може да твърди нови обстоятелства, да сочи и представя доказателства, които е могла да посочи и представи в срок в първоинстанционното производство. В този смисъл моли да не бъде допускано събирането на посоченото във въззивната жалба удостоверение за административен адрес. Моли да бъде потвърдено атакуваното решение, като претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание за въззивниците се явява адв. Г.Ш., който от името на доверителите си поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.

За въззиваемия се явява адв. В.Н., която оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, ведно със законните последици.

От представените доказателства, приложени към гражданско дело № 933/ 2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, от становището на процесуалните представители на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема, за установени следните фактически обстоятелства:

Ищците, въззиници в настоящото производство, са наследници на Б.С.С., починал на 05.03.2015 година, видно от удостоверение за наследници изх. № 3372/ 23.11.2016.

От направените справки от НБД”Население” е видно, че към момента на смъртта си Б.С. е бил адресно регистриран в гр.Ловеч, ул***, като това е постоянния и настоящ адрес на въззивниците.

На 27.10.2017 г. е съставен констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 129, том ІІ, рег.№ 1906, дело № 205 от 2017 г. на Младен Дойнов – Нотариус с рег.№ 173 на НК, с който Ц.И.Ц. е признат за собственик на следния недвижим имот: 300 / 479 идеални части от Поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на гр.Ловеч, с адрес по скица: гр.Ловеч, ул. ”***, с идентификатор № 43952.513.1732 по КККР, одобрени със Заповед № РД 18 – 10/ 17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК, целият с площ по скица от 479 кв.м., Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване – Ниско застрояване/до 10м/, Номер по предходен план – 5011732, заедно и реално с попадащата върху имота сграда – СЕВЕРЕН БЛИЗНАК, с идентификатор № 43952.513.1732.1, със ЗП по скица 62 кв.м, брой етажи – 2, Предназначение – Жилищна сграда, еднофамилна,, Номер по предходен план – няма, при съседи на имота по скица: 43952.513.1734, 43952.513.1733, 43952.513.9528, 43952.513.1731, 43952.513.1730 и 43952.513.1729.

От приложените към нотариалната преписка писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 11, том VІ, дело № 1606/1975 г., за собственик по давност на процесния  недвижим имот, описан като 300/450 ид.части от дворното място, парцела ІІ, пл.№ 2101 в кв.185 и реално цялата стара паянтова къща и северния двуетажен близнак от двуетажната жилищна сграда в парцела, е призната М.М.К. от град Ловеч. Представено е удостоверение за наследници изх.№ 2412/ 14.09.2017 г. на Община - Ловеч, М.М.К. е починала на 08.07.1987 г., и е оставила за наследник дъщеря си С.Л.Д.. Със саморъчно завещание от 23.11.1998 г., Дончева е завещала на Ц.И. *** и дворното място, на което е построена, в гр.Ловеч. С.Л.Д. е починала на 31.12.1998 година.

По делото е представено копие от разписен лист към регулационен план, одобрен със Заповед № РД-02-14-67/ 24.02.1989 година поземлен имот ІІ-1732 от кв. 185 от действащия регулационен план е записан на М.К. по документ за собственост Нот.акт №11/28.03.1975 г. и впоследствие записана и дъщеря й С.Л.Д..

От удостоверение изх. № КАО-10-130/ 28.09.2017 година, издадено от Община Ловеч, се установява, че ПИ с идентификатор 43952.513.1732 по КККР на град Ловеч, одобрени със Заповед № РД.18-10/ 17.04.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК – София, с адрес : град Ловеч, ул. „***, с площ от 497 кв.м, ведно с попадащата върху него сграда с идентификатор 43952.513.1732.1, със ЗП по 62 кв.м, жилищна, еднофамилна, двуетажна, е идентичен с недвижим имот 300/450 ид.части от дворното място, парцела ІІ, пл.№ 2101 в кв.185, северния двуетажен близнак от двуетажната жилищна сграда в парцела, по действащия подробен устройствен план на зона „Централна градска част” – град Ловеч, одобрен със Заповед № РД-02-14-67/ 24.02.1989 година по нотариален акт за собственост на недвижим имот № 11, том VІ, дело № 1606/1975 г., и съответства на урегулиран поземлен имот ІV-1732 от кв. 185 по предходния регулационен план на град Ловеч, одобрен със Заповед № 4170/ 06.10.1975 година и съответства на урегулиран поземлен имот ІІІ-2101 от кв. 185 по предходния регулационен план на град Ловеч, одобрен със Заповед № 1121/ 05.05.1965 година, съответства на урегулиран поземлен имот ІІІ-2101 от кв. 185 по предходния регулационен план на град Ловеч, одобрен със Заповед № 4749/ 02.10.1965 година.

От приложената декларация е видно, че Ц.И.Ц. е декларирал имота като собствен с Декларация по чл.14 от ЗМДТ от 18.05.2013 г.

По делото са събрани и гласни доказателства. От разпита на свидетелите В.Г.Б., Г.А.С., Н.П.Н., К.Ц.Ц., П.В.П.и Й.М.Й., се установява, че ищцата Ц.Б. и съпругът й преди да почине,са живели в имота от 1999 година до 2015 годината. Преди това там живели С. и майка й, на която наследодателят на ищците Б.ходел да помага, сега никой не живеел в имота. Според св. Н.Н., който от пролетта на 2008 – 2009 г. живее на ул.”***А. Доколкото му било известно, къщата била на леля на Б., която е починала и след смъртта й семейството на Б.и Ц. се преместило да живее там. Посочва, че при тях живеело и внучето им К., за което се грижели. След като починал Б.през 2015 г. съпругата му Ц.С. получила инфаркт и се преместила да живее при дъщеря си на ул***. Твърди, че в момента в имота не живее никой.

Свидетелката К.Ц. посочва, че познава Ц. служебно, тъй като в периода от 2008 г. до м. май 2012 г. работела в административно-правния отдел при Община - Ловеч. Запознала се с него, когато дошъл с молба да му съдействат да влезе в имота за ремонт на покрива, като имал информация, че ключът е в общината. Такъв не бил открит. Свидетелката твърди, че по това време имало решение на ОС да бъдат ремонтирани всички къщи, общинска собственост, поради което се наложило да събере информация за имота. Сочи, че посещавала имота (северния близнак) няколко пъти, но било затворено и никой не бил открит на адреса и се наложило да залепят съобщение до собствениците. Посъветвали Ц. да влезе в имота, но той твърдял, че в имота имало хора, които го заплашват.

От разпита на св. П.П., който от 1987 г. е ръководител на Сдружение Ловно-рибарско дружество – Ловеч, което се намира на ул.”***Б и граничи с къщата на баба С., се установява, че известно време след като починала баба С. ищците са живели в къщата. Посочва още, че там живели и внучета на ищцата, както и един Н., приятел на В.. Не мое да каже дали са живеели там със знанието на Ц., но приживе на С. е виждал Ц. в имота. На погребението на С. разбрал, че Ц. е купил южния дял и втория етаж на къщата, но не може да уточни годината. Твърди, че преди време Ц. е правил ремонти в имота, но не може да каже в коя част от имота, сега всичко било запустяло.

Св.Й.Й. заявява, че познава Ц. и Ц. повече от 20 години. Ц. го викал, за да чисти покрива и улуците, сменял цигли на покрива, помагал е при рязането на липата в двора. Около 3-4 пъти е ходи да помага на ответника – въззиваем в настоящото производство. Първият път преди около 10 години, като след това ходил още няколко пъти. Твърди, че преди две години помогнал да отрежат липата. Заявява, че когато е ходил, там не е имало други хора.

Съдът е сезиран с ревандикационен иск за собственост, с правно основание чл.108 от ЗС и искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт.

Въззивниците – ищци претендират правото на собственост на основание давностно владение и наследство.

При установената по-горе фактическа обстановка, въззивният съд счита, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните: Ищците не са установили активната си материално правна легитимация по иска за ревандикация. За да бъде уважен искът за собственост следва, при условията на пълно главно доказване, да са се установи, че ищците е собственик на процесния имот на заявеното основание – давност и наследство, че недвижимата вещ се владее от ответникът и то без правно основание.

За да бъде придобит по давност недвижим имот съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността следва да се установи непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя – обективен и субективен елемент.

В конкретния случай по делото не са представени убедителни и безспорни доказателства, че въззивниците – ищци и техния праводател, са владели процесния имот непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 година по см. на чл. 79, ал.1 от ЗС. Действително от събраните гласни доказателства се установява, че Ц. и съпругът й се живели там от 1999 година, след смъртта на С., но не се установява намерението за своене на вещта, тъй като упражняването на фактическата власт е елемент и на държането, която държателят упражнява за другиго. От друга страна от данните по делото – събраните гласни доказателства, е видно, че ответникът също е ходил в имота, полагал е грижи за него. Представено по нотариалното дело е завещание от собственика на имота С.Л.Д., в негова полза. В отговора на исковата молба е Ц.И.Ц. е посочил, че познава Б.и му е позволил да живее там със семейството си, тъй като бил болен.

При така изложените съображения съдът счита, че предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, както и акцесорната претенция за отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за имота.

Предвид така мотивираното становище, изводите на настоящата инстанция относно основателността на предявения иск съвпадат с позицията на Районен съд – Ловеч, поради което решение № 514/ 13.12.2018 година по гр.д. 933/ 2018 г. на Ловешкия районен съд, следва да бъде потвърдено.

Предвид този изход от процеса на основание чл. 78, ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сторените във въззивното производство разноски в размер на 1 300 лева, адв. възнаграждение.

Воден от горните мотиви съдът

 

 

 

 

 

Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 514/ 13.12.2018 година по гр.д. 933/ 2018 г. на Ловешкия районен съд по описа на същия съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Ц.Д.С., ЕГН **********, К.Б.Х., ЕГН **********, В.Б.Ц., ЕГН: **********,***, да заплатят на Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1300 (хиляда и триста) лева сторените във въззивното производство разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на касационните основания по чл. 280 от ГПК.                         

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              1.

ЧЛЕНОВЕ:

2.